Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 5 ноември 2018 г. — OC и др./Banca d’Italia и др.

(Дело C-686/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподателr: OC и др., Adusbef, Federconsumatori, PB и др., QA и др.

Ответник: Banca d’Italia, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Ministero dell’economia e delle finanze [Италианска централна банка, Кабинет на министър-председателя, Министерство на икономиката и финансите]

Преюдициални въпроси

Допускат ли член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 [относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници]¹ , член 10 от Делегиран регламент № 241/2014² , и членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г.³ , национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, алинея 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, алинея 2-ter от [Консолидирания закон за банките] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, алинея 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро? Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?

Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?

Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, алинея 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, алинея 2-ter от [Консолидирания закон за банките] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?

Допуска ли член 29 от Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент (ЕС) №  241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван в Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte costituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, неговия размер?

Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията е съвместим с европейското право, като се имат предвид член 16 и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно който: „[в]секи има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“), а също така и член 52, алинея 3 от посочената харта (съгласно който: „[д]околкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита“), както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?

____________

¹     Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 януари 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1).

²     Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за капиталовите изисквания за институциите (ОВ L 74, 2014 г., стр. 8).

³     Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).