РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

9 юли 2008 година

Дело F-89/07

Jan Kuchta

срещу

Европейска централна банка

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Годишно преизчисляване на заплатите и премиите — Процедура за оценяване за 2006 г. — Защита на личните данни — Коментари в ущърб на кариерата — Компетентност“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 36.2 от протокола към Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО, с която г‑н Kuchta, член на персонала на ЕЦБ, иска, първо, да се осъди ЕЦБ да поправи моралната вреда, която му е причинила, предоставяйки атестационния му доклад за 2006 г. в неговата цялост на прекия му ръководител в новата служба, в която е назначен в началото на 2007 г., и второ, да се отмени решението, с което индивидуалното увеличение на заплатата му е определено към 1 януари 2007 г.

Решение: Отменя решението на ЕЦБ, с което индивидуалното увеличение на заплатата на жалбоподателя е определено към 1 януари 2007 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. ЕЦБ понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Искане за получаване на символично обезщетение

2.      Европейски общности — Институции и органи на Общността — Упражняване на правомощия — Делегиране — Условия — Европейска централна банка

(член 12.3 и член 36.1 от протокола към Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка; член 5 от Процедурния правилник на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка; точка 6 от приложение I към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

1.      В рамките на искане за поправяне на вреди, подадено от длъжностно лице, фактът, че същото иска символично обезщетение, не го освобождава от представяне на доказателства за претърпяната вреда.

(вж. точка 36)

Позоваване на:

Съд — 21 май 1976 г., Roquette Frères/Комисия, 26/74, Recueil, стр. 677, точка 24.

2.      Що се отнася до делегирането на правомощия в рамките на институциите или на органите на Общността, делегиращият орган, дори когато има право да делегира правомощията си, трябва да вземе изрично решение, с което ги прехвърля, а самото делегиране може да се отнася единствено до точно определени изпълнителни правомощия. Следователно, ако Изпълнителният съвет на Европейската централна банка може по силата на точка 6 от приложение I към Условията за работа на персонала на Банката да делегира правомощието за определяне на индивидуалните увеличения на заплатите, то решение с такъв предмет, взето от друг орган, различен от Изпълнителния съвет, при липсата на каквото и да е делегиране в този смисъл, е прието от некомпетентен орган и поради тази причина трябва да бъде отменено.

От друга страна, невъзможността да се определи както авторът на решение за индивидуално увеличение на заплатата, така и органът, който се счита за оправомощен в този смисъл чрез делегиране от Изпълнителния съвет, накърнява правилата за добра администрация в областта на управлението на персонала, които предполагат по-специално разпределението на компетентности в рамките на общностна институция да бъде ясно определено и надлежно публикувано. В това отношение органите на Европейската централна банка по никакъв начин не се намират в различно положение от това на ръководните органи на другите общностни органи и институции в отношенията им с техните служители.

(вж. точки 53, 54, 59 и 61—63)

Позоваване на:

Съд — 14 октомври 2004 г., Pflugradt/ЕЦБ, C‑409/02 P, Recueil, стр. I‑9873, точка 37; 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, Recueil, стр. I‑4071, точка 43.