Language of document :

Жалба, подадена на 19 декември 2019 г. от European Federation of Public Service Unions (EPSU) срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 24 октомври 2019 г. по дело T-310/18, EPSU и Goudriaan/Комисия

(Дело C-928/19 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Federation of Public Service Unions (EPSU) (представители: R. Arthur, Solicitor, K. Apps, Barrister)

Други страни в производството: Европейска комисия, Jan Willem Goudriaan

Искания на жалбоподателя

да допусне обжалването,

да отмени обжалваното решение;

да отмени решението на Комисията от 6 март 2018 г.,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя, възникнали в хода на производството по обжалване и на производството пред Общият съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че настоящата жалба следва да бъде допусната, тъй като Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото.

Основание № 1: Директиви, приети с решение на Съвета съгласно член 155, параграф 2 ДФЕС, са законодателни по естеството си

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че процедурата съгласно членове 154 и 155 ДФЕС не може да доведе до приемането на законодателни актове, които имат със законодателно естество.

а.    Според практиката на Съда мерки, приети в резултат на втората процедура, имат същите последици като тези на други директиви.

б.    Договорът от Лисабон не е ограничил ролята на социалните партньори, нито е променил естеството на мерките, приети в резултат на втората процедура.

в.    Мерки, приети с директива посредством решение на Съвета, остават законодателни по естеството си.

г.    Мерки, приети с директива посредством решение на Съвета, са законодателни актове.

д.    При условията на евентуалност, ако (което се отрича) директивите, приети с решение на Съвета, не са законодателни актове:

i.    Те са вид lex specialis с по-скоро законодателен, отколкото изпълнителен характер.

ii.    Могат да имат същите правни последици, каквито са имали преди 2007 г.

Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил първото основание на жалбоподателя.

Основание № 2: тълкуване на членове 154 и 155 ДФЕС

Общият съд е допуснал грешки при буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 154 и член 155, параграф 2 ДФЕС.

а.    Тълкуването на Общия съд на член 155, параграф 2 ДФЕС не следва изричния му текст.

б.    Общият съд е трябвало да установи, че когато споразумение на социалните партньори е сключено от представителни социални партньори и споразумението не е незаконосъобразно, Комисията е длъжна да предложи текста на Съвета, за да се приеме решение съгласно член 155, параграф 2, втора алинея ДФЕС.

в.    Общият съд е трябвало да установи, че изборът на метод за прилагане на споразуменията на социалните партньори зависи от социалните партньори, а не от Комисията.

г.    Общият съд е трябвало да установи, че Съветът е оправомощен да реши да не приеме решение съгласно член 155, параграф 2, втора алинея ДФЕС, но Комисията няма подобно правомощие.

д.    Общият съд неправилно е разтълкувал институционалното равновесие съгласно членове 154 и 155 ДФЕС, разширявайки правомощията на Комисията отвъд изричния текста на разпоредбите, а също така е разтълкувал неправилно влиянието на членове 13 и 17 ДЕС.

е.    Тълкуването на Общия съд противоречи на контекста на дял X ДФЕС за социалната политика и на член 28 от Хартата на основните права на ЕС.

ж.    Общият съд е разтълкувал неправилно решението по дело UEAPME, предоставяйки по-голяма политическа свобода на преценка на Комисията, отколкото тя има, ако въпросното решение е било разтълкувано правилно.

з.    Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката на ролята на Парламента в процедурата съгласно членове 154 и 155 ДФЕС.

Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил първото основание на жалбоподателя.

Основание № 3: различен подход по отношение на решението на Комисията

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията се ползва с широка свобода на преценка при приемане на решението. По този начин Общият съд:

a.    е разтълкувал неправилно членове 154 и 155 ДФЕС и естеството на социалното партньорство и

b.    е допуснал грешка, прокарвайки паралели с европейската гражданска инициатива.

Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил второто основание на жалбоподателя.

Основание № 4: подход по отношение на съображенията на Комисията в решението на Комисията

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел кратките съображения в решението на Комисията за законосъобразни.

а.    Съображенията на Комисията в писмото от 6 март 2018 г. са погрешни от правна и фактическа страна.

б.    Комисията не е представила никакво обяснение защо се е отклонила от гаранциите, дадени в по-ранните ѝ писма и в публикуваните ѝ съобщения.

в.    Представените в писмото причини не са причините, на които се позовава Комисията в защитата си или в хода на съдебното заседание. Тези причини също са погрешни от правна и фактическа страна.

Комисията не е действала в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на ЕС.

____________