Language of document : ECLI:EU:F:2010:155

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

1 декември 2010 година

Дело F-89/09

Spyridon Gagalis

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Социално осигуряване —Трудова злополука — Частична трайна инвалидност — Решение за поемане на разноските за балнеолечение в размер на 75 % — Възстановяване на разходите за медицински услуги на основание член 72 от Правилника и допълнително възстановяване на разходи на основание член 73 от Правилника — Разходи за престой, чието покриване е изключено — Отказ за допълнително възстановяване на разходи — Тълкуване на член 73, параграф 3 от Правилника и на член 9 от Общите правила за застраховане срещу риск от злополука и професионално заболяване“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Gagalis иска, от една страна, отмяна на решението на генералния директор на генерална дирекция „Персонал и администрация“ на Съвета, в качеството му на орган по назначаването на Съвета, прието на 9 декември 2008 г., което отказва да възстанови разходите за престой, свързани с балнеолечение, в размер до 75 %, на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, както и отмяната на решението от 15 юли 2009 г., с което се отхвърля частично подадената от него по административен ред жалба, и от друга страна, да се осъди Съвета да заплати допълнителна сума от 1 551,38 евро, ведно с лихви за забава

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Възстановяване на разноските

(член 72 и член 73, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица; член 9 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

2.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.      Що се отнася до възстановяването на свързаните със злополука разноски за лечение, и в частност до молба за поемане на разноските за балнеолечение, включително разходите за престой, текстът на член 73, параграф 3, втора алинея от Правилника и на член 9 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица показват, че между тези две разпоредби и член 72 от Правилника е налице връзка. Всъщност, макар член 73, параграф 3, втора алинея от Правилника да предвижда, че разноските за злополука подлежат на възстановяване „само ако и доколкото те не са покрити от сумите, изплатени на длъжностното лице по член 72“, член 9, параграф 1, трета алинея от посочените правила разпорежда, че разноските за злополука се възстановяват, „след като здравноосигурителната схема, предвидена в член 72 от Правилника, е поела онази част от разноските, които спадат към нея съгласно условията по член 72.“

При това положение както член 73, параграф 3 от Правилника, така и член 9, параграф 1, трета алинея от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат единствено допълващо възстановяване на разноските, направени за услуги, покрити от член 72 от Правилника, след като бъде възстановена частта от разноските, която се покрива от здравноосигурителната схема. Следователно схемата за осигуряване за злополука е допълваща и не предвижда никакво възстановяване на разноски, направени за услуги, които не се покриват от здравноосигурителната схема и които по тази причина не са били поети от здравноосигурителната схема.

(вж. точки 41 и 42)

2.      По силата на член 25, втора алинея от Правилника всяко индивидуално решение по този правилник, което има неблагоприятни последици, трябва да бъде надлежно мотивирано. Целта на задължението за мотивиране на решение, което има неблагоприятни последици, е, от една страна, да предостави на заинтересованото длъжностно лице необходимите указания, за да установи то дали решението е обосновано, и от друга страна, да направи възможен съдебния контрол върху това решение. По-специално това задължение цели да позволи на заинтересованото лице да разбере причините, поради които е прието решението по неговия случай, за да може, ако се наложи, то да използва необходимите способи за защита за своите права и интереси.

Първоначалната непълнота на мотивите може да бъде отстранена с допълнителни уточнения, направени от администрацията дори в хода на съдебното производство, когато преди подаването на жалбата си заинтересованото лице вече разполага с информация, която може да послужи като начало на мотиви. Освен това дадено решение е мотивирано достатъчно, когато обжалваният акт е приет в контекст, с който съответното длъжностно лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка.

(вж. точки 65 и 67)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, Recueil FP, стр. I‑A‑105 и II‑541, точка 43 и цитираната съдебна практика; 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑447, точка 54 и цитираната съдебна практика; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 36 и цитираната съдебна практика