РЕШЕНИЕ НА СЪДА
20 февруари 1979 година(*)
„Мерки с равностоен на количествени ограничения ефект“
[…]
По дело 120/78
с предмет искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕИО от Hessisches Finanzgericht (Финансов съд на провинция Hesse) за постановяване във връзка с висящото пред тази юрисдикция дело между
Société Rewe-Zentral AG, със седалище в Кьолн,
и
Bundesmonopolverwaltung für Branntwein (германски федерален орган за монопола върху спиртните напитки),
на преюдициално заключение по тълкуването на членове 30 и 37 от Договора за ЕИО, във връзка с член 100, параграф 3 от германския закон за монопола върху спиртните напитки,
СЪДЪТ,
в състав: г‑н H. Kutscher, председател, г‑н J. Mertens de Wilmars и г‑н Mackenzie Stuart, председатели на състави, г‑н A. M. Donner, г‑н P. Pescatore, г‑н M. Sørensen, г‑н A. O’Keeffe, г‑н G. Bosco и г‑н A. Touffait, съдии,
генерален адвокат: г‑н F. Capotorti,
секретар: г‑н A. Van Houtte,
постанови настоящото
Решение
[…]
От правна страна
1 С определение от 28 април 1978 година, постъпило в Съда на 22 май, Hessisches Finanzgericht поставя на Съда два преюдициални въпроса по член 177 от Договора за ЕИО относно тълкуването на членове 30 и 37 от Договора за ЕИО, с цел да се прецени съвместимостта с общностното правото на разпоредба от германската правна уредба относно търговията със спиртни напитки, която определя минимално алкохолно съдържание за различните категории алкохолни продукти.
2 От определението за препращане е видно, че жалбоподателят по главното дело възнамерява да внесе партида „cassis de Dijon“, произхождаща от Франция, с цел пускането ѝ в продажба във Федерална република Германия.
Жалбоподателят подава заявление до федералния орган за монопола върху спиртните напитки (Bundesmonopolverwaltung) за разрешение да внася въпросния продукт и посоченият орган го уведомява, че този продукт не притежава характеристиките, изисквани за пускането му в продажба във Федерална република Германия, предвид недостатъчното му алкохолно съдържание.
3 Становището на органа за монопола се основава на параграф 100 от Закона „Branntweinmonopolgesetz“ и на разпоредбите, приети от този орган по силата посочения параграф, с цел да се определи минимално алкохолно съдържание за определени категории ликьори и други алкохолни напитки (Verordnung ueber den Mindestweingeistgehalt von Trinkbranntweinen от 28 февруари 1958 г., Bundesanzeiger № 48 от 11 март 1958 г.).
От тези разпоредби следва, че пускането в продажба на ликьори като „cassis de Dijon“ е обусловено от изискване за минимално алкохолно съдържание 25 об. %, а алкохолното съдържание на въпросния продукт, който се търгува свободно като такъв във Франция, е между 15 и 20 об. %.
4 Жалбоподателят счита, че в резултат от определянето на минимално алкохолно съдържание в германската правна уредба добре познати алкохолни продукти, произхождащи от други държави — членки на Общността, не могат да бъдат продавани във Федерална република Германия, поради което разглежданата разпоредба представлява ограничение на свободното движение на стоки между държави-членки, надхвърлящо рамките на запазените за тях търговскоправни разпоредби.
Според него е налице мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, която противоречи на член 30 от Договора за ЕИО.
Освен това, тъй като става въпрос за мярка, приета в рамките на управлението на монопола върху спиртните напитки, жалбоподателят счита, че е налице и нарушение на член 37, съгласно който държавите-членки постепенно привеждат в съответствие държавните монополи с търговски характер, така че да се гарантира, че след изтичането на преходния период няма да съществува дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват.
5 С оглед на решаването на този спор Hessisches Finanzgericht поставя два въпроса със следното съдържание:
а) Трябва ли понятието за мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО да бъде тълкувано в смисъл, че се прилага и към определянето на минимално съдържание на етилов алкохол в спиртните напитки, предназначени за консумация от човека, предвидено в германския закон за монопола върху спиртните напитки, в резултат от което традиционни продукти от други държави-членки, чието съдържание на етилов алкохол е под определената граница, не могат да бъдат търгувани във Федерална република Германия?
б) Попада ли определянето на минимално съдържание на етилов алкохол в обхвата на понятието за „дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват“, по смисъла на член 37 от Договора за ЕИО?
6 Така националната юрисдикция иска да ѝ бъдат предоставени насоки тълкуване, които да ѝ дадат възможност да прецени дали изискването за минимално алкохолно съдържание може да попадне в обхвата или на съдържащата се в член 30 от Договора забрана на всички мерки с равностоен на количествени ограничения ефект върху търговията между държави-членки, или на забраната за всякаква дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват, по смисъла на член 37.
7 В това отношение следва да се отбележи, че член 37 е разпоредба, специфична за държавните монополи с търговски характер.
Следователно тази разпоредба е ирелевантна спрямо националните разпоредби, които не се отнасят до упражняването от страна на държавния монопол на неговата специфична функция — а именно неговото изключително право — а се прилагат общо по отношение на производството и търговията с алкохолни напитки, независимо дали те попадат в обхвата на въпросния монопол.
При тези условия последиците от посочената от националната юрисдикция мярка върху търговията в Общността трябва да бъдат разгледани единствено с оглед на изискванията, произтичащи от упоменатия в първия въпрос член 30.
8 При липсата на обща правна уредба на производството и търговията със спиртни напитки — на 7 декември 1976 г Комисията е представила пред Съвета предложение за регламент (ОВ, С 309, стр. 2), което той все още не е разгледал — държавите-членки следва да уредят, всяка от тях в рамките на своята територия, всички въпроси, свързани с производството и търговията с алкохолни продукти и спиртни напитки.
Пречките пред движението в рамките на Общността, произтичащи от различията в националните законодателства относно пускането в продажба на разглежданите продукти, трябва да бъдат приемани дотолкова, доколкото тези разпоредби могат се считат за необходими за спазването на императивни изисквания, свързани по-конкретно с ефикасността на данъчния контрол, опазването на общественото здраве, лоялността в търговските сделки и защитата на потребителите.
9 Правителството на Федерална република Германия, встъпила в производството страна, изтъква редица доводи, които според него обосновават прилагането на разпоредбите относно минималното алкохолно съдържание в спиртните напитки, като се позовава на съображения, свързани от една страна с опазването на общественото здраве, а от друга — със защитата на потребителите срещу нелоялна търговска практика.
10 Относно опазването на общественото здраве германското правителство отбелязва, че определянето на минимално алкохолно съдържание в националното законодателство цели да се избегне разпространяването на спиртни напитки на националния пазар, по-специално спиртни напитки с ниско алкохолно съдържание, тъй като според него такива продукти могат по-лесно да предизвикат зависимост, отколкото напитките с по-високо алкохолно съдържание.
11 Подобни съображения не са решаващи, тъй като потребителят може да се снабди на пазара с доста разнообразна гама продукти със слабо или умерено алкохолно съдържание, а и значителна част от алкохолните напитки с високо алкохолно съдържание, търгувани свободно на германския пазар, се консумират обикновено в разреден вид.
12 Германското правителство твърди и че определянето на долна граница на алкохолното съдържание за някои ликьори е предназначено да защити потребителя срещу нелоялни практики на производителите и дистрибуторите на спиртни напитки.
Този довод се основава на съображението, че намаляването на алкохолното съдържание осигурява конкурентно предимство по отношение на напитките с високо алкохолно съдържание, като се има предвид, че алкохолът е най-скъпата съставка на напитките, тъй като подлежи на значително облагане с акциз.
Освен това според германското правителство допускането на свободно движение на алкохолни продукти, когато отговарят на установените в държавата по място на производство норми относно алкохолното им съдържание, би довело до налагането като общ стандарт в Общността на най-ниското алкохолно съдържание, допустимо в някоя от държавите-членки, и дори до неприложимостта на изискванията в тази област, тъй като в правната уредба на редица държави-членки изобщо не е предвидена подобна долна граница.
13 Както Комисията правилно отбелязва, определянето на пределни стойности по отношение на алкохолното съдържание на напитките може да бъде от полза за стандартизирането на търгуваните продукти и на техните наименования в интерес на по-голямата прозрачност на търговските сделки и на публичното предлагане.
При все това обаче не следва да се стига дотам, че да се счита, че императивното определяне на минимални стойности на алкохолно съдържание е основна гаранция за лоялността в търговските сделки, след като може лесно да се осигури подходяща информация за купувача чрез изискването за посочване на произхода и алкохолното съдържание върху опаковките на продуктите.
14 От изложеното по-горе следва, че изискванията относно минималното алкохолно съдържание на спиртните напитки не са насочени към постигането на цел от общ интерес, така че да имат предимство пред изискванията за свободното движение на стоки, което представлява едно от основните правила на Общността.
Практическият ефект от подобни изисквания се изразява поначало в осигуряването на предимство по отношение на спиртните напитки с високо алкохолно съдържание, като се отстраняват от националния пазар продуктите от други държави-членки, които не отговарят на тази характеристика.
При това положение е видно, че изискването за минимално алкохолно съдържание за пускането на спиртни напитки в продажба, едностранно наложено в правната уредба на държава-членка, представлява пречка пред търговията, която е несъвместима с разпоредбите на член 30 от Договора.
Поради това не е налице валидно основание да се препятства внасянето на алкохолни напитки в която и да било държава-членка, при условие че са законно произведени и търгувани в някоя от другите държави-членки, и по отношение на внасянето им не може да се противопоставя законова забрана за пускане в продажба на напитки с алкохолно съдържание, по-ниско от определения в националната правна уредба лимит.
15 Следователно на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект“, следва да се разбира в смисъл, че определянето в законодателството на държава-членка на минимално алкохолно съдържание в спиртните напитки, предназначени за консумация от човека, също попада в обхвата на предвидената в тази разпоредба забрана, когато става въпрос за внос на алкохолни напитки, законно произведени и търгувани в друга държава-членка.
По съдебните разноски
16 Разходите, направени от правителството на Кралство Дания, правителството на Федерална република Германия и Комисията на Европейските общности, които представят становища пред Съда, не подлежат на възстановяване.
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред Hessisches Finanzgericht, тази юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ,
произнасяйки се по въпросите, поставени пред него от Hessisches Finanzgericht с определение от 28 април 1978 година, реши:
Понятието „мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект“, съдържащо се в член 30 от Договора за ЕИО, следва да се разбира в смисъл, че определянето в законодателството на държава-членка на минимално алкохолно съдържание в спиртните напитки, предназначени за консумация от човека, също попада в обхвата на предвидената в тази разпоредба забрана, когато става въпрос за внос на алкохолни напитки, законно произведени и търгувани в друга държава-членка.
Kutscher | Mertens de Wilmars Mackenzie Stuart | |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20 февруари 1979 година.
A. Van Houtte | | H. Kutscher |