РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
15 февруари 2011 година
Дело F-68/09
Florence Barbin
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура за повишаване за 2006 г. — Изпълнение на решение на Общия съд — Съпоставяне на заслугите — Принцип на равно третиране — Родителски отпуск на половин работен ден“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑жа Barbin иска отмяната на решението на Парламента да не повишава жалбоподателя в степен AD 12 в хода на процедурата за повишаване 2006 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Задължение за мотивиране на всяко решение да не се повишава длъжностно лице, достигнало референтния праг — Липса
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Предоставяне на точки за заслуги и определяне на референтен праг
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Равно третиране — Понятие — Граници
5. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Решение за повишаване
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Жалба — Правни основания — Правно основание, изведено от наличието на дискриминация — Задължение за отчитане на целия релевантен фактически контекст
1. Съгласно точка I.3.4 от Решението на Бюрото на Европейския парламент от 13 февруари 2006 г. относно политиката на повишаване и на програмиране на кариерите, възпроизведена в основни линии в точка II.2, буква б), втора алинея от Решението на генералния секретар на Парламента от 10 май 2006 г. за определяне на мерките за приложение, свързани с предоставянето на точки за заслуги и с повишаването, администрацията трябва да обоснове всяко решение за повишаване на длъжностни лица, недостигнали референтния праг. Макар посочените разпоредби обаче да не уточняват по отношение на кого органът по назначаването трябва да обоснове своите решения, да се приеме, че всяко достигнало прага длъжностно лице, което не е повишено, би се ползвало от това задължение за мотивиране, би наложило не само безполезна работна натовареност на администрацията, но също така би било в противоречие със съдебната практика, съгласно която мотивирането на решение за повишаване трябва да се отнася до индивидуалното положение на неповишеното длъжностно лице. Следователно това длъжностно лице неоснователно поддържа, че е адресат на задължение в тежест на администрацията да обоснове повишаването на тези от колегите му, които не са достигнали референтния праг.
Задължението, което произтича от тези разпоредби, може да се разглежда като спазено, след като администрацията е изпратила до Комитета по повишаване, съвместен орган, в който длъжностните лица са представени, обосновка относно повишаването на длъжностните лица, недостигнали референтния праг.
(вж. точки 59 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 4 юли 2007 г., Lopparelli/Комисия, T‑502/04, точка 75
2. Съгласно Решението на Бюрото на Европейския парламент от 13 февруари 2006 г. относно политиката на повишаване и на програмиране на кариерите точките за заслуги не се предоставят след съпоставяне на заслугите на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица, които могат да удовлетворят изискванията по член 45 от Правилника. Всъщност всяко длъжностно лице от една дирекция или служба, което подлежи на повишаване, се конкурира единствено с останалите длъжностни лица от неговата дирекция или от неговата служба за ограничен брой точки за заслуги. Тъй като референтният праг обаче не е установен в относителна стойност, тоест с оглед на средноаритметичния брой точки за заслуги на засегнатите длъжностни лица, а в абсолютна стойност, съответстваща на два пъти средната продължителност на стажа в степента, или, за степен AD 11, четири години, фактът, че прагът е преминат, не може да се приравни на пряко или косвено сравняване на заслугите на годните за повишаване длъжностни лица. Поради това администрацията не може да повиши длъжностно лице само на основание че е достигнало референтния праг, защото, ако направи това, на никой етап от процедурата по повишаване заслугите на същото не биха били съпоставени с тези на всяко от годните за повишаване длъжностни лица.
(вж. точка 83)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑44/07, точка 44
3. Съгласно член 45 от Правилника органът по назначаването не може да се ограничи да разглежда индивидуалното положение на всяко длъжностно лице, а трябва да съпоставя заслугите на съвкупността от същите, за да вземе решение относно повишенията. В това отношение старшинството може да бъде само допълнителен критерий за повишение. Следователно решение, което предоставя повишение на длъжностно лице с единственото основание, че последното не се е провинило или че разполага с определено прослужено време в степента, без да отчита положението на останалите длъжностни лица, нарушава принципа за съпоставяне на заслугите на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица, предвиден в посочения член. В резултат на това, макар Решението на Бюрото на Европейския парламент от 13 февруари 2006 г. относно политиката на повишаване и на програмиране на кариерите да предвижда референтен праг, зависещ от средна продължителност, изразена в години, в дадена степен, от това не може да се направи извод за наличие на принцип, според който дадено длъжностно лице трябва да бъде повишено, щом като не се е провинило, или на принцип за редовно кариерно израстване, който да задължава администрацията автоматично да повишава едно длъжностно лице само поради факта че е достигнало определено ниво на старшинство в степента.
(вж. точки 90 и 91)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Lopparelli/Комисия, посочено по-горе, точка 75
Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑124/07, точка 106
4. За да се спазят принципът на недопускане на дискриминация и принципът на равно третиране, администрацията трябва да следи да не третира по различен начин еднакви положения и да не прилага еднакво третиране към различни положения, освен ако това е обективно обосновано. Следователно, когато едно длъжностно лице упражнява право, което му е признато от Правилника, администрацията не може, без да постави под въпрос ефективността на това право, да приеме, че неговото положение е различно от това на длъжностно лице, което не е упражнило това право, и поради това да приложи спрямо него различно третиране, освен ако тази разлика в третирането е, от една страна, обективно обоснована, в частност заради това че се ограничава да извлече последици, през разглеждания период, от липсата на полагане на труд на заинтересувания служител, и от друга страна, стриктно пропорционална на направената обосновка.
(вж. точка 100)
Позоваване на:
Съд — 16 октомври 1980 г., Hochstrass/Съд, 147/79, точка 7
Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., De Bustamante Tello/Съвет, T‑368/03, точка 69
5. Макар дадено решение в областта на повишенията да е било формално прието при съобразяване с броя точки за заслуги, предоставени на засегнатото длъжностно лице, това обстоятелство не позволява да се изключи хипотезата решението да е било прието поради мотиви, които в по-малка степен могат да бъдат обявени, като вземането предвид на родителския отпуск на посоченото длъжностно лице, при условие обаче да са налице индиции, позволяващи да има съмнение относно истинността на горепосочения мотив.
(вж. точки 102 и 103)
6. За да се прецени правно основание, изведено от наличието на дискриминация, трябва да се отчете целият релевантен фактически контекст, който включва преценките, съдържащи се в предходните решения, които са станали окончателни. От това следва, че без да се преразглежда неговата законосъобразност, окончателното решение може да съставлява индиция, която следва да се вземе предвид наред с други, с цел да се установи поведение, по-конкретно дискриминационно, на администрацията. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че е възможно случай на дискриминация да се разкрие едва след изтичането на сроковете за обжалване на решение, което е проява на такава.
(вж. точка 109)