РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

19 юли 2016 година

Дело F‑147/15

Sonja Meyrl

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Срочно нает служител — Уволнение — Право на изслушване“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Sonja Meyrl, срочно нает служител в политическата група „Les Verts/Alliance libre européenne“ на Европейския парламент, иска от Съда на публичната служба да отмени решението от 24 февруари 2015 г. за прекратяване на нейния договор, прието от съпредседателя на посочената група, в качеството на орган, оправомощен да сключва договори

Решение:      Отменя решението от 24 февруари 2015 г. за прекратяване на договора на г‑жа Sonja Meyrl, прието от съпредседателя на политическата група „Les Verts/Alliance libre européenne“, в качеството на орган, оправомощен да сключва договори, на Европейския парламент. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски на г‑жа Meyrl.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Събеседване между атестиращия и атестирания — Обхват — Разлика спрямо събеседването, предшестващо решение за прекратяване или за неподновяване на договор

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Уволнение — Приемане на решението въз основа, наред с останалото, на срещнатите от заинтересованото лице проблеми във взаимоотношенията — Липса на възможност за заинтересованото лице да представи предварително своето становище по това основание за уволнение — Нарушение на правото на изслушване

(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 47 от УРДС)

1.      Събеседването между атестиращия и атестирания, което трябва да се впише годишно в рамките на процедурата по оценяване и което се отнася конкретно до ефикасността, способностите и поведението в службата на заинтересованото лице през дадена година за оценяване, не би могло да се приравни на събеседването между органа, оправомощен да сключва договори, и съответния служител, предшестващо решение за прекратяване или за неподновяване на договор, което събеседване би трябвало да се основава на преценката на общата ефективност през завършените от този служител периоди на дейност.

(вж. т. 29)

Позоваване на:

Общ съд — решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 26

2.      В случай че органът, оправомощен да сключва договори, мотивира решение за уволнение на срочно нает служител, наред с останалото, с твърдени проблеми във взаимоотношенията, срещнати от заинтересованото лице в рамките на неговата работна среда, посоченият орган е длъжен, по силата на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да изслуша заинтересованото лице и по това основание за уволнение. Спазването на подобно задължение позволява на посочения орган да провери със заинтересованото лице дали за проблемите, свързани с неговото поведение в службата, то действително носи отговорност, или те са свързани и с други обстоятелства, дори и с поведението на неговите колеги. При предварителното изслушване на заинтересованото лице по това допълнително основание за уволнение, органът, оправомощен да сключва договори, може евентуално да обсъди с него въпроса дали то има интерес от преместване. Следователно не е изключено, ако заинтересованото лице бъде изслушано по посоченото основание, то действително да може да повлияе на въпросния процес по вземане на решение.

Освен това не е релевантен фактът, че макар посоченият орган да беше изслушал предварително заинтересованото лице по това допълнително основание за уволнение, той е щял да приеме решение, идентично на решението за уволнение, тъй като това би довело до обезсмисляне на прогласеното в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата основно право на изслушване, при положение че това право предполага заинтересованото лице да е имало възможността да повлияе на въпросния процес по вземане на решение, особено когато неговото лично поведение или неговите професионални качества са изрично поставени под въпрос в решение за уволнение.

(вж. т. 30 и 31)

Позоваване на:

Съд — решение от 1 юли 2010 г., Knauf Gips/Комисия, C‑407/08 P, EU:C:2010:389, т. 23 и цитираната съдебна практика

Общ съд — решение от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, EU:T:2011:465, т. 115

Съд на публичната служба — решения от 14 май 2014 г., Delcroix/SEAE, F‑11/13, EU:F:2014:91, т. 44 и от 5 февруари 2016 г., GV/SEAE, F‑137/14, EU:F:2016:14, т. 79