РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
26 септември 2011 година
Дело F‑29/06
Andres Arnaldos Rosauro и др.
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица — Вътрешни конкурси за преминаване в категория, публикувани преди 1 май 2004 г. — Кандидати, включени в списъците на лицата, издържали конкурсите преди 1 май 2006 г. — Класиране в степен — Прилагане коефициент, по-малък от 1 — Загуба на точките за повишаване“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Arnaldos Rosauro и пет други длъжностни лица на Комисията, избрани кандидати от вътрешни конкурси за преминаване в категория, обявленията за които са публикувани преди 1 май 2004 г., искат основно отмяна на решенията за назначаването им в по-висока категория, доколкото съгласно тези решения те са класирани в степен
Решение: Жалбата се отхвърля. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Право на Съюза — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия
2. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31 от Правилника за длъжностните лица; член 2, параграф 1 от приложение XIII)
3. Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица — Правила за класиране в степен
(член 35 от Правилника за длъжностните лица; член 2, параграф 1 и член 8 от приложение XIII)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Назначаване в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 2 от приложение XIII)
5. Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица — Правила за класиране в степен
(член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 2 от приложение XIII)
6. Длъжностни лица — Възнаграждение — Преходни правила, приложими след влизането в сила на Регламент № 723/2004 — Определяне на степента и на коефициента
(член 45а от Правилника за длъжностните лица; член 2, член 5, параграф 2, член 7 и член 8 от приложение XIII)
7. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 2, параграф 2 и член 7, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Повишаване — Промяна на категория в следствие от вътрешен конкурс
(членове 45, 45а и 110, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5 от приложение XIII)
1. Право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Съюза е породила у него основателни очаквания, като му е предоставила конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и еднозначни сведения от оправомощени и достоверни източници.
Противно на това, никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват конкретни уверения, предоставени от администрацията.
(вж. точки 56 и 57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 март 2003 г., Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, точка 26 и цитираната съдебна практика; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точка 96
2. В случай на изменение на разпоредби с общо приложение, и особено на разпоредби на Правилника, една нова норма се прилага незабавно към бъдещите последици от правни положения, които са възникнали, но не са напълно приключили при действието на предходната норма.
В рамките на вътрешните конкурси за преминаване в категория, вписването на избрани с тези конкурси кандидати в списъците на лицата, издържали конкурса, съставени след приключване на действията във връзка с подбора, предоставя в полза на заинтересованите лица единствено възможността да бъдат назначени в по-високата категория. Тази възможност по необходимост изключва каквито и да било придобити права, тъй като класирането в степен на кандидат, включен в списъка с лицата, издържали вътрешен конкурс, не може да се счита за придобито право, докато не стане предмет на надлежно решение за назначаване.
Следователно, дори длъжностно лице да е издържало успешно вътрешен конкурс за преминаване в категория преди 1 май 2004 г., датата на влизане в сила на новия правилник, неговото включване в списъка с подходящите кандидати преди тази дата не му предоставя право да бъде назначено — ако назначаването е след посочената дата — в степента, посочена в обявлението за конкурса или в съответстващата ѝ степен съгласно член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника и в съответствие с член 31 от предишния правилник.
Всъщност длъжностно лице може да се позове на придобито право само ако правопораждащият факт за същото е възникнал при действието на определен правилник, който предхожда изменението на разпоредбите на Правилника.
(вж. точки 70—74 и 131)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1973 г., SOPAD, 143/73, точка 8; 10 юли 1986 г., Licata/CES, 270/84, точка 31
Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 52, 58 и 79—81
3. Член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица гласи, че към 1 май 2004 г. и при условията на член 8 от това приложение степените на длъжностните лица, намиращи се в някое от административните положения по член 35 от Правилника, се преименуват съгласно таблицата, фигурираща в посочената разпоредба, в която таблица се уточнява коя е новата (временна) степен, съответстваща на всяка от старите степени.
Поради това от самия текст на член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника следва, че тази разпоредба се отнася само до лицата, които към 1 май 2004 г. вече са имали качеството длъжностно лице и са били класирани в една от степените, които фигурират в колоната, озаглавена „стара степен“.
Всъщност степените, които фигурират в таблицата, съдържаща се в член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, са старите степени на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г., които са преобразувани в нови временни степени. Освен това член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника е имал за цел единствено да преобразува към 1 май 2004 г. степените на длъжностните лица, които са имали това качество към 30 април 2004 г., с оглед на това спрямо тях да се приложи новата кариерна структура, която е следвало да влезе в сила изцяло на 1 май 2006 г. и на посочената разпоредба не може да се признава обхват, надхвърлящ границите на установяването на тази междинна връзка. Следователно посочената разпоредба не е била предназначена да се прилага за определяне на класирането в степен на длъжностните лица, чието назначаване в по-висока категория е настъпило през 2005 г. с оглед на качеството им на избрани кандидати от вътрешни конкурси за преминаване в категория, чиито изпити са проведени след 1 май 2004 г.
(вж. точки 80—82)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точка 112
Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., De Luca/Комисия, F‑20/06, точка 91, което е предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, T‑563/10 P
4. В рамките на вътрешните конкурси за преминаване в категория определянето на вида длъжност и на условията за назначаване на успели кандидати на тези длъжности, което съответната институция е направила в рамките на разпоредбите на предишния правилник, изготвяйки обявленията за конкурси, не е можело да остане в сила след 1 май 2004 г. — датата, определена от законодателя на Съюза за влизането в сила на новата кариерна структура за длъжностните лица.
Считано от 1 май 2004 г., премахването на степените на класиране в длъжностите, посочени в обявленията за конкурсите, което е свързано с въвеждането на нова кариерна система, е накарало законодателя да приеме преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, и по-специално член 5, параграф 2 от него, за да определи класирането в степен на успелите кандидати от конкурс за преминаване в категория, включени в списъците на лицата, издържали конкурса преди 1 май 2006 г., но чието преминаване в новата категория е осъществено след 1 май 2004 г.
Действително класирането в степен, определено съгласно член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, не съответства на степените, посочени в обявленията за вътрешни конкурси, публикувани преди 1 май 2004 г., и тази разпоредба е дерогация от правилото, което се съдържа в член 31 от Правилника и което е било възприето в член 31 от предишния правилник. С оглед на неговата цел обаче член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника съставлява преходна разпоредба със специален характер, която като такава може да се отклонява — когато става въпрос за определена категория длъжностни лица — от общото правило, предвидено в член 31 от Правилника. Всъщност следва да се напомни, че когато става въпрос за кариерата на длъжностните лица, задължителните изисквания, присъщи на преминаването от един начин на управление към друг, могат да наложат на администрацията да се отклони временно и в определени граници от стриктното прилагане на нормите и принципите с трайно значение, които обикновено се прилагат в разглежданите ситуации.
(вж. точки 84, 85 и 90)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 109 и 110
Съд на публичната служба — De Luca/Комисия, посочено по-горе, точка 86 и цитираната съдебна практика
5. Член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника се отнася до длъжностните лица, вписани преди 1 май 2006 г. в списък с кандидати, които могат да преминат в друга категория и които действително са преминали в друга категория след 1 май 2004 г. В това отношение съгласно член 45, параграф 2 от предишния правилник преминаването на длъжностни лица или служители в друга категория е можело да се осъществи само вследствие на конкурс. По дефиниция става дума единствено за вътрешен конкурс. Следователно, посочвайки конкретно длъжностните лица, включени в списък с кандидати, които могат да преминат в друга категория, законодателят на Съюза е имал предвид кандидатите, преминали успешно този специфичен вид конкурс. От това следва да се направи извод, че член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника се отнася единствено до длъжностните лица, чиято категория се променя в следствие от вътрешен конкурс.
(вж. точки 87 и 88)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 28 октомври 2010 г., Kay/Комисия, F‑113/05, точки 52 и 54
6. Член 7, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица предвижда, че преименуването към 1 май 2004 г. на степените по силата на член 2, параграф 1 от това приложение не води до промяна на основната месечна заплата на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г. За тази цел параграф 2 от посочения член 7 гласи, че към 1 май 2004 г. за всяко длъжностно лице се изчислява коефициент, равен на съотношението между основната месечна заплата на длъжностното лице преди 1 май 2004 г. и приложимия размер, определен в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника. Параграф 3 от този член 2 гласи, че за приложим размер по смисъла на член 7 от приложение XIII към Правилника се взема размерът на заплатите за новите временни степени. Така посоченият член 7 цели да се избегне възможността преименуването на степените да доведе до каквато и да е промяна на основните месечни заплати на длъжностните лица, назначени при действието на предишния правилник, и по-специално до неоснователното им обогатяване.
От друга страна, доколкото степените B*3 и B*4 са нови временни степени, изрично предвидени член 2, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, спрямо възнагражденията за тези нови временни степени също може да се прилага коефициент, когато става дума за степени на лица, назначени преди 1 май 2004 г. Независимо че в параграф 2 от този член 2 не се посочва никакъв коефициент за новите временни степени B*3 и B*4, това се дължи на обстоятелството, че съгласно параграф 1 от същия член тези две нови временни степени не съответстват на която и да е степен от предишния правилник.
Накрая, макар в бележка под линия 1 към член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника да се посочва, че числата в курсив съответстват на заплатите, изплатени на длъжностните лица преди 1 май 2004 г. и че тези числа са включени от съображения за яснота и нямат правно значение, налага се изводът, че разглежданите числа са използвани за изчисляване на коефициента. Следователно посочената бележка под линия не позволява да се направи заключение, че е незаконосъобразно изплащането след 1 май 2004 г. на заплата, равна на изплатената при режима на предишния правилник.
Освен това член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника определя основната месечна заплата за всяка степен и стъпка на новите временни степени. Съгласно тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 8 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, който урежда преименуването на временните степени в нови степени на две създадени с новия правилник функционални групи, заплатите, съответстващи на различните степени и стъпки на функционалната група AST, са еднакви на тези за функционалната група AD, на които съответстват.
По-нататък член 45а от Правилника за длъжностните лица предвижда система, съгласно която, считано от 1 май 2006 г., преминаването от функционалната група AST (която заменя предишните категории B, C и D) във функционалната група AD (която заменя предишната категория A) вече не се осъществява чрез вътрешен конкурс, а посредством процедура, наречена „процедурата по сертифициране“, която се основава на успешно преминаване на обучение. В член 45а, параграф 3 от Правилника е предвидено изрично, че назначаването на длъжност във функционална група AD не засяга степента и стъпката на длъжностното лице, заемани към момента на назначаването.
Предвид тези разпоредби е видно, че законодателят на Съюза е целял преминаването в по-високата функционална група да има за резултат упражняването на функции на администратор и да създаде перспектива за по-благоприятна кариера, а не да доведе до незабавно увеличение на заплатата.
Следователно новият правилник не предвижда никаква промяна на основното възнаграждение на длъжностното лице, нито поради неговото влизане в сила, нито поради преминаването на посоченото длъжностно лице в по-високата функционална група.
Макар с приемането на член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица законодателят да е целял да предостави предимство на длъжностните лица, които вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория са доказали способността си да заемат длъжности в по-висока категория, все пак той не е искал това предимство да надхвърли предимството, предоставено на длъжностните лица, които са преминали процедура по сертифициране, считано от 1 май 2006 г.
Следователно съгласно член 7 от приложение XIII към Правилника и доколкото в посоченото приложение не е изрично предвидено друго, заплатата на длъжностните лица, назначени на основание член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, трябва да се изчислява, подобно на заплатата на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г., чрез прилагане на коефициент.
(вж. точки 103—113)
Позоваване на:
Съд на публичната служба11 май 2011 г., Caminiti/Комисия, F‑71/09, точка 46
7. Правото на равно заплащане, което имат лицата, наети от един и същи работодател и полагащи равен труд, представлява конкретен израз на общия принцип на равно третиране, за чието спазване следи Съдът на публичната служба. Това право впрочем е провъзгласено в член 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и в Конвенция № 111 на Международната организация на труда.
Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато спрямо две категории лица, чиито фактически и правни положения не са съществено различни, се прилага различно третиране и когато различни положения се третират по идентичен начин. Следователно принципът на равно третиране изисква спрямо две категории лица, чието фактическо и правно положение се различава съществено, да бъде приложено различно третиране.
Ако се направи сравнение на положението на длъжностните лица, издържали успешно вътрешен конкурс за преминаване в категория преди 1 май 2006 г. и назначени в по-висока категория след 1 май 2004 г., от една страна, и от друга страна, положението на лицата, които, след като са издържали успешно конкурс на общо основание, направо са титуляризирани в посочената по-висока категория, независимо дали са имали по-ниска категория преди това, действително втората група длъжностни лица получават основни месечни заплати, определени в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, без спрямо тях да се прилага какъвто и да е коефициент. Всъщност член 7, параграф 2 от приложение XIII към Правилника не се прилага в техния случай, доколкото предвижда прилагането на коефициент единствено спрямо заплатите на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г.
При все това обстоятелството, че длъжностните лица от горепосочената първа група са издържали успешно вътрешен конкурс за преминаване в категория, а тези от горепосочената втора група са издържали успешно конкурс на общо основание, е обективен фактор, който разграничава двете разглеждани групи длъжностни лица. Тези от първата група вече са имали качеството длъжностни лица при действието на предишния правилник и са избрани кандидати от вътрешен конкурс за преминаване в категория. Обратно на това, длъжностните лица от втората група са били назначени при действието на новия правилник след успешно преминаване на конкурс на общо основание.
Затова в рамките на упражняване на широкото си право на преценка законодателят на Съюза е решил да третира по различен начин двете горепосочени групи длъжностни лица. Що се отнася до първата група, той е решил да третира по-благоприятно тези длъжностни лица, издържали успешно преди 1 май 2006 г. вътрешен конкурс за преминаване в категория, като е допуснал те да бъдат класирани в по-високата категория със същата степен и стъпка като тези, които са имали в по-ниската категория, без обаче това класиране да доведе до незабавно увеличаване на заплатата. Обратно на това, законодателят е решил да не се прилага коефициент спрямо длъжностните лица от втората група, успешно издържали конкурс на общо основание и назначени при действието на новия правилник, доколкото те са назначени в степени, по-ниски от тези на лицата, назначени при действието на предишния правилник, когато става дума за назначаване на едни и същи длъжности.
(вж. точки 118—123)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, точка 142 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., Torijano Montero/Съвет, F‑76/05, точка 67
8. Що се отнася до случаите на преминаване в категория, нито в член 45а от Правилника, нито в член 5 от приложение XIII към Правилника, нито в която и да е друга разпоредба от Правилника не се споменават точките за повишаване, натрупани в предишната категория и a fortiori — по какъв начин те трябва да бъдат третирани. Правилникът обаче установява основните правила на правния режим, които се прилагат спрямо длъжностните лица, и съгласно член 110, параграф 1 от този правилник всяка институция следва да приеме разпоредбите от общ характер за изпълнение на Правилника, които могат да определят критериите от естество да ръководят администрацията при упражняването на предоставените ѝ дискреционни правомощия или да поясняват обхвата на неясно формулираните разпоредби на Правилника. Така в приложение на член 110, параграф 1 от Правилника Комисията е приела общи разпоредби за привеждане в изпълнение на член 45 от същия с оглед на това да осигури прилагането на процедурата за повишаване.
Освен това назначаването в по-горна степен вследствие на вътрешен конкурс се приравнява на повишаване и поради това са приложими разпоредбите на Правилника относно повишаването в буквалния смисъл на думата.
Следователно, доколкото назначаването в по-горна степен вследствие на вътрешен конкурс се приравнява на повишаване, на още по-силно основание това трябва да важи и за назначаване в по-висока категория вследствие на вътрешен конкурс за преминаване в категория: преминаването в по-висока категория, което включва упражняването на различни функции, съставлява повишение и към него са приложими разпоредбите, уреждащи повишението.
Ако точките, натрупани от длъжностно лице, назначено в по-висока категория на основание член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, не бъдат заличени, това би довело до улесняване на повишението на това лице, главно въз основа на точките, придобити в неговата предходна категория, което е в противоречие с член 45 от Правилника, съгласно който съпоставянето на заслугите на длъжностно лице с оглед на неговото повишаване трябва да се осъществява по отношение на неговите колеги от същата степен. В действителност от този член на Правилника следва, че при сравнителното разглеждане на заслугите на подлежащите на повишаване длъжностни лица от една и съща степен администрацията трябва да вземе предвид точките за повишаване, които последните са натрупали в съответната степен. Все пак точките, натрупани от длъжностно лице преди неговото преминаване в категория, съответстват на заслуги, проявени в рамките на длъжност от по-малка категория и при упражняване на различен тип функции. Следователно тези точки са служели за повишение в следващата степен на по-ниската категория и не могат да служат за повишение в следващата степен в по-високата категория, в която заинтересованото лице все още не е доказало заслугите си.
В подобен случай запазването на натрупаните точки би имало за последица да даде на длъжностното лице, класирано след преминаване в категория съгласно член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, по-голям шанс за бързо повишение в сравнение с неговите колеги от същата степен, които са достигнали по-висока категория на основание член 45 от Правилника, като това би било в противоречие както с член 5, параграф 5 от същия, що се отнася до условията за развитие на кариерата, така и с принципа на равно третиране, предполагащ, че при еднакви заслуги всички длъжностни лица от една и съща степен имат еднакъв шанс да бъдат повишени в по-горната степен.
Следователно натрупаните точки за повишаване трябва да бъдат заличени, когато длъжностно лице е назначено в по-горната категория съгласно член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника.
(вж. точки 141—143, 146, 147 и 149)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 1984 г., Vlachos/Съд, 20/83 и 21/83, точки 22—24
Първоинстанционен съд — 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑308/04, точка 38
Съд на публичната служба — 28 юни 2007 г., Da Silva/Комисия, F‑21/06, точка 75