РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
11 юли 2013 година
Дело F‑111/10
AN
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Права и задължения на длъжностното лице — Факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, увреждаща интересите на Съюза — Задължение на длъжностното лице да уведоми горестоящия орган или OLAF — Искане за защита по силата на член 22а, параграф 3 от Правилника — Психически тормоз“
Предмет: Жалба от AN на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с искане по същество за отмяна на решение на Европейската комисия, с което е отхвърлено искането му за премахване на някои отправени към него забележки, съдържащи се в две докладни записки от неговите горестоящи органи, за осигуряване на предвидената в член 22а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) защита и за образуване на административно разследване за репресиите, на които той смята, че е бил жертва. Освен това жалбоподателят иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата. AN понася собствените си съдебни разноски и е осъден да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Понятие — Квалификация, зависеща от преценката на съда
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Наличие на увреждащ акт — Задължение да се подаде направо жалба по административен ред
(член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица
3. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Защита срещу дисциплинарни производства — Обхват
(член 22а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица; член 2 от Решение 1999/396 на Комисията)
4. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Отправени към длъжностно лице негативни забележки — Изключване — Условия
(член 12а от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Слухове — Изключване
(член 12а от Правилника за длъжностните лица)
1. Правната квалификация на писмо на длъжностно лице като „заявление“ или „жалба“ зависи единствено от преценката на Съда, а не от волята на страните. В това отношение писмо, с което длъжностно лице заявява желанието си да оспори решение, представлява жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, а не заявление.
(вж. точка 62)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 април 1998 г., Cordiale/Парламент, T‑205/95, точки 34 и 38
Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г., AH/Комисия, F‑76/09, точка 38 и цитираната съдебна практика
2. При наличие на решение, взето от органа по назначаването и представляващо акт, увреждащ длъжностно лице, последното, когато възнамерява да поиска отмяната, изменението или оттеглянето на този акт, трябва не да подава искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, а да използва процедурата по обжалване, предвидена в член 90, параграф 2 от Правилника.
(вж. точка 77)
Позоваване на:
Съд на публичната служба: 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, точка 40
3. Предвидената в член 22а, параграф 3 от Правилника защита, посочена също в член 2 от Решение 1999/396 относно реда и условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия, които накърняват интересите на Общностите, се осигурява без никакви формалности на длъжностните лица, предали информация за факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, и то въз основа само на факта, че са предали тази информация.
Посочената защита обаче не осигурява на длъжностното лице защита срещу всяко решение, което може да има неблагоприятни последици за него, а само срещу решенията, свързани с направените от него разкрития.
(вж. точки 86 и 90)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, точка 139
4. Отправени към длъжностно лице негативни забележки, все пак не засягат неговата личност, достойнство или интегритет, ако са формулирани с умерени изрази и от доказателствата по преписката не се установява те да се основават на недобросъвестни и лишени от каквато и да е връзка с реални факти обвинения.
(вж. точка 98)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Menghi/ENISA, посочено по-горе, точка 110
5. Дори да се окаже, че има основания за даден слух, той не може да се счита за доказателство за морален тормоз спрямо длъжностно лице или за наличието на укоримо поведение, за което е отговорна администрацията.
(вж. точка 100)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 юни 1995 г., Allo/Комисия, T‑496/93, точка 48