РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
21 март 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1370/2007 — Обществени услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт — Член 5 — Възлагане на обществени поръчки за услуги — Член 5, параграф 2 — Пряко възлагане — Понятието „вътрешен оператор“ — Орган, упражняващ сходен контрол — Член 8, параграф 2 — Преходен режим — Краен срок на прякото възлагане“
По съединени дела C‑350/17 и C‑351/17
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с актове от 6 април 2017 г., постъпили в Съда на 12 юни 2017 г., в рамките на производства по дела
Mobit Soc. cons. arl
срещу
Regione Toscana,
в присъствието на:
Autolinee Toscane SpA,
Régie Autonome des Transports Parisiens (RATP) (C‑350/17),
и
Autolinee Toscane SpA
срещу
Mobit Soc. cons. arl,
в присъствието на:
Regione Toscana,
Régie Autonome des Transports Parisiens (RATP) (C‑351/17),
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász (докладчик) и C. Vajda, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 юни 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Mobit Soc. cons. arl, от P. L. Santoro, A. Bianchi, M. Siragusa, P. Merlino и M. Malena, avvocati,
– за Autolinee Toscane SpA, от M. Lombardo, G. Mazzei и G. Morbidelli, avvocati,
– за Regione Toscana, от L. Bora, L. Caso, S. Fidanzia и A. Gigliola, avvocati,
– за Régie Autonome des Transports Parisiens (RATP), от S. Macchi di Cellere, avvocato, както и от P. Delelis и E. Morgan de Rivery, avocats,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. Sclafani, avvocato dello Stato,
– за френското правителство, от D. Colas, P. Dodeller, E. de Moustier и C. David, в качеството на представители,
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Leitão, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от G. Gattinara и W. Mölls, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 октомври 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).
2 Запитванията са представени в рамките на спорове, от една страна, на Mobit Soc. cons. arl, образувание, в което участват няколко предприятия, осъществяващи дейността си в транспортния сектор, с Regione Toscana (регион Тоскана, Италия), и от друга страна, на Autolinee Toscane SpA с Mobit по повод възлагането на договор за концесия на услуги за местен обществен превоз на Autolinee Toscane по реда на процедурите за обществени поръчки.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображение 31 от Регламент № 1370/2007 гласи:
„Като се има предвид, че на компетентните органи и операторите на обществени услуги ще е необходимо време, за да приложат разпоредбите на настоящия регламент, следва да се предвидят преходни разпоредби. С оглед постепенното възлагане на обществени поръчки за услуги в съответствие с настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят на Комисията доклад за постигнатия напредък в срок от шест месеца след първата половина на преходния период. Комисията може да предложи целесъобразни мерки въз основа на тези доклади“.
4 Член 2 от този регламент, озаглавен „Определения“, предвижда:
„За целите на настоящия регламент:
а) „обществен пътнически превоз“ означава услуги за превоз на пътници от общ икономически интерес, предоставяни на обществеността регулярно и на недискриминационна основа;
б) „компетентен орган“ означава който и да е обществен орган или група от обществени органи на държава членка или държави членки, които имат право да участват в обществения пътнически превоз в определен географски район или който и да е орган, на който е предоставено такова право;
в) „компетентен местен орган“ означава който и да е компетентен орган, чийто географски район на компетентност няма национален обхват;
[…]
е) „изключително право“ означава право, упълномощаващо оператор на обществена услуга да извършва определени обществени услуги за пътнически превоз по конкретен маршрут или мрежа в рамките на определен район, като се изключва всеки друг такъв оператор;
[…]
з) „пряко възлагане“ означава възлагане на обществена поръчка за услуги на определен оператор на обществени услуги без каквато и да е предварителна конкурентна тръжна процедура;
и) „обществена поръчка за услуги“ означава един или повече правно-задължителни акта, потвърждаващи споразумението между компетентния орган и оператор на обществени услуги за възлагане на последния на управлението и предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз при спазване на задълженията за извършване на обществена услуга. В зависимост от правото на държавите членки, договорът може също така да представлява решение, взето от компетентния орган:
– под формата на индивидуален нормативен или административен акт, или
– съдържащо условия, съгласно които самият компетентен орган предоставя услугите или възлага предоставянето им на вътрешен оператор;
й) „вътрешен оператор“ означава юридически обособено образувание, над което компетентният местен орган, или при наличие на група от обществени органи — поне един компетентен местен орган упражнява контрол сходен с този, който упражнява върху собствените си подразделения;
[…]“.
5 Член 3 от този регламент, озаглавен „Обществени поръчки за услуги и общи правила“, предвижда в параграф 1:
„Когато компетентният орган реши да предостави на оператор по свой избор изключително право и/или компенсация от какъвто и да е характер в замяна на изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, той прави това в рамките на обществена поръчка за услуги“.
6 Член 4 от Регламент № 1370/2007, отнасящ се до „[з]адължително[то] съдържание на обществени[те] поръчки за услуги и общи[те] правила“, предвижда в параграфи 3 и 4:
„3. Срокът на обществените поръчки за услуги е ограничен и не може да надвишава 10 години за междуградските и градските автобусни превози […].
4. При необходимост, предвид условията на амортизация на активите, срокът на обществена поръчка за услуги може да бъде удължен най-много с 50 %, ако операторът предоставя активи, които са едновременно значителни спрямо общия размер на активите, необходими за извършване на услугите за пътнически превози, обхванати от обществената поръчка за услуги, и преимуществено свързани с услугите по превоз на пътници, обхванати от договора.
Ако разходи, произтичащи от особеното географско положение, оправдават това, срокът на обществени поръчки за услуги, посочен в параграф 3, може да бъде удължен най-много с 50 % в най-отдалечените райони.
Ако амортизацията на капитала, свързана с извънредна инфраструктура, подвижен състав или инвестиции в превозни средства оправдават това и ако обществената поръчка за услуги е възложена при справедлива и конкурентна тръжна процедура, срокът на обществена поръчка за услуги може да бъде по-дълъг. За да се гарантира прозрачността в този случай, в срок от една година от сключването на договора компетентният орган го предоставя на Комисията заедно с елементите, които оправдават по-дългия му срок“.
7 Съгласно член 5 от този регламент, озаглавен „Възлагане на обществени поръчки за услуги“:
„1. Обществени поръчки за услуги се възлагат в съответствие с правилата, определени в настоящия регламент. […]
2. Освен ако националното право не забранява това, всеки компетентен местен орган, независимо дали е индивидуален орган или представлява група от органи, предоставящ интегрирани обществени услуги за пътнически превоз, може да реши сам да извършва такива услуги или пряко да възложи обществени поръчки за услуги на правно обособено образувание, върху което компетентният местен орган или при наличие на група от органи — поне един компетентен местен орган, упражнява контрол, сходен с този, който упражнява върху собствените си подразделения. Когато компетентен местен орган вземе такова решение, се прилага следното:
а) за да се определи дали компетентният местен орган упражнява контрол, се вземат предвид фактори като нивото на представителство в административните, управителните или надзорните органи, уточненията по този въпрос в устава, собствеността, ефективното влияние и контролът върху стратегически решения и индивидуални управленски решения. В съответствие с правото на Общността 100 % собственост от страна на компетентния обществен орган, по-специално в случаите на публично-частно партньорство, не е задължително условие за установяване на контрол по смисъла на настоящия параграф, при условие че има доминиращо публично влияние и че контролът може да се установи въз основа на други критерии;
б) условието за прилагане на настоящия параграф е вътрешният оператор или всяко образувание, върху което този оператор упражнява дори минимално влияние, да осъществяват дейността си за обществен пътнически превоз в рамките на територията на компетентния местен орган, независимо от изходящи линии или други второстепенни елементи на тази дейност, навлизащи в територията на съседни компетентни местни органи, и да не участват в конкурентни тръжни процедури за предоставяне на обществени услуги за пътнически превоз, организирани извън територията на компетентния местен орган;
в) независимо от буква б) вътрешен оператор може да участва в справедливи конкурентни тръжни процедури, считано от две години преди изтичане на пряко възложената му обществена поръчка за услуги, при условие че е било взето окончателно решение обществените услуги за пътнически превоз, предмет на договора с вътрешния оператор, да бъдат подложени на конкурентна тръжна процедура и вътрешният оператор да не е сключил друга пряко възложена обществена поръчка за услуги;
г) при липса на компетентен местен орган букви а), б) и в) се прилагат за национален орган по отношение на географски район, който не е национален, при условие че вътрешният оператор не участва в конкурентни тръжни процедури във връзка с предоставяне на обществени услуги за пътнически превоз, организирани извън района, за който обществената поръчка за услуги е била възложена;
[…]
3. Всеки компетентен орган, който прибягва до трето лице, различно от вътрешен оператор, възлага обществени поръчки за услуги въз основа на конкурентна тръжна процедура, с изключение на случаите, посочени в параграфи 4, 5 и 6. Избраната за конкурентна тръжна процедура е открита за всички оператори, справедлива и спазва принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация. След подаването на тръжни оферти и евентуален предварителен подбор процедурата може да включва провеждане на преговори, в съответствие с тези принципи, с цел определяне на най-подходящия начин за удовлетворяване на специфични или сложни изисквания.
[…]“.
8 Озаглавеният „Преход“ член 8 от този регламент предвижда:
„1. Обществени поръчки за услуги се възлагат в съответствие с правилата, определени в настоящия регламент. При все това договори за услуги или обществени поръчки за услуги по смисъла на Директива 2004/17/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 169)] или Директива 2004/18/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282)] за обществените превозни услуги с трамваен или автобусен транспорт, се възлагат в съответствие с предвидените в тези директиви процедури тогава, когато тези договори не са под формата на договори за концесии на услуги по смисъла на тези директиви. Когато се възлагат договори в съответствие с Директива 2004/17/ЕО или 2004/18/ЕО, разпоредбите на параграфи 2—4 от настоящия член не се прилагат.
2. Без да се засягат разпоредбите в параграф 3, обществени поръчки за услуги в областта на железопътния и автомобилния транспорт се възлагат съгласно разпоредбите на член 5, считано от 3 декември 2019 г. През този преходен период държавите членки предприемат мерки за постепенното си привеждане в съответствие с член 5, с цел да се избегнат сериозни структурни проблеми, свързани по-специално с транспортния капацитет.
До шест месеца след изтичане на първата половина от преходния период държавите членки предоставят на Комисията доклад за осъществения напредък, като подчертават постепенното възлагане на обществени поръчки за услуги в съответствие с член 5. Въз основа на докладите за осъществения напредък на държавите членки Комисията може да предложи подходящи мерки, адресирани към държавите членки.
3. За прилагането на параграф 2 не се вземат предвид обществени поръчки за услуги, възложени според общностното и националното право:
а) преди 26 юли 2000 г. въз основа на справедлива конкурентна тръжна процедура;
б) преди 26 юли 2000 г. въз основа на процедура, различна от справедлива конкурентна тръжна процедура;
в) след 26 юли 2000 г. и преди 3 декември 2009 г. въз основа на справедлива конкурентна тръжна процедура;
г) след 26 юли 2000 г. и преди 3 декември 2009 г. въз основа на процедура, различна от справедлива конкурентна тръжна процедура.
Договорите, посочени в буква а), могат да останат в сила до изтичане на срока им. Договорите, посочени в букви б) и в), могат да останат в сила до изтичане на срока им, но за срок не по-дълъг от 30 години. Договорите, посочени в буква г), могат да останат в сила до изтичане на срока им, при условие че имат ограничен срок, сравним с посочените в член 4 срокове.
Обществени поръчки за услуги могат да останат в сила до изтичане на срока им в случаите, когато прекратяването им би довело до прекомерни правни или икономически последици, и при условие че Комисията е дала одобрението си.
4. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, през втората половина от преходния период по параграф 2 компетентните органи могат да решат да изключат от участие във възлагането на поръчки чрез покана за участие в търг онези оператори, които не могат да представят доказателства, че стойността на обществените превозни услуги, за които получават компенсации или се ползват с изключително право, предоставени в съответствие с настоящия регламент, представлява поне половината от стойността на всички обществени превозни услуги, за които получават компенсации или се ползват с изключително право. Това изключване не се прилага за операторите на обществени услуги, които предоставят услугите предмет на търга. При прилагането на този критерий не се вземат предвид обществените поръчки за услуги, възложени като спешна мярка съгласно разпоредбите на член 5, параграф 5.
Когато компетентните органи се възползват от възможността, посочена в първа алинея, те го правят без дискриминация, изключват всички потенциални оператори на обществени услуги, които отговарят на този критерий, и информират за решението си потенциалните оператори в началото на процедурата за възлагане на обществени поръчки за услуги.
Съответните компетентни органи информират Комисията за намерението си да приложат тази разпоредба най-малко два месеца преди публикуването на поканата за участие в търг“.
9 Съгласно член 12 от Регламент № 1370/2007 същият влиза в сила на 3 декември 2009 г.
10 Регламент № 1370/2007 е изменен с член 1, точка 9, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/2338 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. (ОВ L 354, 2016 г., стр. 22), който обаче не е приложим към спора, предмет на главното производство, тъй като влиза в сила на 24 декември 2017 г. Член 8, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 е изменен в следния смисъл:
„Без да се засяга параграф 3,
i) член 5 се прилага за възлагането на обществени поръчки за услуги за автомобилен превоз на пътници и релсов превоз на пътници, различен от метро или трамваен транспорт, считано от 3 декември 2019 г.
[…]
До 2 декември 2019 г. държавите членки предприемат мерки за постепенното си привеждане в съответствие с член 5, с цел да се избегнат сериозни структурни проблеми, свързани по-специално с транспортния капацитет.
[…]“.
Италианското право
11 Член 18, параграф 1 от Decreto legislativo n. 422 — Conferimento alle regioni ed agli enti locali di funzioni e compiti in materia di trasporto pubblico locale, a norma dell’articolo 4, comma 4, della legge 15 marzo 1997, n. 59 (Законодателен декрет № 422 за предоставяне на регионите и на местните органи на функции и задължения в областта на местния обществен превоз на основание член 4, параграф 4 от Закон № 59 от 15 март 1997 г.) от 19 ноември 1997 г. (GURI, бр. 287, 10 декември 1997 г., стр. 4) цели във възможно най-голяма степен да се изключи прякото възлагане на услуги за регионален и местен превоз, поради това че този вид възлагане обикновено накърнява прозрачността и ефективността на пазара, и за целта въвежда задължително сключване на договори за услуги за срок, не по-дълъг от 9 години, както и спазване на критериите за икономичност и ефективност.
12 Член 18, параграф 2 от този законодателен декрет преследва същата цел, като ограничава участието в процедурите за обществени поръчки на образуванията, получавали предходно пряко възлагане, или като разрешава участието им само когато тези образувания спазват принципите, закрепени в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007.
13 Съгласно член 18, параграф 2, А, буква а) от споменатия законодателен декрет „[д]ружествата, както и техните дружества майки, принадлежащите към една и съща група дружества и дъщерните дружества, на които в Италия или в чужбина са възложени договори за обществени поръчки не в съответствие с разпоредбите на член 5 и член 8, параграф 3 [от Регламент № 1370/2007], срокът на които изтича след 3 декември 2019 г., не могат да участват в процедура за възлагане на услуги, включително във вече открита процедура. Изключването от участие не се прилага за предприятия, на които е възложена услугата, предмет на конкурентна тръжна процедура“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
14 С обявление, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 5 октомври 2013 г., регион Тоскана открива процедура за възлагане на договор за концесия на обществени услуги за местен превоз на територията на региона. От обявлението е видно, че срокът на концесията трябва да е 108 месеца и предметът ѝ трябва да възлиза на 90 000 000 км годишен местен автобусен превоз (с възможност за отклонение от около 20 %).
15 Покани за представяне на оферти са изпратени на единствените две образувания, проявили интерес да участват в процедурата, а именно Mobit и Autolinee Toscane.
16 Mobit е италиански консорциум от дружества, в който участват няколко предприятия, осъществяващи дейността си в транспортния сектор.
17 От преписката, представена на Съда, се установява, че Autolinee Toscane, установено в Италия дружество, е дъщерно дружество, притежавано изцяло от RATP Dev SA и RATP Dev Italia Srl, дружества, които на свой ред са под пълен контрол на Régie Autonome des Transports Parisiens (RATP). RATP е държавно учреждение, създадено и контролирано от френската държава, която след 1948 г. му възлага с договори експлоатацията на мрежите и линиите за превоз на хора в регион Ил дьо Франс (Франция). Договорът за обществени транспортни услуги, възложен на RATP във Франция, действащ към момента на настъпване на разглежданите в главното производство релевантни факти, изтича на 31 декември 2039 г.
18 На 24 ноември 2015 г. регион Тоскана възлага временно разглеждания договор за концесия на обществени транспортни услуги на Autolinee Toscane. На 2 март 2016 г. е взето окончателно решение за възлагане на Autolinee Toscane.
19 На 15 април 2016 г. Mobit обжалва решението за окончателно възлагане пред Tribunale amministrativo regionale della Toscana (Областен административен съд Тоскана, Италия). С жалбата си Mobit оспорва законосъобразността на процедурата за възлагане, като твърди, главно, неправомерност на участието на Autolinee Toscane в процедурата за обществена поръчка и недостатъци, засягащи представената от това дружество оферта, както и, при условията на евентуалност, незаконосъобразност на цялата процедура.
20 Autolinee Toscane подава насрещна жалба, с която иска отстраняване на представената от Mobit оферта. RATP встъпва по делото в подкрепа на Autolinee Toscane.
21 С решение от 28 октомври 2016 г. Tribunale amministrativo regionale della Toscana (Областен административен съд Тоскана) уважава едновременно главната жалба на Mobit и насрещната жалба на Autolinee Toscane, като отменя решението за възлагане поради недостатъци, засягащи представените от двете образувания оферти с оглед на условията, установени в правилата във връзка с процедурата за обществената поръчка.
22 Както Mobit, така и Autolinee Toscane обжалват това решение по въззивен ред пред Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия).
23 В подкрепа на въззивната си жалба Mobit по-специално твърди, че решение за възлагане нарушава член 2, букви б) и й), член 5, параграф 2 и член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007.
24 Mobit твърди по-конкретно че Autolinee Toscane е трябвало да бъде изключено от участие в процедурата за възлагане в съответствие с член 5, параграф 2, букви б) и г) от Регламент № 1370/2007, тъй като се контролира от RATP, което на свой ред се контролира от френската държава и на което е пряко възложена поръчка за предоставянето на транспортни услуги в Ил дьо Франс. Поради това Mobit твърди, че с оглед на възложената на RATP във Франция обществена поръчка за транспортни услуги то трябва да се счита за „вътрешен оператор“ по смисъла на посочените разпоредби. В това си качество RATP, също както и образуванията, върху които оказва влияние, сред които е Autolinee Toscane, не можело да участва в конкурентни процедури за предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз извън територията на регион Ил дьо Франс.
25 Тъй като счита, че за разрешаването на споровете, с които е сезиран, е необходимо тълкуване на разпоредбите на Регламент № 1370/2007, Consiglio di Stato (Държавният съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 5, параграф 2 от [Регламент № 1370/2007] (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) [от тази разпоредба] забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури extra moenia) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени пряко преди влизането в сила на този регламент?
2) Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по предназначение, по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното право, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?
3) При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, който попада в приложното поле на [Регламент № 1370/2007], представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на концесията) — орган, който не упражнява никакъв „сходен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от [този регламент] да не се прилага по отношение на въпросното възлагане?
4) В несъответствие ли е прякото възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от [този регламент], или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3) до този тридесетгодишен срок?“.
По искането за възобновяване на устната фаза на производството
26 С молба, подадена в секретариата на Съда на 11 януари 2019 г., Mobit иска да бъде постановено възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
27 В подкрепа на искането си Mobit твърди, че Комисията е започнала производство срещу Френската република за установяване на евентуалното несъответствие на френски закон, уреждащ изтичането на договора, сключен с RATP във връзка с обществения транспорт в Ил дьо Франс, с член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007. Освен това от трите писма, изпратени от RATP до Комисията в прекратеното впоследствие производство, било видно, че Комисията е била убедена, че 30‑годишният краен срок, предвиден в член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007, изтича на по-ранна дата от посочената в писменото ѝ становище пред Съда в настоящото преюдициално производство. Mobit по същество твърди, че това тълкуване на член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 има важни последици за настоящото дело, поради което Съдът трябва да разгледа въпроса.
28 Съдът може, на основание член 83 от процедурния си правилник, във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
29 Настоящият случай не е такъв. Действително, от една страна, заинтересованите субекти, взели участие в настоящото производство, са имали възможност както в писмената, така и в устната му фаза да изложат правните съображения, които са счели за релевантни с оглед на отговорите на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, по-специално във връзка с тълкуването на член 8, параграф 3 от Регламент № 1370/2007. От друга страна, не би могло да се приеме, че твърдяното обстоятелство, че в рамките на друго производство Комисията е застъпила тълкуване на въпросната разпоредба, различаващо се от представеното по настоящото дело, може да има решаващо значение за решението, което в случая Съдът следва да постанови.
30 След като изслушва генералния адвокат, Съдът приема, че делото е достатъчно изяснено, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, и всички доводи, необходими, за да разреши настоящото дело, са били обсъдени от страните.
31 Поради това искането за възобновяване на устната фаза на настоящото производство следва да бъде отхвърлено.
По преюдициалните въпроси
32 От акта за преюдициално запитване е видно, че предмет на главното производство е възлагането на договор за концесия за обществени услуги за местен превоз на територията на регион Тоскана. Последният открива процедурата за възлагане с обявление, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 5 октомври 2013 г., и с решението за окончателно възлагане на Autolinee Toscane от 2 март 2016 г. закрива същата. Тази процедура попада в предметното приложно поле на Регламент № 1370/2007.
33 В подкрепа на жалбата против това решение за възлагане както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд Mobit твърди, че разглежданата процедура за възлагане е била незаконосъобразна с оглед на член 5, параграф 2 от Регламент № 1370/2007, тъй като в нея е участвало Autolinee Toscane.
34 От поставените от запитващата юрисдикция въпроси е видно, че те произтичат от предпоставката, че RATP е имало възможността да се ползва от пряко възлагане, а Autolinee Toscane се контролира изцяло от RATP — обстоятелства, които ако се потвърдят, евентуално биха могли да поставят под съмнение законосъобразността на разглежданото възлагане на основание член 5, параграф 2, букви б) и г) от Регламент № 1370/2007. Затова запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно приложимостта на член 5 от посочения регламент в процедура за възлагане като разглежданата в главното производство.
35 В тази връзка следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 1 февруари 2017 г., Município de Palmela, C‑144/16, EU:C:2017:76, т. 20 и цитираната съдебна практика).
36 Следва да се отбележи, че в контекста на настоящото дело възниква въпрос, явяващ се предварителен спрямо формулираните от запитващата юрисдикция, а именно относно приложимостта ratione temporis на член 5 от Регламент № 1370/2007, за да се установи дали даден компетентен местен орган като регион Тоскана, който на 5 октомври 2013 г. открива процедура за възлагане на обществена поръчка за услуга, по предмета си попадаща в материалното приложно поле на Регламент № 1370/2007, и който приключва тази процедура на 2 март 2016 г. с решение за окончателно възлагане, е бил задължен да спазва същия член. Отговорът на този въпрос предполага да се разгледа приложимостта на преходния режим, предвиден в член 8, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1370/2007.
37 Съгласно член 12 Регламент № 1370/2007 влиза в сила на 3 декември 2009 г., тоест на дата, предхождаща както откриването на процедурата за възлагане на договора за концесия на обществените услуги за местен превоз, така и приемането на разглежданото в главното производство решение за възлагане.
38 Член 8 от този регламент, озаглавен „Преход“, обаче предвижда в параграф 2, първа алинея, че обществени поръчки за услуги в областта на автомобилния транспорт се възлагат съгласно разпоредбите на член 5 от него, считано от 3 декември 2019 г.
39 От ясния текст на член 8, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1370/2007 следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 37 от неговото заключение, че тази разпоредба въвежда 10-годишен преходен период, който започва да тече от датата на влизане в сила на този регламент до 2 декември 2019 г., по време на който компетентните органи на държавите членки все още не са задължени да спазват член 5 от него, когато възлагат договори за концесия на обществени услуги за автомобилен превоз. Действително изразът „обществени поръчки […] се възлагат“, съдържащ се в член 8, параграф 2 от Регламент № 1370/2007, обхваща решението за сключване на договор за обществена услуга за железопътен или автомобилен транспорт с дружество, независимо че крайният срок на договора може да е след датата на изтичане на преходния период, стига да са спазени правилата за ограничаване на срока на договорите, предвидени в член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1370/2007.
40 В този смисъл решението за окончателно възлагане може да се приеме от компетентния орган през посочения преходен период, без да трябва да се спазват правилата по член 5 от Регламент № 1370/2007.
41 Съображение 31 от този регламент, от което недвусмислено следва, че според законодателя на Съюза следва да се предвидят преходни разпоредби, тъй като на компетентните органи и операторите на обществени услуги е необходимо време, за да приложат разпоредбите на Регламент № 1370/2007 след неговото влизане в сила, потвърждава това тълкуване.
42 Същото важи и за подготвителните работи на Регламент № 1370/2007. В този смисъл в ревизираното си предложение за Регламент на Съвета и на Европейския парламент относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт от 20 юли 2005 г. (COM(2005) 319 окончателен) Комисията иска да се предвиди, че половината от договорите за транспорт, съобразно стойността, трябва да бъдат възлагани от всеки компетентен орган в съответствие с този регламент в срок от четири или пет години, считано от влизането му в сила. Видно от окончателния текст на член 8, параграф 2 от Регламент № 1370/2007, възприет от законодателя на Съюза, с решението от окончателната редакция на тази разпоредба да отпадне количественото уточнение, законодателят е предпочел да предостави на държавите членки известна свобода във връзка с прилагането на член 5 от регламента по време на преходния период.
43 Тълкуването, направено в точка 40 от настоящото решение, се потвърждава и от обстоятелството, припомнено от генералния адвокат в точка 49 от неговото заключение, че на 30 януари 2013 г. Комисията изготвя Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози (COM(2013) 28 окончателен), което цели да ограничи обхвата на член 8, параграф 2 от Регламент № 1370/2007, като предвижда, че изтичащият на 2 декември 2019 г. десетгодишен преходен период вече ще се отнася единствено до член 5, параграф 3 от този регламент, свързан със задължението компетентните органи да организират конкурентна тръжна процедура, докато всички останали разпоредби на посочения член 5 стават незабавно приложими.
44 При все това, законодателят на Съюза не възприема предложението, когато изменя Регламент № 1370/2007 с Регламент 2016/2338. Всъщност, съгласно член 8, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Регламент № 1370/2007, изменен с Регламент 2016/2338, посочен в точка 10 от настоящото решение, „член 5 се прилага за възлагането на обществени поръчки за услуги за автомобилен превоз на пътници и релсов превоз на пътници, различен от метро или трамваен транспорт, считано от 3 декември 2019 г.“.
45 Така от изложените съображения следва, че обхватът и крайният срок на преходния режим, предвиден в член 8, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Регламент № 1370/2007, остават непроменени. В резултат от това посоченият преходен режим се отнася до всички разпоредби на член 5 от посочения регламент.
46 Следва да се добави, че наистина дадена държава членка може да приложи предварително член 5 от Регламент № 1370/2007 като част от мерките за постепенно привеждане в съответствие с член 5, предвидени в член 8, параграф 2, първа алинея, второ изречение от този регламент.
47 По делото, предмет на главното производство, обаче това не е било направено към датата на откриване на процедурата за възлагане, както в заседанието потвърдиха регион Тоскана и италианското правителство.
48 Освен това преходният режим, предвиден в член 8, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1370/2007, не предоставя на компетентните органи възможността да определят без ограничения срока на договорите за обществени услуги за пътнически превоз с автомобилен транспорт.
49 Всъщност член 8, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1370/2007 отлага приложимостта само на член 5 от този регламент при възлагането на обществени поръчки за услуги в областта на железопътния и автомобилния транспорт.
50 Следователно споменатият член 8, параграф 2, първа алинея не изключва приложимостта на член 4 от Регламент № 1370/2007 за възлагането на обществени поръчки за услуги, попадащи под действието на преходния режим.
51 Поради това, в съответствие с член 4, параграф 3 от този регламент, срокът на обществена поръчка за услуги за автобусен транспорт като разглежданата в главното производство не може да надвишава 10 години, освен в случаите по член 4, параграф 4 от този регламент, за които той допуска продължаване при определени условия.
52 В случая се установява, че договорът за концесия на обществени услуги за местен превоз е сключен между регион Тоскана и Autolinee Toscane за срок от 108 месеца, тоест 9 години, и следователно е в съответствие с ограничението на договорния срок, предвидено в Регламент № 1370/2007.
53 С оглед на изложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 5 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 трябва да се тълкуват в смисъл, че член 5 от този регламент не е приложим в процедура за възлагане, приключила преди 3 декември 2019 г., поради което компетентен орган, който с решение за възлагане, с което приключва конкурентна тръжна процедура, възлага преди тази дата договор за концесия на обществена услуга за местен пътнически превоз с автомобилен транспорт, няма задължение да спазва споменатия член 5.
По съдебните разноски
54 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 5 и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че член 5 от този регламент не е приложим в процедура за възлагане, приключила преди 3 декември 2019 г., поради което компетентен орган, който с решение за възлагане, с което приключва конкурентна тръжна процедура, възлага преди тази дата договор за концесия на обществена услуга за местен пътнически превоз с автомобилен транспорт, няма задължение да спазва споменатия член 5.
Подписи