Language of document :

Жалба, подадена на 17 май 2019 г. от Италианска република срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 12 март 2019 г. по дело T-135/15, Италия/Комисия

(Дело C-390/19 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, C. Colelli, avvocato dello Stato)

Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република, Унгария

Искания на жалбоподателя

Да се отмени, в частта предмет на настоящата жалба, решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 март 2019 г. по дело T-135/15, Италианска република срещу Европейска комисия, съобщено на 13 март 2019 г., с което се отхвърля жалбата, подадена на основание член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз от Италианската република срещу Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 г. за изключване от финансиране от Европейския съюзна някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) [нотифицирано под номер C(2015) 53]1 ,

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1)    НАРУШЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ № 320/2006 И № 968/2006. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА СЪДА ОТ 14 НОЕМВРИ 2013 Г., СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C-187/12 — C-189/12, SFIR И ДР.

С първото основание решението се обжалва в частта, в която неправилно е посочила моментът, в който е трябвало да се провери дали запазените силози в захарните предприятия, за които е била предназначена помощта са притежавали качеството „производствени съоръжения“ и дали следователно запазването им е било законосъобразно, в хипотезата на подаване на искане за помощи, насочени към пълното унищожаване на съоръженията.

2)    ВТОРО ОСНОВАНИЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ: НАРУШЕНИЕ НА НАСАКИТЕ НА КОМИСИЯТА, ОПРЕДЕЛЕНИ В ДОКУМЕНТ № VI/5330/97

С второто основание решението се оспорва, тъй като общият съд, макар да е приел, че в разглеждания случай са налице и двете условия, предвидени в приложение 2 от насоките с оглед на наличието на един от „Граничните случаи“, на които законодателят на Съюза придава релевантност, за да изключи или намали финансовата корекция, е счел за законосъобразно решението на Комисията да не приложи хипотезата „граничен случай“.

____________

1 ОВ L 16, 2015 г., стр. 33.