ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
26 април 2010 година
Дело F-7/08 DEP
Peter Schönberger
срещу
Европейски парламент
„Производство — Определяне на съдебните разноски“
Предмет: Искане за определяне на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на основание член 92 от Процедурния правилник
Решение: Определя съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на жалбоподателя, в размер на 12 750 EUR.
Резюме
1. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Направени от страните необходими разходи
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Производство — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Разноски, направени във връзка с производството за определяне на съдебните разноски
(членове 86 и 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели. Освен това жалбоподателят следва да представи доказателства за реалното извършване на разходите, чието възстановяване е поискал.
(вж. точка 23)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 юли 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98 DEP, T‑208/98 DEP и T‑109/99 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑219 и II‑973, точка 42
Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑425 и II‑A‑1‑2303, точка 21
2. Съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници. Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.
На следващо място, що се отнася до разходите за път, направени от адвокатите, по принцип могат да се възстановяват единствено разходите за път, направени от адвоката за придвижване от неговата кантора до заседанието на Съда на публичната служба в Люксембург.
Не е изключено обаче в момента, когато Съдът на публичната служба определи датата на заседанието, съответният адвокат вече да е поел професионални ангажименти в град, различен от седалището на кантората му. Адвокатската професия, както е известно, се ползва с правото на свободно предоставяне на услуги в рамките на Съюза. Поради това разходите за път във връзка със заседанието в Люксембург от града на професионалния ангажимент, споменат по-горе, също могат да се считат за необходими разходи. Все пак в такъв случай адвокатът е задължен да докаже професионалния ангажимент в град, различен от седалището на неговата кантора, както и действителното извършване на разходите за път до Люксембург, произтичащи от него.
(вж. точки 24, 25, 36 и 37)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — X/Парламент, посочено по-горе, точки 22 и 23
3. Член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, посветен на производството по оспорване на съдебните разноски, за разлика от член 86 от посочения правилник не предвижда произнасяне по съдебните разноски с решението или определението, което слага край на производството. Всъщност, ако съдът на Съюза, произнасяйки се в рамките на искане, предявено на основание член 92 от Процедурния правилник, по оспорването на съдебните разноски в главно производство, се произнесе по съдебните разноски, които са предмет на оспорване, и отделно по новите съдебни разноски, направени в рамките на производството за оспорване на съдебните разноски, той евентуално би могъл да бъде сезиран впоследствие с ново искане за оспорване на новите съдебни разноски. Следователно няма основание за отделно произнасяне по разходите и възнагражденията, изплатени за целите на производството по определяне на съдебните разноски пред Съда на публичната служба. При определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски съдът на Съюза обаче следва да съобрази всички обстоятелства по делото до момента на произнасянето на определението за определяне на съдебните разноски.
(вж. точки 45—47)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — X/Парламент, посочено по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика