РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

10 ноември 2011 година

Дело F‑20/09

Marc Juvyns

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2008 г. — Съпоставяне на заслугите — Процедура, основана на атестационните доклади за 2005/2006 г. — Критерий за нивото на упражняваните функции“

Предмет:      Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Juvyns иска по същество да се отмени решението на Съвета той да не бъде повишен в степен AST 7 в рамките на процедурата по повишаване за 2008 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Съвета.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Правни основания и доводи, които не фигурират в административната жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи

(член 45 от Правилника за длъжностните лица; член 10 от приложение XIII)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Критерии, които могат да бъдат взети предвид

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Критерии, които могат да бъдат взети предвид

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране — Обхват

(членове 25 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Правилото за съгласуваност на предварителната административна жалба със съдебната жалба може да бъде приложено само когато със съдебната жалба се изменя предметът на спора, посочен в административната жалба, или неговото основание, като понятието „основание“ на спора трябва да се разбира в широк смисъл.

По отношение на искане за отмяна на акт на администрацията под „основание на спора“ следва да се разбира оспорването на материалната законосъобразност на обжалвания акт или — като алтернатива — оспорването на неговата процесуална законосъобразност.

(вж. точка 41)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 119

2.      По отношение на длъжностните лица от функционална група AST член 10 от приложение XIII към Правилника предвижда референтни коефициенти за определяне на броя свободни длъжности за всяка степен, които са различни за отделните кариерни потоци. Тъй като администрацията трябва да се съобразява с тези коефициенти, органът по назначаването правилно съпоставя само заслугите на длъжностните лица от функционална група AST, които са от един и същ кариерен поток.

В това отношение извършваното за целите на процедурата по повишаване съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от функционална група AST по кариерни потоци не е в противоречие с член 45 от Правилника, който предвижда задължение за съпоставяне на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица, тъй като в качеството му на специална норма член 10 от приложение XIII към Правилника дерогира общите разпоредби на Правилника.

(вж. точки 42 и 43)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точка 107, с което се потвърждава решението на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точка 129

3.      Макар отчитането на изготвения за дадено длъжностно лице атестационен доклад да е абсолютно необходимо при преценка на неговата кариера с оглед на приемане на решение относно повишаването му, член 43 от Правилника предвижда задължение за изготвяне на атестационен доклад само на всеки две години. Тъй като в тази разпоредба не се предвижда, че процедурата по повишаване трябва да има същата периодичност като процедурата по атестиране, Правилникът не изключва възможността да се вземе решение за повишаване, без органът по назначаването да разполага с изготвен неотдавна атестационен доклад.

Като се има предвид обаче, че нито Правилникът, нито вътрешните правила на институцията предвиждат задължение за синхронизиране на процедурата по атестиране с тази по повишаване и че администрацията разполага с широко право на преценка при организиране на процедурата по повишаване, макар да е желателно при вземане на решения относно повишаването администрацията да се старае да разполага с изготвени възможно най-скоро атестационни доклади, по изключение неотчитането на тези доклади не представлява нарушение, особено когато всички подлежащи на повишаване длъжностни лица са третирани еднакво.

Посоченото важи в още по-голяма степен, когато липсата на атестационен доклад е резултат от нормалното развитие на процедурата по атестиране.

(вж. точки 45—47)

Позоваване на:

Съд — 17 декември 1992 г., Moritz/Комисия, C‑68/91, точка 16

Първоинстанционен съд — 15 ноември 2001 г., Sebastiani/Комисия, T‑194/99, точки 45, 46 и 49

4.      С оглед на намаления брой налични бюджетни позиции дадена институция има право, в рамките на процедурата по повишаване, да вземе предвид като субсидиарен критерий периода, през който длъжностното лице действително е изпълнявало служебните си задължения, и при равенство на останалите заслуги да повиши с предимство други длъжностни лица, които, обективно погледнато, са изпълнявали задълженията си с повече постоянство и поради това в значително по-голяма степен от заинтересованото лице са били полезни от гледна точка на непрекъснатостта на дейността, а оттам и на интереса на службата през съответния период.

В това отношение при отчитане на отсъствията на длъжностните лица в рамките на процедурата по повишаване администрацията не е длъжна да отчита по различен начин дните ползван отпуск в зависимост от причините за отсъствието.

(вж. точки 50 и 53)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 13 април 2005 г., Nielsen/Съвет, T‑353/03, точки 76 и 77

5.      Макар органът по назначаването да не е длъжен да мотивира решението да не повиши дадено длъжностно лице, той все пак е длъжен да изложи мотиви при отхвърляне на административната жалба на неповишен кандидат.

Всъщност обхватът на задължението за мотивиране трябва да се прецени в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от евентуалния интерес на адресата да получи обяснения. Така, що се отнася до мотивите на решение, прието в засягаща голям брой лица процедура, каквато е процедурата по повишаване, от органа по назначаването не би могло да се изисква да излага в решението си за отхвърляне на административната жалба повече мотиви от необходимите, за да се отговори на посочените в тази жалба оплаквания, и по-специално да пояснява защо всеки един от подлежащите на повишаване длъжностни лица е имал по-големи заслуги от подалото административната жалба лице.

(вж. точки 66 и 70)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., Pierrat/Съд, T‑60/94, точки 31 и 32; 27 април 1999 г., Thinus/Комисия, T‑283/97, точка 73; 25 октомври 2005 г., Salazar Brier/Комисия, T‑83/03, точка 78; 23 ноември 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑422/04, точка 69

Съд на публичната служба — 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑81/07, точка 27