Language of document :

Преюдициално запитване от Työtuomioistuin (Финландия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Terveys- ja sosiaalialan neuvottelujärjestö (TSN) ry/Hyvinvointialan liitto ry

(Дело C-609/17)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Työtuomioistuin (Съд по трудови спорове)

Страни в главното производство

Ищец: Terveys- ja sosiaalialan neuvottelujärjestö (TSN) ry

Ответник: Hyvinvointialan liitto ry

Трета заинтересована страна: Fimlab Laboratoriot Oy

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време1 национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния му отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, не може да пренася попадащия в период на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това пренасяне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?

Има ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект?

Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директивата за работното време минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата на основните права национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния му отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, не може да пренася попадащия в период на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това пренасяне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?

____________

1 ОВ. 2003, L 299, стр. 9.