Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от RFA International, LP срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-113/15, RFA International/Комисия
(Дело C-56/19 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: RFA International, LP (представители: Б. Евтимов, адвокат, M. Krestiyanova, avocate, D. O'Keeffe, Solicitor, N. Tuominen, E. Borovikov, avocats)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени обжалваното съдебно решение;
да се произнесе с окончателно решение по спора, ако етапа на производството позволява това;
при условията на евентуалност да препрати делото на Общия съд, който да се произнесе по него;
да осъди Комисията да плати съдебните разноски в производството пред Съда, както и в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
Настоящата жалба е ограничена до оспорване на констатациите на Общия съд относно второто основание на жалбоподателя, изтъкнато в първоинстанционното производство.
При своите констатации Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент1 и е определил твърде общо обхвата на правото на преценка на Комисията при разглеждането на комплексни положения по силата на тези разпоредби. Жалбоподателят моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение по изложените по-долу причини.
Общият съд е допуснал две грешки при прилагане на правото по отношение на Основния регламент.
Първо Общият съд е изтълкувал неправилно член 11, параграф 9 от Основния регламент. Според тази разпоредба при провеждането на всяко разследване за възстановяване на мита Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2. Преценявайки дали антидъмпинговите мита са отразени в препродажните цени, Комисията обаче не прави това въз основа на препродажните цени, установени в проверката, довела до първоначалния регламент, а въз основа на настоящите производствени цени в Русия. Това съставлява промяна в методологията по смисъла на член 11, параграф 9 от Основния регламент. Комисията посочва, че обстоятелствата са се променили значително от момента на провеждане на първоначалното разследване и по-специално, производствените разходи на руските производители са нараснали с около 100 %. При все това увеличаването на разходите е било вече известно през периода 2008—2010, когато са проведени разследванията за възстановяване на мита.
б) Второ, Общият съд неправилно е изтълкувал член 11, параграф 10 от Основния регламент, като е приложил неправилна разпоредба. Правният критерий, установен от Общият съд, изисква доказването, че антидъмпинговите мита са включени в експортните цени, да може да се осъществи единствено посредством цените ДМП2 и чрез доказване не само, че новите цени обхващат антидъмпинговите мита, но също и съвкупността от производствените разходи. Нито член 11, параграф 10 от Основния регламент, нито съобщението на Комисията относно възстановяването на антидъмпинговите мита3 съдържа подобно изискване.
Накрая, Общият съд прави неправилни във фактическо отношение констатации, като заключава, че:
Увеличаването на производствените разходи е било установено едва на първия и втория етап от разследването за възстановяване на мита и следователно съставлява промяна в обстоятелствата, която обосновава промяна в методологията. Всъщност, както през периода на първоначалното разследване, така и по време на проведените през 2008—2010 година разследвания за възстановяване на мита Комисията е била наясно с увеличаването на разходите.
б) Промяната в методологията е била обоснована с оглед на създаване на условия за конкуренция и за избягване на дискриминационно третиране между операторите, по отношение на които биха били приложени същите мерки. Всъщност всички руски производители са претърпели подобно увеличение на цените.
____________
1 Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51).
2 „доставено, мито платено“.
3 ОВ C 164, 2014 г., стр. 9.