Language of document :

Преюдициално запитване от High Court (Ирландия), постъпило на 26 март 2019 г. — Friends of the Irish Environment Limited/An Bord Pleanála

(Дело C-254/19)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Висш съд) (Ирландия)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Friends of the Irish Environment Limited

Ответник: An Bord Pleanála

Преюдициални въпроси

Представлява ли решението за удължаване на срока на разрешение за осъществяване на проект одобрение на проект, което да задейства член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО1 на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“)?

От значение ли е за отговора на въпрос 1 някое от изборните по-долу съображения?

Разрешението за осъществяване на проект (чиито срок се удължава) е издадено въз основа на национална разпоредба, която не транспонира правилно Директивата за местообитанията, тъй като съответният нормативен акт неправилно отъждествява проверката за целите на Директивата за местообитанията с оценката на въздействието върху околната среда за целите на Директивата за ОВОС (Директива 2011/92/ЕС2 ).

В първоначално издаденото разрешение за осъществяване на проект не се посочва дали молбата за разрешение е разгледана в рамките на етап 1 или етап 2 от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, и не съдържа „пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно въздействието на предвидените работи върху засегнатата защитена територия“, както се изисква по дело C-404/09, Комисията/Испания3 .

Първоначалният срок на разрешението за осъществяване на проект е изтекъл и в резултат на това действието на разрешението е прекратено по отношение на целия проект. До евентуалното удължаване на срока му, не могат да се извършват никакви работи въз основа на разрешението за осъществяване на проект.

До момента не са извършвани никакви работи въз основа на разрешението за осъществяване на проект.

При утвърдителен отговор на въпрос 1, кои въпроси трябва да разгледа компетентният орган при извършване на проверка на етап 1 съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията? Трябва ли, например, компетентният орган да разгледа някой или всеки един от следните въпроси: (i) дали има промени в предложените работи и начин на използване; (ii) дали са настъпили промени в екологичния контекст, например определяне на европейски територии след приемане на решението за издаване на разрешение за осъществяване на проекта; (iii) дали има релевантни промени в научната област, напр. по-актуални проучвания във връзка с нормативно установени интереси на европейски територии? Трябва ли вместо това компетентният орган да извърши оценка на въздействието върху околната среда на целия проект?

Трябва ли да се прави разграничение между (i) разрешение за осъществяване на проект, с което се налага срок за осъществяване на определена дейност (експлоатационна фаза), и (ii) разрешение за осъществяване на проект, с което се налага срок за извършване на строителните работи (строителна фаза), но ако строителните работи приключат в този срок, не е предвиден срок за осъществяване на дейността или за експлоатация?

Обусловено ли е, и в каква степен, задължението на национален съд да тълкува законодателството във възможно най-голяма степен в съответствие с разпоредбите на Директивата за местообитанията и Орхуската конвенция, от изискването страните по спора да са повдигнали изрично тези тълкувателни въпроси? По-конкретно, ако националното законодателство предвижда две процедури за вземане на решения, само една от които гарантира спазването на Директивата за местообитанията, длъжен ли е националният съд да тълкува националното законодателство в смисъл, че е възможно позоваване само на процедурата, която гарантира спазване на Директивата, независимо от това, че точно това тълкуване не е било изрично направено от страните по делото пред съда?

Ако отговорът на въпрос 2, подточка А по-горе е, че въпросът — дали разрешението за осъществяване на проект (чийто срок се удължава) е било издадено въз основа на национална разпоредба, която не транспонира правилно Директивата за местообитанията — е релевантен, трябва ли националният съд да остава без приложение правило на националното процесуално право, което не позволява на възразяващия да постави под въпрос валидността на по-ранно (изтекло) разрешение за осъществяване на проект в контекста на последваща молба за издаване на разрешение за осъществяване на проект? Несъвместимо ли е такова правило oт националното процесуално право със задължението за приемане на коригиращи мерки, което наскоро бе препотвърдено от Съда по дело C-348/15, Stadt Wiener4 ?

____________

1 ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

2 Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 гoдина относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ, L 26, 2012 г., стр. 1).

3 EU:C:2011:768.

4 EU:C:2016:882.