Language of document : ECLI:EU:F:2009:161

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

30 ноември 2009 година

Дело F-86/08

Dietrich Voslamber

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Обща здравноосигурителна схема — Съпруг на бившe длъжностно лице — Обвързана компетентност — Член 13 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица “

Предмет: Жалба по реда на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Voslamber иска да се отмени Решение на Комисията от 9 юли 2008 г., отхвърлящо възражението му срещу Решение от 17 януари 2008 г. за отказ да се предостави на неговата съпруга първично ползване на приложимото към институциите на Европейските общности здравно осигуряване

Решение: Отхвърля жалбата. Отхвърля исканията на Комисията, представени на основание член 94, буква a) от Процедурния правилник. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя. Жалбоподателят понася една трета от своите съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Жалба за образуване на производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Неизложени в жалбата правни основания — Позоваване на приложенията в тяхната цялост — Недопустимост

(член 21 от Статута на Съда; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Вътрешна инструкция на институция — Правно действие — Граници

(член 13 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Първично здравно осигуряване на съпруг на длъжностно лице съгласно общата здравноосигурителна схема — Условия

(член 72 от Правилника за длъжностните лица; член 13 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица)

1.      Съгласно член 21 от Статута на Съда и член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба жалбата трябва да съдържа правните основания и твърдените фактическите и правни доводи. Тези основания и доводи следва да се изложат по достатъчно ясен и точен начин, за да позволят на ответника за подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по искането, евентуално без да са налице други данни. С оглед на гарантирането на правна сигурност и добра администрация на правосъдието, за да е допустима жалбата, трябва основните правни и фактически доказателства, на които тя се основава, да могат да се изведат поне накратко, но последователно и разбираемо, от текста на самата жалба. Ако основният текст на жалбата може да се подкрепи и допълни в определени части от препращане към извадки от приложени към нея доказателства, позоваването на други текстове в тяхната цялост, дори да са приложени към жалбата, не би могло да поправи липсата на основните елементи от правната аргументация, които съгласно посочените по-горе разпоредби трябва да са налице в жалбата. Освен това не трябва Съдът на публичната служба да търси и да установява в приложенията правните основания и доводите, които да възприема като представляващи основанието на жалбата, доколкото приложенията имат изключително доказателствена функция и служат като средство.

(вж. точка 37)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 декември 2005 г., Just/Комисия, T‑91/04, Recueil FP, стр. I‑A‑395 и II‑1801, точка 35

2.      Вътрешните инструкции на общностните институции в никакъв случай не биха могли да създават норми, които дерогират разпоредби от по-висока йерархическа степен, каквито са тези на Правилника и приетата за неговото прилагане уредба или общите принципи на правото. По този начин не би могло да съществува тълкуване на понятието за доходи от професионална дейност „по смисъла на informations administratives [Административните известия]“, различно от това, което е въведено в член 13 от Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица.

(вж. точка 53)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑1465, точки 35 и 36

3.      Параграф 3 от Informations administratives за 2007 г. относно прилагането на член 13 от Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейските общности, в който се уточняват условията за прилагане на член 13, обвързва по изключение първичното здравно осигуряване на съпруга на длъжностно лице в общата система за здравно осигуряване на институциите на Европейските общности със зачитането на някое от двете предвидени в него условия — първото условие изисква този съпруг да не може да се присъедини към законоустановена система за здравно осигуряване, а второто изисква размерът на вноските за здравно осигуряване да надхвърля 20 % от облагаемите доходи на съответното лице от професионална дейност.

Налице е правна грешка, ако дадена институция, при постъпило искане от длъжностно лице за първично ползване от неговата съпруга на общата система за здравно осигуряване, отказва да приеме като доход от професионална дейност пенсиите за осигурителен стаж и възраст на съпругата на длъжностното лице, след като член 13 от Правилата, отнасящи се до осигуряване при болест на длъжностните лица на Европейските общности, определя изрично, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст представляват доходи от професионална дейност.

Въпреки това, когато администрацията не разполага с никаква възможност за преценка и е обвързана да действа по начина, по който постъпва, позоваването от страна на длъжностно лице на някое правно основание не би било от полза за отмяната на дадено решение. По този начин Комисията е задължена съгласно член 13 от Правилата да отхвърли искането на длъжностно лице за първично ползване от неговата съпруга на общата система за здравно осигуряване, щом съпругата не изпълнява никое от двете условия по параграф 3 от посочените Informations administratives, независимо от изведеното от второто от тези условия тълкуване.

(вж. точки 52, 54, 55, 60, 75 и 76)

Позоваване на:

Съд — 20 май 1987 г., Souna/Комисия, 432/85, Recueil, стр. 2229, точка 20

Съд на публичната служба — 17 юни 2008 г., De Fays/Комисия, F‑97/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 70 и 71