РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
23 април 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Отказ или недействителност на регистрация — Триизмерна марка — Член 3, параграф 1, буква д), подточки ii) и iii) — Знак, състоящ се изключително от формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат — Знак, състоящ се от формата, която придава значителна стойност на стоките — Вземане предвид на възприемането от съответните потребители“
По дело C‑237/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен съд, Унгария) с акт от 6 февруари 2019 г., постъпил в Съда на 19 март 2019 г., в рамките на производство по дело
Gömböc Kutató, Szolgáltató és Kereskedelmi Kft.
срещу
Szellemi Tulajdon Nemzeti Hivatala,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis, E. Juhász, M. Ilešič и C. Lycourgos (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Gömböc Kutató, Szolgáltató és Kereskedelmi Kft., от Á. M. László и A. Cserny, ügyvédek,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от L. Havas и É. Gippini Fournier и J. Samnadda, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква д), подточки ii) и iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Gömböc Kutató, Szolgáltató és Kereskedelmi Kft. (наричано по-нататък „Gömböc Kft.“) и Szellemi Tulajdon Nemzeti Hivatala (Национална служба за интелектуална собственост, Унгария) (наричана по-нататък „Службата“) по повод на отхвърлянето от последната на подадената от Gömböc Kft. заявка за регистрация на триизмерна марка като национална марка.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 98/71/ЕО
3 Член 3, параграф 2 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (ОВ L 289, 1998 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106) гласи:
„Един дизайн е защитен с право върху индустриален дизайн до степента, до която той е нов и има индивидуален характер“.
4 Член 5 от тази директива предвижда:
„1. Един индустриален дизайн се счита за притежаващ индивидуален характер, ако цялостното впечатление, което произвежда върху информиран потребител, е различно от цялостното впечатление, което се произвежда върху такъв потребител от който и да било дизайн, който е бил предоставен на разположение на обществото преди датата на подаване на заявлението за регистрация или, ако се оспорва приоритетност, датата на приоритета.
2. При оценяването на индивидуалния характер се взема предвид степента на свобода на дизайнера при разработването на дизайна“.
5 Член 16 от посочената директива, озаглавен „Отношение към други форми на защита“, гласи:
Разпоредбите на настоящата директива не засягат каквито и да било разпоредби на правото на [Съюза] или правото на засегнатата държава членка, свързани с права върху нерегистриран индустриален дизайн, търговски марки или други отличителни знаци, патенти и полезни модели, печатарски шрифтове, гражданска отговорност или нелоялна конкуренция“.
Директива 2008/95/ЕИО
6 Член 3 от Директива 2008/95, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, предвижда l параграф 1, букви б) и в):
„1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
[…]
д) знаци, които се състоят изключително от:
i) формата, която произтича от естеството на самите стоки; или
ii) формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;
iii) формата, която придава значителна стойност на стоките“.
Унгарското право
7 Член 1 от védjegyek és a földrajzi árujelzők oltalmáról szóló 1997. évi XI. törvény (Закон № XI от 1997 г. за защита на марките и географските означения (Magyar Közlöny 1997/27) (наричан по-нататък „Законът за марките“) гласи:
„1. Марки могат да съставляват всички знаци, които могат да бъдат изобразени графично и да отличат стоките или услугите от тези на други предприятия.
2. По-специално марка може да се състои от следните знаци:
[…]
d) двуизмерни или триизмерни форми, включително формата на стоката или на нейната опаковка.
[…]“.
8 Член 2 от Закона за марките предвижда:
„1. Отказва се регистрацията на знаците, които не отговарят на изискванията на член 1.
2. Отказва се регистрацията на:
[…]
b) знаците, състоящи се изключително
от формата, която произтича от естеството на самите стоки,
от формата на стоките, която е нужна за постигане на търсения технически резултат,
формата, която придава значителна стойност на стоките“.
9 Съгласно член 122, параграф 1 от този закон той осигурява транспонирането в унгарското право на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157 г., 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56) и на Директива 2008/95.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 На 5 февруари 2015 г. Gömböc Kft. подава заявка за регистрация на триизмерен знак като марка за следните стоки: „декоративни изделия“ от клас 14 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. (наричана по-нататък „Ницската спогодба“), „порцеланови и кристални декоративни изделия“ и „играчки“ съответно от класове 21 и 28 от тази спогодба. Този знак е изобразен, както следва:
11 Службата отхвърля тази заявка на основание член 2, параграф 2, буква b), втора и трета алинея от Закона за марките. Според Службата знакът, чиято регистрация се иска, представлява хомогенен предмет с две перпендикулярни помежду си равнини на симетрия, седем гладки стени и ръбове, разделящи въпросните стени. Този предмет е стоката Gömböc на жалбоподателя в главното производство, а именно изпъкнал моностатичен предмет, изработен от хомогенен материал, който има само една стабилна и една нестабилна равновесна точка, тоест общо две равновесни точки, и чиято форма е такава, че предметът винаги се връща към равновесното си положение. Службата заключава, че знакът, чиято регистрация се иска, изобразява триизмерен предмет, който поради начина, по който е проектиран и поради използвания хомогенен материал винаги се връща към равновесното си положение и че цялостната форма на предмета служи за постигане на техническа цел, изразяваща се в това, че предметът винаги се изправя.
12 При преценката на годността на разглеждания знак за регистрация Службата се основава по-специално на запознаването на средния потребител с характеристиките и функцията на формата на тази стока благодарение на уебсайта на жалбоподателя в главното производство и на широката реклама на посочената стока в пресата.
13 На първо място, Службата по същество приема, че що се отнася до „играчките“ от клас 28 от Ницската спогодба, триизмерната форма на предмета му позволява да функционира като играчка, чиято характеристика е винаги да се връща към стабилното си равновесно положение. Така всички елементи на разглеждания знак били разработени по начин, по който да се постигне този технически резултат, тоест те изпълняват техническа функция. Следователно разумният и информиран потребител възприемал разглеждания знак като форма, която е нужна за постигане на техническия резултат, търсен с обозначавания от този знак предмет.
14 На второ място, що се отнася до „декоративните изделия“ от класове 14 и 21 от Ницската спогодба, Службата посочва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма придава ярък и привлекателен стил, който е основен фактор при предлагането на пазара на въпросните стоки. Потребителите купували декоративните изделия главно заради специалната им форма. По принцип при прилагането на правото на марките защитата на декоративни предмети с триизмерна форма не можела да се изключи, но когато именно привличащият вниманието стил на тези предмети определя формалния им външен вид, стойността на стоката се състояла в тази форма.
15 Тъй като направените от Gömböc Kft. искания срещу решението на Службата са отхвърлени от първата и от втората съдебна инстанция, посоченото дружество подава искане пред запитващата юрисдикция за преразглеждане на същото решение.
16 Първо, последната юрисдикция посочва, че що се отнася до регистрацията на триизмерен знак във връзка със стоките, представляващи „играчки“ от клас 28 от Ницската спогодба, стоката, чието графично изображение е възпроизведено в точка 10 от настоящото решение, се състои изключително от формата, която е нужна за постигане на търсения технически резултат. Тя подчертава, че този резултат не може да се установи само въз основа на това графично изображение, а благодарение на разглеждания знак е възможно да се разпознае стоката Gömböc на жалбоподателя в главното производство и че предвид нейната реклама съответните потребители знаят, че специфичната форма и хомогенната структура на посочената стока гарантират, че последната винаги се връща към равновесното си положение.
17 Като приема, че релевантната практика на Съда, по-специално решения от 18 септември 2014 г., Hauck (C‑205/13, EU:C:2014:2233), и от 10 ноември 2016 г., Simba Toys/EUIPO (C‑30/15 P, EU:C:2016:849), не разсейва напълно съмненията по въпроса, запитващата юрисдикция иска да се установи по какъв начин при прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност на даден знак като марка следва да се провери дали този знак се състои от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат.
18 Тя иска по-специално да се установи дали такова разглеждане трябва да почива само на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация на знака, или възприемането от съответните потребители също може да бъде взето предвид в това отношение, в случай че разглежданата стока е придобила голяма известност и въпреки че графично изобразената стока се състои изключително от формата, която е нужна за постигане на търсения технически резултат, този технически резултат не може да се установи въз основа само на графичното изображение на формата на стоката, която се съдържа в заявката за регистрация, а е необходимо запознаване с допълнителна информация за самата стока. Освен това тази юрисдикция отбелязва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма се появява само от една гледна точка, така че тази форма не се вижда напълно.
19 Второ, що се отнася до „декоративните изделия“ от класове 14 и 21 от Ницската спогодба, запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност в случая, при който даден знак се състои изключително от формата на стоката, може да се приложи, ако само въз основа на запознаването на съответните потребители с нея може да се прецени, че формата придава значителна стойност на стоката. В случая запознаването им с тази форма било свързано с факта, че изобразената в разглеждания знак стока се е превърнала в материален символ на математическо откритие, което е позволило да се отговори на въпроси, свързани с историята на науките.
20 Трето, запитващата юрисдикция посочва, че изобразената в разглеждания знак триизмерна форма вече се ползва от защитата, предоставена на промишлените дизайни. Тя припомня, че този вид защита може да се предостави на стоките, чийто външен вид, освен че отговаря на други изисквания, има и индивидуален характер. В случая с „декоративните изделия“ специфичната форма, замислена от нейния създател, в качеството ѝ на естетическа характеристика придава значителна стойност на стоката.
21 Така, от една страна, посочената юрисдикция иска да се установи дали при прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ или за обявяване на недействителност, когато единствената функция на дадена стока е декоративна (декоративни изделия), формата на тази стока, която вече се ползва от закрилата, предоставена на промишлените дизайни, е поначало изключена от защитата, предоставена от правото на марките. От друга страна, тази юрисдикция би искала да се изясни въпросът дали това основание за отказ или за обявяване на недействителност може да се приложи по отношение на стока, чиято триизмерна форма изпълнява само декоративна функция, като за стоката е от значение само естетическият ѝ външен вид, последицата от което е, че що се отнася до декоративните изделия, такава защита трябва да бъде отказана спрямо триизмерните форми, за които тя е поискана.
22 При тези условия Kúria (Върховен съд, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка ii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че в случай на знаци, които се състоят изключително от формата на дадена стока
а) следва да се анализира дали формата е необходима за постигането на предвидения технически резултат само въз основа на графичното изображение, съдържащо се в заявката за регистрация, или
б) може да се вземе предвид и възприемането от съответните потребители?
С други думи, може ли да се вземе предвид знанието на съответните потребители, че формата, чиято регистрация се иска, е необходима за постигането на предвидения технически резултат?
2) Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ е приложимо спрямо знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, по отношение на които може да се определи дали тази форма придава значителна стойност на стоката, като се вземе предвид възприемането от потребителя на графично изобразената стока или запознаването му с нея?
3) Трябва ли член 3, параграф 1, [буква д), подточка iii)] от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ се прилага спрямо знаците, състоящи се изключително от форма,
а) която поради своята оригиналност вече се ползва от закрилата, предоставяна на промишления дизайн, или
б) чийто естетически вид сам по себе си придава някаква стойност на стоката?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
23 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали даден знак се състои изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, разглеждането му трябва да се ограничава до графичното изображение на този знак, или следва да се вземат предвид и други данни, сред които е и възприемането от съответните потребители.
24 Съгласно тази разпоредба не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни, знаците, състоящи се изключително от формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат.
25 Следва да се припомни, че целта на основанието за отказ на регистрация, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95, се състои в това да се възпрепятства възможността правото на марките да доведе до предоставяне на монопол на дадено предприятие върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока, които ползвателят може да търси при стоките на конкурентите. Така с посоченото основание за отказ се цели да се избегне възможността предоставената от правото на марките защита да бъде разширена отвъд знаците, позволяващи да се отличи стока или услуга от предлаганите от конкурентите стоки или услуги, и по този начин да се превърне в пречка за конкурентите да предлагат свободно стоки, включващи посочените технически решения или полезни характеристики, в конкуренция с притежателя на марката (вж. по аналогия решение от 18 юни 2002 г., Philips, C‑299/99, EU:C:2002:377, т. 78).
26 С оглед на тази цел на посоченото основание за отказ Съдът установява правилото, че регистрацията като марка на знак, който се състои изключително от форма, трябва да бъде отказана, когато „съществените характеристики“ на тази форма отговарят на техническа функция (решение от 18 юни 2002 г., Philips, C‑299/99, EU:C:2002:377, т. 79). Наличието на един или няколко незначителни произволни елемента в триизмерен знак, всички основни елементи на който са предопределени от техническото решение, чийто израз е този знак, е без значение за заключението, че посоченият знак се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат (вж. по аналогия решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 52).
27 Освен това от практиката на Съда следва, че включването в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 на забрана за регистрация като марка на всеки знак, състоящ се от изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, гарантира, че предприятията няма да могат да използват правото на марките за запазване без ограничение във времето на изключителни права върху технически решения (вж. по аналогия решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 45).
28 Надлежното прилагане на това основание за отказ предполага органът, който се произнася по заявката за регистрация на марка, първо, да определи правилно съществените характеристики на разглеждания триизмерен знак, и второ, да прецени дали тези характеристики отговарят на техническа функция на стоката (вж. по аналогия решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 68, 72 и 84, и от 10 ноември 2016 г., Simba Toys/EUIPO, C‑30/15 P, EU:C:2016:849, т. 40 и 42).
29 Що се отнася до първия етап от анализа, посочен в предходната точка от настоящото решение, Съдът е приел, че в рамките на този етап компетентният орган може или да се основе направо на цялостното впечатление от знака, или на първо време да разгледа последователно всеки от елементите, които съставляват знака. Следователно определянето на съществените характеристики на триизмерен знак с оглед на евентуално прилагане на основанието за отказ, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95, според случая, и по-специално предвид на степента му на трудност, може да се извърши чрез обикновен визуален анализ на посочения знак или, обратно, да се основава на задълбочена проверка, в рамките на която се отчитат необходими за преценката елементи като проучвания и експертизи или също така данни относно правата на интелектуална собственост, предоставени по-ранно във връзка със съответната стока (вж. по аналогия решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 70 и 71).
30 От това следва, че макар определянето на съществените характеристики на разглеждания знак в рамките на прилагането на предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 основание за отказ на регистрация да следва да започне по принцип с разглеждането на графичното изображение на този знак, компетентният орган може да се позове и на други полезни данни, позволяващи да се определят правилно тези характеристики.
31 В това отношение Съдът е приел, че предполагаемото възприемане на знака от страна на средния потребител не е определящо при прилагането на това основание за отказ, а може най-много да е от полза за преценката на компетентния орган при определянето на съществените характеристики на знака (вж. по аналогия решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 76).
32 Що се отнася до втория етап от анализа, посочен в точка 28 от настоящото решение, следва да се отбележи, първо, че предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 основание за отказ на регистрация може да се приложи, когато графичното изображение на формата на стоката позволява да се възприеме само част от тази форма, доколкото тази видима част от посочената форма е нужна за постигане на техническия резултат на тази стока, но не е достатъчна сама по себе си за постигането на такъв резултат. Всъщност това тълкуване позволява да се осигури постигането на целта на това основание за отказ на регистрация, при положение че с него се избягва монопол върху техническите решения или полезните характеристики на съответната стока. По този начин, както посочва Комисията в писменото си становище, това основание за отказ е приложимо за знак, състоящ се от формата на съответната стока, който не разкрива всички съществени характеристики, изисквани за постигането на търсения технически резултат, доколкото поне една от изискваните за постигането на този технически резултат съществени характеристики да бъде видима върху графичното изображение на формата на същата стока.
33 Второ, Съдът е посочил, че макар да е необходимо да се изхожда от формата, така както е представена графично в разглеждания знак, този втори етап от анализа не може да бъде осъществен, без да се вземат предвид евентуално допълнителните обстоятелства, които имат отношение към функцията на разглежданата стока (вж. по аналогия решение от 10 ноември 2016 г., Simba Toys/EUIPO, C‑30/15 P, EU:C:2016:849, т. 48).
34 В това отношение е необходимо да се уточни, че определянето от компетентния орган на техническите функции на съответната стока трябва да се основава на обективни и надеждни данни. Посоченият орган може да потърси такива доказателства, по-специално в евентуалните описания на тази стока, представени при подаването на заявката за регистрация на марката, в данните относно права на интелектуална собственост, предоставени преди това във връзка с посочената стока, посредством проучвания и експертизи върху функциите на същата стока или още във всяка релевантна документация, каквито са научните публикации, каталозите и уебсайтовете, която описва техническите функции на стоката.
35 За разлика от това информацията относно евентуалното запознаване на съответните потребители с техническите функции на разглежданата стока и на начина, по който те се получават, спада към преценка, която по необходимост включва субективни елементи, представляващи потенциално източник на несигурност относно обхвата и точността на познатото за потребителите, а това поражда опасност от засягане на целта, преследвана с предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 основание за отказ на регистрация, която се състои в това да се избегне възможността правото на марките да доведе до предоставяне на монопол на дадено предприятие върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока.
36 Това важи в още по-голяма степен, тъй като съответните потребители нямат непременно необходимите експертни познания, които да им позволят да определят с точност кои са техническите функции на разглежданата стока и до каква степен формата на тази стока, съставляваща знака, допринася за търсения технически резултат.
37 С оглед на изложените по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали даден знак се състои изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, разглеждането му не трябва да се ограничава до графичното изображение на този знак. За да се определят съществените характеристики на разглеждания знак, могат да се използват и други данни, различни от самото графично изображение, сред които е и възприемането от съответните потребители. За разлика от това, ако данни, които не са видни от графичното изображение на знака, могат да бъдат взети предвид, за да се прецени дали тези характеристики отговарят на техническа функция на разглежданата стока, тези данни трябва да произтичат от обективни и надеждни източници и не могат да включват възприемането от съответните потребители.
По втория въпрос
38 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ е приложимо към знаци, които се състоят изключително от формата на стока и по отношение на които компетентният орган приема, че формата придава значителна стойност на тази стока само поради възприемането от съответните потребители на графично изобразената стока или запознаването им с нея.
39 Съгласно член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни знаците, състоящи се изключително от формата, която придава значителна стойност на стоката.
40 Така прилагането на посоченото основание за отказ на регистрация почива на обективен анализ, чиято цел е да се покаже, че поради своите собствени характеристики разглежданата форма оказва толкова голямо влияние върху привлекателността на стоката, че да се запази възможността за ползване от нея само за едно предприятие би нарушило условията за конкуренция на съответния пазар.
41 Следователно, за да може да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 основание за отказ на регистрация, трябва от обективни и надеждни данни да следва, че изборът на потребителите да закупят разглежданата стока се определя в много голяма степен от една или повече характеристики на формата, от която знакът се състои изключително.
42 За разлика от това, характеристиките на тази стока, които не са свързани с нейната форма, каквито са техническите качества или известността на стоката, са ирелевантни.
43 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че що се отнася до стоките, спадащи към „декоративните изделия“ и „порцелановите и кристалните декоративни изделия“ от класове 14 и 21 от Ницската спогодба, възприемането на стоката от съответните потребители и запознаването им с нея са взети предвид в първоинстанционното производство, за да се приеме, че при прилагането на основанието за отказ, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, независимо от това каква преценка заслужава формата на стоката в естетическо отношение, фактът, че тази форма, от която разглежданият знак се състои изключително, се е превърнала в материален символ на математическо откритие, придава значителна стойност на стоката.
44 В това отношение следва да се припомни, че макар предполагаемото възприемане на разглеждания знак от страна на средния потребител да не е определящо при прилагането на основанието за отказ, съдържащо се в посочения член 3, параграф 1, буква д), подточка iii), то може все пак да е от полза за преценката на компетентния орган при определянето на съществените характеристики на този знак (вж. по аналогия решение от 18 септември 2014 г., Hauck, C‑205/13, EU:C:2014:2233, EU:C:2014:2233, т. 34).
45 Следователно член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 позволява в случай като разглеждания в главното производство компетентният орган да установи с оглед на възприемането на разглеждания знак от съответните потребители и на запознаването им с последния, че формата, от която този знак се състои изключително, е материалният символ на математическо откритие. След като е приел, че посоченото обстоятелство прави тази форма специална и привличаща вниманието, компетентният орган е имал основание да стигне до извод, че става въпрос за съществена характеристика по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 44 от настоящото решение, и че следва да се провери дали формата, от която разглежданият знак се състои изключително, придава поради това обстоятелство значителна стойност на стоката.
46 Фактът, че в това си качество посочената характеристика не се отнася до естетическата оценка на формата, не изключва прилагането на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95. В това отношение е необходимо да се припомни, че понятието „форма, която придава значителна стойност на стоките“ не се ограничава до формата на стоката, която има само художествена или декоративна стойност. Въпросът дали формата придава значителна стойност на стоката може да се разгледа въз основа на други релевантни критерии, сред които е по-специално спецификата на тази форма в сравнение с другите обичайно използвани на пазара форми (вж. по аналогия решение от 18 септември 2014 г., Hauck, C‑205/13, EU:C:2014:2233, т. 32 и 35).
47 С оглед на изложените по-горе съображения на втория поставен въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че възприемането от съответните потребители на стока, която е изобразена графично със знак, състоящ се изключително от формата на тази стока, или запознаването им с последната, може да се вземе предвид, за да се определи дадена съществена характеристика на тази форма. Съдържащото се в тази разпоредба основание за отказ може да се приложи, ако от обективни и надеждни данни следва, че изборът на потребителите да закупят разглежданата стока се определя в много голяма степен от тази характеристика.
По третия въпрос
48 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация трябва да се прилага систематично към знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато външният вид на тази стока е обект на защита при прилагането на правото на промишлените дизайни или когато знакът се състои изключително от формата на декоративно изделие.
49 Относно съдържащата се в тази разпоредба първа хипотеза запитващата юрисдикция иска да се установи дали спрямо формата на стока, която вече се ползва от защитата, предоставяна от правото на промишлените дизайни, поначало не се прилага защитата, произтичаща от правото на марките.
50 В това отношение следва да се припомни, че несъмнено целта на посоченото в точка 27 от настоящото решение основание за отказ на регистрация, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, както и целта на основанието за отказ на регистрация, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от тази директива, е да се избегне възможността предоставеното от марката изключително и трайно право да послужи за неограничено продължаване на действието във времето на други права, за които законодателят на Съюза е предвидил прилагането на преклузивен срок (вж. по аналогия решение от 18 септември 2014 г., Hauck, C‑205/13, EU:C:2014:2233, EU:C:2014:2233, т. 19).
51 Тази цел обаче не означава, че правото на Съюза в областта на интелектуалната собственост възпрепятства едновременното съществуване на няколко основания за правна защита.
52 Всъщност в рамките на защитата, предоставяна от правото на промишлените дизайни, член 16 от Директива 98/71 предвижда, че разпоредбите на тази директива „не засягат каквито и да било разпоредби на правото на [Съюза] или правото на засегнатата държава членка, свързани с права върху нерегистриран индустриален дизайн, търговски марки или други отличителни знаци, патенти и полезни модели“.
53 От това следва, че обстоятелството, че външният вид на стока е защитен като промишлен дизайн, не изключва възможността знак, състоящ се от формата на тази стока, да се ползва от защита при прилагането на правото на марките, стига да са изпълнени условията за регистрация на този знак като марка.
54 От това следва също че правните норми на Съюза относно регистрацията на промишлени дизайни и тези, които се прилагат при регистрацията на марките, са независими, без да може да се смята, че между тези правила съществува някаква йерархия.
55 Така фактът, че външният вид на стока е защитен като промишлен дизайн по-специално поради оригиналността на този промишлен дизайн, не означава, че знак, състоящ се от формата на тази стока, не може да бъде регистриран като марка поради прилагане на основанието за отказ, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.
56 Всъщност, както е видно от член 3, параграф 2 от Директива 98/71, защитата на промишлен дизайн чрез регистрация се осигурява само доколко той е нов и оригинален. Следва обаче да се отбележи, че както e видно от член 5, параграф 1 от Директива 98/71, промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявката или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.
57 Следователно анализът, който позволява да се установи оригиналността на промишлен дизайн, се различава от анализа, посочен във втория преюдициален въпрос, който компетентният орган трябва да извърши, за да прецени дали даден знак се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоката по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.
58 Що се отнася до втората хипотеза, изложена от запитващата юрисдикция в третия ѝ въпрос, налага се изводът, че като посочва „формата, която придава значителна стойност на стоките“, член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 може да се прилага по-специално спрямо знак, състоящ се изключително от формата на стока, която има художествена или декоративна стойност.
59 При това положение обаче посоченото обстоятелство не означава, че заявката за регистрация като марка на знаци, състоящи се от формата на стока, която спада, какъвто е случаят в главното производство, съответно към „декоративните изделия“ и „порцелановите и кристалните декоративни изделия“ от класове 14 и 21 от Ницската спогодба, трябва автоматично да бъде отхвърлена въз основа на това основание за отказ. Всъщност, както следва от точка 41 от настоящото решение, за да може това основание за отказ да се приложи, трябва от обективни и надеждни данни да следва, че изборът на потребителите в полза на разглежданата стока се определя в много голяма степен от една или повече характеристики на тази форма.
60 В това отношение следва да се отбележи, че съвсем не е изключено значителната стойност на този вид изделия да може да произтича от елементи, различни от формата, каквито са по-специално историята на тяхното проектиране, начинът на произвеждането им, според това дали е промишлено или занаятчийско, материалите, евентуално редки или скъпоструващи, които се съдържат в тях, или още самоличността на техния създател.
61 Така компетентният орган следва да провери дали конкретно са изпълнени условията за прилагане на основанието за отказ на регистрация, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95, за да прецени дали разглежданият знак се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоката.
62 С оглед на изложените по-горе съображения на третия поставен въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация не трябва да се прилага систематично към знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато този знак е обект на защита при прилагането на правото на промишлените дизайни или когато знакът се състои изключително от формата на декоративно изделие.
По съдебните разноски
63 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали даден знак се състои изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, разглеждането му не трябва да се ограничава до графичното изображение на този знак. За да се определят съществените характеристики на разглеждания знак, могат да се използват и други данни, различни от самото графично изображение, сред които е и възприемането от съответните потребители. За разлика от това, ако данни, които не са видни от графичното изображение на знака, могат да бъдат взети предвид, за да се прецени дали тези характеристики отговарят на техническа функция на разглежданата стока, тези данни трябва да произтичат от обективни и надеждни източници и не могат да включват възприемането от съответните потребители.
2) Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че възприемането от съответните потребители на стока, която е изобразена графично със знак, състоящ се изключително от формата на тази стока, или запознаването им с последната, може да се вземе предвид, за да се определи дадена съществена характеристика на тази форма. Съдържащото се в тази разпоредба основание за отказ може да се приложи, ако от обективни и надеждни данни следва, че изборът на потребителите да закупят разглежданата стока се определя в много голяма степен от тази характеристика.
3) Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ на регистрация не трябва да се прилага систематично към знак, състоящ се изключително от формата на стоката, когато този знак е обект на защита при прилагането на правото на промишлените дизайни или когато знакът се състои изключително от формата на декоративно изделие.
Подписи