ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
25 септември 2014 година
Дело F‑61/11 DEP
Daniele Possanzini
срещу
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex)
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“
Предмет: Искане за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, подадено на основание член 92 от Процедурния правилник от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (наричана по-нататък „Frontex“ или „Агенцията“) след постановяването на определения Possanzini/Frontex (F‑61/11 R, EU:F:2011:183) и Possanzini/Frontex (F‑61/11, EU:F:2012:146)
Решение: Определя размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване от г‑н Possanzini на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, по дела F‑61/11, Possanzini/Frontex, и F‑61/11 R, Possanzini/Frontex, на 8 978,28 EUR. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в рамките на настоящото производство по определяне на съдебните разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Възнаграждение, платено от институция на нейния адвокат — Включване
(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Пътни разноски, направени от служител на институция, за да се срещне с подпомагащ го адвокат в населеното място по местожителство на последния — Включване — Условия
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Фактори, които следва да се вземат предвид — Необходими разходи по производството за определяне на съдебните разноски — Включване
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Съгласно член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут — институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да е длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована. При това положение, макар фактът, че институцията е използвала служител и двама адвокати, да няма значение за потенциално подлежащия на възстановяване характер на съдебните разноски, понеже нищо не позволява те да бъдат изключени по принцип, той може да има въздействие върху определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които да бъдат събрани накрая.
(вж. точка 28)
Позоваване на:
Общ съд на Европейския съюз — определения Kerstens/Комисия, T‑498/09 P, EU:T:2012:147, т. 20 и Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 14 и цитираната съдебна практика
2. Пътните разноски, направени от адвокат, за да се срещне лично със своя клиент в населеното място по местожителството на последния, по принцип не могат да се приемат за необходими за целите на производството, освен ако претендиращата тяхното възстановяване страна обоснове необходимостта на тези срещи за главното производство и нуждата те да се провеждат в дома на клиента. Този принцип трябва да се приложи и към разходите, направени от служителя на институция, за да се срещне с адвокатите, които го подпомагат в производство пред Съда на публичната служба. В това отношение, макар наистина съществуващите средства за комуникация да улесняват общуването между адвокати и клиенти, те не могат да заместят напълно личните срещи и винаги е възможно да има необходимост от събрания за целите на производството пред Съда на публичната служба. Страната, която претендира възстановяването на свързаните с тези събрания разходи, обаче трябва да докаже, че те са се отнасяли до главното производство и са били необходими.
(вж. точка 46)
Позоваване на:
Съд — определения ICI/Комисия, C‑286/95 P‑DEP, EU:C:2004:412, т. 28 и Tetra Laval/Комисия, C‑12/03 P‑DEP и C‑13/03 P‑DEP, EU:C:2010:280, т. 66
Общ съд — определение Sison/Съвет, T‑47/03 DEP, EU:T:2009:166, т. 52
3. Макар формално съдът на Съюза да не следва да се произнася отделно във връзка с направените разноски и разходи за възнаграждения за целите на производството за определяне на съдебните разноски, когато определя подлежащите на възстановяване съдебни разноски обаче, той следва да отчита всички обстоятелства по делото до момента на приемане на определението за определяне на съдебните разноски.
(вж. точка 52)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определения Kerstens/Комисия, F‑12/10 DEP, EU:F:2012:183, т. 49 и 50; Martinez Erades/ЕСВД, F‑64/12 DEP, EU:F:2013:111, т. 35 и цитираната съдебна практика и Bogusz/Frontex, F‑5/12 DEP, EU:F:2014:179, т. 45