Жалба, подадена на 15 август 2018 г. от Xabier Uribe-Etxebarría Jiménez срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 29 май 2018 г. по дело T-577/15 — Xabier Uribe-Etxebarría Jiménez/EUIPO - Núcleo de comunicaciones y control, S.L.

(Дело C-534/18 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Xabier Uribe-Etxebarría Jiménez (представител: M. Esteve Sanz, abogada)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Да се отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля първото основание на жалбата до Общия съд и отчасти се отхвърля третото основание на тази жалба.

Да се уважат исканията, направени в първото основание на жалбата до Общия съд, и при условията на евентуалност, в третото основание на тази жалба.

Да се осъдят EUIPO и встъпилата страна да платят на жалбоподателя всички разноски, направени в производството пред Общия съд и в рамките на настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Първото основание на жалбата, което се разделя на шест части, е насочено срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, според които тъй като счита, че апелативният състав правилно не е приел допълнителното писмено изложение на основанията, представено в срок от жалбоподателя пред апелативния състав на EUIPO, Общият съд отхвърля първото основание на жалбата до него, свързано с нарушение на член 63, параграф 1, член 64, параграф 1 и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009¹ посредством решението на апелативния състав на EUIPO.

В първата част на това основание се твърди наличието на нарушение на член 36 от Статута на Съда и на член 81 от Процедурния правилник на Общия съд поради неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като в обжалваното решение Общият съд не се е произнесъл по изложеното от жалбоподателя в съдебното заседание твърдение за недопустимост на доводите на EUIPO, представени в писмената ѝ защита.

Във втората част се изтъква: (i) нарушение на член 36 от Статута на Съда и на член 81 от Процедурния правилник на Общия съд поради неизпълнение на задължението за служебно установяване на липсата на мотиви на обжалваното решение на апелативния състав относно причините, поради които последният не е взел предвид искането на жалбоподателя да разгледа отново доказателството за използване, представено пред отдела по отмяна. (ii) Нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като в обжалваното съдебно решение се приемат мотивите, изложени ex novo в писмената защита на EUIPO, вместо служебно да се установи липсата на мотиви на решението на апелативния състав. (iii) Изкривяване на фактите, тъй като в обжалваното съдебно решение се приема, че апелативният състав правилно не е приел изложението на жалбоподателя, макар апелативният състав да не е направил това.

В третата част се твърди наличието на изкривяване на фактите, по-специално на твърденията, съдържащи се в изложенията на основанията на жалбата (първоначална и допълнителна), представени от жалбоподателя пред апелативния състав на EUIPO.

В четвъртата част се твърди, че е налице нарушение на член 63, параграф 1, член 64, параграф 1 и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009, тъй като в обжалваното съдебно решение се прави погрешно тълкуване на тези членове, като се потвърждава, че апелативният състав на EUIPO не се произнася по искане на жалбоподателя, което е било обсъждано пред апелативния състав.

В петата част се посочва нарушение на член 64 от Регламент (ЕО) № 207/2009, доколкото в обжалваното съдебно решение се счита, че когато пред апелативният състав не е бил специално поставен въпросът за реалното използване на по-ранната марка, този въпрос не представлява правен въпрос, който трябва да бъде разгледан непременно от апелативния състав, за да реши спора, с който е сезиран.

В шестата част се изтъква нарушение на членове 64 и 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и на правило 49, параграф 1 от Регламент № 2868/95² , тъй като в случая е приложена съдебната практика по тези две последни разпоредби, които уреждат допустимостта на жалбите до апелативния състав на EUIPO, докато в настоящия случай жалбата не е била обявена за недопустима от апелативния състав, и дори да е била обявена, това би нарушило посочените разпоредби, тъй като представените от жалбоподателя изложения не биха довели до недопустимост.

Второто основание на жалбата е насочено срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, с които отчасти се отхвърля третото основание на жалбата до Общия съд, свързано с нарушение на член 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009 посредством решението на апелативния състав на EUIPO, и се разделя на две части.

В първата част се посочва нарушение на член 36 от Статута на Съда и на член 81 от Процедурния правилник на Общия съд поради липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд не е изложил мотиви относно значението, което е решил да придаде на съображенията на решенията на отдела по отмяна и на апелативния състав на EUIPO относно стоките, за които по-ранната марка следва да се счита за регистрирана. Изтъква се също така изопачаване на посочените съображения, тъй като признатото в обжалваното съдебно решение значение е в противоречие с преценката, направена в посочените решения, с твърденията на страните и със събраните в производството доказателства.

Във втората част се твърди наличието на нарушение на член 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009, доколкото в обжалваното съдебно решение за сходни се считат услугите от клас 42 на разглежданата спорна марка и стоките, за които се счита, че ползващата се с приоритет марка е била регистрирана.

____________

¹ Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, 2009 г., стр. 1).

    

² Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OB L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 17, том 1, стр. 189).