ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 30 юни 2016 година(1)

Дело C‑443/15

Dr. David L. Parris

срещу

Trinity College Dublin и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Labour Court (Съд по трудови спорове, Ирландия)

„Основни права — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Дискриминация на основание възраст и сексуална ориентация — Многократна дискриминация — Регистрирано партньорство между лица от същия пол — Пенсия по професионална осигурителна схема — Наследствена пенсия — Право на пенсия на преживелия съпруг или на регистрирания партньор — Изискване за сключване на брак или регистриране на партньорство преди навършване на шестдесетгодишна възраст — Пречки по националното право“

I –  Въведение

1.        Обикновено рождените дни са повод за радост и празненство. В същото време обаче те могат да бъдат повод и за поглед назад в миналото и наред с приятните спомени да будят и неприятни мисли за неща, които човек е пропуснал да направи в живота си или от които се е оказал лишен поради обстоятелствата през изминалите години.

2.        Може би такова е било положението на Dr. David Parris, когато той преди няколко седмици празнува 70-ия си рожден ден. Радостта му, че поради законодателна промяна в Ирландия през 2011 г. дългогодишното му партньорство с друг мъж е признато от държавата, вероятно е била примесена и с порядъчна доза горчивина. Причината за това е, че професионалната осигурителна схема, в която е осигурен като работещ в качеството си на бивш преподавател в Trinity College Dublin, не признава на регистрирания му партньор право да получава наследствена пенсия. Като мотив се изтъква обстоятелството, че двойката е встъпила в трайна връзка твърде късно — едва след като г‑н Parris е навършил шестдесетгодишна възраст. Г‑н Parris възразява, че преди да навърши шестдесетгодишна възраст действащото в Ирландия законодателство напълно е изключвало възможността той да сключи брак там или да регистрира партньорство с лице от същия пол.

3.        Предвид положението на г‑н Parris настоящото производство е повод за Съда да доуточни своята безспорно многообразна практика относно установения в правото на Съюза принцип на равно третиране на основание възраст и сексуална ориентация. Както при равното третиране на мъжете и жените в настоящия случай също става въпрос за един от основните принципи на правото на Съюза, който е закрепен в първичното право в член 21 от Хартата на основните права(2) и намира в Директива 2000/78/ЕО(3) конкретно изражение(4).

4.        В настоящия случай особено внимание заслужава обстоятелството, че евентуалната дискриминация на засегнатото лице се дължи може би на съчетанието на два фактора — възраст и сексуална ориентация. Съдът може да отчете житейската реалност само ако разгледа надлежно съчетанието на двата фактора, вместо да разглежда поотделно и изолирано един от друг аспектите на възрастта и сексуалната ориентация. Освен това следва да се вземе предвид, че спорното изискване бракът да е сключен или партньорството да е регистрирано преди навършване на шестдесетгодишна възраст, се е оказало непреодолима пречка за цяла група от ирландското население.

II –  Правна уредба

 А – Правото на Съюза

5.        В настоящия случай уредбата в рамките на правото на Съюза се съдържа в Директива 2000/78, която съгласно член 20 от нея е влязла в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности — 2 декември 2000 г.

6.        Съгласно член 1 целта на Директивата е:

„[Д]а регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

7.        Озаглавеният „Понятие за дискриминация“ член 2 от Директива 2000/78 предвижда следното:

„1.      За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.      За целите на параграф 1:

а)      проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1;

б)      проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, овен ако:

i)      тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими […]

[…]

5.      Настоящата директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, под[д]ържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.

8.        Приложното поле на Директива 2000/78 е определено в член 3 от нея:

„1.      В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

в)      условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;

[…]

3.      Настоящата директива не се прилага към каквито и да било видове плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила“.

9.        Член 6 от Директива 2000/78, който се отнася до „[обосноваването] на разликите в третирането на основание възраст“, гласи в съответните части следното:

„1.      Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

[…]

2.      Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници и служители или групи или категории [от тях], и използването в контекст[а] на такива схеми на критерий за възраст при статистическите изчисления не представлява[…] дискриминация на основание възраст, [доколкото] това не води до дискриминация на основание пол“.

10.      На последно място следва да се посочи съображение 22 от Директива 2000/78, в което Съветът отбелязва, че:

„[н]астоящата директива не засяга националното законодателство относно семейното положение и зависещите от това обезщетения“.

11.      Съгласно член 18, първа алинея от Директива 2000/78 тя трябва да се транспонира в националното законодателство на държавите членки в срок до 2 декември 2003 г.

 Б – Национално право

12.      От ирландското право на първо място е релевантен Pensions Act 1990(5) в изменената му редакция от 2004 г.(6). Член 66 от Pensions Act установява обща забрана за дискриминация в областта на професионалните осигурителни схеми по-специално на основание възраст, сексуална ориентация и семейно положение.

13.      Член 72 от Pensions Act предвижда редица изключения от забраната за дискриминация в областта на професионалните осигурителни схеми, като съответните части от него гласят следното:

„(1)      Не е налице основано на възрастта нарушаване на принципа за равно третиране при пенсионното осигуряване при старост, ако в рамките на схемата:

[…]

c)      са фиксирани възрастови граници или периоди на прослужено време като предпоставка или критерий за получаването на плащания от пенсионното осигуряване […], при условие че това не води до основано на пол нарушение на принципа на равното третиране при пенсионното осигуряване при старост.

[…]

(3)      Не е налице основано на семейно положение или сексуална ориентация нарушение на принципа на равно третиране при пенсионното осигуряване при старост, когато на преживелия съпруг на починало осигурено лице се предоставят по-изгодни осигурителни плащания по професионална осигурителна схема, при условие че това не води до основано на пола нарушение на принципа на равно третиране.

[…]“.

14.      Освен това следва да се посочи и Civil Partnership and Certain Rights and Obligations of Cohabitants Act 2010(7). С този закон за пръв път се предоставя възможност на еднополовите двойки от 2011 г. нататък да регистрират партньорство в Ирландия. С приета през 2010 г. министерска наредба към този закон(8) се урежда и възможността от 1 януари 2011 г. в Ирландия да се признаят регистрираните в чужбина партньорства, но само с действие за в бъдеще.

15.      Най-накрая, с изменението на конституцията, прието след проведения на 22 май 2015 г. референдум, на еднополовите двойки в Ирландия се предоставя възможността да сключват и брак. След влизането в сила на необходимите законодателни промени, от 16 ноември 2015 г. тази възможност вече може да бъде реално използвана.

III –  Фактическа обстановка и ход на главното производство

16.      Пред запитващата юрисдикция — ирландския Labour Court(9) — е висящ правен спор по подадена от г‑н Parris жалба, с която той иска да се предостави наследствена пенсия по професионална осигурителна схема в полза на неговия регистриран партньор от същия пол, в случай че го надживее. Жалбата на г‑н Parris е подадена, от една страна, срещу неговия бивш работодател Trinity College Dublin, и от друга страна, срещу Higher Education Authority, Department of Public Expenditure and Reform и срещу Department of Education and Skills (посочените три ведомства са наричани по-нататък заедно „ответните ведомства“).

 А – Относно личността на г‑н Parris и неговото семейно положение

17.      Г‑н Parris е роден на 21 април 1946 г. и има ирландско и британско гражданство. От повече от 30 години той живее заедно със своя партньор от същия пол, с когото има трайна връзка. Запитващата юрисдикция е убедена, че г‑н Parris и неговият партньор биха сключили брак или регистрирали партньорство преди много години, ако законът го е допускал.

18.      Тъй като от декември 2005 г. в Обединеното кралство е възможно да се регистрира партньорство(10), на 21 април 2009 г., в деня на своята шестдесет и трета годишнина, г‑н Parris регистрира там такова партньорство заедно със своя партньор. Към тогавашния момент обаче признаването на това регистрирано партньорство в Ирландия все още не е възможно. Съгласно предвиденото в министерската наредба от 2010 г. партньорството на г‑н Parris е признато едва от 12 януари 2011 г., и то само с действие за в бъдеще.

19.      На 12 януари 2015 г., четири години след това признаване, г‑н Parris сключва и брак със своя житейски партньор в Обединеното кралство.

 Б – По участието на г‑н Parris като осигурено лице в професионалната осигурителна схема на Trinity College

20.      От 1972 г. до 2010 г. г‑н Parris работи като преподавател („Lecturer“) в Trinity College. В това си качество встъпва като осигурено лице в осигурителната схема на Trinity College, без да е длъжен да заплаща осигурителни вноски.

21.      От момента на ранното си пенсиониране на 31 декември 2010 г. г‑н Parris получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по тази професионална осигурителна схема. Поради значително влошеното му финансово положение(11), малко повече от година преди това, на 3 декември 2009 г. пенсионният фонд на осигурителната схема е прехвърлен на държавен орган, National Treasury Management Agency (Национална агенция за управление на държавните финанси). Оттогава плащанията по осигурителната схема се финансират от държавния бюджет.

22.      Съгласно клауза № 5 („Rule 5“) от Условията на осигурителната схема съпругът или регистрираният партньор на осигурено в схемата лице има право на пожизнена пенсия в размер на две трети от пенсията на осигуреното лице към момента на неговата смърт, ако го надживее. Правото обаче възниква само при условие че бракът е сключен или партньорството е регистрирано преди осигуреното в схемата лице да е навършило шестдесетгодишна възраст или преди да се е пенсионирало, ако това е станало по-рано. Когато бракът е сключен или партньорството е регистрирано в по-късен момент, преживелият съпруг или регистриран партньор има право само на наследствена пенсия в намален размер за период от пет години, и то само при условие че осигуреното в схемата лице е починало не по-късно от пет години от деня на пенсионирането си.

 В – По заявлението на г‑н Parris за предоставяне на наследствена пенсия в полза на житейския му партньор

23.      На 17 септември 2010 г. г‑н Parris подава официално заявление до Trinity College за признаване на правото на наследствена пенсия в полза на неговия партньор.

24.      Това заявление е отхвърлено на основание на клауза № 5 от Условията на осигурителната схема, тъй като житейското партньорство на г‑н Parris не е било регистрирано, преди той да навърши шестдесетгодишна възраст. Решението на Trinity College е потвърдено от Higher Education Authority.

25.      Г‑н Parris обжалва тези откази на администрацията пред Equality Tribunal, който изпълнява функцията на орган по въпросите на равното третиране, като твърди, че в нарушение на Pensions Act 1990 в изменената му редакция е бил подложен на пряка и/или непряка дискриминация на основание на възрастта си и сексуалната си ориентация. Тази жалба също е отхвърлена, поради което в крайна сметка г‑н Parris подава жалба пред Labour Court, делото по която още не е приключило.

IV –  Преюдициално запитване и производство пред Съда

26.      С определение от 11 август 2015 г., постъпило на 13 август 2015 г., на основание член 267 ДФЕС Labour Court поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е дискриминация на основание сексуална ориентация в противоречие с член 2 от Директива 2000/78/ЕО, ако в професионална осигурителна схема се прилага правило, ограничаващо правото на преживелия регистриран партньор на осигурено в схемата лице да получи наследствена пенсия при смъртта на последното, чрез въвеждането на изискване преди навършване на шестдесетгодишна възраст осигуреното лице да е регистрирало партньорство с преживелия го партньор, при положение че по националното право възможността за регистрирането на такова партньорство е възникнала едва след като осигуреното лице е навършило шестдесетгодишна възраст, а преди този момент между него и партньора му е съществувало трайно житейско партньорство?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Налице ли е дискриминация на основание възраст в противоречие с член 2 във връзка с член 6, параграф 2 от Директива 2000/78, ако платецът на сумите по професионалната осигурителна схема ограничава правото на наследствена пенсия на преживелия регистриран партньор на осигурено в схемата лице при смъртта на последното, въвеждайки изискване преди навършване на шестдесетгодишна възраст осигуреното лице и партньорът му да са регистрирали партньорство, при положение че:

а)      условието относно възрастта, до която осигурено лице трябва да е регистрирало партньорство, не е критерий, използван при актюерските изчисления, и

б)      по националното право възможността за регистриране на партньорство между осигуреното лице и партньора му е възникнала едва след като осигуреното лице е навършило шестдесетгодишна възраст, а преди този момент между него и партньора му е съществувало трайно житейско партньорство?

3)      При отрицателен отговор на втория въпрос:

Налице ли е дискриминация в противоречие с член 2 във връзка с член 6, параграф 2 от Директива 2000/78, ако ограничаването на правата по професионална осигурителна схема, описано във въпрос 1 или въпрос 2, се дължи едновременно на възрастта и сексуалната ориентация на осигуреното в схемата лице?“.

27.      В производството пред Съда писмени становища представят г‑н Parris, Trinity College и ответните ведомства, както и правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия. Същите участници, без правителството на Обединеното кралство, са представени и в съдебното заседание от 28 април 2016 г.

V –  Оценка

28.      Не за пръв път Съдът е сезиран с решаването на въпроса дали преживелите партньори от същия пол на работници и служители имат право на наследствена пенсия по професионални осигурителни схеми(12). За разлика обаче от предишните дела, в настоящия случай вече не е необходимо да се изяснява въпросът дали в това отношение тези регистрирани партньори въобще следва да бъдат приравнявани на вдовиците и вдовците от традиционните бракове. Всъщност в спора по главното производство не се оспорва, че всички преживели съпрузи, съответно регистрирани партньори на работници и служители, независимо дали двойката е от същия или от различен пол, могат да получават наследствена пенсия по професионална осигурителна схема. В настоящия случай се оспорва само една клауза от условията за осигуряване по схемата, която изисква въпросният работник или служител да е сключил брака или регистрирал партньорството си преди навършването на шестдесетгодишна възраст (наричана по-нататък и „шестдесетгодишната възрастова граница“ или „спорната възрастова граница“).

29.      С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска да се установи дали посочената възрастова граница представлява забранена от правото на Съюза дискриминация по смисъла на Директива 2000/78, като се има предвид, че само допреди няколко години еднополовите двойки в Ирландия въобще не са имали възможност да сключват брак или регистрират партньорство. По-точно, за родените преди 1 януари 1951 г. хомосексуални работници и служители, какъвто е и г‑н Parris, са съществували законови пречки да изпълнят в Ирландия изискването за сключване на брак или регистриране на партньорство, преди да навършат шестдесетгодишна възраст. Действително, още преди навършване на шестдесетгодишна възраст г‑н Parris е могъл да регистрира партньорство в чужбина, а именно в Обединеното кралство, но както подчертава запитващата юрисдикция, то не би могло да бъде признато в Ирландия, преди да се достигне шестдесетгодишната възрастова граница.

30.      В настоящия случай проблематиката във връзка с дискриминацията е изложена пред Съда в три различни перспективи, всяка от които е предмет на отделен преюдициален въпрос: от една страна, аспекта на сексуалната ориентация на засегнатия служител (вж. раздел Б по-долу), от друга страна, с оглед на неговата възраст (вж. раздел В по-долу), и трето, от гледна точка на едновременното проявяване на факторите сексуална ориентация и възраст (вж. раздел Г по-долу).

 А – Приложно поле на Директива 2000/78 (преюдициален въпрос)

31.      Преди да разгледам по същество трите преюдициални въпроса, е целесъобразно да се направят някои кратки предварителни бележки относно приложното поле на Директива 2000/78.

1.     Материално приложно поле

32.      Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 тя се прилага „[в] границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, […] [спрямо] всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с: […] условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.

33.      Съгласно постоянната съдебна практика понятието „заплащане“ в правото на Съюза, използвано в текста на член 157 ДФЕС и в антидискриминационните директиви(13), обхваща и пенсиите по професионални осигурителни схеми, тъй като същите представляват един вид отложено заплащане(14). Що се отнася по-специално до член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78, Съдът освен това вече е приел, че наследствените пенсии по професионални пенсионни схеми попадат в обхвата на понятието „заплащане“ на труд(15). В съдебното заседание Trinity College и Комисията също признават, че при спорната наследствена пенсия става въпрос за „заплащане“ на труд.

34.      Съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2000/78 плащанията по държавни схеми за социално осигуряване и социална закрила наистина са изключени от приложното поле на тази директива(16). Спорната в главното производство наследствена пенсия обаче е част от професионалната осигурителна схема на Trinity College, в която г‑н Parris е осигурено лице по силата на трудовия си договор.

35.      Квалификацията като професионална осигурителна схема не се засяга и от обстоятелството, че междувременно пенсионният фонд на Trinity College е бил прехвърлен на национален държавен орган и че оттогава плащанията по схемата се финансират от държавата. Всъщност Съдът многократно е уточнил, че режимът на финансиране и управление не е единствен определящ критерий за преценка дали дадена пенсионна схема попада в понятието „заплащане“ на труд(17). Решаващо значение има единствено обстоятелството, че наследствената пенсия се изплаща на основание на минало трудово правоотношение, ако пенсията се отнася само за особена категория работници или служители, ако тя зависи пряко от прослуженото време и ако размерът се изчислява въз основа на последната заплата(18). Съгласно посочените в преюдициалното запитване данни в настоящия случай всички тези предпоставки са изпълнени.

36.      Следователно наследствената пенсия по осигурителна схема, по отношение на която в настоящия случай г‑н Parris иска да бъде призната в полза на неговия регистриран партньор, попада в материалното приложно поле на Директива 2000/78.

2.     Прилагане във времето

37.      Директива 2000/78 влиза в сила на 2 декември 2000 г. (член 20 от нея). Крайният срок за нейното транспониране в националното право от държавите членки е бил 2 декември 2003 г. (член 18, първа алинея от тази директива).

38.      Заявлението на г‑н Parris за признаване на правото на наследствена пенсия по осигурителна схема в полза на неговия регистриран партньор е с дата 17 септември 2010 г., тоест искането е подадено след повече от шест години от изтичането на крайния срок за транспониране на Директива 2000/78. Следователно това заявление попада в приложното поле на тази директива, като същото важи и за евентуална наследствена пенсия, изплащана в бъдеще на регистрирания партньор на г‑н Parris.

39.      Обединеното кралство възразява, че правните очаквания на г‑н Parris за бъдещи пенсионни права произтичат почти изцяло от прослужено време отпреди влизането в сила на Директива 2000/78 и поради това принципът на равно третиране съгласно тази директива не може да се прилага по отношение на тях.

40.      Това възражение не е убедително. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика новата правна норма се прилага от момента на влизане в сила на акта, с който тя се въвежда, и макар да не се прилага към правните положения, възникнали и окончателно установени при действието на стария закон, новата правна норма се прилага спрямо техните бъдещи последици, както и спрямо новите правни положения. Без да се засяга принципът на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, изключения са възможни единствено ако новата правна норма е придружена от специални разпоредби, които определят изрично условията за прилагането ѝ във времето(19).

41.      Тези принципи се отнасят и за прилагането на Директива 2000/78 във времето. За ограничаването на нейното прилагане във времето в противоречие с посочените общи принципи би трябвало да има изрична нормативна разпоредба от страна на законодателя на Съюза. Такова специално правило обаче не е налице.

42.      Предвид изложеното Съдът с основание приема, че Директива 2000/78 е приложима още по отношение на пенсии за осигурителен стаж и на наследствени пенсии по професионални осигурителни схеми, правата за които са възникнали, подобно на настоящия случай, дълго време преди тази директива да влезе в сила, като евентуални направени осигурителни вноски или референтни периоди също са се основавали на прослужено време преди влизането на същата директива в сила(20). За разлика от делото Barber(21), което се отнася до член 119 от Договора за ЕИО (понастоящем член 157 ДФЕС), Съдът изрично не е допуснал да се ограничи във времето действието на неговите решения относно пенсиите по професионални осигурителни схеми в обхвата на Директива 2000/78(22). Към изложеното добавям, че и вече не е имало основание за такова ограничение във времето, тъй като след постановяването на решение Barber за всички заинтересовани е било ясно, че понятието „заплащане“ по смисъла на правото на Съюза обхваща и пенсиите по професионални осигурителни схеми и че спрямо тях се прилагат евентуални забрани за дискриминация.

43.      Действително, Съдът е уточнил, че установената в Директива 2000/78 забрана за дискриминация не може да бъде основание за възникването на право да се получават плащания за минали периоди от времето преди изтичането на срока за транспониране на тази директива(23). Това обаче не засяга спорното в настоящия случай признаване на правото да се получава бъдеща наследствена пенсия, тъй като същата се отнася само до бъдещи дължими плащания по професионалната осигурителна схема, дори при изчисляването ѝ да се вземат предвид и минали периоди на прослужено време и направени в миналото осигурителни вноски(24).

44.      Следователно обстоятелствата по делото в главното производство попадат във времевия обхват на Директива 2000/78.

 Б – Дискриминация на основание сексуална ориентация (първи преюдициален въпрос)

45.      С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали е налице забранена по Директива 2000/78 дискриминация на основание сексуална ориентация, когато в професионална осигурителна схема за възникването на право на наследствена пенсия в полза на регистрирания партньор от същия пол се изисква партньорството да е регистрирано, преди осигуреният в схемата работник или служител да е навършил шестдесетгодишна възраст, при положение че по същото време е съществувала правна пречка за засегнатото лице да регистрира такова партньорство или да сключи брак, преди да достигне посочената възрастова граница.

46.      Дискриминацията представлява разлики в третирането, които не са обосновани(25). Действително в текста на Директива 2000/78 почти навсякъде липсва строго разграничение между понятията „разлика в третирането“ и „дискриминация“, но явно законодателят на Съюза също приема, че „е важно да се разграничават разликите в третирането, които са оправдани, […] от […] дискриминацията, която трябва да бъде забранена(26)“.

1.     По разграничението между пряка и непряка дискриминация

47.      Както е видно от член 1 във връзка с член 2, параграф 1 от Директива 2000/78, тя цели да противодейства както на пряката, така и на непряката дискриминация въз основа на сексуална ориентация в областта на заетостта и професиите.

48.      Правната значимост на разграничението между пряка и непряка дискриминация се дължи най-вече на различните възможности тя да бъде оправдана в зависимост от това дали въпросните разлики в третирането са пряко или непряко свързани със сексуалната ориентация. По-специално диапазонът на възможните цели, които могат да оправдаят пряката дискриминация въз основа на сексуална ориентация, е по-тесен от този на целите, които могат да оправдаят непряка дискриминация(27).

 а)     По пряката дискриминация въз основа на сексуална ориентация

49.      Пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78 е налице, когато в сходна ситуация поради сексуалната си ориентация едно лице е, било е или би било поставено в неблагоприятно положение в сравнение с други лица (член 2, параграф 2, буква а) във връзка с член 1), тоест стоящите в основата разлики в третирането са пряко свързани със сексуалната ориентация.

50.      Обратно на твърдението на г‑н Parris, по настоящото дело случаят не е такъв. Това е така, поради обстоятелството че клауза от условията за осигуряване като спорната по делото в главното производство именно не посочва пряко сексуалната ориентация на работниците и служителите. Напротив, тя е неутрално формулирана и освен това се отнася по еднакъв начин до хомосексуалните и хетеросексуалните служители, като по еднакъв начин изключва възможността и за техните партньори да получават наследствена пенсия, ако бракът не е сключен или партньорството не е регистрирано, преди съответният осигурен работник или служител да е навършил шестдесетгодишна възраст.

51.      Без съмнение в досегашната си практика по установената от правото на Съюза забрана на различните форми на дискриминация Съдът по правило установява широко разбиране по отношение на понятието за пряка дискриминация, като винаги приема, че такава е налице още щом дадена мярка е неразривно свързана с въпросния признак за различно третиране(28).

52.      В настоящия случай обаче не може да става въпрос и за такава неразривна връзка със сексуалната ориентация, тъй като само по себе си обстоятелството, че преди навършване на шестдесетгодишна възраст работник или служител не е сключил брак или регистрирал партньорство, независимо дали това се дължи на законодателни пречки или на лично решение, няма пряка връзка със сексуалната му ориентация. Може да има много причини за несключването на брак или късното започване на връзка. Ако след навършването на шестдесетгодишна възраст г‑н Parris например беше встъпил в брак с жена, съгласно Общите осигурителни условия на схемата тя би била изключена от правото да получава наследствена пенсия по абсолютно същия начин както неговия сегашен партньор.

53.      Следователно настоящият случай е различен от например широко познатите случаи на бременност, по отношение на която съдебната практика приема, че е така неразривно свързана с пола на работничките и служителките, че по естеството си всяко позоваване на бременност може да засегне само жени и по този начин дава основание да се приеме наличието на пряка дискриминация(29).

 б)     По непряката дискриминация на основание сексуална ориентация

54.      Следва обаче да се провери дали клауза от условията за осигуряване като спорната в настоящия случай може да доведе до основана на сексуална ориентация непряка дискриминация. Проява на непряка дискриминация има, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата с определена сексуална ориентация в неблагоприятно положение в сравнение с други лица (член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78).

55.      Безспорно изискването бракът да е сключен или партньорството да е регистрирано още преди навършване на шестдесетгодишна възраст, е привидно неутрален критерий, който, както беше изложено малко по-горе, не е пряко свързан със сексуалната ориентация на работника или служителя.

56.      Освен това на пръв поглед изглежда, че този критерий като че ли би имал еднакви последици за всички работници и служители, тъй като лицето, сключило брак или регистрирало партньорство преди навършване на шестдесетгодишна възраст, по този начин е могло да осигури на преживелия си партньор право на наследствена пенсия по професионалната осигурителна схема в случай на своята смърт, докато установилите такава трайна връзка на по-късна възраст са лишени от тази възможност.

57.      При по-внимателен анализ се оказва обаче, че разглежданата възрастова граница от шестдесет години засяга голям брой хомосексуални работници и служители в Ирландия в по-силна и в по-неблагоприятна степен от техните хетеросексуални колеги.

58.      Всъщност, докато за хетеросексуалните граждани въпросът дали да встъпят в брак преди или след навършване на шестдесетгодишна възраст е бил и продължава да се обуславя от плановете им за собствения живот и зависи от собственото им решение, хомосексуалните лица в Ирландия дълго време изобщо не са имали избор дали да встъпят в призната от държавата връзка с партньорите си. По-конкретно всички родени преди 1951 г. хомосексуални работници и служители в Ирландия по правило са били лишени от възможност преди навършване на шестдесетгодишна възраст своевременно да встъпят в трайна връзка, тъй като в тази държава институтът на регистрираното партньорство е приложим едва от 2011 г., а съжителството на еднополови двойки в най-добрия случай е било възможно само в условията на „съжителство на семейни начала“. Оттук следва, че поради законови пречки не е било възможно тази група лица да осигури на партньорите си наследствена пенсия по професионални осигурителни схеми и по този начин да им осигурят социални придобивки, които са нещо естествено при хетеросексуалните им колеги и техните съпрузи.

59.      Така, ако наследствена пенсия като спорната в настоящия случай зависи от сключването на брак или регистрирането на партньорство, преди съответният работник или служител да е навършил шестдесетгодишна възраст, това условие има неблагоприятни последици най-вече за хомосексуалните работници и служители в Ирландия, които са родени преди 1951 г.

60.      Тази констатация е достатъчно основание да се приеме, че е налице основана на сексуална ориентация непряка дискриминация, която член 2, параграф 1 във връзка с параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 забранява, освен ако тя не е обоснована.

61.      Впрочем, за да се приеме, че е налице непряка дискриминация, не е необходимо нито всички хомосексуални работници и служители да са третирани неблагоприятно, нито се изисква никога да не е било налице неблагоприятно третиране на хетеросексуалните работници и служители(30). Напротив, съгласно определението за непряка дискриминация по член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 е достатъчно обстоятелството, че спорните разпоредби, критерии или практики „биха поставили лицата [с] определена […] сексуална ориентация“ (в случая — хомосексуалните работници и служители) „в сравнение с други лица“ (в случая — хетеросексуалните работници и служители) „в неблагоприятно положение“.

62.      Настоящият случай е точно такъв. Всъщност дори и да има малцина хетеросексуални работници и служители, които също да са засегнати от възрастовата граница от шестдесет години, и обратно, дори и някои хомосексуални работници и служители благодарение на новото законодателство от края на 2010 г. и началото на 2011 г. да са могли законно да сключат брак или регистрират партньорство още преди навършване на шестдесетгодишна възраст, разпоредба като спорната в настоящия случай засяга в особено тежка степен групата на хомосексуалните работници и служители, тъй като при значителна част от тях без принос от тяхна страна е имало пречка да се получи признаване на техните партньорства от страна на държавата, преди да са навършили шестдесетгодишна възраст, и по този начин да се изпълни основната предпоставка за възникване на правото на наследствена пенсия по професионална осигурителна схема.

63.      Ако волята е била като предпоставка за наличието на непряка дискриминация да се предвидят по-строги изисквания, то това би било в противоречие не само с текста на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 („биха поставили […] в неблагоприятно положение“) и с изискването за широко тълкуване на антидискриминационните директиви(31), но и освен това едва ли биха били съвместими с дългогодишната практика на Съда по въпросите на дискриминацията, не на последно място относно дискриминацията на основание гражданство(32) или пол(33).

64.      От изложеното следва, че разпоредба като спорната в настоящия случай попада в обхвата на непряката дискриминация на основание сексуална ориентация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78.

2.     Проверка за обоснованост

65.      Ако бъде възприето моето предложение разпоредба като спорната в настоящия случай да се квалифицира като основана на сексуална ориентация непряка дискриминация, остава да се разгледа въпросът дали разликите в третирането, на които тя се основава, могат да бъдат обосновани съгласно Директива 2000/78, или, ако такава обосновка не е възможна, дали е налице забранена дискриминация.

66.      Непряката дискриминация на основание сексуална ориентация може да бъде обективно обоснована от всяка законосъобразна (легитимна) цел само ако спорната мярка, в случая — изключването на правото на наследствена пенсия, когато съответният работник или служител сключи брак или регистрира партньорство след навършването на шестдесетгодишна възраст — е подходяща и необходима за постигането на тази цел (член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78).

 а)     Законосъобразна цел

67.      По всичко личи, че от условията за осигуряване на въпросната професионална осигурителна схема не е видно какви са преследваните със спорната разпоредба цели. На пръв поглед не може да се установи защо нямат право на наследствена пенсия преживелите регистрирани партньори на работниците или служителите, които едва след навършването на шестдесетгодишна възраст са сключили брак или регистрирали партньорство.

68.      Действително, това обстоятелство само по себе си не означава, че такава разпоредба трябва да бъде автоматично изключена от обхвата на обосноваването по член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78. В подобен случай обаче е важно други данни, изведени от общия контекст на съответната мярка, да позволяват да се установи целта, поради която тя е приета, с оглед на упражняване на съдебен контрол за нейната законосъобразност, както и по отношение на това дали средствата, използвани за осъществяването ѝ, са подходящи и необходими(34).

69.      Всъщност само по себе си обстоятелството, че по време на създаването на професионалните осигурителни схеми в началото на 70-те години възрастовата граница от шестдесет години е била „обичайна“, не е достатъчно основание да се приеме, че преследваната цел е законосъобразна(35).

70.      Възможни са и случаи, в които въвеждането на такава възрастова граница за сключване на брак или регистриране на партньорство има за цел да се гарантира, че право на наследствена пенсия следва да имат само преживелите осигуреното лице съпрузи или партньори, които „са заслужили“ да бъдат подсигурени, като са подпомагали осигурения работник или служител в личния живот по време на активния му трудов живот и с оглед на това евентуално са се отказали от собствена значима трудова заетост. Традиционно в такава роля е била съпругата, която в много случаи на „брак на домакиня“ в съответствие с обичайното разпределяне на ролите в семейството е влагала усилията си най-вече във водене на домакинството и отглеждането на децата. При такава уредба на пенсионно осигуряване обаче преживелият съпруг или регистриран партньор не би бил подсигурен с пенсия, ако осигуреният работник или служител започне връзка с него в по-напреднала възраст — едва към края на трудовия си стаж.

71.      Случаят по настоящото дело обаче не е такъв. Напротив, въз основа на изтъкнатия от Trinity College довод запитващата юрисдикция изрично уведомява, че съображението за прилагането на шестдесетгодишната възрастова граница е било да се избегне „нежелано включване по здравословни причини на отделни осигурени лица във вреда на схемата или на други осигурени лица“. В допълнение Trinity College изтъква в производството пред Съда, че в основата на това решение е предположението, че с напредващата възраст се влошава здравето на осигурените в осигурителната схема лица и с оглед на това биха могли да се поддадат на изкушението да осигурят за своите небрачни житейски партньори придобивките по осигурителната схема, като за тази цел сключат фиктивен брак с тях.

72.      Казано по-драстично, в настоящия случай шестдесетгодишната възрастова граница има за цел да се предотврати положение, при което осигурените в професионалната осигурителна схема работници и служители едва ли не „на смъртно легло“ сключват брак или от 2011 г. нататък регистрират партньорство само и само за да осигурят наследствена пенсия на близките си за сметка на работодателя, съответно на останалите осигурени в схемата лица(36).

73.      Следователно, без да се засяга проверката от страна на запитващата юрисдикция, казано по-просто, спорната разпоредба има за цел да забрани поведение, съставляващо злоупотреба за сметка на финансовата стабилност на осигурителната схема. По-нататък правя проверка за пропорционалност с оглед на тази загриженост, която безспорно може да бъде счетена за законосъобразна цел(37).

 б)     Проверка за пропорционалност

74.      Остава да се провери дали спорната разпоредба е била „подходящо и необходимо“ средство за избягването на злоупотреби. С използването на тези две прилагателни в текста на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 в крайна сметка се припомня принципът на пропорционалност.

75.      Според постоянната практика на Съда принципът на пропорционалност е сред общите принципи на правото на Съюза. Той изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят законосъобразните цели, преследвани от съответната правна разпоредба, и да не надхвърлят необходимото за осъществяването на тези цели(38). Същевременно, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, и наложените тежести не трябва да са несъразмерни в сравнение с преследваните цели(39).

i)      Годност

76.      Най-напред следва да се изясни въпросът дали разпоредба като спорната в настоящия случай е годна(40) да допринесе за осъществяването на законосъобразната цел, а именно предотвратяването на злоупотреби.

77.      Безспорно е, че такава разпоредба ограничава задълженията за извършване на плащания от страна на професионалната осигурителна схема и намалява възможностите за злоупотреба.

78.      В този контекст следва обаче по-специално да се припомни, че съгласно утвърдената съдебна практика може да се приеме, че дадена уредба е в състояние да гарантира осъществяването на изтъкнатите цели само ако действително отговаря на стремежа те да бъдат постигнати чрез систематични и съгласувани действия(41).

79.      В настоящия случай обаче е възможно да възникнат известни съмнения в това отношение, като се има предвид, че още преди да навършат шестдесетгодишна възраст, отделни работници или служители могат да се намират в толкова лошо здравословно състояние, че да изпитат изкушението да встъпят във фиктивен брак с цел злоупотреба, с цел социалното подсигуряване на съответните им житейски партньори. И обратно, предвид нарасналата продължителност на живота и тенденцията към повишаване на възрастта за пенсиониране(42) е съмнително дали в общия случай опасността от злоупотреби наистина възниква още с навършване на шестдесетгодишна възраст, или дали понастоящем тази опасност се поражда чак с навършване на шестдесет и пет или дори на седемдесетгодишна възраст.

80.      В това отношение следва обаче да се отбележи, че от една страна, годността на дадена мярка винаги следва да се преценява с оглед на преследваната с нея цел. Ако мярка като понастоящем разглежданата е предназначена да изключи потенциалната злоупотреба с осигурителни плащания, ще бъде трудно да се приеме, че тази мярка е подходяща само ако занапред изобщо няма случаи на злоупотреби(43).

81.      От друга страна, при положение че работодателят доброволно е въвел професионална осигурителна схема и съответно безспорно разполага с принципното право да поставя наследствените пенсии по схемата в зависимост от допълнителни предпоставки, следва да му се признае широко право на преценка във връзка с избора на мерките, предназначени за постигането на неговите цели. С оглед на това проверката дали условия за осигуряване като спорните в настоящия случай са подходящи би следвало да се ограничи с преценка дали съдържащите се в тях разпоредби са явно неподходящи или неразумни, за да се постигне преследваната от работодателя законосъобразна цел(44).

82.      Разпоредба като спорната в настоящия случай определено не е явно неподходяща за предотвратяването на злоупотреби.

ii)    Необходимост

83.      На второ място, следва да се провери дали разпоредба като спорната в настоящия случай е била необходима за осъществяването на преследваната цел. Дадена мярка е необходима, когато преследваната законна цел не би могла да бъде постигната с по-малко ограничително и също толкова подходящо средство(45). С други думи, следва да се провери дали не са били налице по-малко ограничителни средства, за да се предотврати злоупотреба при придобиването на права на наследствени пенсии.

84.      Най-малко ограничително по отношение на засегнатото лице средство определено би бил режим на професионалната осигурителна схема, който не предвижда общоустановена възрастова граница за сключване на брак или регистриране на партньорство, а допуска във всеки конкретен случай заинтересованото лице да докаже, че не е сключило напълно фиктивен брак или не е регистрирало напълно фиктивно партньорство, и поради това няма опасност от придобиването на право на наследствена пенсия посредством злоупотреба. Като се има предвид обаче, че такава практика би довела до прекомерен разход на ресурси по администрирането на подобен режим, са налице основания за съмнение дали тази практика би била подходяща за осъществяване на преследваната цел в същата степен, както спорната в настоящия случай възрастова граница.

85.      За да се създаде възможност за предвидимо и практично уреждане на условията за получаване на наследствени пенсии по професионална осигурителна схема, на работодателя трябва да се позволи извършването на анализ въз основа на общи критерии, като за целта обособява групи от типични случаи(46). Това важи на още по-силно основание предвид обстоятелството, че както вече споменах, работодателят разполага с широко право на преценка при уреждането на режима на доброволно създадената от него професионална осигурителна схема. Ето защо по принцип не може да се оспорва подходът, при който в основата на условията за осигуряване в рамките на професионалната осигурителна схема са заложени емпирични стойности, при които — поне в голям брой случаи — изглежда вероятно преследваната цел да бъде осъществена.

86.      Дори на работодателя да се признае възможността за типологичен анализ въз основа на общи критерии, все пак твърдата възрастова граница от шестдесет години продължава да изглежда прекалено ограничителна мярка. Според мен по-малко ограничително, но също толкова подходящо средство би било установяването на минимален период на изчакване между сключването на брака или съответно регистрирането на партньорството и възникването на правото на наследствена пенсия.

87.      Така целта за предотвратяване на злоупотреби при получаването на плащания от осигурителната схема може да се постигне по също толкова удачен или дори по още по-добър начин при режим, който вместо твърда възрастова граница предвижда, че преживелият партньор може да придобие право на наследствена пенсия само ако между момента на сключването на брака или на регистрирането на партньорството с осигурения работник или служител и момента на настъпване на смъртта на последния са изминали най-малко определен брой години, напр. период от най-малко пет години. Впрочем един такъв подход би бил не само лесен и небюрократичен за прилагане, но и би съответствал на практиката в областта на осигурителните схеми — в условията за осигуряване по други схеми вече се предвижда именно изтичането на определен период от време между две събития(47).

88.      С оглед на изложеното считам спорната възрастова граница от шестдесет години за мярка, която, дори като се вземат предвид широкото право на преценка и практическите изисквания при администрирането на осигурителната схема, надхвърля необходимото за постигането на преследваната от работодателя законосъобразна цел.

 iii) Прекомерно увреждане на интересите на работниците и служителите

89.      Макар и да има основания да се приеме, че спорната възрастова граница е подходящо и необходимо средство за постигането на преследваната с тази мярка цел, на трето място, следва да се провери и нейната пропорционалност в тесен смисъл.

90.      Дори и мерки, които са подходящи и необходими за постигането на законосъобразни цели, не следва да водят до несъразмерни с преследваните цели неблагоприятни последици. С други думи, следва да се гарантира, че разпоредба като спорната в настоящия случай не води до прекомерно увреждане на законните интереси на работниците и служителите(48). В крайна сметка трябва да се постигне „справедливо равновесие между различните противоречащи си интереси“ съответно на работниците и служителите като г‑н Parris и на професионалните осигурителни схеми.

91.      По-конкретно, в случай като настоящия това означава, че е необходимо да се търси справедливо равновесие между законния интерес на работодателя от предотвратяване на злоупотреби при възползването от професионалната осигурителна схема и също така обоснования интерес на работника или служителя да осигури адекватна наследствена пенсия за преживелия го регистриран партньор.

92.      Ако най-напред се разгледат финансовите последици от претенцията на г‑н Parris за наследствена пенсия в полза на неговия регистриран партньор, определено следва да се вземе предвид обстоятелството, че всяко ново плащане води до увеличаване на натиска върху професионалната осигурителна схема, която и без това вече се намира в твърде затруднено финансово положение. В резултат на настъпилата през 2008 г. световна икономическа и финансова криза на значително напрежение безспорно са подложени и финансовите ресурси на ирландската държава, която освен това от края на 2009 г. отговаря и за задълженията на тази осигурителна схема.

93.      От друга страна обаче следва да се има предвид, че съгласно наличните понастоящем данни въпросната професионална осигурителна схема още от самото начало е създадена с цел по принцип да признава на всеки осигурен в нея работник и служител и право на наследствена пенсия, изплащана на преживелите го съпруг или съпруга, а понастоящем — и на неговия преживял регистриран партньор, при това без за това да е необходимо да се плащат допълнителни осигурителни вноски.

94.      Ако работник или служител като г‑н Parris понастоящем подаде заявление за признаване на правото на неговия регистриран партньор да получава наследствена пенсия по професионалната осигурителна схема, то няма да може да му се противопостави възражението, че през изминалите години в тази схема не са постъпвали необходимите за неговия партньор осигурителни вноски. Всъщност, дори още преди навършване на шестдесетгодишната си възраст г‑н Parris да беше встъпил в брак или да е имал регистрирано партньорство, пак не биха постъпили повече средства от осигурителни вноски, и следователно фондът на осигурителната схема не би бил подсигурен с повече финансови средства от наличните в настоящия момент, за да изплаща евентуална наследствена пенсия(49).

95.      Впрочем по принцип е валидно общото правило, че съображения от чисто финансов характер не могат да служат като претекст за дискриминация. Оттук следва, че позоваването само на финансови тежести или на евентуални административни трудности не може да бъде изтъквано като съображение, което обосновава неспазването на забраната за дискриминация по член 2 от Директива 2000/78(50).

96.      Освен това в случай като настоящия спорната възрастова граница по принцип би изключила общо възможността цяла група работници и служители от правото да претендират плащания от професионалните осигурителни схеми(51). Всъщност всички родени преди 1951 г. хомосексуални работници и служители поначало са изправени пред невъзможността да подсигурят социално своите преживели партньори под формата на наследствена пенсия по професионални осигурителни схеми. Режимът на тези схеми им поставя условие, а именно сключването на брак или регистрирането на партньорство преди навършване на шестдесетгодишна възраст, което те не могат да изпълнят, напълно независимо от тяхната воля и техните планове за личния им живот.

97.      Толкова сериозно накърняване на интересите на цяла група работници и служители е напълно несъразмерно спрямо целта, преследвана чрез установяването на спорната възрастова граница, която цел всъщност се свежда единствено до предотвратяване на злоупотреба от страна на отделни лица.

98.      Това безспорно важи за случаи като настоящия, в които съобразно констатациите в преюдициалното запитване не става въпрос за фиктивен брак (или фиктивно партньорство). Всъщност г‑н Parris и житейският му партньор живеят заедно и са двойка вече повече от 30 години и убеждението на запитващата юрисдикция е, че те биха сключили брак още преди много години, ако законът е допускал това.

99.      Ето защо въз основа на всички изложени съображения спорната възрастова граница не представлява справедлив баланс между интересите и води до прекомерно накърняване на законните интереси на работниците и служителите. Тя не отговаря на критериите за пропорционалност. Следователно е налице забранена по член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 непряка дискриминация на основание сексуална ориентация.

 в)     По автономията на държавите членки при нормативното уреждане на семейното положение

100. Trinity College, ответните ведомства, правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия възразяват, че ако се приеме наличието на дискриминация на основание сексуална ориентация, това би означавало в настоящия случай фактически да се придаде обратно действие на института на регистрираното партньорство, въведен от ирландския законодател едва през 2010 г., при това считано едва от 2011 г. нататък. Подобен резултат би бил в противоречие със съображение 22 от Директива 2000/78.

101. Това възражение обаче не е убедително.

102. В посоченото съображение 22 от тази директива законодателят на Съюза само уточнява, че обхватът на Директива 2000/78 не засяга националното законодателство относно семейното положение и зависещите от това обезщетения.

103. Предлаганите от мен в настоящото заключение тълкуване и прилагане на Директива 2000/78 по никакъв начин обаче не задължават ирландската държава да промени с обратно действие семейното положение на работник или служител като г‑н Parris. По-специално моето предложение не означава, че г‑н Parris и регистрираният му партньор трябва да бъдат счетени за лица, намиращи се в брак или в партньорство за изминали периоди от време. Също в толкова малка степен Директива 2000/78 установява задължение за националните органи да отпускат на засегнатите лица някакви плащания, които не съответстват на семейното им положение.

104. Г‑н Parris и неговият партньор съжителстват съвместно като двойка, която понастоящем е призната от ирландската държава, и те искат понастоящем — само с действие за в бъдеще — плащане по професионалната осигурителна схема, което съответства на настоящото им семейно положение. Те по никакъв начин не искат облага, на която не могат да имат право с оглед на тяхното семейно положение. Още по-малко те искат такава облага да им се предостави с обратно действие. Те не искат и промяна на семейното си положение с обратно действие. Напротив, те единствено оспорват датираща от миналото клауза в условията за осигуряване, установяваща въпросната възрастова граница от шестдесет години, която ги дискриминира понастоящем.

105. Ето защо в това отношение настоящият случай не се различава от тези по делата Maruko и Römer(52), в рамките на които също се търси предоставяне на определени плащания само за времето след признаването от страна на държавата на еднополовите житейски партньорства, макар основанията за тези плащания да са факти и обстоятелства (заплащане на осигурителни вноски или натрупване на релевантно прослужено време), които са настъпили отдавна в миналото, тоест преди законодателното уреждане на института на регистрираното житейско партньорство.

106. В Директива 2000/78 не се съдържат никакви данни, които да сочат, че нейните разпоредби предоставят закрила единствено по правоотношения, възникнали след нейното влизане в сила, съответно след изтичане на срока за транспонирането ѝ. Ако намерението е било правните последици от основополагащ принцип като този на равното третиране в правото на Съюза да се прилагат само спрямо нововъзникнали правоотношения, то биха изминали години, а в случай като настоящия — и десетилетия, докато всички граждани на Съюза започнат да се ползват от закрилата, която той осигурява.

107. Ето защо, както вече бе посочено(53), това положение съответства на общия принцип, че една нова правна норма като забраната за дискриминация по член 2 от Директива 2000/78 е приложима не само към нововъзникналите правоотношения, но и към настоящите и бъдещите последици от заварените правоотношения, възникнали при действието на стария закон. Твърде вероятно е този принцип да доведе до задължението приети в миналото и дискриминационни разпоредби занапред да се тълкуват и прилагат вече по начин, който съответства на правото на Съюза, или дори изобщо да не трябва да се прилагат(54).

108. В настоящия случай става въпрос именно за това действие на нормите. Също така в този смисъл Съдът многократно е постановил, че разпоредбите на антидискриминационните директиви са приложими и към настоящите и бъдещи аспекти на фактически състави, настъпили отдавна в миналото, и със сигурност преди влизането в сила на посочените директиви(55).

109. Също така едва ли е издържано от правна гледна точка и възражението, че в случай като настоящия ирландската държава определено би била в по-добро положение — във всеки случай във финансово отношение — ако никога не беше въвела института на регистрираното партньорство и не бе допуснала възможността за сключване на брак от еднополови двойки. Това е така поради обстоятелството, че понастоящем действащото право на Съюза не засяга законодателната компетентност на държавите членки относно семейното положение и свързаните с него плащания. За сметка на това при упражняване на компетентността си държавите членки са длъжни да зачитат правото на Съюза, както и по-специално принципа на равно третиране и забрана за дискриминация(56). Следователно, щом държава членка е признала законодателно житейското партньорство между лица от същия пол и е предвидила за тях права и задължения, подобни на тези на съпрузите, занапред тя не може повече да ги дискриминира в сравнение със съпрузите(57).

3.     Междинно заключение

110. Следователно като цяло на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че е налице забранена по член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО дискриминация на основание сексуална ориентация, когато в професионална осигурителна схема за възникването на право на наследствена пенсия в полза на регистрирания партньор от същия пол се изисква партньорството да е регистрирано преди осигуреният в схемата работник или служител да е навършил шестдесетгодишна възраст, при положение че по същото време е съществувала правна пречка за засегнатото лице да регистрира такова партньорство или да сключи брак, преди да достигне посочената възрастова граница.

 В – Дискриминация на основание възраст (втори преюдициален въпрос)

111. С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали е налице забранена по Директива 2000/78 дискриминация на основание възраст, когато в професионална осигурителна схема за възникването на правото на наследствена пенсия в полза на партньор от същия пол се изисква партньорството да е регистрирано преди осигуреният по схемата работник или служител да е навършил шестдесетгодишна възраст, при положение че по същото време е съществувала правна пречка за засегнатото лице да регистрира такова партньорство или да сключи брак преди достигане на посочената възрастова граница.

112. Този въпрос се поставя само ако отговорът на първия въпрос е отрицателен. Тъй като в рамките на първия въпрос приемам, че е налице дискриминация в противоречие с правото на Съюза, строго погледнато не е необходимо да се отговаря на втория въпрос. Въпреки това, от съображения за изчерпателност разглеждам и този въпрос.

1.     По разграничението между пряка и непряка дискриминация

113. Както е видно от член 1 във връзка с член 2, параграф 1 от Директива 2000/78, тя цели да противодейства както на пряката, така и на непряката дискриминация въз основа на възраст в областта на заетостта и професиите.

114. Пряка дискриминация на основание възраст по смисъла на Директива 2000/78 е налице, когато в сходна ситуация поради възрастта си едно лице е, било е или би било поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице (член 2, параграф 2, буква а) във връзка с член 1), тоест определящите разлики в третирането са пряко свързани с възрастта. За разлика от това, проява само на непряка дискриминация има, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата на определена възраст в сравнение с други лица в неблагоприятно положение (член 2, параграф 2, буква б).

115. Спорната възрастова граница е пряко свързана с възрастта, тъй като изричното изискване, за да може преживелият им партньор да получава наследствена пенсия, е осигурените в професионалната осигурителна схема работници и служители да са сключили брак или регистрирали партньорството, преди да навършат шестдесетгодишна възраст.

116. Следователно е налице пряка дискриминация на основание възраст по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78, тъй като работниците и служителите, сключили брак или регистрирали партньорство едва след навършването на шестдесетгодишна възраст, се третират по-неблагоприятно от работниците и служителите, които са започнали трайна връзка на по-ранна възраст.

117. Не може да се изтъкне като довод срещу извода за наличието на пряка дискриминация на основание възраст спрямо работника или служителя, в настоящия случай г‑н Parris, че всъщност неблагоприятните финансови последици от прилагането на спорната възрастова граница няма да засегнат него, а преживелия го партньор, на когото е отказана наследствена пенсия. Това е така, тъй като от гледна точка на правото на Съюза наследствената пенсия представлява отложено заплащане на работника или служителя, дори и сумата да не му се изплаща приживе, а на преживелия го партньор(58). Освен това, както особено ясно е видно от настоящия случай, спорната възрастова граница лишава работник или служител като г‑н Parris в строго личен план и от моралната облага, свързана с възможността още приживе да подсигури социално своя партньор, така да се каже „да приключи на чисто“.

118. Дори ако се приеме, че спорната възрастова граница накърнява интересите само на наследниците на работник или служител като г‑н Parris, т.е. на преживелия го съпруг или партньор, подобно виждане няма да обори извода за наличие на пряка дискриминация, тъй като в съдебната практика е уточнено, че пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 е налице винаги, когато дадено лице е претърпяло неблагоприятна последица, която е пряко свързана с някое от посочените в тази директива основания на неравно третиране(59). Казано по-просто, дадено лице може да е засегнато от пряка дискриминация на основание възраст и когато не става въпрос за неговата възраст, а за тази на близък роднина. Всъщност Директива 2000/78 не само цели закрила на определена категория лица, а изобщо забранява самата дискриминация на основание на възрастта, като не изисква непременно да има връзка с възрастта на самото съответно засегнато лице(60).

2.     Проверка за обоснованост

119. Възрастова граница като спорната в настоящия случай обаче може да доведе до забранена по Директива 2000/78 дискриминация на основание възраст само ако предизвиканото от нея неравно третиране въз основа на възрастта не е обосновано. Изискванията на правото на Съюза за обосноваване на подобни разлики в третирането са установени в член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и член 6 от Директива 2000/78(61).

120. В настоящия случай от значение е само посочената на последно място разпоредба. В преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция посочва само член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 (вж. по този въпрос буква а) малко по-долу). Както е видно от общия контекст на акта за преюдициално запитване и от обяснителното становище на Labour Court, целесъобразно е да се направи и допълнителна проверка с оглед на член 6, параграф 1 от тази директива (вж. по този въпрос буква б) по-долу).

 а)     Невъзможност за обосноваване по член 6, параграф 2 от Директива 2000/78

121. В член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 са уредени предпоставките, при които може да се фиксира възрастова граница и да се определят възрастови критерии за достъп до професионалните социалноосигурителни схеми, без това да води до забранена от правото на Съюза дискриминация на основание възраст.

122. Разпоредбата се прилага изрично само към професионалните социалноосигурителни схеми, които покриват рисковете старост и инвалидност(62). В настоящия случай става въпрос точно за такава схема, тъй като претендираната от г‑н Parris наследствена пенсия в полза на неговия регистриран партньор е вид пенсия за старост.

 i)     По трите групи хипотези по член 6, параграф 2 от Директива 2000/78

123. По същество член 6, параграф 2 от тази директива допуска точно три вида изключения от забраната за дискриминация на основание възраст по член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2 от посочената директива, а именно: първо, фиксирането на възрастови граници за достъп до професионална социалноосигурителна схема, второ, фиксирането на възрастови граници за получаването на пенсия за старост или на обезщетение за инвалидност, и трето, използването на възрастови критерии за актюерските изчисления(63). За разлика от виждането, което изглежда застъпва запитващата юрисдикция, става въпрос за три отделни групи хипотези. Ако дадено възрастово ограничение попада дори само в една от тези хипотези, въпросната уредба може да бъде обоснована по член 6, параграф 2 от тази директива.

124. Възрастова граница като спорната в настоящия случай не може обаче да бъде пряко причислена към нито една от посочените групи хипотези.

125. Най-напред въпросната възрастова граница не представлява предпоставка за достъп до професионалната осигурителна схема (първата хипотеза). Всъщност, както подчертават в съдебното заседание Trinity College и Комисията, осигурено лице в професионалната осигурителна схема е г‑н Parris. Той е осигурен в схемата на основание на трудовото си правоотношение с Trinity College още от 1972 г., като този статут никога не е зависел от обстоятелството дали и кога е сключил брак или регистрирал партньорство.

126. Също така посочената възрастова граница не фиксира и възраст, която да се изисква за получаването на плащания (втората хипотеза). От спорната възрастова граница от шестдесет години не е видно дали възрастта на партньора на г‑н Parris му дава право да получава наследствена пенсия, тъй като тази граница именно не зависи от неговата възраст, а само от възрастта на г‑н Parris към момента на регистриране на тяхното партньорство или сключването на техния брак.

127. Най-накрая, съгласно изричните констатации на запитващата юрисдикция шестдесетгодишната възрастова граница не се явява и критерий, използван за актюерски изчисления в спорната професионална осигурителна схема(64) (третата хипотеза).

 ii)   По въпроса за прилагането на член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 по аналогия

128. Действително, при по-великодушно тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 шестдесетгодишната възрастова граница може да се счете за предпоставка за достъп до схемата (първата хипотеза) или за получаване на пенсия за старост (втората хипотеза). Всъщност при спорната възрастова граница несъмнено става въпрос за условие, което трябва да бъде изпълнено, за да може професионалната осигурителна схема да обхване и преживелия съпруг или партньор на осигурен в нея работник или служител (подобно на „предпоставка за достъп“ до схемата по смисъла на първата хипотеза), и по този начин преживелият съпруг или партньор да може да получава наследствена пенсия (подобно на „предпоставка за получаване на пенсия за старост“ по смисъла на втората хипотеза).

129. При внимателен анализ се оказва обаче, че тезата за прилагане на член 6, параграф 2 от тази директива по аналогия към възрастова граница като спорната в настоящия случай не е убедителна.

130. От една страна, член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 представлява именно изключение, което трябва да се тълкува стеснително(65), и приложното поле на тази разпоредба не може да се разпростира по аналогия спрямо други аспекти извън изрично предвидените от законодателя на Съюза(66). Това важи на още по-силно основание предвид обстоятелството, че за разлика от посочените в член 6, параграф 1 от тази директива мерки, допустимите съгласно член 6, параграф 2 от нея мерки са изброени изчерпателно, а не просто примерно(67).

131. От друга страна, в настоящия случай въпросната възрастова граница няма същото предназначение като традиционните възрастови граници за достъп до осигурителна схема или за получаване на пенсии за старост, до които се отнася член 6, параграф 2 от посочената директива. Тези традиционни възрастови граници гарантират поддържането на балансирано съотношение между, от една страна, очакваната продължителност на живота на лицето, което ще получава плащания, и съответно очакваната продължителност на срока, през който се получават плащания, и от друга страна, заплатените осигурителни вноски. Още от самото начало възрастова граница като спорната в настоящия случай не е годна да изпълни подобно предназначение. Всъщност тя не сочи продължителността на периода, за който работникът или служителят (в случая г‑н Parris) е или е бил осигурено лице в професионалната осигурителна схема, нито пък съдържа данни за възрастта и косвено за очакваната продължителност на живота на лицето, което ще получава плащания (в случая партньора на г‑н Parris).

132. Следователно, възрастова граница като спорната в настоящия случай не може да бъде обоснована по член 6, параграф 2 от Директива 2000/78, дори и тази разпоредба да бъде приложена по аналогия.

 б)     Невъзможност за обосноваване по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78

133. Остава да се провери дали възрастова граница от шестдесет години като спорната в настоящия случай може да бъде обоснована по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

134. По същността си член 6, параграф 1 от тази директива допуска разлики в третирането на основание възраст, ако с тях се преследва легитимна цел и отговарят на критериите за пропорционалност, като под „легитимна цел“ се разбира „законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение“.

135. Очевидно обаче с възрастова граница като спорната в настоящия случай не се преследват цели в политиките по заетост, трудов пазар и професионално обучение. Както е видно от всички налични данни, тази граница също така не служи и на „признаването от обществото“ на дългогодишното партньорство на работника или служителя — ключовата дума в това отношение е „брак на домакиня“(68). Напротив, нейната цел е само да се предотвратяват злоупотреби с професионалната осигурителна схема и поради това в настоящия случай член 6, параграф 1 от посочената директива следва да се разгледа само с оглед на тази цел.

136. Несъмнено на пръв поглед може и да изглежда, че не е изключено и една мярка за борба със злоупотребите да може да се обоснове по силата на член 6, параграф 1 от тази директива. Всъщност използването на наречието „включително“ в текста на тази разпоредба би могло да означава, че изрично посочените от законодателя на Съюза аспекти на „законосъобразна[та] цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение“ са изброени само примерно, а не изчерпателно, поради което това изброяване не изключва възможността за фиксиране на възрастови граници, които служат за преследването на други законосъобразни цели.

137. Съдът обаче многократно приема(69), че общото между всички „законосъобразни цели“ по смисъла на член 6, параграф 1 от посочената директива е техният социалнополитически характер. Изброяването в член 6, параграф 1 е неизчерпателно само в рамките на категорията на целите, свързани със социалната политика. В замяна, член 6, параграф 1 не предвижда правно основание за обосноваване на разлики в третирането въз основа на възраст, които служат на други цели, различни от социалнополитическите.

138. Тази съдебна практика е логична, като се вземат предвид функцията и систематичното място на член 6, параграф 1 в цялостния контекст на Директива 2000/78. Става въпрос за специална разпоредба, която на първо място служи за обосноваването на пряка дискриминация на основание възраст по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от тази директива.

139. Макар въз основа на член 6, параграф 1 от посочената директива безспорно да могат да бъдат обосновани голям брой случаи на различно третиране, тази разпоредба не може да се тълкува толкова широко, че въз основа на нея да се преследва всякаква легитимна (законосъобразна) цел. Това е така, тъй като в противен случай член 6, параграф 1 от тази директива би придобил същото съдържание, каквото има член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от същата директива, който служи за обосноваването на непряката дискриминация. Така обаче би се размила разликата между пряка и непряка дискриминация на основание възраст и евентуалните основания за обосновка биха били еднакви за двете форми на дискриминацията. Това би било в противоречие със законодателната систематика.

140. Всъщност съгласно систематиката на разглежданата директива, както и в останалите актове на правото на Съюза, само непряка дискриминация може да се обоснове с всякаква законосъобразна цел, при условие че се спазва принципът на пропорционалност, докато, за разлика от това, по отношение на обосноваването на пряка дискриминация се прилагат по-строги мащаби, като е последицата е, че е допустимо да се преследват само изрично предвидените в правото на Съюза цели.

141. Оттук следва, че приложното поле на член 6, параграф 1 от тази директива не може да се простира отвъд изрично посочената в тази разпоредба социалнополитическа област, обхващайки и други законосъобразни цели от всякакъв характер.

142. Ето защо възрастова граница като спорната в настоящия случай, която с оглед на всички налични данни не служи на същински социалнополитически цели, не може да бъде обоснована по член 6, параграф 1 от посочената директива.

 в)     Заключителна бележка по втория преюдициален въпрос

143. Само в случай че Съдът не приеме моето схващане и допусне по-широко тълкуване на член 6, параграф 1 или параграф 2 от Директива 2000/78, отбелязвам, че като общ принцип на правото на Съюза принципът на пропорционалност следва да бъде спазен при всички случаи(70).

144. Според мен проверката за пропорционалност в контекста на дискриминацията на основание възраст не може да доведе до различен резултат от вече изложения по-горе(71) по отношение на дискриминацията въз основа на сексуална ориентация.

145. Не се установяват основания за по-благоприятна оценка на възрастовата граница от шестдесет години с оглед на пропорционалността, когато става въпрос за дискриминация на основание възраст, а не за дискриминация на основание сексуална ориентация. Проверката за пропорционалност в контекста на дискриминацията на основание възраст в най-добрия случай би трябвало да бъде по-строга, тъй като в настоящия случай става въпрос за пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директивата, докато по отношение на сексуалната ориентация е налице само непряка дискриминация по член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78. В подкрепа на виждането за по-строги критерии при проверката за пропорционалност е впрочем и обстоятелството, че в настоящия случай неблагоприятното третиране на работници и служители като г‑н Parris има не само свързан с възрастта аспект, но е свързано и със сексуалната ориентация на засегнатото лице, тоест в крайна сметка това третиране се затвърждава от действието на втори фактор по смисъла на член 1 от тази директива.

3.     Междинно заключение

146. Следователно като цяло по втория преюдициален въпрос следва да се установи, че е налице забранена по член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 пряка дискриминация на основание възраст, когато в професионална осигурителна схема за възникването на право на наследствена пенсия на преживелия регистриран партньор от същия пол се изисква партньорството на осигурения в схемата работник или служител да е регистрирано, преди той да е навършил шестдесетгодишна възраст, при положение че по същото време е съществувала правна пречка за засегнатото лице да регистрира такова партньорство или да сключи брак, преди да достигне посочената възрастова граница.

 Г – Дискриминиращо съчетание на няколко фактора (трети преюдициален въпрос)

147. С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали може да се приеме, че е налице забранена по Директива 2000/78 дискриминация и когато дадена мярка не поставя дадено лице в неблагоприятно положение само на основание възраст или само на основание сексуална ориентация, а в резултат на съчетанието от тези две причини за различно третиране.

148. Този въпрос се поставя само в случай че отговорът на първия или на втория въпрос е отрицателен. Тъй като при разглеждането на предишните два въпроса вече приех, че и в двата случая е налице забранена от правото на Съюза дискриминация — от една страна, въз основа на сексуалната ориентация (непряка дискриминация)(72), а от друга, въз основа на пола (пряка дискриминация)(73), строго погледнато вече не е необходимо да се отговаря на третия въпрос. При все това от съображения за изчерпателност ще се спра допълнително и на този въпрос.

149. По същество с този въпрос от Съда се иска да уточни начина, по който следва да се третират неблагоприятните последици за лица с оглед на установената в правото на Съюза забрана за дискриминация в нейните различни форми, които последици се дължат на съчетанието на две или повече причини за различното третиране(74). Макар Съдът вече да е бил сезиран в миналото с решаването на случаи, в основата на които са „се криели“ едновременно няколко от тези фактори(75), доколкото е видно, досега по нито едно от тези дела, не е имало конкретен повод Съдът да се произнесе по тази проблематика.

150. Посочената проблематика отдавна е позната в научните среди в Европейския съюз и извън него(76). Така например в Съединените американски щати се води дискусия още от края на 80-те години по въпроса каква да бъде реакцията в случаите, в които някои мерки се отразяват неблагоприятно по-специално по отношение на жени с определен цвят на кожата(77).

151. През последните години Европейският парламент(78) и Комисията(79) също са имали повод да разгледат бегло тази проблематика. Предвид това буди учудване фактът, че в настоящия случай Комисия се въздържа да представи конкретно становище по тази тема.

152. Законодателят на Съюза не е приел изрична уредба във връзка с разглежданата понастоящем проблематика. От този факт обаче не бива да се прави прибързан извод, че Директива 2000/78 не предлага средства за решаване на случаите, в които съвместно се проявяват различни причини за различното третиране. На редица места в тази директива личи, че нейните автори безспорно са били наясно с тази проблематика и са приели, че тя може да се реши по подходящ начин с предвидените в Директивата инструменти(80).

153. Съчетанието на две или повече причини за различно третиране представлява особеност, която придава ново измерение на случай като настоящия и следва надлежно да се вземе предвид при неговото разглеждане в контекста на правото на Съюза. С оглед на значението на забраната за дискриминация, закрепена в член 1 във връзка с член 2 от Директива 2000/78, не е целесъобразно фактическа обстановка като настоящата да се раздробява и да се разглежда изолирано, от гледна точка единствено на едната или на другата причина за различното третиране. Поради това основното правило по тази директива, че не е позволена дискриминация по някоя от посочените в нея причини за различно третиране (член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от същата директива), следва да е приложимо и към случаите на възможна дискриминация, дължаща се на съчетание на повече от една от тези причини.

154. Ако се установи, както приема за отправна точка запитващата юрисдикция в рамките на третия преюдициален въпрос, че не са налице неблагоприятни последици само поради един от посочените в член 1 от Директива 2000/78 елементи на различното третиране (религия, убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация), според мен фактическата обстановка следва да се разгледа от гледна точка на непряката дискриминация. В такъв случай ще трябва да се разгледа въпросът дали с оглед на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива засегнатите лица могат специално да бъдат поставени в неблагоприятно положение въз основа на въпросната мярка конкретно поради съчетанието на два или повече елемента на различното третиране.

155. Ако особеното неблагоприятно положение с оглед на един от факторите по член 1 от Директива 2000/78 е достатъчно основание въпросният случай да се причисли към категорията на непряката дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива(81), не може изводът да е различен в случаите, в които засегнатите лица са поставени в особено неблагоприятно положение не в резултат на един фактор, а на съчетание на два или повече от посочените фактори. Всъщност установената в Директива 2000/78 забрана за дискриминация има основополагащо значение и поради това нейното приложно поле не може да се определя ограничително(82).

156. Следователно в случай като настоящия би следвало да се приеме, че на основание на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 е налице особена хипотеза на поставяне на работниците и служителите като г‑н Parris в неблагоприятно положение, което се дължи на съчетанието от тяхната сексуална ориентация и възраст, и по-специално тъй като условията за осигуряване de facto водят до системно лишаване именно на техните преживели партньори от наследствена пенсия(83): действително, за всички работници и служители наследствената пенсия като облага в полза на преживелите ги техни партньори зависи от (привидно неутралната) предпоставка да са встъпили в брак или да са регистрирали партньорство, преди да навършат шестдесетгодишна възраст. На практика обаче по този начин, за разлика от всички други категории работници и служители, специално родените преди 1951 г. хомосексуални работници и служители се оказват системно изключени от този вид осигуряване на наследниците, тъй като те никога не са могли да изпълнят тази предпоставка, дори и да са искали.

157. Нещо повече: съчетанието на два или повече елемента на различното третиране по член 1 от Директива 2000/78 може да доведе до това, че в рамките на проверката за пропорционалност при претеглянето на противоположните интереси везните могат да наклонят в полза на интересите на засегнатите работници и служители, което прави по-вероятно да се приеме, че е налице прекомерно накърняване на интересите на засегнатите лица и следователно нарушение на изискванията за пропорционалност в тесен смисъл.

158. Точно такова е положението в настоящия случай: както изтъкнах по-горе(84), спорната възрастова граница от шестдесет години е непропорционална, защото води до прекомерно обременяване на засегнатите работници и служители като г‑н Parris, които са с хомосексуална ориентация и са родени преди 1951 г.

159. Предвид изложеното като цяло следва да се приеме, че е налице непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, когато спорните условия за осигуряване по професионалната осигурителна схема, макар и да не съставляват неблагоприятно третиране само на основание възраст или само на основание сексуална ориентация, те представляват неблагоприятно третиране на основание съчетанието на тези две причини за различно третиране.

 Д – Действие във времето на решението на Съда по настоящия случай

160. Във връзка с довода на ответните ведомства следва да се припомни, че по принцип Съдът има правомощието в извънредни изключителни случаи да ограничава действието на своите решения във времето само за в бъдеще, и то въз основа на императивни съображения за правна сигурност, и по-специално когато става въпрос за голям брой добросъвестно създадени правоотношения и трябва да се очакват сериозни финансови отражения(85).

161. В настоящия случай обаче няма налице конкретни данни, които да обосновават такъв подход. При липсата на данни, които сочат друго, следва по-конкретно да се приеме, че разпоредба като разглежданата в настоящия случай, която води до неблагоприятно третиране по-специално на родените преди 1951 г. хомосексуални лица, засяга много по-малък брой работници и служители, съответно преживели лица, отколкото например в случай на дискриминация на основание пол като разгледания в решение Barber(86). Следователно в настоящия случай възможното допълнително обременяване на професионалната осигурителна схема и на други подобни осигурителни схеми би следвало да остане в приемливи граници. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че финансирането на тази схема още от самото начало се е основавало на презумпцията, че работниците и служителите ще сключват бракове. Ако г‑н Parris беше сключил брак с жена, финансирането на нейната наследствена пенсия, доколкото е видно, щеше да бъде автоматично включено в калкулациите на осигурителната схема.

162. Извън тези случаи Съдът редовно отказва да ограничава действието на решенията си във времето, освен ако не става въпрос за първото му решение по определен правен проблем(87). Настоящият случай е такъв: още от постановяването на решение Maruko е установено, че Директива 2000/78 е приложима към наследствените пенсии по професионални осигурителни схеми. Тъй като в посоченото дело Съдът изрично отказва да ограничи действието на решението(88), този подход не е допустим и в настоящия случай.

163. Ако Съдът все пак допусне такова ограничение, в съответствие с постоянната съдебна практика от него следва да бъдат изключени претенциите най-малкото на лицата, които своевременно са предприели действия за защита на правата си по исков ред или посредством равностоен способ за правна защита(89). Не на последно място към тези лица принадлежи и г‑н Parris.

VI –  Заключение

164. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на ирландския Labour Court, като изходи от първия преюдициален въпрос, както следва:

„Налице е забранена по член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО непряка дискриминация на основание сексуална ориентация, когато в професионална осигурителна схема за възникването на право на наследствена пенсия в полза на преживелия регистриран партньор от същия пол се изисква партньорството на осигурения в схемата работник или служител да е регистрирано, преди той да е навършил шестдесетгодишна възраст, при положение че по същото време е съществувала правна пречка за засегнатото лице да регистрира такова партньорство или да сключи брак, преди да достигне посочената възрастова граница“.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 – Вж. решение Kücükdeveci (C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 21) относно дискриминацията на основание възраст и решение Léger (C‑528/13, EU:C:2015:288, т. 48) относно сексуалната ориентация.

3 – Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7) (наричана по-нататък „Директива 2000/78“ или само „Директивата“).

4 – Решения Kücükdeveci (C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 21), Prigge и др. (C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 38) и DI (C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 22).

5 – Закон за пенсиите от 1990 г.

6 – Измененията са направени със Social Welfare (Miscellaneous Provisions) Act 2004 (Закон за социалните плащания [„Разни разпоредби“] от 2004 г.), който въвежда нова глава — „Глава VII“ с цел транспониране на Директива 2000/78 в Pensions Act 1990.

7 – Закон от 2010 г. за регистрираните житейски партньорства и определени права и задължения на житейските партньори.

8 – Civil Partnership (Recognition of Registered Foreign Relationships) Order 2010 (Наредба за регистрираното партньорство (Признаване на регистрирани в чужбина връзки) от 2010 г.), S. I. 649.

9 – Съд по трудови спорове в Дъблин.

10 – В Обединеното кралство е приложим Civil Partnership Act 2004 (Закон за житейските партньорства от 2004 г.).

11 – Запитващата юрисдикция посочва, че според данните от актюерска проверка от 2008 г. осигурителната схема е била в състояние да покрие едва 37 % от стойността на бъдещите пенсионни права на своите членове.

12 – Вж. и решения Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179) и Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 66).

13 – Относно съответствието с понятието „доходи“ по член 157 ДФЕС (предишен член 119 от Договора за ЕИО или член 141 ЕО) вж. съображение 13 от Директива 2000/78.

14 – Решения Bilka-Kaufhaus (170/84, EU:C:1986:204, т. 22 и 23), Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 28—30) и Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 45); в същия смисъл решение Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 30—33).

15 – Решение Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 45); в същия смисъл — по настоящия член 157 ДФЕС — решения Ten Oever (C‑109/91, EU:C:1993:833, т. 12 и 13), Coloroll Pension Trustees (C‑200/91, EU:C:1994:348, т. 18) и Menauer (C‑379/99, EU:C:2001:527, т. 18).

16 – Вж. и съображение 13 от Директива 2000/78.

17 – Виж решения Beune (C‑7/93, EU:C:1994:350, т. 38), Griesmar (C‑366/99, EU:C:2001:648, т. 37), Niemi (C‑351/00, EU:C:2002:480, т. 43) и Комисия/Гърция (C‑559/07, EU:C:2009:198, т. 46).

18 – Решения Beune (C‑7/93, EU:C:1994:350, т. 43 и 45), Griesmar (C‑366/99, EU:C:2001:648, т. 28 и 30), Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 46 и 48) и Комисия/Гърция (C‑559/07, EU:C:2009:198, т. 47 и 50).

19 – Решения Brock (68/69, EU:C:1970:24, т. 6), Licata/WSA (270/84, EU:C:1986:304, т. 31), Pokrzeptowicz-Meyer (C‑162/00, EU:C:2002:57, т. 50), Monsanto Technology (C‑428/08, EU:C:2010:402, т. 66) и Комисия/Moravia Gas Storage (C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 32).

20 – Вж. решение Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, по-специално т. 19, 20 и 79); подобно решение Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, по-специално т. 22 и 66).

21 – Решение Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 40—45).

22 – Решения Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 77—79) и Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 66).

23 – Решение Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 57—64).

24 – Решение Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 66).

25 – Вж. представеното от мен заключение по дело Andersen (C‑499/08, EU:C:2010:248, т. 28).

26 – Вж. по този въпрос, макар и във връзка с основаната на възраст дискриминация, последно изречение от съображение 25 от Директива 2000/78. Вж. освен това текстовете на член 4, параграф 1 и на член 6 от тази директива, съгласно които при спазване на съответно по-подробно посочените в тези разпоредби изисквания за обоснованост държавите членки могат да предвидят, че „разлики в третирането […] не представляват дискриминация“. Вж. и невинаги единната съдебна практика, вж. напр. относно дискриминацията на основание възраст решение Vital Pérez (C‑416/13, EU:C:2014:2371, т. 27).

27 – Така още в представеното от мен заключение по дело Andersen (C‑499/08, EU:C:2010:248, т. 31) и относно сходната Директива 2000/43/ЕО — представеното от мен заключение по дело ЧЕЗ Разпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:170, т. 73); вж. освен това решение Hay (C‑267/12, EU:C:2013:823, т. 45).

28 – Вж. напр. решения Dekker (C‑177/88, EU:C:1990:383, т. 12 и 17), Handels- og Kontorfunktionærernes Forbund (C‑179/88, EU:C:1990:384, т. 13), Busch (C‑320/01, EU:C:2003:114, т. 39), Kiiski (C‑116/06, EU:C:2007:536, т. 55), Kleist (C‑356/09, EU:C:2010:703, т. 31), Ingeniørforeningen i Danmark (C‑499/08, EU:C:2010:600, т. 23 и 24), Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 72), Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 52) и Hay (C‑267/12, EU:C:2013:823, т. 41 и 44); в същия смисъл и решение ЧЕЗ Разпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, точки 76, 91 и 95).

29 – Относно дискриминацията въз основа на пол във връзка с бременност вж. решения Dekker (C‑177/88, EU:C:1990:383, т. 12 и 17), Handels- og Kontorfunktionærernes Forbund (C‑179/88, EU:C:1990:384, т. 13) и Busch (C‑320/01, EU:C:2003:114, т. 39).

30 – Поради това не е убедително възражението на ответните ведомства, че е възможно в определени случаи и за родените преди 1951 г. хетеросексуални работници и служители да са били налице пречки за своевременното сключване на брак с избрания от тях партньор преди навършване на шестдесетгодишна възраст, тъй като не са изпълнявали предвидените в закона предпоставки за това. Всъщност в тези случаи става въпрос за редки изключения (напр. когато засегнатото лице още не е достигнало пълнолетие или е недееспособно) или пък за случаи, в които е съществувал по-ранен брак по волята на работника или служителя, като този брак дори евентуално да е бил разстроен, той е бил пречка за встъпването в следващ брак. Тази ситуация обаче по никакъв начин не може да се сравни с положението на хомосексуалните работници и служители, родени преди 1951 г., тъй като пречките те да встъпят в трайна връзка, преди да навършат шестдесетгодишна възраст, не са били налице само в изключително редки случаи, а напротив, по принцип като група.

31 – Вж. по този въпрос решения Runevič-Vardyn и Wardyn (C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 43) и ЧЕЗ Разпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 42 и 66), отнасящи се до сходната Директива 2000/43.

32 – Вж. по-специално решение O’Flynn (C‑237/94, EU:C:1996:206, т. 18), постановено във връзка със свободното движение на работници. В него се приема, че е налице непряка дискриминация въз основа на гражданство, когато се прилагат предпоставки по националното право, които не само засягат основно или в значителна степен предимно работниците мигранти, но и които, макар да предвиждат еднакви последици, могат да бъдат изпълнени по-лесно от местните работници и служители в сравнение с работниците мигранти, и на последно място, при които има вероятност от неблагоприятно засягане именно на работниците мигранти.

33 – Широко известните случаи на дискриминация на работничките жени на непълно работно време са пример, който удачно онагледява тази проблематика: ако работници на непълно работно време са лишени от определена облага като разглежданото в решение Rinner-Kühn (171/88, EU:C:1989:328) заплащане на възнаграждение при временна нетрудоспособност, за да се приеме, че е налице основана на пола непряка дискриминация, е достатъчно, че въпросната уредба засяга неблагоприятно най-вече жените. Според мен обстоятелството, че същите неблагоприятни последици могат да засегнат и някои работещи на непълно работно време мъже има също толкова малко значение, за да се приеме, че е налице непряка дискриминация, както и — обратно — обстоятелството, че някои жени, по-специално когато работят на пълно работно време, могат да избегнат тези неблагоприятни последици.

34 – Решения Palacios de la Villa (C‑411/05, EU:C:2007:604, т. 56 и 57), Age Concern England (C‑388/07, EU:C:2009:128, т. 44 и 45) и Rosenbladt (C‑45/09, EU:C:2010:601, т. 58).

35 – В същия смисъл решение ЧЕЗ Електроразпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 83 във връзка с т. 80), в което Съдът приема обстоятелството, че предприятието не представя конкретна информация за необходимостта от въпросната мярка, а се ограничава до твърдението, че причините за мярката са „общоизвестни“, като индиция за застрашаването на постигането на целите на антидискриминационните директиви.

36 – Към изложеното добавям, че теоретично шестдесетгодишната възрастова граница би могла да има за цел да се изключи и свръхосигуряването, тъй като на тази възраст повечето лица вече са подсигурили старините си по друг начин. В настоящия случай обаче няма никакви данни, от които да е видно, че се преследва такава цел, особено като се има предвид, че спорната възрастова граница от шестдесет години не се отнася до възрастта на партньора, за чиито пенсионни права става въпрос, а единствено до възрастта на осигурения в осигурителната схема служител.

37 – Относно финансовия баланс на системите за социална сигурност вж. по-специално решения Kohll (C‑158/96, EU:C:1998:171, т. 41) и Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 77); относно забраната на практики вж. решения Halifax и др. (C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 68) и Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 42).

38 – Решения Maizena и др. (137/85, EU:C:1987:493, т. 15), Обединено Кралство/Съвет (C‑84/94, EU:C:1996:431, т. 57), British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 122), Digital Rights Ireland (C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238, т. 46) и Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 67).

39 – Решения Schräder HS Kraftfutter (265/87, EU:C:1989:303, т. 21), Jippes и др. (C‑189/01, EU:C:2001:420, т. 81) и ERG и др. (C‑379/08 и C‑380/08, EU:C:2010:127, т. 86); в същия смисъл и решение Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 91).

40 – Използването на прилагателното „angemessen“ в текста на немски на член 2, параграф 2, буква а), точка i) от Директива 2000/78 е необичайно. Както показва справката в текста на други езици (на английски: „appropriate“, френски: „appropriés“, италиански: „appropriati“, испански: „adecuados“, нидерландски: „passend“), щеше да е по-правилно в немския текст да се използва прилагателното „geeignet“.

41 – Вж. по-специално относно Директива 2000/78 решения Petersen (C‑341/08, EU:C:2010:4, т. 53) и HK Danmark (C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 67); вж. освен това подробно относно изискването за последователност решения Hartlauer (C‑169/07, EU:C:2009:141, т. 55) и Hiebler (C‑293/14, EU:C:2015:843, т. 65).

42 – Междувременно минималната възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и старост в Ирландия е шестдесет и шест години; вж. The 2015 Ageing Report, Underlying Assumptions and Projection Methodologies, Joint Report prepared by the European Commission (DG ECFIN) and the Economic Policy Committee (AWG), част II, стр. 199 (ISSN 0379‑0991, достъпен в интернет на адрес: http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2014/pdf/ee8_en.pdf, последна справка от 19 април 2016 г.).

43 – Вж. по този въпрос представеното от мен заключение по дела ЧЕЗ Разпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:170, т. 123) и Белов (C‑394/11, EU:C:2012:585, т. 108).

44 – В този смисъл, относно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, решения HK Danmark (C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 66) и Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 58).

45 – Вж. в този смисъл например, относно проверката за пропорционалност в рамките на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, решение Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 69).

46 – В този смисъл решения Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 70) и Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 78 и 79); вж. освен това представеното от мен заключение по дело Hlozek (C‑19/02, EU:C:2004:204, т. 58).

47 – По въпросното дело става въпрос за период от време между пенсионирането на работника и неговата смърт (вж. по този въпрос по-горе последната част от точка 22 от настоящото заключение).

48 – В този смисъл решения Palacios de la Villa (C‑411/05, EU:C:2007:604, т. 73) и Ingeniørforeningen i Danmark (C‑499/08, EU:C:2010:600, т. 47), отнасящи се до проблематиката на дискриминацията на основание възраст в рамките на обхвата на Директива 2000/78; вж. освен това решение ЧЕЗ Разпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 123), както и представените от мен заключения по същото дело (EU:C:2015:170, т. 131) и по дело Белов (C‑394/11, EU:C:2012:585, т. 117), отнасящи се до Директива 2000/43.

49 – В същия смисъл решение Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 51).

50 – Решения Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 77) и Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359, т. 41); в същия смисъл относно равното третиране на мъжа и жената, решения Hill и Stapleton (C‑243/95, EU:C:1998:298, т. 40), Jørgensen (C‑226/98, EU:C:2000:191, т. 39) и Schönheit и Becker (C‑4/02 и C‑5/02, EU:C:2003:583, т. 85).

51 – Това виждане важи на още по-голямо основание, ако, както се посочва в преюдициалното запитване, през 70-те години правилото за спорната възрастова граница действително е било общата обичайна практика при уреждането на режима на професионалните осигурителни схеми в Ирландия.

52 – Вж. по този въпрос решения Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179) и Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286).

53 – Вж. по този въпрос по-горе точка 40 и бележка под линия 19 от настоящото заключение.

54 – Постоянна съдебна практика, вж. най-актуалното решение DI (C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 29—37 и 43) относно установената в Директива 2000/78 забрана за дискриминация на основание възраст.

55 – Вж. напр. решение Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, по-специално т. 19, 20 и 79) и Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, по-специално т. 22 и 66) относно Директива 2000/78, както и решение ЧЕЗ Електроразпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, по-специално т. 22) относно Директива 2000/43.

56 – Решения Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 58—60) и Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 34—36).

57 – Решение Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 73), Römer (C‑147/08, EU:C:2011:286, т. 52) и Hay (C‑267/12, EU:C:2013:823, т. 47).

58 – В този смисъл решения Ten Oever (C‑109/91, EU:C:1993:833, т. 13), Coloroll Pension Trustees (C‑200/91, EU:C:1994:348, т. 18) и Menauer (C‑379/99, EU:C:2001:527, т. 18), които се отнасят съответно до установената по подобен начин проблематика по член 119 от Договора за ЕИО (понастоящем член 157 ДФЕС).

59 – В този смисъл решение Coleman (C‑303/06, EU:C:2008:415, по-специално т.. 38, 43, 48, 50 и 51), в което се приема, че е налице пряка дискриминация на работничка на основание увреждане, от което страда не тя, а нейното нуждаещо се от грижи дете.

60 – Този извод може да се изведе освен от упоменатото в бележка под линия 59 решение Coleman (C‑303/06, EU:C:2008:415) също и от решение ЧЕЗ Разпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, по-специално т. 56, 59 и 60), постановено по сходната Директива 2000/43, в което Съдът признава, че е възможно дадено лице да бъде дискриминирано на основание етнически произход, дори самото то въобще да не е член на неблагоприятно третираната етническа група, а само да е „съдискриминирано“.

61 – В този смисъл напр. решение Prigge и др. (C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 52—83); вж. също представеното от мен заключение по дело Andersen (C‑499/08, EU:C:2010:248, т. 31).

62 – Решения HK Danmark (C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 48) и Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 43).

63 – Решение HK Danmark (C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 49); вж. също и представеното от мен заключение по същото дело (EU:C:2013:65, т. 36).

64 – По данни на Labour Court в настоящия случай така и не е могло да бъде доказано наличието на такъв актюерски компонент.

65 – Решения HK Danmark (C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 46 и 52) и Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 41).

66 – Както е видно от решение HK Danmark (C‑476/11, EU:C:2013:590, т. 51 и т. 52, първо изречение), разширяването на приложното поле на член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 по аналогия е недопустимо дори и в случаите на обосноваване на „по-леки форми на дискриминация въз основа на възрастта“.

67 – Решение Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 39). За разлика от член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, в текста на член 6, параграф 2 от нея неслучайно липсва изразът „освен другото“.

68 – Вж. по въпроса точки 70 и 71 по-горе от настоящото заключение.

69 – Решения Age Concern England (C‑388/07, EU:C:2009:128, т. 46), Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381, т. 41) и Prigge др. (C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 80—82); вж. и представеното от мен заключение по дело Andersen (C‑499/08, EU:C:2010:248, т. 31, както и бележка под линия 29).

70 – Предвид това съображение не е убедителен доводът на ответните ведомства, че „не е необходимо“ да се обосновават възрастовите граници по смисъла на член 6, параграф 2. От само себе си се разбира, че подобни възрастови граници също трябва да отговарят на критериите за пропорционалност.

71 – Вж. по-горе точки 74—99 от настоящото заключение.

72 – Вж. по-горе точка 110 от настоящото заключение.

73 – Вж. по-горе точка 146 от настоящото заключение.

74 – За да се обозначат подобни случаи, понякога се използва и понятието „множествена дискриминация“. Това понятие обаче може да създаде объркване, тъй като навежда на мисълта за наличие на два случая на различно третиране, всеки от които, напълно независимо от другия, трябва да се счита за проява на дискриминация и констатирането и на други причини за различно третиране най-много само допълнително го затвърждава. Подлежащата на обсъждане в настоящия случай проблематика се отнася обаче до съчетанието на два или повече фактора, всеки от които сам по себе си все още не води до дискриминация на засегнатото лице.

75 – Имам предвид например решения Kleist (C‑356/09, EU:C:2010:703, едновременно проявяване на възраст и пол), Odar (C‑152/11, EU:C:2012:772, едновременно проявяване на възраст и увреждане), Z (C‑363/12, EU:C:2014:159, едновременно проявяване пол и възможно увреждане) и още висящото дело Милкова (C‑406/15, едновременно проявяване на увреждане и статут на държавен служител).

76 – Burri/Schiek, „Multiple Discrimination in EU Law – Opportunities for legal responses to intersectional gender discrimination?“, 2009 г., публикувано от Европейската комисия, стр. 3 и 4.; Baer/Bittner/Götsche, „Mehrdimensionale Diskriminierung – Begriffe, Theorien und juristische Analyse“, Berlin 2010, р. 10 et sq.; Bamforth/Malik/O’Cinneide, „Discrimination Law: Theory and Context“, London 2008, р. 541; вж. и възложения от Европейската комисия и публикуван през септември 2007 г. доклад „Борба с множествената дискриминация — практики, политики и закони“.

77 – Crenshaw, K., „Demarginalizing the Intersection of Race and Sex: A Black Feminist Critique of Antidiscrimination Doctrine“, in: The University of Chicago Legal Forum, 1989, р. 139—167.

78 – Законодателна резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност, или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, P6_TA(2009) 0211, стр. 21 и 22.

79 – Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Съвместен доклад за прилагането на Директива 2000/43/ЕО (…) и Директива 2000/78/ЕО […]“, представен на 17 януари 2014 г., COM(2014) 2 окончателен, стр. 11; Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Недискриминация и равни възможности: подновен ангажимент“, представено на 2 юли 2008 г., COM(2008) 420 окончателен, стр. 10.

80 – Така законодателят на Съюза поставя изрично условие за въведеното в полза на пропагандни организации специално основание за оправдаване на различното третиране на основание религия или убеждения в член 4, параграф 2 от Директива 2000/78, а именно с тези разлики в третирането да „не се оправдава дискриминация на друго основание“. По подобен начин законодателят на Съюза допуска в член 6, параграф 2 от тази директива фиксирането на определени възрастови граници и отчитането на определени възрастови критерии, „като се гарантира, че това не води до дискриминация на основание пол“. Наред с това в съображение 3 от посочената директива специално се подчертава, че „жените често са жертви на различни форми на дискриминация“. Впрочем в съобщението си от 17 януари 2014 г. във връзка с други въпроси Комисията също изразява становище, че още Директива 2000/78 позволява в определен обем „едновременната борба с две или повече причини за дискриминация“; вж. COM(2014) 2 окончателен, стр. 11.

81 – Вж. по въпроса по-горе точки 54—64 от настоящото заключение.

82 – В същия смисъл, отнесено към сходната Директива 2000/43, решения Runevič-Vardyn и Wardyn (C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 43) и ЧЕЗ Електроразпределение България АД (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 42 и 66).

83 – Само при положение че вече не е установено наличие на дискриминация на основание на един от двата фактора, взет сам по себе си, както правя в рамките на първия и втория преюдициален въпрос.

84 – Вж. по въпроса точки 74—99 от настоящото заключение.

85 – Решения Defrenne („Defrenne II“, 43/75, EU:C:1976:56, т. 69 и 70), Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 44) и Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 144).

86 – Решение Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209).

87 – Решение Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 41), Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 142), Meilicke и др. (C‑292/04, EU:C:2007:132, т. 36) и Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 77).

88 – Решение Maruko (C‑267/06, EU:C:2008:179, т. 77—79).

89 – Решения Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 44) и Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 144); подобно решение UNIS и Beaudout Père et Fils (C‑25/14 и C‑26/14, EU:C:2015:821, т. 53).