РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
13 януари 2011 година
Дело F‑77/09
Bart Nijs
срещу
Сметна палата на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Членове 22а и 22б от Правилника — Безпристрастност — Разумен срок“
Предмет: Жалба, подадена от г‑н Nijs на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с главно искане отмяна, първо, на решението от 15 януари 2009 г. за освобождаване на г‑н Nijs от длъжност, второ, на решение № 81‑2007 на Сметната палата от 20 септември 2007 г. за предоставяне на правомощия на орган по назначаването (ОН) на ad hoc комитет, трето, на всички приети от ad hoc ОН подготвителни решения, и с искане при условията на евентуалност Съдът на публичната служба да „приеме“, че санкцията за освобождаване от длъжност е несъразмерна
Решение: Отхвърля жалбата Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Сметната палата.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Компетентност на Съда на публичната служба — Граници
(членове 266 ДФЕС и 270 ДФЕС, член 1 от приложение I към Процедурния правилник на Съда)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Защита срещу дисциплинарни производства — Условия
(член 22а, параграф 1 и член 22б, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Прибягване до ad hoc орган по назначаването, състоящ се от членове на институцията, която в дадения случай е Сметната палата — Допустимост
(член 247, параграф 2 ЕО)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Задължение на администрацията да упражнява дисциплинарните си правомощия внимателно и безпристрастно
5. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Правни основания и доводи, които не фигурират в административната жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Право на преценка на органа по назначаване — Съдебен контрол — Обхват — Граници
(членове 17, 17а и 86—89 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Преценка
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
1. Съдът на публичната служба не е компетентен да промени дисциплинарно наказание или да установи, че то е несъразмерно, както и да възложи на административния орган да наложи друго. Всъщност наложилият наказанието орган трябва, ако е необходимо, по силата на член 266 ДФЕС да предприеме мерки за изпълнение на евентуално решение за отмяна.
(вж. точка 55)
2. Член 22а, параграф 1 от Правилника препраща към член 22б, параграф 1, първа алинея от Правилника по отношение на дефиницията за информация, чието разкриване не може да послужи като основание за дисциплинарно производство: тези две разпоредби се отнасят само до съобщаването на конкретни факти, които на пръв поглед водят съобщилото ги длъжностното лице до разумно предположение за наличието на противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задължения.
Предвиденото в тези членове разкриване е защитено от дисциплинарно производство само ако отговаря на посоченото условие и ако е извършено с дискретността, която налагат задълженията за обективност и безпристрастност, за зачитане на значимостта на службата, на честта на лицата и на презумпцията за невиновност.
Защитата на член 22б, параграф 1 от Правилника не е приложима по отношение на длъжностни лица, които виновно не са изпълнили задължения като това за възможно най-предпазливо и най-сдържано разгласяване на твърдения от компетентността на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
(вж. точки 65, 66, 70 и 80)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, точка 162
3. Аd hoc орган по назначаването, състоящ се от членове на Сметната палата, предоставя всички гаранции за равно третиране в рамките на дисциплинарно производство, тъй като от посочените членове се изисква да предоставят всички гаранции за независимост и безпристрастност и да отговарят на това изискване по време на целия им мандат. Кодексът за поведение на членовете на Сметната палата също предвижда, че те следва да избягват всяко положение, което може да породи конфликт на интереси.
Освен това всеки административен орган има задължението, което е от особено значение в областта на дисциплинарните производства, да спазва принципа на безпристрастност.
(вж. точка 102)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Hau/Парламент, F‑125/07, точка 27 и цитираната съдебна практика
4. Администрацията трябва да упражнява дисциплинарните си правомощия внимателно и безпристрастно.
Задачата на длъжностното лице, на което е възложено административно разследване, предполага задължително установяване на релевантните факти и обстоятелства, а следователно и тяхната преценка за определяне на релевантността и доказателствената им стойност предвид възможността те да бъдат използвани в рамките на дисциплинарни производства. Самото право на преценка се променя в зависимост от естеството на дисциплинарните нарушения, за които могат да бъдат наложени наказания, и от проучванията, които те налагат. Проверките, извършени от длъжностното лице, на което е възложено разследването, налагат то да направи преценка на доказателствата, които могат да представляват нарушение на задължението за зачитане на честта на службата — изпълнението на което задължение е дълг за всяко длъжностно лице, — за да има възможност да открие евентуални релевантни доказателства. Забраната за извършване на преценка би възпрепятствала провеждането на каквото и да било административно разследване на такива факти.
(вж. точки 110, 115 и 118)
5. С оглед запазване на целта на досъдебното производство, а именно да се позволи на администрацията да преразгледа решението си и да постигне по този начин извънсъдебно разрешаване на споровете, Съдът е приел, че правилото за съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба може да се вземе предвид само в случай че жалбата пред съда променя предмета или основанието на административната жалба, като понятието „основание“ трябва да се разбира в широк смисъл като оспорване на вътрешната законосъобразност на обжалвания акт или алтернативно като оспорване на неговата външна законосъобразност. Поради това и без да се засягат възраженията за незаконосъобразност и правните основания, свързани с обществения ред, промяна в основанието на спора, а следователно и недопустимост поради неспазване на правилото за съответствие, обикновено е налице само ако жалбоподателят в административната жалба критикува единствено формалната валидност на акта с неблагоприятни последици, в това число и процесуалните му аспекти, а в подадената по съдебен ред жалба изтъква правни основания по същество, или в обратния случай — ако в административната жалба оспорва само законосъобразността по същество на акта с неблагоприятни последици, а по съдебен ред подава жалба, която съдържа правни основания, свързани с формалната валидност на акта, в това число и с процесуалните му аспекти.
(вж. точка 129)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точки 110, 119 и 120
6. Установеният с Правилника дисциплинарен режим не създава определена връзка между наказанието и извършеното нарушение. Освен това, след като се установи истинността на фактите, свързани с обвинението срещу длъжностното лице, изборът на подходящо дисциплинарно наказание трябва да бъде направен от органа по назначаването, като съдът на Съюза не може да замени със своята преценка тази на посочения орган, освен в случаите на очевидна грешка или злоупотреба с власт.
Институциите имат право да очакват длъжностните лица от дадена степен да действат с дискретност и предпазливост. Поради това длъжностно лице, което е станало автор на обидни писания и широко ги е разпространило, е отговорно за две груби нарушения на членове 17 и 17а от Правилника. Освобождаването от длъжност на този служител не е несъразмерно.
(вж. точки 131, 132 и 135)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 18 декември 1997 г., Daffix/Комисия, T‑12/94, точки 63 и 89; 12 септември 2000 г., Teixeira Neves/Съд, T‑259/97, точка 108
7. От принципа на добра администрация следва, че дисциплинарните органи имат задължение да проведат дисциплинарното производство с дължимата грижа и да действат така, че всеки акт на преследване да се осъществява в разумен срок спрямо предходния. Въпросът дали, веднъж образувано, дисциплинарното производство е проведено с дължимата грижа, зависи от обстоятелството колко дълъг период е изминал между извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение и решението за образуване на производството.
Въпреки това нарушение на принципа на спазване на разумен срок в по-голямата част от случаите не обосновава отмяна на решение, взето в резултат на административна процедура. Всъщност нарушаването на принципа на разумен срок засяга действителността на административното производство само в случаите, когато неоправданото забавяне може да повлияе на самото съдържание на решението, взето в резултат на това производство. Такъв именно може да е случаят с производствата за налагане на наказания, при които твърде голямото забавяне засяга възможността на заинтересованите лица да се защитят ефективно.
(вж. точки 141 и 146)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 2000 г. SGA/Комисия, C‑39/00 P, точка 44
Първоинстанционен съд — 13 януари 2004 г., JCB Service/Комисия, T‑67/01, точки 36 и 40 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 13 януари 2001 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точки 390 и 392