ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
15 февруари 2011 година
Дело F‑104/10 R
Mario Alberto de Pretis Cagnodo и Serena Trampuz de Pretis Cagnodo
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“
Предмет: Молба на основание членове 278 ДФЕС и 157 АЕ, както и член 279 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която г‑н De Pretis Cagnodo и съпругата му, г‑жа Trampuz de Pretis Cagnodo, искат да бъде спряна „процедурата по принудително събиране“ на сумите на разходите за болнично лечение на г‑жа Trampuz de Pretis Cagnodo
Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване — Чисто имуществена вреда
(член 278 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Обезпечително производство — Условия за допустимост — Жалба — Изисквания за форма — Излагане на основанията, които обосновават вероятната основателност на иска или жалбата
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 35, параграф 1, буква г) и член 102, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите мерки.
Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на искането (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. Освен това съдията по обезпечителното производство при необходимост следва да претегли съответните интереси.
При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да се установи дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 15—17)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 18; 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, точки 12 и 13
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Bianchi/ЕФО, F‑38/06 R, точки 20 и 22
2. Неотложността на молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която ги е поискала, като се има предвид, че вреда от имуществен характер не може, освен при изключителни обстоятелства, да се разглежда като непоправима или дори трудно поправима, доколкото по принцип тя може да бъде парично обезщетена впоследствие.
Дори когато вредата е с чисто имуществен характер, временната мярка е обоснована, щом е видно, че ако тя не бъде постановена, страната, която я е поискала, ще се окаже в опасно за финансовата ѝ жизнеспособност положение, тъй като няма да разполага със средствата, които в общия случай биха ѝ позволили да посрещне всички необходими разходи за задоволяване на основните ѝ нужди до постановяването на решение по съществото на спора.
За да може обаче да прецени дали твърдяната вреда е значителна и непоправима и съответно дали по изключение обосновава спиране на изпълнението на обжалваното решение, съдията по обезпечителното производство трябва във всички случаи да разполага с конкретни и точни сведения, подкрепени с подробни документи, които установяват финансовото състояние на страната, поискала временната мярка, и позволяват да се преценят последиците, които по всяка вероятност ще настъпят, ако поисканите мерки не бъдат постановени.
При всички положения страната, която иска спиране на изпълнението на обжалвано решение, следва да представи доказателства, че не би могла да изчака решаването на спора по същество, без да понесе значителна и непоправима вреда.
(вж. точки 23—26)
Позоваване на:
Съд — 22 януари 1988 г., Top Hit Holzvertrieb/Комисия, 378/87 R, точка 18; 18 октомври 1991 г., Abertal и др./Комисия, C‑213/91 R, точка 18; 11 април 2001 г., Комисия/Cambridge Healthcare Supplies, C‑471/00 P(R), точка 113; 7 май 2002 г., Aden и др./Съвет и Комисия, T‑306/01 R, точка 94
Първоинстанционен съд — 2 април 1998 г., Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия, T‑86/96 R, точки 64, 65 и 67; 16 юли 1999 г., Hortiplant/Комисия, T‑143/99 R, точка 18; 3 юли 2000 г., Carotti/Сметна палата, T‑163/00 R, точка 8; 15 юни 2001 г., Bactria/Комисия, T‑339/00 R, точка 94; 18 октомври 2001 г., Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis/Комисия, T‑196/01 R, точка 32; 15 ноември 2001 г., Duales System Deutschland/Комисия, T‑151/01 R, точка 187; 3 декември 2002 г., Neue Erba Lautex/Комисия, T‑181/02 R, точка 82; 13 октомври 2006 г., Vischim/Комисия, T‑420/05 R II, точки 83 и 84; 25 април 2008 г., Vakakis/Комисия, T‑41/08 R, точка 52
3. Когато се твърди имуществена вреда, страната, поискала временната мярка, трябва да даде достоверна и цялостна представа за финансовото си състояние при подаването на молбата за допускане на обезпечителни мерки. Всъщност, както следва от член 35, параграф 1, буква г) и член 102, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе, евентуално без да разполага с други данни, като основните правни и фактически обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от текста на самата молба за допускане на обезпечителни мерки.
(вж. точка 28)
Позоваване на:
Съд — Aden и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точка 52
Първоинстанционен съд — 15 януари 2001 г., Stauner и др./Парламент и Комисия, T‑236/00 R, точка 34; 23 май 2005 г., Dimos Ano Liosion и др./Комисия, T‑85/05 R, точка 37; 4 февруари 2010 г., Португалия/Transnáutica и Комисия, T‑385/05 TO R, точки 11—13