Language of document : ECLI:EU:C:2019:747

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Е. SHARPSTON

представено на 17 септември 2019 година(1)

Дело C489/19 PPU

NJ (Прокуратура на Виена)

Наказателно производство

в присъствието на:

Generalstaatsanwaltschaft Berlin

(Преюдициално запитване, отправено от Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия)

„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 6, параграф 1 — Издаващ съдебен орган — Независимост на прокуратурата от изпълнителната власт — Критерии за преценка — Европейска заповед за арест, издадена от прокурор и одобрена след цялостен съдебен контрол от страна на общ съд преди привеждането ѝ в изпълнение“






1.        В решение OG и PI(2) Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР(3) трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща прокуратурите на държава членка, които са изложени на риск да получават конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт при приемането на решение за издаване на европейска заповед за арест. С преюдициалното си запитване Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия), сезиран с искане за предаване, отправено от австрийските органи, моли Съда да се произнесе по приложението на това изискване за независимост и по критериите за преценка, които трябва да се възприемат в случая, във връзка с европейска заповед за арест, издадена от прокуратура и одобрена предварително от съд(4).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Рамково решение 2002/584

2.        В съображенията от Рамково решение 2002/584 законодателят на Съюза посочва следното:

„(5) Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(6) Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество.

[…]

(8) Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване.

[…]

(10) Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на поверителност между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите членки, посочени в член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора с посочените в член 7, параграф 2 от него последици.

[…]

(12) Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейски съюз и отразени в [Хартата], и по-специално глава VI от нея. […]“.

3.        Член 1 от това рамково решение, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“, предвижда:

„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване [от] друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3. Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДEС]“.

4.        Член 2, параграф 1 от посоченото рамково решение гласи:

„Европейска заповед за арест се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца“.

5.        Съгласно член 2, параграф 2 от това рамково решение, ако в издаващата държава членка изброените в тази разпоредба престъпления са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за срок не по-малък от три години и така, както са определени в законодателството на издаващата държава членка, същите дават основание за предаване съгласно европейска заповед за арест без проверка за двойна наказуемост на деянието. Това важи за организираните или въоръжените грабежи(5).

6.        Членове 3, 4 и 4а от Рамковото решение 2002/584 определят случаите, при които не се допуска изпълнение, и случаите, при които може да бъде отказано изпълнение на европейска заповед за арест.

7.        Съгласно член 6 от Рамковото решение, озаглавен „Определяне на компетентните съдебни органи“:

„1. Издаващият съдебен орган е съдебният орган на държавата членка, издала европейската заповед за арест, компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава.

2. Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава.

3. Всяка държава членка следва да уведоми генералния секретариат на Съвета за компетентните съдебни органи според своето законодателство“.

8.        Член 8 урежда съдържанието и формата на европейската заповед за арест.

9.        Член 11 от същото рамково решение, който се отнася до правата на издирваното лице, гласи, че „[к]огато издирваното лице е задържано, изпълняващият съдебен орган съгласно собственото си законодателство трябва да уведоми това лице за европейската заповед за арест, нейното съдържание и възможността да бъде разрешено предаване на издаващия съдебен орган“.

10.      Член 14 гласи, че „[к]огато задържаното лице не даде съгласие за предаване съгласно член 13, то трябва да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган в съответствие с правото на тази държава членка“.

 Австрийското право

11.      Член 2, параграф 1 от Staatsanwaltschaftsgesetz (Закон за прокуратурата, наричан по-нататък „StAG“) гласи:

„По седалището на всеки Landesgericht (областен съд), който разглежда наказателни дела, има прокуратура, по седалището на всеки Oberlandesgericht (висш областен съд) има висша областна прокуратура, а към Obersten Gerichtshof (Върховен съд) — Върховна прокуратура. Прокуратурите са пряко подчинени и обвързани от принципа на йерархичност по отношение на висшите областни прокуратури, а последните, както и Върховната прокуратура — по отношение на федералния министър на правосъдието“.

12.      В член 29 от Gesetz über die Justizielle Zusammenarbeit in Strafsachen mit den Mitgliedstaaten der Europäischen Union (Закон за съдебно сътрудничество по наказателни дела с държавите — членки на Европейския съюз, наричан по-нататък „EU-JZG“) е установено изискването за одобряване на европейската заповед за арест от съда (което в случая е налице). Член 29, параграф 1, първо изречение от EU-JZG гласи следното:

„Прокуратурата постановява задържане въз основа на одобрена от съда европейска заповед за арест и при необходимост подава сигнал за издирваното лице до Шенгенската информационна система съгласно член 95 от Schengener Durchführungsübereinkommen [Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген] чрез компетентните органи по сигурността, когато има основание да се започне издирване на лицето поне в една държава членка“.

13.      В рамките на този съдебен контрол следва да се вземат предвид критериите за законност и пропорционалност по член 5, параграфи 1 и 2 от Strafprozessordnung (Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „StPO“):

„(1)      При изпълнение на правомощията си и при събиране на доказателства криминалната полиция, прокуратурата и съдът могат да засягат правата на лицата само ако това е предвидено изрично в закона и е необходимо за изпълнението на правомощията им. Всяко причинено от тези действия засягане на защитени права трябва да бъде пропорционално на тежестта на нарушението, степента на вината на заподозряното лице и на желания краен резултат.

(2)      При наличието на повече ефективни действия по разследване и принудителни мерки криминалната полиция, прокуратурата и съдът следва да предприемат това действие и да наложат тази мярка, които засягат в най-малка степен правата на засегнатото лице. На всеки етап от производството предоставените по закон правомощия се упражняват така, че да се избегне ненужна публичност, да се зачита достойнството на засегнатото лице и да се защитят неговите права и законни интереси“.

14.      Решението на съда за одобряване подлежи на обжалване съгласно член 87, параграф 1 от StPO(6).

15.      Производството за издаване на одобрение от съда е уредено в член 105 от StPO:

„(1)      Съдът е компетентен да се произнася по искания за задържане под стража, за продължаване на срока на задържането и за одобрението на някои други принудителни мерки. Съдът определя срок за изпълнението на одобрената от него мярка (член 101, параграф 3), като при неизпълнение на мярката в този срок действието на одобрението се прекратява. При издаване на сигнал за арест по член 169 в срока не се включва периодът на валидност на сигнала, но прокуратурата е длъжна поне веднъж годишно да проверява дали все още са налице основанията за задържане под стража.

(2)      Ако по правни или фактически причини за произнасянето по искане по параграф 1 е необходимо извършването на допълнителни действия, съдът може да нареди на криминалната полиция да извърши допълнително разследване или да предприеме такива действия служебно. Той може също така да поиска от прокуратурата и от криминалната полиция да уточнят някои факти по преписката или да представят доклад за изпълнението на одобрената мярка и на допълнителните действия. След налагането на мярка задържане под стража съдът може впоследствие да постанови да му бъдат изпратени копия от посочените в член 52, параграф 2, точки 2 и 3 документи по преписката“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

16.      В настоящия случай съгласно издадената европейска заповед за арест австрийските органи искат NJ да бъде задържан и предаден с цел наказателно преследване, като посочват, че заинтересованото лице е извършило посочените по-долу деяния във Виена, Австрия.

17.      На 9 август 2018 г. NJ проникнал с взлом, заедно със съизвършител, в туристически автобус на предприятието SQ Equipment Leasing Polska и отнел противозаконно оттам фотоапарат и чантичка, две раници, портмоне и 1000 CYN (китайски юани) в брой (около 128 ЕUR). Освен това NJ присвоил кредитната карта на едно от пострадалите лица. На 10 август 2018 г. NJ е проникнал с взлом, заедно със съизвършител, в превозно средство на предприятието W. E. Blaschitz с цел противозаконно отнемане на вещи, но избягал, без да успее да вземе нищо, след като бил изненадан от трето лице, което било заплашено с нож, за да не преследва извършителите. На 17 август 2018 г. NJ отнел противозаконно, заедно със съизвършител, ръчна чанта с портмоне, мобилен телефон и очила на обща стойност 950 EUR и 50 EUR в брой, като NJ взел посочената чанта, докато съизвършителят му отклонявал вниманието на съпруга на пострадалата. На 18 август 2018 г. NJ проникнал с взлом, заедно със съизвършител, в чуждо превозно средство, като счупил страничното стъкло, с цел противозаконно отнемане на вещи, но не намерил нищо (наричани по-нататък „твърдените престъпления“).

18.      От 14 май 2019 г. на NJ е наложена мярка за неотклонение задържане под стража по обвинение за кражба в рамките на производство, образувано от прокуратурата на Берлин (Германия). Европейската заповед за арест, издадена от прокуратурата на Виена на 16 май 2019 г. и одобрена с определение на Landesgericht Wien (Областен съд Виена, Австрия) от 20 май 2019 г., удостоверява, че на 14 май 2019 г. под същия номер на дело прокуратурата на Виена издава срещу NJ национална заповед за задържане за твърдените престъпления, която е одобрена от същия областен съд на 16 май 2019 г.

19.      На 24 май 2019 г. NJ изразява несъгласие за опростено предаване(7). С определение от 29 май 2019 г. запитващата юрисдикция постановява по отношение на NJ само временна мярка за неотклонение задържане под стража (поради съмнения относно издаващия европейската заповед за арест съдебен орган), като посочва, че заинтересованото лице вече е задържано.

20.      Както е видно от декларацията(8), която прави след постановяването на решение OG и PI(9), австрийското правителство счита, че посоченото решение не засяга Австрия, тъй като според него установеното в австрийското право производство(10) съответства на изискванията, посочени в това решение. Запитващата юрисдикция обаче не споделя този анализ, тъй като според нея условията, изложени в точки 74 и 75 от решение OG и PI, са кумулативни (а не алтернативни, както австрийското правителство изглежда твърди в посочената декларация)(11).

21.      Поради това запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обвързаността на прокуратурата от указания пречка ли е последната да издава валидно европейска заповед за арест и когато преди изпълнението на европейската заповед за арест това решение подлежи на пълен съдебен контрол?“.

22.      Писмени становища представят австрийското и германското правителство, както и Европейската комисия. Посочените по-горе страни и испанското правителство представят устни становища в съдебното заседание, проведено на 3 септември 2019 г.

 По прилагането на спешното преюдициално производство

23.      Запитващата юрисдикция иска преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

24.      Запитващата юрисдикция обосновава искането си, като изтъква, че понастоящем заинтересованото лице е лишено от свобода на двойно основание. Всъщност, от една страна, в рамките на наказателно производство, образувано в Германия, спрямо него е постановена мярка за неотклонение задържане под стража (наричана по-нататък „първата мярка за неотклонение задържане под стража“) за деяния, които нямат връзка със спора в главното производство. Тази първа мярка за неотклонение задържане под стража, чиято максимална продължителност е шест месеца, може да бъде прекратена по всяко време. От друга страна, макар да изразява съмнения по отношение на издаващия съдебен орган и на валидността на издадената в случая европейска заповед за арест, запитващата юрисдикция налага втора мярка за неотклонение задържане под стража с оглед на евентуалното предаване на заинтересованото лице на австрийските органи (наричана по-нататък „втората мярка за неотклонение задържане под стража“). Тази втора мярка поражда действие едва след изтичането на срока на първата мярка за неотклонение задържане под стража и по закон продължителността ѝ не може да надвишава два месеца.

25.      От представените от запитващата юрисдикция данни е видно, от една страна, че постановяването на решение от Съда може да се отрази на продължителността на втората мярка за неотклонение задържане под стража и следователно на общата продължителност на задържането на заинтересованото лице, а от друга страна, че съществува реален риск, по-специално в зависимост от продължителността на първата мярка за неотклонение задържане под стража и на преюдициалното производството пред Съда, заинтересованото лице да трябва да бъде освободено и да може да се укрие, за да избегне наказателното преследване срещу себе си, с което да възпрепятства изпълнението на издадената от австрийските органи европейска заповед за арест.

26.      На първо място, следва да се отбележи, че това преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което е акт от областите, изброени в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно по силата на член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда посоченото запитване може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.

27.      На второ място, що се отнася до критерия спешност, следва да се констатира, че спрямо лицето, за което се отнася главното производство, понастоящем е постановена мярка за задържане и че последиците от изхода на главното производство за срока на задържането могат да бъдат сериозни(12). Освен това положението на заинтересованото лице следва да се преценява към момента на разглеждане на искането преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство(13). В настоящия случай към момента на разглеждане на отправеното от запитващата юрисдикция искане е установено, че заинтересованото лице действително е задържано и че продължаването на срока на задържането му ще зависи по-специално от изхода на спора в главното производство(14).

28.      Освен това следва да се вземе предвид рискът от освобождаване на заинтересованото лице, който в случая би могъл да засегне ефективността на системата за предаване, установена с Рамково решение 2002/584, и спазването на задължението за изпълнение на европейската заповед за арест, задължение, което съгласно практиката на Съда придобива централен характер(15).

29.      С оглед на тези съображения на 11 юли 2019 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат втори състав на Съда решава да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство.

 Анализ

 Предварителни бележки

30.      От преюдициалното запитване е видно, че настоящото дело попада в приложното поле на Рамково решение 2002/584. Всъщност твърдените деяния се нареждат, от една страна, сред престъпленията, които отговарят на критерия за двойна наказуемост, прогласен в член 2, параграф 1 от Рамковото решение, и от друга страна, сред престъпленията, изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение (като се има предвид, че тези деяния може да са елементи от състава на организирания или въоръжения грабеж)(16).

31.      Освен това от посоченото запитване е видно и че европейската заповед за арест, издадена от прокуратурата на Виена, отговаря на изискванията за съдържание и форма по член 8 от Рамково решение 2002/584.

32.      Преди да започна анализа си, се налага да изясня и обхвата на преюдициалния въпрос.

33.      В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали прокуратурата на Виена представлява „издаващ съдебен орган“ и отговаря на изискванията за независимост съгласно член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и съгласно решението на Съда по дело OG и PI, предвид факта, от една страна, че тази прокуратура може да получава конкретни указания от страна на изпълнителната власт, но от друга страна, преди да бъде приведено в изпълнение решението ѝ за издаване на европейска заповед за арест, то винаги подлежи на съдебен контрол (и по-специално на контрол ex ante, който в конкретния случай се състои в одобряване от страна на съда).

34.      С други думи, този преюдициален въпрос не се отнася до положение, при което прокуратура, която получава конкретни указания от страна на изпълнителната власт, издава европейска заповед за арест, която произвежда правно действие и срещу която засегнатото лице може да подаде жалба, водеща до упражняване на последващ съдебен контрол (контрол ex post). Подобно на Комисията, бих искала да отбележа, че както Съдът е уточнил, подобен последващ съдебен контрол не е гаранция за независимост на прокуратурата(17).

 Припомняне на изводите от решение OG и PI

35.      За начало ще отбележа, че решение OG и PI е постановено по преюдициални запитвания, отправени от две ирландски юрисдикции във връзка с изпълнението на европейски заповеди за арест, издадени съответно по дело C‑508/18 — от Staatsanwaltschaft bei dem Landgericht Lübeck (прокуратура на Любек, Германия), във връзка с наказателно преследване срещу OG, и по дело C‑82/19 PPU — от Staatsanwaltschaft Zwickau (прокуратура на Цвикау, Германия), във връзка с наказателно преследване срещу PI.

36.      Заинтересованите лица OG и PI изтъкват, че прокуратурите, издали тези заповеди за арест, не съставляват „издаващи съдебни органи“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и че при това положение посочените заповеди не са валидни.

37.      Ирландските запитващи юрисдикции искат от Съда да установи дали понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща прокуратурите на държава членка, които са компетентни да провеждат наказателно преследване и са подчинени на орган на изпълнителната власт на тази държава членка, като министъра на правосъдието, и които могат да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания, издадени от последния в рамките на приемането на решение за издаването на европейска заповед за арест.

38.      Съдът отговаря отрицателно на този въпрос.

39.      В решението си Съдът припомня най-напред принципа, съгласно който понятието „съдебен орган“ трябва да има самостоятелно и еднакво тълкуване. Освен това, като цитира предходната си практика, Съдът подчертава и че този термин „не обозначава единствено съдиите или юрисдикциите на дадена държава членка, а трябва да се разбира като обозначаващ по-общо органите, участващи в наказателното правораздаване в тази държава членка, за разлика по-специално от министерствата или полицейските служби, които принадлежат към изпълнителната власт“(18).

40.      В това отношение Съдът постановява, че орган като прокуратура, който разполага с компетентност в рамките на наказателното производство да провежда преследване срещу лице, заподозряно в извършването на престъпление, с цел то да бъде изправено пред съд, трябва да се счита за орган, участващ в правораздаването на съответната държава членка.

41.      След това Съдът се произнася по изискването за независимост, приложимо по отношение на издаващите съдебни органи(19).

42.      След като припомня, че системата на европейската заповед за арест съдържа „защита на две равнища“ на процесуалните и основните права, от които трябва да се ползва издирваното лице(20), Съдът подчертава принципа, установен (по-специално) в решение Kovalkovas(21), съгласно който второто равнище на защита на правата на засегнатото лице „предполага, че съдебният орган, който съгласно националното право е компетентен да издаде европейската заповед за арест, по-специално следи за спазването на необходимите условия за издаването ѝ и с оглед особеностите на всеки случай извършва преценка по въпроса за пропорционалността на посоченото издаване“(22). Ето защо това второ равнище на защита включва проверка за законност и за пропорционалност на така издадената европейска заповед за арест.

43.      В този контекст в точки 74 и 75 от решение OG и PI, които следва да бъдат цитирани в тяхната цялост, Съдът постановява, че:

„[…] издаващият съдебен орган трябва да може да предостави на изпълняващия съдебен орган сигурността, че с оглед на предоставените от правния ред на издаващата държава членка гаранции той действа независимо при упражняване на функциите му, свързани с издаването на европейска заповед за арест. Тази независимост изисква да съществуват собствени устройствени и организационни правила, които да гарантират, че при приемането на решение за издаване на такава заповед за арест издаващият съдебен орган не е изложен на какъвто и да било риск по-специално да му бъдат дадени конкретни указания от страна на изпълнителната власт.

[…]Освен това, когато правото на издаващата държава членка предоставя компетентност за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, решението за издаване на такава заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита“.

44.      Освен това, що се отнася до риска изпълнителната власт да може да упражни влияние върху прокуратурата в даден конкретен случай, в точки 85 и 87 от решение OG и PI Съдът уточнява и че:

„[това] положение не би могло да се постави под съмнение от обстоятелството, както твърди германското правителство в съдебно заседание пред Съда, че решението на прокуратурите, като разглежданите по главното производство, за издаване на европейска заповед за арест може да бъде обжалвано от засегнатото лице пред компетентните германски юрисдикции.

[…]

Всъщност, макар този способ за защита да позволява да се гарантира, че упражняваните от прокуратурата функции подлежат на последващ съдебен контрол, германският закон допуска при всички случаи даването на евентуално конкретно указание от министъра на правосъдието към прокуратурите при издаването на европейската заповед за арест“.

45.      Тези съображения на Съда са в съзвучие с решение PF(23), постановено в същия ден като решение OG и PI и отнасящо се до независимостта на главния прокурор на Литва. Нека отбележа, че точки 52 и 53 от решение PF са идентични с точки 74 и 75 от решение OG и PI.

46.      Ако в решение OG и PI Съдът приема, че германските прокуратури не отговарят на посоченото по-горе изискване за независимост, обратно на това, в решение PF той счита, че литовският прокурор не е изложен на каквото и да е външно влияние и че конституционният му статут е „не само гаранция за обективността на изпълняваните от него функции“, но и за независимостта му по отношение на изпълнителната власт при издаването на европейска заповед за арест(24).

47.      Сега изводите от тази съдебна практика следва да се приложат в контекста на настоящото преюдициално производство.

 Издаващият съдебен орган в настоящия случай, разглеждан в светлината на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584

48.      Национален орган като австрийската прокуратура представлява ли съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584?

49.      С оглед на писмените становища на страните и на пледоариите им в съдебното заседание е безспорно, че обстоятелството, че посочената прокуратура може да получава конкретни указания от страна на изпълнителната власт, не е пречка за валидното издаване на европейска заповед за арест, доколкото последната зависи от предварителното и систематично одобрение от страна на съда(25). Нека отбележа в това отношение, че съгласно австрийското законодателство европейската заповед за арест може да произведе правно действие едва след посоченото решение за одобряване. Европейска заповед за арест, за която не е получено одобрение (след отказ на сезирания съд), няма правно действие.

50.      На първо място, следва да се констатира, че тази прокуратура представлява орган, участващ в наказателното правораздаване(26), доколкото разполага с компетентност в рамките на наказателното производство да провежда преследване срещу лице, заподозряно в извършването на престъпление, с цел то да бъде изправено пред съд(27).

51.      Всъщност, както следва от акта за преюдициално запитване, но също и от писменото и устното становище на австрийското правителство, в австрийското наказателно право обвинението се повдига от прокуратурата, която извършва и предварителното събиране на необходимата информация. Прокуратурата играе ръководна роля в рамките на предварителното наказателно разследване. Тя отговаря за хода на предварителното разследване и води наказателната преписка. Във връзка с това прокуратурата може да дава разпореждания на криминалната полиция, на която е възложено разследването, или — ако това е по-ефикасно — сама да извършва действия по разследване.

52.      В рамките на издаването на европейска заповед за арест в хода на предварителното наказателно разследване (предшестващо привличането на обвиняем) прокуратурата постановява задържането, при условие че то е одобрено от съда съгласно член 29, параграф 1, първо изречение от EU-JZG (като решението за одобряване може да бъде обжалвано съгласно член 87, параграф 1 от StPO, за разлика от самото решение на прокуратурата).

53.      На това основание австрийската прокуратура може да изпълнява ролята на издаващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, стига да е изпълнен критерият за независимост, посочен в решение OG и PI. Ще се върна на този аспект по-нататък в настоящото заключение(28).

54.      Преди обаче да пристъпя към разглеждането на гаранциите за независимост в рамките на издаването на европейска заповед за арест от посочената прокуратура, трябва да внеса яснота по следния въпрос. Обратно на това, което изглежда твърдят австрийското и германското правителство, както и Комисията, като се позовават на решение Özçelik(29), считам, че съдът, на който е възложено да одобри европейската заповед за арест, не може да бъде разглеждан по подразбиране като действителния автор на посочената заповед по изложените по-долу три причини.

55.      Първо, нека отбележа, че производството, разглеждано в рамките на дело Özçelik, се отнася до национална заповед за задържане, издадена от унгарска полицейска служба и „потвърдена“ от прокуратурата. В този контекст Съдът приема, че актът, с който прокуратурата е потвърдила издадената от съответната полицейска служба национална заповед за задържане, е основанието на издадената в тази връзка европейска заповед за арест. Съдът добавя, че прокурорското потвърждение на издадената от полицейската служба заповед за задържане е правен акт, с който прокуратурата упражнява контрол и одобрява тази заповед за задържане. В резултат от това потвърждение, упоменато в европейската заповед за арест, прокуратурата следва по подразбиране да се разглежда като отговаряща за издаването на националната заповед за задържане.

56.      Ето защо следва да се отбележи, че за разлика от прокуратурата, подобна полицейска служба не би могла в никакъв случай да се окачестви като съдебен орган, тъй като структурно тя принадлежи към изпълнителната власт(30). Именно по тази причина прокуратурата представлява единственият съдебен орган, който може, чрез механизма за потвърждение, валидно да издаде европейска заповед за арест по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584.

57.      В настоящия случай, както вече отбелязах в точка 53 по-горе, австрийската прокуратура може да представлява участващ в наказателното правораздаване орган, оправомощен на това основание да издава европейски заповеди за арест. Ipso facto, положението на подобна прокуратура не е сравнимо с това на полицейската служба, разглеждана в дело Özçelik.

58.      Второ, следва да се отбележи, че в установения от австрийския законодател процесуален режим е налице съвсем ясно разграничение между фазата на предварителното наказателно разследване (предшестваща привличането на обвиняем), в рамките на която прокуратурата изпълнява ръководна функция с цел събиране на необходимите доказателства, и главното производство, в което процесът се ръководи от сезирания съд (оправомощен на това основание да разпорежда задържане чрез европейската заповед за арест, евентуално по предложение на прокуратурата).

59.      Във фазата на предварителното разследване прокуратурата и съдът, на който е възложено да одобри дадена европейска заповед за арест, упражняват правомощия от различно естество. Инициативата за издаване на заповедта за задържане е от компетентността на прокуратурата (която постановява задържането по реда на член 171 от StPO). Ето защо именно тя е „администраторът на производството“(31) и тя определя по-специално целесъобразността на подобна мярка(32). В този контекст ролята на съда се състои основно в това да разгледа законността и пропорционалността на решението на прокуратурата (оформено на практика във вид на формуляр) съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от StPO. Във връзка с това съдът трябва да разгледа преписката, която му е предадена в нейната цялост (и която съдържа копие на разпорежданията, отправени до прокуратурата от висшестоящи органи като изпълнителната власт). Ако счете това за необходимо, съдът може да разпореди или да извърши допълнителни действия по разследване в тази връзка. Ако след упражняване на този контрол съдът реши да одобри решението на прокуратурата, той само добавя едно изречение във формуляра. Одобрението не е придружено от разпореждане до прокуратурата за привеждане в изпълнение на съответната мярка: съдът само определя срока на валидност на одобрението (чието неспазване води до обезсилване на съответната мярка). След предоставянето на това одобрение прокуратурата е компетентна да подпише европейската заповед за арест, да я приведе в изпълнение и да я предаде на изпълняващата държава членка. Прокуратурата може например да реши да не пристъпи към изпълнение и предаване на така одобрената заповед.

60.      Както посочва австрийското правителство в писменото и в устното си становище, разпределянето на компетентността между прокуратурата и съда се осъществява с реформа на австрийското наказателно право, която влиза в сила на 1 януари 2008 г. След тази реформа функцията, упражнявана по-рано от съдия-следователите, е поверена на прокуратурата, като това прехвърляне на правомощия се уравновесява с въвеждането на съдебния надзор (одобряването).

61.      На последно трето място, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 3 от посоченото Рамково решение 2002/584 всяка държава членка уведомява генералния секретариат на Съвета за компетентния съдебен орган, който съгласно вътрешното ѝ право може да издава европейски заповеди за арест. Видно е, че на 28 януари 2008 г. (вж. документ на Съвета № 5711/08) Австрия е декларирала, че компетентният съдебен орган по смисъла на тази разпоредба е прокуратурата(33) по седалището на съответния Landesgericht (областен съд).

62.      В съдебното заседание страните поставят по-специално въпроса дали е възможно в австрийската система да съществува „двоен“ издаващ орган, съставен от прокуратурата и съда (което означава, че информацията, съобщена на генералния секретариат на Съвета, би била отчасти неточна). Това повдига и въпроса дали Рамковото решение, в което за компетентния орган е използвано единствено число, допуска подобна двойна или сложна структура, която може да доведе до размиване на отговорността за издаването на европейска заповед за арест.

63.      Според мен следва да се придържаме към информацията, изпратена до генералния секретариат на Съвета от австрийското правителство. Всъщност по смисъла на член 6, параграф 3 от Рамковото решение именно съответната държава членка е компетентна да определи компетентния орган съгласно вътрешното си право. Струва ми се, че нито Съдът, произнасящ се по преюдициално запитване, нито органите на изпълняващата държава членка са компетентни да допълват или коригират информация, надлежно нотифицирана на Съвета от издаващата държава членка, и на това основание да се произнасят по (евентуално) двойната или сложна структура на посочения издаващ орган.

64.      По всички тези причини ми се струва съвсем изкуствено съдът — който се включва в производството едва на по-късен етап, доколкото ръководството на фазата на предварителното наказателно разследване е възложено на прокуратурата — да се счита за автор на европейската заповед за арест. Обстоятелството, че жалбата, подадена евентуално от засегнатото лице, е срещу решението на съда за одобряване (а не до решението на прокуратурата stricto sensu), според мен не е от значение в това отношение. Обратно на позицията, защитавана от Комисията в съдебното заседание, считам, че заповедта остава акт на прокуратурата, макар в известен смисъл отговорността за това решение да е споделена със съда, който приема то да бъде приведено в изпълнение и чието решение подлежи на обжалване на това основание.

65.      Поради това не споделям гледната точка на австрийското правителство, че одобрението по съдебен ред позволява националната или европейската заповед за арест да се разглеждат като актове на съда.

66.      Според мен от това следва, че именно прокуратурата е органът, който издава европейската заповед за арест в рамките на австрийската наказателна система. Следователно трябва да се разгледа нейното положение, и по-специално независимостта ѝ, като едновременно с това се вземе предвид механизмът за одобряване от съда, установен с член 29, параграф 1, първо изречение от EU-JZG.

 Изискването за независимост на издаващия съдебен орган

67.      Както отбелязах по-горе, в решение OG и PI Съдът установява, че системата на европейската заповед за арест съдържа защита на процесуалните и основните права, от които следва да се ползва издирваното лице, на две равнища. Това лице трябва да се ползва от съдебна защита, на първо място, при приемането на националното решение, каквато е националната заповед за задържане, и на второ място — при издаването на европейската заповед за арест(34).

68.      Централен за разглежданото дело е въпросът дали австрийската система може да гарантира правата на съответното лице в условията на пълна независимост с оглед на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.

 Понятието за независимост в австрийската система в светлината на дело OG и PI

69.      Съдът постановява, че „[в]същност „издаващият съдебен орган“, посочен в член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, а именно органът, който в крайна сметка взема решението за издаването на европейска заповед за арест, трябва да осигури посоченото второ равнище на защита дори когато европейската заповед за арест е издадена въз основа на национално решение, което е постановено от съдия или юрисдикция“. Така „издаващият съдебен орган“ трябва да е независим, което означава, че не може „[…] да бъде изложен на риск правомощието му за вземане на решение да бъде предмет на разпореждания или указания отвън, по-специално от страна на изпълнителната власт, така че да не съществува никакво съмнение, че решението за издаване на европейска заповед за арест принадлежи на този орган, а не в крайна сметка на посочената изпълнителна власт“(35).

70.      Както посочих, Съдът установява, че това понятие за независимост се базира основно на два елемента. Издаващият съдебен орган трябва да може да предостави на изпълняващия съдебен орган сигурността, че в държавата членка, към която принадлежи, съществуват собствени устройствени и организационни правила, които да гарантират, че при приемането на решение за издаване на такава заповед за арест посоченият издаващ съдебен орган не е изложен на какъвто и да било риск по-специално да му бъдат дадени конкретни указания от страна на изпълнителната власт. Освен това, когато издаващият съдебен орган не е юрисдикция (подобно на прокуратурата в настоящия случай), решението за издаване на заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на съдебно обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита(36).

71.      Обсъжданията в съдебното заседание дават възможност да се установи, че австрийската система за одобряване от съда на решението на прокуратурата за издаване на европейска заповед за арест няма аналог в системите, действащи в останалите държави членки. Въпреки това считам, че подобна национална система е съобразена с изискванията по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584(37).

72.      Съгласно информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване, относимите законови разпоредби в австрийското право предвиждат, че в рамките на съдебния контрол, който се извършва за целите на одобряването, сезираният съд разглежда дали решението на прокуратурата отговаря на законовите изисквания, включително от гледна точка на основните права, и дали посоченото решение е пропорционално(38), като едновременно с това отчита фактическия му контекст(39). Освен това издирваното лице има право да подаде жалба срещу самото решение за одобряване(40).

73.      Струва ми се, че в настоящия случай, с оглед на данните, изложени в акта за преюдициално запитване, както и в писменото и устното становище на австрийското правителство, подобна национална система (в това число по-специално производството за издаване на одобрение) е годна да гарантира внимателно разглеждане на решението на прокуратурата от сезирания съд. Целта на този съдебен контрол е да се провери дали европейската заповед за арест е издадена в съответствие с приложимите законови изисквания, включително от гледна точка на пропорционалността. Според мен целта на извършвания от съда контрол не е да се провери евентуалното наличие на указания, адресирани до прокуратурата от изпълнителната власт в конкретен случай (макар че според австрийското правителство подобни указания трябва да се дават писмено и да се прилагат към наказателната преписка, която се предава на даващия одобрението съд)(41). Разликата е малка, но съществена. Според мен извършваният съдебен контрол трябва преди всичко да даде възможност на сезирания съд да установи общото спазване на условията за законност. Разглежданата система трябва да гарантира, че съответният съдебен орган е издал европейската заповед за арест в пълно съответствие с правото. Следователно подобна система трябва да дава възможност да се отстранят неправомерните последици от правомощието за издаване на разпореждания, с което се ползва изпълнителната власт, като възпрепятства привеждането в изпълнение на незаконосъобразни решения на прокуратурата посредством предварителния контрол на съда(42).

74.      Считам, че подобна система осигурява зачитането на основата, на която почива механизмът на европейската заповед за арест, установен с Рамково решение 2002/584, а именно взаимното доверие между държавите членки в рамките на сътрудничеството им по наказателноправни въпроси(43).

75.      За изчерпателност ще добавя, че ако съществува риск след одобряването от страна на съда прокуратурата да получи разпореждания от изпълнителната власт относно привеждането в изпълнение и предаването на европейската заповед за арест на изпълняващата държава членка (риск, който впрочем ни най-малко не е установен в случая), разглеждането на този въпрос и евентуалното извеждане на последиците от него са от компетентността на органите на тази изпълняваща държава членка. Във всички случаи ще отбележа, че подобен риск би могъл да съществува във всяка друга система за издаване на европейска заповед за арест и че неизпълнението и непредаването на европейската заповед за арест от органите на издаващата държава членка по принцип няма как да засегне правата на издирваното лице — какъвто впрочем е предметът на анализа ми в конкретния случай.

 Условията, посочени в решение OG и PI

76.      Запитващата юрисдикция иска да се установи дали условията, посочени в точки 74 и 75 от решение OG и PI, трябва да бъдат разглеждани кумулативно или алтернативно.

77.      Германското правителство поддържа, че както заключението, до което стига Съдът в решение OG и PI по отношение на германските прокуратури, така и текстът на точки 74 и 75 от посоченото решение (съдържащ изразът „освен това“) подкрепят кумулативното тълкуване на тези две условия. От своя страна Република Австрия счита, че въпросът за връзката между точки 74 и 75 от решение OG и PI не следва да се разглежда, тъй като в настоящия случай именно юрисдикцията, на която е възложено да одобри заповедта за арест, трябва да се счита отговорна за издаването ѝ, което лишавало този въпрос от неговата релевантност. Накрая, Комисията счита, че това са два отделни въпроса, които нямат никакво кумулативно или алтернативно отношение помежду си и които трябва, обратно на това, да се преценяват съгласно собствени критерии и изисквания. Според Комисията става въпрос за законови изисквания, които се прилагат, от една страна, за валидното издаване на европейските заповеди за арест, и от друга страна, за правната защита срещу така издадените европейски заповеди за арест.

78.      На пръв поглед считам, че съгласно постоянната практика на Съда анализът следва да се извърши едновременно с оглед на текста на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, на контекста на посочената разпоредба и на преследваната от това рамково решение цел(44). Освен това ще отбележа, че в контекста на производството по член 267 ДФЕС, когато тълкува правото на Съюза в рамките на конкретен спор, висящ пред национален съд, Съдът се ограничава да изведе от буквата и духа на това право значението на установените с него норми, тъй като прилагането на така тълкуваните правни норми в конкретния случай е от компетентността на националния съд(45).

79.      Така в случая Съдът трябва да даде тълкуване на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и да предостави на запитващата юрисдикция критериите за анализ, които са ѝ необходими, за да установи дали разглежданата национална система е съобразена с изискванията на посоченото рамково решение. Съдът е компетентен да изясни нормите за проверка, изложени от големия състав в решение OG и PI. Ето защо не става дума за налагане на допълнителни изисквания във връзка със съответната разпоредба, а за поясняване на изискванията, които произтичат от самото понятие за издаващ съдебен орган.

80.      Според мен двете условия, посочени в точки 74 и 75 от решение OG и PI, са релевантни за преценката на съдебния контрол, който даващият одобрението съд упражнява по отношение на решението на прокуратурата. Споделям становището на Комисията, че не изглежда уместно тези условия да бъдат окачествявани като „алтернативни“ или „кумулативни“, доколкото имат различен предмет и трябва да се преценяват съгласно собствени критерии и изисквания. Ето защо считам, че по този начин Съдът е установил два необходими етапа при оценката на съдебния контрол върху решението на прокуратурата.

81.      Така без проверка на гаранциите, свързани с независимостта на органа, оправомощен да издава европейска заповед за арест в правния ред на издаващата държава членка, както и на пропорционалността на съответната европейска заповед за арест, последната би трябвало да бъде лишена от правни последици.

 Гаранции

82.      Още в самото начало следва да се отбележи, че именно издаващият съдебен орган трябва да докаже спазването на изискванията по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 в издаващата държава членка. Подкрепям изцяло подхода, застъпен от непрежалимия ми колега и приятел генералния адвокат Bot, който в заключението си по дело Bob-Dogi подчертава, че:

„По мое мнение налагането на строга рамка на мотивите за неизпълнение на европейската заповед за арест предполага съществуването в замяна на това на конкретни и ефективни процесуални гаранции за правото на защита в издаващата европейската заповед за арест държава членка, без които би било нарушено задължителното равновесие, присъщо на изграждането на европейско съдебно пространство, между изискванията за ефективност на наказателното правосъдие и задължението за опазване на основните права“(46).

83.      Следователно всяка национална система трябва да може да предоставя напълно съобразени с Хартата процесуални гаранции (наричана по-нататък „Хартата“)(47). Това следва от постоянната съдебна практика, съгласно която европейската заповед за арест се основава на принципа на взаимно признаване(48). Принципът на взаимно признаване, който, както следва по-специално от съображение 6 от Рамковото решение, е „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, намира израз в член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който държавите членки по принцип са длъжни да изпълнят европейската заповед за арест(49).

84.      Относно изискванията за независимост и за пропорционалност по член 6, параграф 1 от Рамковото решение следва да се отбележи, че първото обхваща основните права на издирваното лице(50). Целта на второто е да се гарантира, че съдебните органи на държавите членки не преследват посоченото лице за незначителни престъпления(51). Що се отнася до второто изискване, обикновено се приема, че въпросът, свързан с проверката на пропорционалността, съставлява една от основните трудности, с които се сблъсква системата на европейската заповед за арест още от създаването си. След решение OG и PI вече е ясно, че проверката за пропорционалност представлява основно изискване(52).

85.      Съдът вече е посочил изискванията за независимост и за пропорционалност, които се прилагат, когато издаваща държава членка предоставя компетентност за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция (както в случая), с оглед на целите и структурата на Рамковото решение(53).

86.      Според мен, ако Съдът уточни референтните норми, които трябва да се следват в това отношение, ще е по-лесно да се установи дали национален орган, оправомощен да издава европейска заповед за арест, изпълнява условията по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584. В това отношение подчертавам, че на етапа на издаването на европейската заповед за арест задължително трябва да се предвидят процесуални гаранции.

87.      Според мен, когато правният ред на издаваща държава членка допуска решението за издаване на европейска заповед за арест да се взема от орган, който сам по себе си не е юрисдикция, но изисква посоченото решение да бъде одобрено от юрисдикция, от първостепенно значение е посочената държава да може да докаже, че така установеният съдебен контрол не се състои в обикновено предоставяне на „nihil obstat“, без действително разглеждане на първоначалното решение на даден орган, какъвто например е прокуратурата.

88.      Ще добавя, че когато съдебният орган, който е взел решението за издаване на европейската заповед за арест, е прокуратура, която може да получава разпореждания, по-специално от изпълнителната власт (както в настоящия случай), одобряването на подобно решение от съда трябва да се извърши преди тази заповед за арест да произведе правно действие.

89.      Накрая, като се има предвид, че издаването на европейска заповед за арест може да засегне правото на свобода на засегнатото лице, установено в член 6 от Хартата, струва ми се, че националната система за одобряване би трябвало да позволява на издирваното лице да бъде изслушано пред съд, за да може да оспори валидността на това решение съгласно член 47 от Хартата.

 Приложение към настоящия случай

90.      Какво е значението на решението на Съда по дело OG и PI за спора в главното производство?

91.      Според мен австрийската система ясно се различава от разглежданата в посоченото решение германска такава, при това по основни въпроси(54).

92.      В йерархията на австрийската система прокуратурите несъмнено са подчинени на изпълнителната власт. Всъщност съгласно информацията, предоставена в акта за преюдициално запитване, прокуратурите са пряко подчинени на висшите областни прокуратури и изпълняват техните разпореждания; висшите областни прокуратури и главният прокурор на свой ред са подчинени на федералния министър на правосъдието.

93.      Както обаче отбелязва самата запитваща юрисдикция, производството за издаване на европейска заповед за арест в Австрия се различава от това, въз основа на което е постановено решение OG и PI. Първо, австрийската система предвижда одобрение на европейската заповед за арест от съда (одобрение, което в случая действително е било дадено). Второ, това одобрение от съда означава да се провери спазването на критериите за законност и за пропорционалност (съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от StPO). Трето, производството за издаване на одобрение от съда е уредено със закон; ако за произнасянето по искане за одобрение на заповедта за арест е необходимо извършването на допълнителни действия по разследване, сезираната юрисдикция може да нареди на криминалната полиция да ги извърши или да предприеме такива действия служебно(55). Накрая, четвърто, решението за одобряване подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно член 87, параграф 1 от StPO(56). Считам, че подобно обжалване е елемент, който отговаря напълно на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.

94.      Ще отбележа освен това, че одобряването от съда се извършва преди решението на прокуратурата да произведе правно действие.

95.      С оглед на информацията, предоставена в акта за преюдициално запитване, в писменото и устното становище на австрийското правителство, както и в отговорите на последното на въпросите, поставени от Съда в съдебното заседание, ми се струва, че съгласно австрийското законодателство националните юрисдикции са длъжни да извършат задълбочено и внимателно разглеждане на всяка представена им заповед и на свързаната с нея наказателна преписка. При този съдебен контрол трябва да се вземат предвид критериите за законност и за пропорционалност.

96.      При положение че установената с Рамково решение 2002/584 система се основава на висока степен на доверие между държавите членки, което предполага презумпция за спазване от всяка държава членка на установените с Хартата права, струва ми се, че съответствието с Хартата и с посоченото рамково решение на правна система като тази в случая, която обвързва издаването на европейска заповед за арест от прокуратурата с упражняването на предварителен съдебен контрол, не би могло да се постави под въпрос без надлежно установено доказателство за обратното. Оборването на тази презумпция може да се обоснове само с обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни относно функционирането на съдебната система в издаващата държава членка(57), съставляващи такова доказателство за обратното — данни, които в случая изглежда не са налице.

97.      При това положение считам, че с оглед на данните, представени на преценката на Съда, система като тази, която понастоящем е в сила в Австрия, е съобразена с изискванията по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584.

98.      Въз основа на това правя извод, че запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство дали системата на съответната издаваща държава членка съдържа процесуалните гаранции, необходими за спазване на правото на защита на лицето, за което се отнася европейската заповед за арест, и за осигуряване на контрол относно пропорционалността на тази заповед в съответствие с изискванията по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584. В дело като разглежданото в главното производство тази национална система трябва да съдържа следните елементи: i) първоначалното решение за издаване на европейската заповед за арест трябва да подлежи на съдебен контрол, в рамките на който сезираната юрисдикция осъществява внимателно разглеждане на посоченото решение преди да даде одобрението си, ii) този съдебен контрол трябва да се извърши преди посочената заповед да произведе правно действие, и iii) самото решение за одобряване на европейската заповед за арест (дадено вследствие на този съдебен контрол) трябва да подлежи на обжалване.

 Заключение

99.      С оглед на всички изложени по-горе съображения считам, че на въпроса, отправен до Съда от Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия), трябва да се отговори по следния начин:

„Запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички обстоятелства по разглежданото дело, на основание член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година, първо, дали европейската заповед за арест в случая е издадена от съдебен орган, второ, дали този съдебен орган е действал напълно независимо и трето, дали посоченият орган е преценил законността и пропорционалността на решението за издаване на подобна заповед.

В дело като разглежданото в главното производство, за да се установи, че системата на издаващата държава членка отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, може да се изтъкнат следните елементи:

–        първоначалното решение за издаване на европейската заповед за арест подлежи на съдебен контрол, в рамките на който сезираната юрисдикция разглежда внимателно посоченото решение преди да даде одобрението си,

–        този съдебен контрол се осъществява преди посочената заповед да произведе правно действие,

–        самото решение за одобряване на европейската заповед за арест (постановено вследствие на този съдебен контрол) подлежи на обжалване“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Решение от 27 май 2019 г. (прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, наричано по-нататък „решение OG и PI“).


3      Решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).


4      Следва да се отбележи, че на 22 август 2019 г. една и съща юрисдикция (Rechtbank Amsterdam, Амстердамски първоинстанционен съд, Нидерландия) отправя три преюдициални запитвания (C‑625/199 PPU, C‑626/19 PPU и C‑627/199 PPU), които се отнасят до същата правна проблематика.


5      Вж. член 2, параграф 2, тире 18.


6      Вж. точка 93 от настоящото заключение.


7      Вж. точки 9 и 10 от настоящото заключение.


8      В акта за преюдициално запитване (в точка 22) запитващата юрисдикция споменава декларация, изготвена от австрийското правителство. Според мен вероятно става въпрос за декларацията, посочена в документа на Съвета от 12 юни 2019 г., озаглавен „Judgments of the CJEU of 27 May 2019 in joined cases C‑508/18 andC‑82/19 PPU and in case C‑509/18 – public prosecutors offices acting as judicial authorities – Exchange of views on the follow-up – Paper by the Presidency“, документ № ST 9974 2019, стр. 13.


9      Посочено по-горе (вж. бележка под линия 2).


10      Вж. точки 11—15 от настоящото заключение.


11      Вж. точки 76—81от представеното заключение.


12      Решение от 30 май 2013 г., F (C‑168/13 PPU, EU:C:2013:358, т. 31).


13      Вж. решение от 12 февруари 2019 г., TC (C‑492/18 PPU, EU:C:2019:108, т. 30 и цитираната съдебна практика).


14      Вж. точки 24 и 25 от настоящото заключение.


15      Решение от 16 юли 2015 г., Lanigan (C‑237/15 PPU, EU:C:2015:474, т. 37).


16      Вж. член 2, параграф 2, тире 18 от Рамково решение 2002/584. Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че заинтересованото лице, съвместно със съизвършител, е извършило поне един опит за кражба, като е използвало нож с цел сплашване на трето лице (вж. т. 4 и 17 от настоящото заключение).


17      Решение OG и PI (т. 85—87).


18      Решения от 10 ноември 2016 г., Poltorak (C‑452/16 PPU, EU:C:2016:858, т. 33 и 35) и от 10 ноември 2016 г., Kovalkovas (C‑477/16 PPU, EU:C:2016:861, т. 34 и 36).


19      Вж. точка 76 и сл. от настоящото заключение.


20      Вж. точка 67 от решение OG и PI.


21      Вж. решение от 10 ноември 2016 г. (C‑477/16 PPU, EU:C:2016:861, т. 47).


22      Вж. точка 71 от решение OG и PI.


23      Решение от 27 май 2019 г. (Главен прокурор на Литва) (C‑509/18, EU:C:2019:457).


24      Пак там, точки 55 и 56. Съдът обаче не се произнася по въпроса дали решенията на литовския прокурор в областта на европейската заповед за арест могат да подлежат на обжалване, което изцяло да отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, като приканва запитващата юрисдикция да провери това.


25      Комисията добавя освен това, че посочената юрисдикция трябва да провери условията за издаване на европейската заповед за арест и нейната пропорционалност.


26      По смисъла на решения от 10 ноември 2016 г., Poltorak (C‑452/16 PPU, EU:C:2016:858, т. 33 и 35), от 10 ноември 2016 г., Kovalkovas (C‑477/16 PPU, EU:C:2016:861, т. 34 и 36) и на решение OG и PI (т. 50).


27      Решение OG и PI (т. 60).


28      Вж. точка 67 и сл. от настоящото заключение.


29      Решение от 10 ноември 2016 г., Özçelik (C‑453/16 PPU, EU:C:2016:860).


30      Вж. решение OG и PI (т. 50), в което Съдът посочва „министерствата или полицейските служби, които принадлежат към изпълнителната власт“. Вж. също решение от 10 ноември 2016 г., Özçelik (C‑453/16 PPU, EU:C:2016:860, т. 32).


31      Тук цитирам формулировката, използвана в пледоарията на австрийското правителство.


32      Това е потвърдено и от австрийското правителство в съдебното заседание. Прокуратурата води разследването и може най-добре да прецени дали е целесъобразно да се издаде европейска заповед за арест.


33      В съдебното заседание страните уточняват, че в това уведомление се посочва по-специално реформата, спомената в точка 60 от настоящото заключение, с която правомощията на съдия-следователите са прехвърлени на прокуратурата. Вж. също „Statement by the Republic of Austria pursuant to Article 6 of Council Framework Decision 2002/584/JHA of 13 June 2002 on the European arrest warrant and the surrender procedures between Member States, Annex to Council of the European Union, Council Framework Decision 2002/584/JHA on the European arrest warrant and the surrender procedures between Member States - Statement by the Republic of Austria on a change in the competent Authorities, Brussels, 5711/08, 28 January 2008“.


34      Вж. точка 67 от решение OG и PI. Вж. също точка 42 и бележка под линия 20 от настоящото заключение.


35      Решение OG и PI (т. 72 и 73).


36      Решение OG и PI (т. 74 и 75).


37      Вж. точка 66 от настоящото заключение.


38      Вж. точка 66 от настоящото заключение.


39      Вж. точка 15 от настоящото заключение.


40      Вж. точка 14 от настоящото заключение.


41      Съдът дава пример с конкретните указания на изпълнителната власт (вж. решение OG и PI, т. 74).


42      Вж. точка 59 от настоящото заключение.


43      Вж. съображение 10 от Рамково решение 2002/584.


44      Решение OG и PI (т. 49 и цитираната съдебна практика).


45      Вж. mutatis mutandis решение от 27 март 1963 г., Da Costa и др. (28/62—30/62, EU:C:1963:6, стр. 76).


46      C‑241/15, EU:C:2016:131, т. 55.


47      Вж. по-специално член 6 (право на свобода и сигурност) и член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) от Хартата.


48      Решение OG и PI (т. 43—46 и цитираната съдебна практика).


49      Вж. решение от 10 ноември 2016 г., Özçelik (C‑453/16 PPU, EU:C:2016:860, т. 25 и цитираната съдебна практика).


50      Вж. съображение 12 и член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584.


51      Вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело Bob-Dogi 1C‑241/15, EU:C:2016:131, т. 77—83).


52      Вж. моето заключение по дело Radu (C‑396/11, EU:C:2012:648, т. 60).


53      Вж. съображение 8 от Рамково решение 2002/584, решение от 10 ноември 2016 г., Kovalkovas (C‑477/16 PPU, EU:C:2016:861, т. 47) и решение OG и PI (т. 71).


54      Вж. точка 58 и сл. от настоящото заключение.


55      Вж. точка 13 от настоящото заключение.


56      Вж. точка 14 от настоящото заключение.


57      Вж. по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 61 и цитираната съдебна практика).