Language of document : ECLI:EU:F:2008:14

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

(първи състав)

1 февруари 2008 година

Дело F-77/07

Kay Labate

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Професионално заболяване — Рак на белия дроб — Пасивно тютюнопушене — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Labate иска да се отменят решенията на Комисията от 18 октомври 2004 г. и от 6 октомври 2006 г. за отхвърляне на искането за признаване на рака на белия дроб, от който е боледувал и починал съпругът ѝ, за професионално заболяване; да бъде осъдена Комисията да ѝ заплати в пълен размер обезщетението, на което има право на основание на член 73 от Правилника, а на основание член 9 от правилата относно осигуряването на длъжностните лица срещу риск от злополука и професионално заболяване да ѝ възстанови пътните разноски, направени от нейния съпруг във връзка с редовните консултации с лекуващия му лекар в Брюксел; Комисията да бъде задължена да предприеме други уместни мерки по преценка на съда и да бъде осъдена да заплати съдебните разноски

Решение: Отпаднало е основанието за постановяване на съдебно решение по същество по изложените в жалбата искания на жалбоподателката. Отхвърля като явно неоснователни исканията за обезщетение, направени с писмото на жалбоподателката от 25 октомври 2007 г. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Жалба за отмяна — Жалба срещу решение — Оттегляне на обжалваното решение в хода на производството — Жалба с отпаднал предмет — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество

(член 75 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Служебно осъждане на институцията ответник да заплати обезщетение

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Основанието за постановяване на съдебно решение по жалбата за отмяна отпада, когато в хода на производството оспорваното решение е изрично оттеглено от издалата го институция и при оттеглянето не е прието друго решение със същия предмет. Всъщност подобно оттегляне премахва обжалваното решение с обратно действие и произвежда същите правни последици, които биха били налице при уважаване на жалбата за отмяна.

В това отношение доводът, че институцията е оттеглила обжалваното решение, за да избегне съдебния контрол, не е в състояние да обоснове извода, че правният спор продължава да има предмет. Всъщност институцията не може да бъде упрекната, че след като е анализирала жалбата и всички данни по делото, е сметнала за желателно да отстрани определени недостатъци или нередности в решението, като образува ново производство по приемане на решение. От друга страна, макар за съжаление решението да е оттеглено със закъснение, това не променя констатацията, че обжалваното решение вече не съществува в правния мир.

(вж. точки 7, 11 и 13)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 септември 1996 г., Langdon/Комисия, T‑22/96, Recueil, стр. II‑1009, точки 12—14

2.      Макар да е вярно, че съгласно член 91, параграф 1 от Правилника общностният съд разполага с неограничена компетентност по финансовите спорове, която му позволява служебно да осъди съответната институция да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, общностният съд не може да се произнесе по този въпрос, преди да е проверил законосъобразността на акта, предмет на съдебния контрол. Всъщност, докато общностният съд не може да провери законосъобразността на обжалвания акт, нито да установи дали в действителност са причинени твърдените вреди и какво е тяхното естество, не може да се смята, че за институцията вече е възникнала отговорност.

В този смисъл когато се иска обезщетение за вредите, настъпили в резултат от неспазването на разумен срок за вземане на решение в производство за признаване на заболяване като професионално заболяване, като неспазването на този срок се дължи на оттеглянето на първоначалното решение и последващото повторно откриване на процедура пред лекарската комисия, общностният съд не може да провери нито дали оттегленото решение е било законосъобразно, нито дали в още неприключилото производство е спазен разумен срок за вземане на решение, при положение че не може да упражнява контрол във всички етапи на това производство, нито по отношение на всички условия, при които протича то, и не може да предвиди общата му продължителност. Освен това самото съдържание на решението, което в крайна сметка ще бъде прието, по правило не е известно на страните и на общностния съд и затова исканията за обезщетение на жалбоподателката по необходимост зависят от решението, взето в края на това производство.

(вж. точки 16—22)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., Stott/Комисия, T‑99/95, Recueil, стр. II‑2227, точка 72; 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑95 и II‑A‑2‑441, точки 163—167 и цитираната съдебна практика; 15 март 2007 г., Katalagarianakis/Комисия, Т–402/03, все още непубликувано в Сборника, точка 104.