ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
27 март 2007 година
Дело F-87/06
Thierry Manté
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за настаняване — Командирован национален експерт, назначен като длъжностно лице — Възстановяване на неоснователно платени суми — Явна недопустимост“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Manté, бивш командирован национален експерт, назначен като длъжностно лице на Европейските общности, иска, от една страна, отмяна на решението на органа по назначаването от 22 август 2005 г., с което му се отказва предоставяне на надбавка за настаняване и се нарежда възстановяването на изплатените на това основание суми, заедно с решенията на същия орган съответно от 17 октомври 2005 г. (решение, с което се отхвърля искането на г‑н Manté за преразглеждане на горепосоченото решение от 22 август 2005 г.), и от 10 май 2006 г. (решение, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на последния), и от друга страна, обезщетение за вредата, която той смята, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Съветът понася, наред с направените от него съдебни разноски, и половината от разноските на г‑н Manté.
Резюме
Производство — Решение, прието с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба
(член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 на Съвета)
В хипотезата на явно недопустима жалба предвидената в член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд възможност за произнасяне с мотивирано определение, без да се дава по-нататъшен ход на делото, не се прилага само за случаите, в които нарушението на правилата в областта на допустимостта е толкова явно и очевидно, че в полза на допустимостта на може да се изтъкне никакъв сериозен довод, а и за случаите, в които — след като се запознае с материалите по преписката —разглеждащият делото състав, като приема делото за достатъчно изяснено с оглед на материалите по него, е напълно убеден в недопустимостта на жалбата, по-конкретно предвид обстоятелството, че последната не отговаря на установените в постоянната съдебна практика изисквания, и освен това счита, че провеждането на съдебно заседание не би позволило да се предоставят каквито и да било нови сведения в това отношение. В подобна хипотеза отхвърлянето на жалбата с мотивирано определение не само допринася за процесуалната икономия, но и спестява на страните разходите, които биха произтекли от провеждането на съдебно заседание.
Такъв е случаят, когато в противоречие с постоянната съдебна практика, съгласно която при акт, който нарушава интересите му, длъжностното лице трябва да прибегне до предвидената в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица процедура за подаване на жалба по административен ред, то просто направи искане за преразглеждане на акт, който явно представлява нарушаващ интересите му акт, и след това подаде жалба по административен ред срещу отговора на администрацията на това искане, като не спазва предвидените в членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица срокове за подаване на жалба по административен и съдебен ред.
Освен това указанието, съдържащо се в решението за отхвърляне на искането на жалбоподателя във връзка с нарушаващия интересите му акт и според което това решение подлежи на обжалване по административен ред, все пак не може да има за последица прилагането в полза на жалбоподателя на съдебната практика относно извинимата грешка, тъй като в конкретния случай не е изпълнено условието за прилагане на тази съдебна практика, свързано с изискването за допустимо объркване в съзнанието на положило дължимата от добре осведомено лице грижа длъжностно лице; всъщност жалбоподателят по своя воля, а не поради действия на институцията, които могат да създадат заблуждение у него, е избрал да предприеме действия срещу нарушаващия интересите му акт, като направи искане; при подобни обстоятелства жалбоподателят би могъл да се позове на съдебната практика относно извинимата грешка само ако, като изпитва съмнения относно редовността на започналата с предявяването на искането процедура и като възнамерява да подаде жалба по административен ред в уредения тримесечен срок, считано от нарушаващия интересите акт, жалбоподателят се е отказал от това, тъй като в резултат на горепосоченото указание е убеден в редовността на първоначалното си искане.
(вж. точки 15, 16, 19, 20 и 23—26)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 юни 1991 г., Weyrich/Комисия, T‑14/91, Recueil, стр. II‑235, точки 32 и 34; 1 април 2003 г., Mascetti/Комисия, T‑11/01, Recueil FP, стр. I‑A‑117 и II‑579, точка 33
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Le Maire/Комисия, F‑27/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑47 и II‑A‑1‑159, точка 36