РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
29 септември 2009 година
Дело F-102/07
Petrus Kerstens
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедури по повишаване за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. — Предоставяне на точки за предимство — Точки за предимство, предоставени от генералните директори — Точки за предимство, с които се признава работата, извършена в интерес на институцията — Принцип на недопускане на дискриминация — Задължение за мотивиране“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Kerstens иска отмяната: на решението на органа по назначаването от 23 ноември 2005 г., с което му се предоставят 3 точки за предимство, дадени на разположение на всяка генерална дирекция, в случая служба „Управление и плащания по индивидуални права“, в процедурата за повишаване за 2004 г. (Informations administratives № 85‑2005 от 23 ноември 2005 г.); на решението на органа по назначаването от 23 ноември 2005 г., с което му се предоставят 0 точки за предимство, дадени на разположение на всяка генерална дирекция, в процедурата за повишаване за 2005 г. (Informations administratives № 85‑2005); на решението на органа по назначаването от 17 ноември 2006 г., с което му се предоставят 0 точки за предимство, дадени на разположение на всяка генерална дирекция, в процедурата за повишаване за 2006 г. (Informations administratives № 55‑2006 от 17 ноември 2006 г.); на решението на органа по назначаването от 17 ноември 2006 г., с което му се предоставят 0 точки за предимство за признаване на работата извършена в интерес на институцията в процедурата за повишаване за 2006 г. (Informations administratives № 55‑2006); на решението на органа по назначаването от 15 юни 2007 г. за отхвърляне на жалбите от 16 и 22 февруари 2007 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Система, въведена от Комисията — Разпределяне на точките за предимство в рамките на генералните дирекции
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Система, въведена от Комисията — Разпределяне на точките за предимство — Критерии
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. Целта на приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника, както е видно от член 5, параграф 1 от тези разпоредби, е да се възнаградят за усилията им длъжностните лица, за които е счетено, че имат най-големи заслуги, и в частност тези, които са допринесли за постигането на резултати, надхвърлящи индивидуалните им цели, или които са положили особени усилия и са постигнали забележителни резултати при изпълнение на задълженията си, за което свидетелства докладът за развитието на кариерата на съответните длъжностни лица. Съгласно член 5, параграф 2 от общите разпоредби за прилагане „големите“ точки за предимство, дадени на разположение на всяка генерална дирекция, а именно 6—10 точки за предимство, са запазени за длъжностните лица, които са постигнали най-високи резултати и са доказали, че имат изключителни заслуги, докато съгласно същата разпоредба „малките“ точки за предимство, а именно 0—4 точки за предимство, се разпределят между останалите длъжностни лица, за които се счита, че имат заслуги с оглед на предвидените в общите разпоредби за прилагане критерии.
Следователно предоставянето на точки за предимство трябва да се основава на съображения, свързани с особените заслуги на разглежданите длъжностни лица, като „големите“ точки за предимство са запазени за длъжностните лица, които са доказали, че имат изключителни заслуги.
От това следва, че при предоставянето на „големите“ точки за предимство генералният директор няма никакво задължение да изчерпи квотата, която му е дадена за тази цел.
Член 5, параграф 3 от общите разпоредби за прилагане, който предвижда, че по принцип всяка генерална дирекция изчерпва квотите от точки за предимство, с които разполага, все пак уточнява в бележка под линия, че тази разпоредба не може да постави под съмнение принципа на оценяване на заслугите във времево отношение, по-специално при групи с ограничен на брой персонал, при които наличието на неизползвани точки за предимство може да бъде обосновано.
(вж. точки 65—68)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точка 290; 3 май 2007 г., Crespinet/Комисия, T‑261/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 57; 1 април 2009 г., Valero Jordana/Комисия, T‑385/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 130
2. Макар прослуженото време в степента да може евентуално да играе роля при предоставянето на точките за предимство, дадени на разположение на всяка генерална дирекция, на длъжностни лица, които имат равностойни заслуги, в случай на недостатъчен брой точки, критерият за заслугите остава решаващ. Да се признае в решението за предоставяне на точки за предимство, че прослуженото време има решаващо значение, би било в противоречие с член 45 от Правилника и с член 5 от общите разпоредби за прилагане на посочения член 45, приети от Комисията, тъй като впрочем прослуженото време в степента изобщо не се посочва в член 5 като критерий за предоставяне на точки за предимство.
(вж. точка 140)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 4 юли 2007 г., Lopparelli/Комисия, T‑502/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 89; Valero Jordana/Комисия, посочено по-горе, точка 145