Language of document : ECLI:EU:F:2012:42

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

22 март 2012 година


Дело F‑5/08 DEP


Markus Brune

срещу

Европейска комисия

„Производство — Определяне на съдебните разноски — Действително направени разноски — Адвокатско възнаграждение — Жалбоподател, упражняващ професията адвокат“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване съгласно член 92 от Процедурния правилник, с което г‑н Brune моли да бъдат определени съдебните разноски по дело F‑5/08, Brune/Комисия, по реда на член 92, параграф 1 от Процедурния правилник

Решение:      Определя размера на подлежащите на възстановяване на г‑н Brune разноски по дело F‑5/08, Brune/Комисия, на 11 140,05 EUR.

Резюме

1.      Производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Реално извършване на разходите, чието възстановяване се иска — Тежест на доказване

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Пътни разноски на адвокат за явяване в съдебното заседание

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

4.      Производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Фактурирано от адвокат време за път, за да се яви в съдебното заседание

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

5.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Канцеларски разходи и разходи за далекосъобщителни услуги

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

6.      Производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Съдебни разноски, направени по производството за определяне на съдебните разноски — Липса на основание за произнасяне

(членове 86, 91 и 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Ако институцията ответник смята, че жалбоподателят и адвокатът му са се договорили с цел измама да определят фиктивен размер на исканите за покриване на разноските суми, тя трябва да уведоми за подозренията си компетентните национални професионални организации, които да преценят, след като се запознаят със случая, дали тези действия са в съответствие със съответните правила на професионалната етика. Безспорно жалбоподателят трябва да представи доказателства за реалното извършване на разходите, чието възстановяване иска, но от факта, че даден адвокат е подал жалбата, явил се е в съдебното заседание и е представил писмени становища, може да се заключи, че той действително е извършил необходимите действия във връзка с производството пред Съда на публичната служба. Следователно жалбоподателят има право да иска от Съда на публичната служба да определи каква част от сумата, която адвокатът му изисква за покриване на разходите, може да бъде възстановена от осъдената да заплати съдебните разноски страна.

(вж. точки 18 и 19)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 16 май 2007 г., Chatziioannidou/Комисия, F‑100/05 DEP, точка 19; 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, точка 21; 8 ноември 2011 г., U/Парламент, F‑92/09 DEP, точки 37 и 38

2.      Съдилищата на Съюза нямат правомощие да определят размера на възнагражденията, които страните дължат на адвокатите си, а само каква част от адвокатското възнаграждение може да бъде възстановена от осъдената да заплати съдебните разноски страна. При липсата в правото на Съюза на разпоредби с тарифен характер съдът трябва да прецени в какъв размер може да бъде възстановено възнаграждението, като се основава на броя часове, обективно необходими на адвокат за работа по делото. За тази цел по принцип следва да се вземат предвид предметът и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалният интерес на спора за страните. Следователно възприетото почасово възнаграждение може да бъде това на специализиран в дадена област адвокат, когато за разумно осведомена страна спорът може видимо да повдига особено сложни правни въпроси или да е от особено значение за тази страна, поради което има основание да се ползват услугите на специализиран адвокат. При все това съдилищата на Съюза не следва да вземат под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

(вж. точки 18 и 21—23)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Chatziioannidou/Комисия, посочено по-горе, точка 19; 1 юли 2009 г., Suvikas/Съвет, F‑6/07 DEP, точка 18; U/Парламент, посочено по-горе, точка 38

3.      Разходите за път, направени от адвоката за придвижване от неговата кантора до заседанието на Съда на публичната служба, могат да бъдат възстановени. Като се има предвид, че когато адвокатът използва собствения си лек автомобил, е трудно да се определи размерът на разходите му за път, тъй като за тази цел би трябвало да се вземат предвид разходът на гориво и амортизацията на превозното средство, размерът на разходите за път може да бъде определен с оглед на средната цена за пътуване с влак в първа класа.

(вж. точка 35)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 юли 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98 DEP, T‑208/98 DEP и T‑109/99 DEP, точка 40

Съд на публичната служба — Chatziioannidou/Комисия, посочено по-горе, точка 30

4.      Що се отнася до фактурираното от адвоката време за път, не е необосновано адвокатът да иска да бъде обезщетен за времето, което е прекарал в път, за да се яви в съдебното заседание, макар да не може да иска същото възнаграждение както за времето, през което е полагал труд.

(вж. точка 36)

5.      Разходите на даден адвокат за далекосъобщителни услуги не се приемат за прекалено високи, ако размерът им, заедно с този на канцеларските разходи, не превишава 5 % от подлежащото на възстановяване възнаграждение.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 26 януари 2006 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑79/96 DEP и T‑260/97 DEP, точка 71

Съд на публичната служба — Suvikas/Съвет, посочено по-горе, точка 41

6.      Макар за разлика от член 86 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, отнасящ се до съдебните решения или определенията, с които слага край на производството, член 92 от посочения правилник относно производството по оспорване на съдебните разноски да не предвижда произнасяне по разноските във връзка с производството по определяне на съдебните разноски в постановеното по него определение, се налага изводът, че ако, произнасяйки се по искане на основание член 92 от Процедурния правилник относно оспорването на съдебните разноски в главно производство, Съдът на публичната служба се произнесе по съдебните разноски, които са предмет на оспорване, и отделно по новите съдебни разноски, направени в рамките на производството за оспорване на съдебните разноски, той евентуално би могъл да бъде сезиран впоследствие с ново искане за оспорване на вторите съдебни разноски.

Поради това при определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Съдът на публичната служба следва да вземе предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяването на определението за определяне на съдебните разноски. Така Съдът на публичната служба може да определи размера на разходите по свързаното със съдебните разноски производство, които са били необходими по смисъла на член 91 от Процедурния правилник, за да избегне впоследствие пред него да бъдат оспорени вторите съдебни разноски.

(вж. точки 40 и 41)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, точки 51 и 52; U/Парламент, посочено по-горе, точки 63 и 64