Жалба, подадена на 3 октомври 2011 г. от ENI SpA срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-39/07, ENI/Комисия
(Дело C-508/11 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: ENI SpA (представители: G. M. Roberti, D. Durante, R. Arras, E. D'Amico, I. Perego, avvocati)
Другата страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Да се отмени изцяло или отчасти обжалваното Решение на Общия съд по дело T-39/07, доколкото с него се отхвърля жалбата на ENI, и в резултат от това:
да се отмени изцяло или отчасти Решението на Комисията от 29 ноември 2006 година (дело COMP/F/38.638 - Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация),
и/или да се отмени или най-малкото да се намали глобата, наложена на ENI с Решението на Комисията от 29 ноември 2006 година (дело COMP/F/38.638 - Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация),
при условията на евентуалност, да се отмени изцяло или отчасти обжалваното Решение по дело Т-39/07, доколкото с него се отхвърля жалбата на ENI, и да се върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по същество с оглед на указанията, предоставени му от Съда,
да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство или съдебните разноски по дело Т-39/07.
Правни основания и основни доводи
С първото правно основание, което се подразделя на четири части, Eni поддържа, че Общият съд е допуснал различни нарушения на правото, не е изпълнил задължението си за мотивиране и не е спазил основните принципи, установени с Хартата на основните права на ЕС и с ЕКПЧ, в ущърб на правото на защита на жалбоподателя. Eni твърди:
презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от страна на дружество майка не била обоснована с оглед на принципите, които уреждат възлагането на отговорност за нарушения на правото в областта на конкуренцията, и на принципите, свързани с презумпциите, установени в практиката на ЕСПЧ; при всички случаи Общият съд пропуснал да се произнесе по развитите в жалбата доводи относно обхвата на изискването за действително упражняване на решаващо влияние,
доказателствата, приведени от ENI с цел да се обори презумпцията за наличие на отговорност, не били анализирани правилно. Всъщност Общият съд се отклонил от правните канони, установени в това отношение от съответната практика на Съда и на самия Общ съд,
макар въз основа на съдебната практика Общият съд да утвърждава оборимия характер на презумпцията за наличие на отговорност, при прилагането ѝ той изопачава нейния действителен обхват, което прави невъзможно привеждането на поисканите от ENI доказателства за обратното и води до прилагането на режим на обективна отговорност,
без да излага мотиви, Общият съд приема, че не трябва да разглежда съображенията, изложени от ENI относно значението на принципа на ограничената отговорност на дружествата при възлагането на отговорност на дружеството майка по силата на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, и прилага неправилно правните критерии, произтичащи от съдебната практика относно правоприемството на предприятия в рамките на правото на конкуренция.
С второто правно основание, което се подразделя на две части, ENI твърди, че Общият съд е нарушил член 23 от Регламент 1/2003
1, принципа на пропорционалност и задължението за мотивиране. По-специално ENI изтъква, че Общият съд:
неправилно преценява тежестта на нарушението с оглед определянето на размера на глобата, като без да излага съображения за това, отрича относимостта на доказателствата, представени в тази връзка от ENI, както и на изложените доводи относно непропорционалността на приложения мултипликационен коефициент,
основава изключването от кръга на адресатите на обжалваното решение на Syndial в отклонение от критериите, произтичащи от съдебната практика относно правоприемството на предприятия, и като не отчита съответните последици за максималния размер на глобата.
____________1 - ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.