Преюдициално запитване от Svea hovrätt (Швеция), постъпило на 9 май 2018 г. — Dacom Limited/IPM Informed Portfolio Management AB
(Дело C-313/18)
Език на производството: шведски
Запитваща юрисдикция
Svea hovrätt
Страни в главното производство
Жалбоподател: Dacom Limited
Ответник: IPM Informed Portfolio Management AB
Преюдициални въпроси
1.1 По какви критерии следва да се определи дали даден материал представлява подготвителен материал за разработване по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2009/24/EО1 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми? Могат ли да представляват такъв подготвителен материал за разработване документи, в които са формулирани изискванията относно функциите, които трябва да бъдат изпълнявани от компютърна програма, и резултатите, които компютърната програма трябва да постига, например подробни описания на инвестиционни принципи или рискови модели за управление на активи, включително математически формули, които да се прилагат в компютърната програма?
1.2 За да представлява подготвителен материал за разработване по смисъла на директивата, трябва ли материалът да бъде толкова завършен и подробен, че практически да не изисква взимането на самостоятелни решения от лицето, което в действителност пише кода на компютърната програма?
1.3 Означава ли изключителното право върху подготвителния материал за разработване по смисъла на директивата, че компютърната програма, която се получава впоследствие от подготвителния материал, следва да се счита за адаптация на подготвителния материал за разработване и следователно не представлява самостоятелно произведение за целите на авторското право (член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2009/24/ЕО), или че подготвителният материал за разработване и софтуерът следва да се считат за различно обективно изражение на едно и също произведение, или че те са две самостоятелни произведения?
2.1 Може ли по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 2009/24/ЕО да се счита за служител на [фирмата клиент] консултант, нает от друга фирма, който е работил в продължение на няколко години за един и същ клиент и в изпълнение на задълженията си или по указанията, дадени му от клиента, е създал компютърна програма?
2.2 По смисъла на тази разпоредба по какви критерии следва да се преценява дали дадено лице е служител?
3.1 Означава ли член 11 от Директива 2004/48/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, че трябва да съществува възможност да се наложи съдебна забрана дори когато ищецът поддържа, че притежава спорното право върху интелектуална собственост съвместно със страната, срещу която е насочена съдебната забрана?
3.2 Ако отговорът на въпрос 3.1 е утвърдителен, различен ли би бил изводът, ако изключителното право се отнася до компютърна програма и тази компютърна програма не се разпространява, нито е обществено достъпна, а се използва само в стопанската дейност на някой съсобственик?
____________
1 OВ L 111, 2009 г., стр. 16.
2 OВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56.