Language of document :

Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia nº 17 de Palma de Mallorca (Испания), постъпило на 14 март 2019 г. — CY/Caixabank S.A.

(Дело C-224/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia nº 17 de Palma de Mallorca

Страни в главното производство

Жалбоподател: CY

Ответник: Caixabank S.A.

Преюдициални въпроси

Може ли с оглед на член 6, параграф 1 от Директива 93/131 обявяването на недействителността на клауза, съгласно която всички разходи за сключване, подновяване или обезсилване на договор за ипотечен кредит, се заплащат от кредитополучателя, на основание на неравноправност на тази клауза да бъде смекчено по отношение на реституционните последици от обявяването на клаузата за недействителна поради неравноправност?

Може ли с оглед на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която след обявяването за недействителна на клауза, съгласно която всички разходи за сключване, подновяване или обезсилване на договор за ипотечен кредит се заплащат от кредитополучателя, нотариалните разходи и разходите за външна агенция за административно обслужване се поделят поравно между кредитодателя и кредитополучателя да се счита за смекчаване по съдебен ред на недействителността на неравноправна клауза и следователно е в противоречие с принципа на необвързващо действие, съдържащ се в член 6, параграф 1 от Директива 93/13?

С оглед на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която след обявяването за недействителна на клауза, съгласно която всички разходи за сключване, подновяване или обезсилване на договор за ипотечен кредит се заплащат от кредитополучателя, последният е длъжен да заплати и разходите за оценка на имота и таксата за учредяване на ипотека, произтичащи от сключването на договора за кредит, нарушава ли принципа на необвързващото за потребителя действие на обявена за недействителна неравноправна клауза и допуска ли член 3, параграф 2 от Директива 93/13 възлагането на кредитополучателя на тежестта на доказване, че не му е било позволено да предостави своя оценка на имота?

Допуска ли Директива 93/13 с оглед на член 6, параграф 1 национална съдебна практика, съгласно която след обявяването за недействителна на клауза, която предвижда, че всички разходи за сключване, подновяване или обезсилване на договор за ипотечен кредит се заплащат от кредитополучателя, тази клауза може да продължава да поражда последици за кредитополучателя при подновяване или заличаване на ипотеката, в смисъл че той трябва да продължава да плаща разходите, произтичащи от подновяването или заличаването на ипотеката, и възлагането на тези разходи на кредитополучателя нарушава ли принципа на необвързващо за потребителя действие на обявена за недействителна неравноправна клауза?

С оглед на член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която частично се изключват реституционните последици от обявена за недействителна поради неравноправност клауза, която предвижда, че всички разходи за сключване, подновяване или обезсилване на договор за ипотечен кредит се заплащат от кредитополучателя в противоречие ли е с възпиращия за търговеца ефект, предвиден в член 7, параграф 1 от Директива 93/13?

Допускат ли принципът на забрана за смекчаване на действието на обявени за недействителни клаузи, установен в практиката на Съда, и принципът на необвързващо действие съгласно член 6 от Директивата национална съдебна практика, която смекчава реституционните последици от обявена за недействителна клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща всички разходи за сключване, подновяване или заличаване на ипотека, с оглед на интереса на кредитополучателя?

С оглед на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13, национална съдебна практика, съгласно която клаузата, наречена „комисиона за обработка на преписката“, издържа автоматично на проверката за прозрачност, нарушава ли принципа на обръщане на тежестта на доказване, установен в член 3, параграф 2 от Директивата, тъй като продавачът или доставчикът не трябва да доказва, че е предоставил предварителна информация и е договорил индивидуално тази клауза?

Допускат ли член 3 от Директива 93/13 и практиката на Съда национална съдебна практика, съгласно която може да се приеме, че потребителят трябва да знае per se, че е обичайна практика финансовите институции да взимат комисиона за обработка на преписката и следователно кредитодателят не е длъжен да предостави каквото и да било доказателство, че клаузата е договорена индивидуално, или напротив, във всички случаи кредитодателят трябва да докаже, че клаузата е договорена индивидуално?

С оглед на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и практиката на Съда в противоречие ли е с посочената директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата, наречена „комисиона за обработка на преписката“, не може да бъде анализирана по отношение на нейния неравноправен характер поради прилагането на член 4, параграф 2, тъй като се отнася до определянето на основния предмет на договора, или напротив, следва да се приеме, че комисионата за обработка на преписката не е част от цената на договора, а е акцесорно възнаграждение и следователно националната юрисдикция може да осъществява контрол относно прозрачността и/или съдържанието с цел да установи нейния неравноправен характер в съответствие с националното право?

С оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, който не е транспониран с LCGC2 в испанската правна система, противоречи ли на член 8 от Директива 93/13 положение, при което испанска юрисдикция се позовава и прилага член 4, параграф 2 от Директивата, когато тази разпоредба не е транспонирана в националния правов ред по волята на законодателя, който е потърсил пълна степен на защита по отношение на всички клаузи, които продавачът или доставчикът може да включи в потребителски договор, включително клаузи, които засягат основния предмет на договора, дори ако са съставени на ясен и разбираем език, ако се приеме, че клауза, наречена „комисиона за обработка на преписката“, съставлява основен предмет на договора за кредит?

С оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клаузата, наречена „комисиона за обработка на преписката“, когато не е договорена индивидуално и не е доказано от финансовата институция, че отговаря на действително предоставени услуги и направени разходи, създава ли значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора и следва ли да бъде обявена за недействителна от националната юрисдикция?

С оглед на член 6, параграф 1, във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 възлагането на продавача или доставчика на съдебните разноски, произтичащи от производство, в което потребител предявява иск за обявяване за недействителни на неравноправни клаузи, съдържащи се в сключен с него договор, и в което недействителността се обявява на основание на неравноправността, трябва ли да произтича от принципа на необвързващо действие и от принципа на възпиращия за продавача или доставчика ефект, когато искът за обявяване на недействителност е уважен от националната юрисдикция, независимо дали е осъществено конкретното възстановяване на суми на основание на съдебното решение, като се приеме освен това, че основната претенция е за обявяване на клаузата за недействителна и че възстановяването на суми е само една акцесорна претенция, свързана с основната претенция?

С оглед на принципа на необвързващо действие и на принципа на възпиращ ефект съгласно Директива 93/13 (член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1) реституционните последици от обявена за недействителна поради неравноправност клауза, съдържаща се в договор между потребител и продавач или доставчик, може ли да бъдат ограничени във времето, като се приеме възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за възстановяване на сума, въпреки че искът за установяване на пълна недействителност поради неравноправност на клаузата не се погасява по давност съгласно националното законодателство?

____________

1     Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; поправка в ОВ L 137, 2015 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2     Ley 7/1998, de 13 de abril, sobre condiciones generales de la contratación (Закон 7/1998 от 13 април 1998 г. за общите договорни условия).