Language of document :

Иск, предявен на 15 юли 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-668/19)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, L. Cimaglia)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

да установи, че като не е взела:

необходимите мерки, за да гарантира, че 166 агломерации с еквивалент жители над 2000 са съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води съгласно член 3 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води1 ,

необходимите мерки, за да гарантира, че в 610 агломерации с еквивалент жители над 10 000 или с еквивалент жители между 2 000 и 10 000, които заустват в сладки води или устия, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им са подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка съгласно член 4 от Директива 91/271/ЕИО,

необходимите мерки, за да гарантира, че в 10 агломерации с еквивалент жители над 10 000, които заустват в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на Директива 91/271/ЕИО, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им са подложени на по-строго пречистване от вторично пречистване или от друга равностойна обработка, съгласно член 5 от същата директива,

необходимите мерки, за да гарантира, че в 5 „чувствителни зони“ по смисъла на Директива 91/271/ЕИО минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот, съгласно член 5, параграф 4 от същата директива,

необходимите мерки, за да гарантира, че пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията на членове 4, 5, 6 и 7 от Директива 91/271/ЕИО, се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени, и че при проектирането на тези инсталации се държи сметка за сезонните колебания на притока органични вещества в 617 агломерации, съгласно член 10 от същата директива,

Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 3 и/или член 4 и/или член 5, както и по член 10 от Директива 91/271/ЕИО;

да осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С иска си Комисията упреква Италианската република, че не е транспонирала правилно, в някои части от националната си територия, Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за градските отпадъчни води.

Най-напред Комисията изтъква редица нарушения на член 3 от Директивата, който в параграф 1, втора алинея и в параграф 2 предвижда, че държавите членки са длъжни да гарантират, че най-късно до 31 декември 2005 г. всички агломерации, чийто еквивалент жители е над 2 000, ще бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води, които отговарят на изискванията на приложение I, точка А. В редица агломерации, които се намират в региони Абруцо, Калабрия, Кампания, Фриули Венеция Джулия, Ломбардия, Пулия, Сицилия, Вал д’Аоста и Венето, това задължение не е изпълнено коректно.

Освен това член 4, параграфи 1—3 от Директива 91/271/ЕИО предвижда, че най-късно до 31 декември 2005 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с еквивалентен жител над 10 000, или за всички зауствания, произлизащи от агломерации с еквивалентен жител между 2 000 и 10 000, държавите членки трябва да се погрижат отпадъчните води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка съгласно изискванията на приложение I, точка Б. Комисията е констатирала, че тези разпоредби не са спазени в редица агломерации, които се намират в региони Абруцо, Базиликата, Калабрия, Кампания, Фриули Венеция Джулия, Лацио, Лигурия, Ломбардия, Марке, Пулия, Пиемонт, Сардиния, Сицилия, Тоскана, Умбрия, Вал д’Аоста и Венето.

Член 5, параграф 2 и 3 от Директивата предвижда, че най-късно до 31 декември 1998 г. държавите членки трябва да се погрижат за всички зауствания, произлизащи от агломерации с еквивалентен жител над 10 000, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подложени на по-строго пречистване от предвиденото в член 4. Комисията е констатирала, че тези разпоредби не са спазени в редица агломерации, които се намират в региони Базиликата, Фриули Венеция Джулия, Лацио, Марке, Пулия, Сардиния и Венето.

Що се отнася до чувствителните зони, член 5, параграф 4 от Директивата предвижда възможността изискванията по параграфи 2 и 3 на същия член да не се прилагат към отделни станции за пречистване на градски отпадъчни води, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот. Това не е доказано по отношение на редица чувствителни зони, които се намират на италианска територия.

Неспазването на членове 4 и 5 от Директива 91/271/ЕИО в крайна сметка води до нарушение и на член 10 от същата директива, съгласно който пречиствателните станции за градски отпадъчни води трябва да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени.

____________

1 ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.