Language of document : ECLI:EU:F:2011:159

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


28 септември 2011 година


Дело F‑42/07


Antonio Prieto

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Вътрешен конкурс, обявен преди 1 май 2004 г. — Срочно нает служител, включен преди 1 май 2006 г. в списъка с подходящи кандидати — Класиране в степен — Член 5, параграф 4 и член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника — Надбавка за секретариат — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н M. Prieto иска отмяна на решението на Парламента от 9 юни 2006 г., с което, считано от 1 юли 2006 г., е назначен като длъжностно лице в изпитателен срок, доколкото с това решение е класиран със степен AST 2, стъпка 3

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.


Резюме


1.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 4, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен и класиране в стъпка — Срочно нает служител, назначен като длъжностно лице

(член 32 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграф 4 от приложение XIII; член 8 от Условията за работа на другите служители)

3.      Право на Съюза — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията

1.      Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника се отнася до срочно наетите служители, вписани „в списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, както и до тези, които са вписани „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Макар конкурсът за „преминаване в категория“ да е също по естеството си вътрешен конкурс, разглежданата разпоредба следва да се тълкува по начин, който ѝ придава полезно действие, като се избягва, доколкото е възможно, всяко тълкуване, което би довело до заключението, че тази разпоредба е излишна. Видно е, че законодателят е искал да обозначи с понятието „вътрешни конкурси“ т.нар. конкурси за титуляризиране, чиято цел е — при спазване на съвкупността от уреждащи достъпа до европейската публична служба разпоредби на Правилника — като длъжностни лица да се назначават служители, които вече имат известен опит в съответната институция и са доказали способностите си да заемат съответните длъжности. Това тълкуване се потвърждава от текста на член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, в който се посочват само длъжностните лица, вписани „в списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, без да се споменават длъжностните лица, вписани „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Такова споменаване би било неоправдано, тъй като няма основание да се титуляризират служители, които вече са длъжностни лица.

За да бъде приложим член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, следва да е налице преминаване от „стара категория“ в „нова категория“ било след конкурс, в резултат от който е съставен „списък на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, било след вътрешен конкурс за титуляризиране, довел до такова преминаване в категория. Така, упражнявайки широкото си право на преценка по отношение на преходните разпоредби и на критериите за класиране, законодателят се е отклонил от общото правило във връзка с класирането на новоназначени длъжностни лица, посочено в член 31, параграф 1 от Правилника, допълнен с член 12, параграф 3 или с член 13, параграф 1 от приложение XIII към този правилник, що се отнася до издържалите успешно конкурс кандидати, които са включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са назначени съответно между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., и след 1 май 2006 г., като е запазил за служителите, назначени като длъжностни лица в изпитателен срок, които вече имат опит в съответната институция и са доказали в горепосочените конкурси способността си да заемат длъжност от по-висока категория, възможността да бъдат класирани в степен, различна от посочената в обявлението за конкурса.

(вж. точки 48, 49, 54 и 55)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, точки 45 и 46; 12 ноември 1998 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑294/97, точка 51

Съд на публичната служба — 12 май 2010 г., Peláez Jimeno/Парламент, F‑13/09, точки 40, 41, 46 и 47

2.      Правото на Съюза не закрепва изрично нито принцип на непрекъснатост на кариерното развитие, нито принцип на кариерно развитие. Още по-малко правото на Съюза признава общо на срочно наетия служител, станал длъжностно лице, право на кариерно развитие. Член 32, трета алинея от Правилника предвижда само че срочно наетият служител запазва придобитата в това качество стъпка при назначаването му като длъжностно лице.

Член 32 от Правилника и член 8 от Условията за работа на другите служители, в редакцията им към 30 април 2004 г., предвиждат за срочно наетите служители възможност да продължат кариерното си развитие като длъжностни лица в съответствие с предвидените в Правилника процедури, като в този случай съответният срочно нает служител запазва придобитата в това качество стъпка, ако бъде назначен като длъжностно лице в същата степен непосредствено след изтичането на срочния му договор.

Същевременно е вярно, от една страна, че цитираните по-горе разпоредби гарантират на срочно наетия служител, назначен като длъжностно лице в същата степен, единствено вече придобитата стъпка, и от друга страна, че непрекъснатост на кариерното развитие се осигурява в съответствие с установените в Правилника процедури. Най-сетне, налага се изводът, че като се изключи член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, който, доколкото се отнася до преходна разпоредба, трябва да се тълкува стеснително, останалите разпоредби на Правилника не признават на срочно наетите служители възможността да бъдат назначени като длъжностни лица с придобитата от тях степен, в случай че тази степен е по-висока от обявената за издържания от тях конкурс.

(вж. точки 61, 69 и 70)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 5 март 2008 г., Toronjo Benitez/Комисия, F‑33/07, точка 87

3.      Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията, като му е дала конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, е породила у него основателни надежди.

За сметка на това никой не може да твърди нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията.

Изпратеното от колега на длъжностното лице електронно съобщение, с което „се потвърждава, че при назначаването длъжностното лице ще бъде класирано с придобитата като срочно нает служител степен/стъпка“, действително съдържа конкретна информация, но тази информация не е дадена от органа по назначаването, който единствен има право да класира в степен и стъпка длъжностните лица.

(вж. точки 98, 99, 101 и 102)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 март 2003 г., Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, точка 26; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точка 96

Съд на публичната служба — 30 септември 2010 г., De Luca/Комисия, F‑20/06, точка 102; 28 октомври 2010 г., Sørensen/Комисия, F‑85/05, точка 84