Language of document : ECLI:EU:F:2008:124

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

8 октомври 2008 година

Дело F-44/07

Florence Barbin

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за предоставяне на точките за заслуги в Европейския парламент — Незаконосъобразност на указанията, които уреждат тази процедура — Съпоставяне на заслугите“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Barbin иска отмяна на решението на Европейския парламент от 16 октомври 2006 г., с което в рамките на процедурата за повишаване за 2005 г. ѝ се присъжда само една точка за заслуги

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност

(член 241 ЕО)

1.      Предвид ограничения брой точки за заслуги, който може да присъжда отделната генерална дирекция, и предвид обстоятелството, че всяко подлежащо на повишаване длъжностно лице от дирекция или служба се съревновава с всички останали длъжностни лица от тази дирекция или служба за ограничен брой точки за заслуги, съпоставянето на заслугите с оглед на присъждането на длъжностното лице на точки за заслуги може да се извърши само в рамките на генералната дирекция, в която работи това лице. Генералната дирекция, която следва да присъди точки за заслуги, е тази, в която длъжностното лице е работило най-дълго време през референтната година.

(вж. точки 44 и 45)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 март 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑289/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑39 и II‑A‑2‑171, точки 68 и 69; 27 септември 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑156/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑189 и II‑A‑2‑969, точки 52 и 53

2.      Обхватът на възражението за незаконосъобразност трябва да бъде ограничен до необходимото за разрешаването на правния спор. Общият акт, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва да бъде пряко или непряко приложим в конкретното производство по обжалване и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт.

(вж. точка 61)

Позоваване на:

Съд — 31 март 1965 г., Macchiorlati Dalmas/Върховен орган, 21/64, Recueil, стр. 227, 245; 13 юли 1966 г., Италия/Съвет и Комисия, 32/65, Recueil, стр. 563, 594

Първоинстанционен съд — 26 октомври 1993 г., Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, Recueil, стр. II‑1047, точка 57; 3 февруари 2000 г., Townsend/Комисия, T‑60/99, Recueil FP, стр. I‑A‑11 и II‑45, точка 53

Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Sanchez Ferriz/Комисия, F‑19/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑41 и II‑A‑1‑135, точка 57