Language of document :

Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Albacete (Испания), постъпило на 2 октомври 2018 г. — Кредитополучатели/Globalcaja S.A.

(Дело C-617/18)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia de Albacete

Страни в главното производство

Ищци: Кредитополучатели

Ответник: Globalcaja S.A.

Преюдициални въпроси

Изключва ли „необвързващото действие“ по член 6, параграф 1 от Директива 93/131 възможността продавачът или доставчикът и потребителят да смекчат с частноправно споразумение клауза, която не отговаря на изискването за съставяне на ясен и разбираем език по член 4, параграф 2, чрез намаляване на минималния лихвен процент по тази клауза или чрез заместването ѝ с друга клауза, която е по-малко неблагоприятна за потребителя?

Променя ли се отговорът на този въпрос, ако смекчаването е част от сключено между потребител и продавач или доставчик споразумение, чиято цел е именно спорът относно евентуалната липса на прозрачност на неиндивидуално договорена клауза, включена в предходен договор между тях, да бъде решен извънсъдебно?

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че понятията „основ[ен] предмет на договора“ и „съответствие[…] [между] цената и възнаграждението, от една страна, [и] […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ обхващат две клаузи, включени в неиндивидуално договорено споразумение между продавач или доставчик и потребител, с които, от една страна, се смекчава включена в предходен договор между тях клауза — чрез заместването ѝ с друга, по-малко неблагоприятна за потребителя — а от друга страна, потребителят се отказва от правото си да предявява претенции по съдебен или извънсъдебен ред във връзка с евентуалната липса на прозрачност на тази клауза и произтичащите от тази липса на прозрачност последици?

Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 4 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че „характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът“ и „[...] всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване“ могат да се отчитат при извършването на преценката за неравноправност само на клаузи, които не се отнасят до основния предмет на договора? Или обратно, могат ли същите тези критерии да се отчитат при извършването на преценката за прозрачност на клаузи, които се отнасят до основния предмет [на договора по] член 4, параграф 2?

Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с член 4, параграф 2 от Директивата — по-конкретно по отношение на произтичащите от него изисквания за съставяне на ясен и разбираем език и за прозрачност — национална съдебна практика, съгласно която при неиндивидуално договорено споразумение между продавач или доставчик и потребител, с което се смекчава прилагането на клауза, включена в предходен договор между тях, не е необходимо продавачът или доставчикът да уведомява потребителя за евентуалната липса на прозрачност на тази клауза, тъй като според същата национална съдебна практика критериите за липса на прозрачност са ноторно известни?

Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 4, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че отказ на потребителя да предявява по съдебен или извънсъдебен ред претенции във връзка с евентуалната липса на прозрачност на неиндивидуално договорена клауза отговаря на изискването за „съставяне на ясен и разбираем език“ само ако продавачът или доставчикът е уведомил предварително потребителя за конкретните права, от които той се отказва, и по-специално за конкретната сума, която се отказва да претендира?

____________

1     Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).