Преюдициално запитване от Corte di appello di Napoli (Италия), постъпило на 22 януари 2020 г. — TJ/Balga Srl
(Дело C-32/20)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte di appello di Napoli
Страни в главното производство
Жалбоподател: TJ
Ответник: Balga Srl
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че при незаконосъобразни колективни уволнения се признава правото на защита, която отговаря на критериите за ефективност, ефикасност, адекватност и възпиращо действие, доколкото тези изисквания характеризират санкциите, предвидени от „правото на Съюза“, за да се гарантира зачитането на основните ценности, с които трябва да се съобрази нормата от националното право или практиката по прилагането ѝ, която предвижда конкретна санкция срещу всяко неоснователно уволнение? Представляват ли поради това посочените по-горе критерии външно ограничение, релевантно и приложимо в съдебните производства за целите на дейността на националния съд за привеждане в съответствие с правото на ЕС на националната правна уредба за прилагане на Директива 98/59/ЕО1 или на практиката по прилагането на тази правна уредба?
Трябва ли — с цел да се определи равнището на защита, изисквано от правото на Съюза в случай на незаконосъобразно колективно уволнение — член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува, като се вземе „надлежно под внимание“ — и следователно, като се приеме за релевантен — съдържанието на член 24 от ревизираната Европейска социална харта, посочена в Разясненията, което следва от решенията на Европейския комитет по социални права и дали при това положение правото на Съюза допуска национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, които, като изключват мярка за възстановяване на работа, ограничават защитата само до средство за обезщетение, което се характеризира с таван, обвързан с приоритетния критерий за продължителност на трудовия стаж, а не за обезщетение за вредите, претърпени от работника поради загубата на източника му на издръжка?
Трябва ли поради това националната юрисдикция — при преценка на степента на съвместимост на националната правна норма, с която се прилага или определя мярката за защита в случай на незаконосъобразни колективни уволнения (поради нарушаване на критериите за подбор) — да вземе предвид съдържанието на Европейската социална харта, което следва от решенията на нейните органи и във всеки случай да приеме, че е необходимо пълно обезщетяване — или поне приблизително такова — на икономическите последици, произтичащи от загубата на трудовия договор?
Допускат ли членове 20, 21, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в изпълнение на Директива 98/59/ЕО държава членка да приеме правна уредба или практика по прилагането ѝ, която предвижда само за наетите след 7 март 2015 г. работници, засегнати от тази процедура, система на санкции, която — за разлика от това, което е гарантирано на другите работници, засегнати от тази процедура, но наети преди тази дата — изключва възстановяването на работа и във всеки случай обезщетяването на последиците, произтичащи от загубата на доход и социално осигуряване, като признава само обезщетение, представляващо сума, определена предимно въз основа на критерия за продължителност на трудовия стаж, като в резултат на това разграничава санкцията въз основа на датата на наемане, така че се създава разлика в равнищата на защита, основана на посочения по-горе критерий, а не върху действителните последици, понесени вследствие на несправедливата загуба на източника на издръжка?
____________
1 Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения (OB L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95)