РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
13 декември 2012 година
Дело F‑2/11
BW
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Длъжностно лице в изпитателен срок — Липса на титуляризиране след изтичането на изпитателния срок — Мотивиране на решението за освобождаване на длъжностно лице в изпитателен срок — Право на защита“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която BW иска главно отмяна на решението на Европейската комисия от 1 март 2010 г. да не го титуляризира
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Задължение за мотивиране — Обхват — Задължение за изтъкване на конкретни примери в подкрепа на дадените лични оценки — Липса
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Предмет — Условия за протичане
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Решение да не бъде титуляризирано длъжностното лице в изпитателен срок — Решение за освобождаване на длъжностно лице титуляр — Различна правна същност — Съответно приложими съображения за преценка
(член 34, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка на резултатите — Оценка на способностите на длъжностното лице в изпитателен срок — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Задължение длъжностното лице в изпитателен срок да бъде преместено на друга работа в случай на продължаване на изпитателния срок — Липса
(член 34, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Атестиране — Наличие на разногласия между длъжностно лице и негов ръководител — Липса на значение за способността на последния да прецени заслугите на заинтересованото лице
8. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемането на неблагоприятен за него акт — Обхват — Оценка в края на срока за изпитване — Изключване
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
1. Въпреки че за всяко длъжностно лице в изпитателен срок е необходимо в началото на този срок да се определят целите, които то трябва да постигне, и то защото, макар да няма разпоредби в този смисъл, тези цели задават основата, на която оценяващият може да оцени ефикасността на съответното длъжностно лице в изпитателен срок, задължението за мотивиране предполага оценяващият само да посочи основните характеристики на работата на длъжностното лице в изпитателен срок, отнасящи се в частност до способността му да изпълнява присъщите на неговата длъжност задължения, както и до неговата ефикасност и поведението му в службата, а не да укаже кои от поставените цели не са били постигнати. Освен това, ако задължението за мотивиране е изпълнено и ако оценката е ясно индивидуализирана, а не безлична, оценяващият не е длъжен да доуточнява съображенията си, като привежда конкретни примери в подкрепа на всяка лична оценка в доклада за изпитателния срок.
По принцип докладът за изпитателния срок трябва да съдържа само оценки за периода, за който е изготвен. Когато обаче изпитателният срок на съответното лице е продължен, оценяващият може да включи в доклада за периода, с който изпитателният срок е бил продължен, и наблюдения за първоначалния изпитателен срок, без това да съставлява порок на доклада, при положение че чрез тези данни се изяснява развитието в работата на жалбоподателя.
Дали администрацията е спазила задължението си да мотивира всеки доклад за оценка от изпитателния срок трябва да се преценява след изготвянето на окончателния текст на този доклад. Ето защо изменението на съдържанието на доклада за оценка от изпитателния срок, преди да е станал окончателен, не съставлява нарушение на задължението за мотивиране.
(вж. точки 43—45)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, точка 86
2. Правилото за съгласуваност между предварителната административна жалба и подадената по съдебен ред жалба има значение само в хипотезата, в която подадената по съдебен ред жалба е с различен предмет в сравнение с административната жалба, тоест когато с нея се оспорва процесуалната законосъобразност на акта, въпреки че същият е обжалван по административен ред само по съображения за материална незаконосъобразност, или обратно, ако с нея се оспорва материалната законосъобразност на акта, въпреки че същият е обжалван по административен ред само по съображения за процесуална незаконосъобразност. Обстоятелството, че жалбоподателят е използвал услугите на адвокат при обжалването по административен ред, е без значение за преценката дали е изменен предметът на спора.
(вж. точки 46, 140 и 141)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точка 119
3. Въпреки че изпитателният срок, който е предназначен да позволи на администрацията да прецени способностите на лицето да изпълнява присъщите на неговата длъжност задължения, както и неговата ефикасност и поведението му в службата, не може да се отъждестви с период на обучение, все пак е налице императивно изискване в този срок заинтересованото лице да получи възможност да покаже своите качества. Посоченото условие на практика означава, че длъжностното лице в изпитателен срок трябва не само да разполага с подходящи материални условия, но и да получи необходимото обучение и съвети с оглед на естеството на функциите си, така че да е в състояние да се адаптира към специфичните нужди на длъжността, която заема.
(вж. точка 104)
Позоваване на:
Съд — 15 май 1985 г., Patrinos/ИСК, 3/84, точки 20 и 21
Първоинстанционен съд — 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, точка 95
Съд на публичната служба — 16 април 2008 г., Doktor/Съвет, F‑73/07, точка 31
4. Решението, с което се отказва титуляризиране, по своето естество се различава от същинското освобождаване на вече титуляризирано длъжностно лице. Докато във втория случай се налага обстоен анализ на мотивите за прекратяване на учреденото служебно правоотношение, в решенията за титуляризиране на длъжностните лица в изпитателен срок анализът трябва да бъде общ и да се отнася до съществуването или не на съвкупност от положителни фактори, установени в изпитателния срок и сочещи, че титуляризирането на това лице е в интерес на службата.
(вж. точка 78)
Позоваване на:
Съд — 17 ноември 1983 г., Tréfois/Съд, 290/82, точки 24 и 25
Съд на публичната служба — 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, точки 61 и 62
5. Следователно съдът на Съюза не може да заменя със своя преценката на институциите относно постигнатия през изпитателния срок резултат и годността на кандидата за окончателно назначаване в администрацията на Европейския съюз, тъй като неговият контрол по отношение на материалната законосъобразност на решението се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точка 78)
Позоваване на:
Съд — Tréfois/Съд, посочено по-горе, точки 24 и 25
Съд на публичната служба — Krcova/Съд, посочено по-горе, точки 61 и 62
6. Задължението за полагане на грижа, което администрацията има към своите служители, отразява равновесието между правата и задълженията, което Правилникът създава в отношенията между публичния орган и служителите на публична служба. Това задължение, както и принципът на добра администрация по-конкретно налагат, когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това да отчита не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице. От член 34, параграф 3, трета алинея от Правилника ясно личи, че администрацията има възможност, а не задължение да премести на друга работа длъжностното лице, чийто изпитателен срок е решила да продължи. Ако обаче се допусне задължението за полагане на грижа и принципът на добра администрация да водят до преобразуване на тази възможност в задължение за администрацията, те биха изменили създаденото с Правилника равновесие между правата и задълженията в рамките на правоотношенията между публичния орган и служителите на публична служба.
(вж. точки 112, 122 и 123)
Позоваване на:
Съд — 4 февруари 1987 г., Maurissen/Сметна палата, 417/85, точка 12
Съд на публичната служба — Doktor/Съвет, посочено по-горе, точка 42
7. Макар да не е изключена възможността разногласията между длъжностното лице и неговия ръководител евентуално да породят известно раздразнение у ръководителя, това само по себе си не означава, че последният вече не е в състояние да преценява обективно заслугите на заинтересованото лице.
(вж. точка 114)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, точка 150
8. Зачитането на правото на защита във всяко образувано срещу дадено лице производство, което може да завърши с неблагоприятен за него акт, представлява основен принцип на правото на Съюза. Този принцип изисква съответното лице да получи възможност да изложи надлежно своето становище по всички обстоятелства, които биха могли да бъдат отчетени в негов ущърб в бъдещия акт.
Докладът за оценка от изпитателния срок обаче не е акт с неблагоприятни последици, а подготвителен акт за издаването на решение за титуляризиране или освобождаване на съответното длъжностно лице в изпитателен срок. Ето защо при липсата на конкретна разпоредба оценяващият не е длъжен да изслушва жалбоподателя преди изготвянето на доклада. Освен това оценяващият може да измени доклада за оценка от изпитателния срок след изслушването на заинтересованото лице.
(вж. точки 136, 137 и 139)
Позоваване на:
Съд — 10 юли 1986, Белгия/Комисия, 234/84, точка 27; 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, точка 99; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, точка 37
Първоинстанционен съд — 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, точка 64
Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точка 81