Language of document : ECLI:EU:F:2014:221

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

17 септември 2014 година

Дело F‑21/10 DEP

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Член 92 от Процедурния правилник — Представителство на институция от адвокат — Адвокатски възнаграждения — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Искане за мораторни лихви“

Предмет:      Искане за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, подадено на основание член 92 от Процедурния правилник от Европейската комисия след определение Marcuccio/Комисия (F‑21/10, EU:F:2011:24)

Решение:      Определя на 3 065 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑21/10, Marcuccio/Комисия. Посочената в точка 1 сума ще бъде олихвена при забава, от датата на връчване на настоящото определение до датата на действителното ѝ изплащане, с прилагания от Европейската централна банка процент за основните ѝ операции на рефинансиране в сила от първия календарен ден на месеца на падежа плюс 3,5 процентни пункта.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Включване — Обстоятелства, които следва да се вземат предвид за целите на определянето

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Мораторни лихви

(членове 81—83 и 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Както произтича от член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение І към посочения статут — институциите на Съюза могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Възнаграждението на последния следователно попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да бъде длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно оправдана.

Що се отнася до определянето на размера, до който адвокатските възнаграждения могат да бъдат възстановени, съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а да определя размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Аналогично обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Съдът на публичната служба чрез обективна преценка да определи размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя му налага да извърши непременно стриктна преценка на предявените от тази страна искания.

По същия начин, размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба.

Що се отнася до обема на работата, свързана с досъдебното производство, съдията на Съюза следва да направи справедлива преценка на работата, абсолютно необходима за целите на главното производство, като определи броя работни часове на адвоката.

(вж. точки 18—20, 22 и 30)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — определения Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P-DEP, EU:Т:2013:269, т. 20 и Marcuccio/Комисия, T‑366/10 P‑DEP, EU:Т:2014:63, т. 33 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — определение Chatzidoukakis/Комисия, F‑84/10 DEP, EU:F:2014:41, т. 21, 22 и 24 и цитираната съдебна практика

2.      По силата на член 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба констатирането на задължение за заплащане на мораторни лихви върху сумата на съдебните разноски, които съответната страна е осъдена от този съд да понесе, и определянето на приложимия лихвен процент са въпроси от изключителната компетентност на Съда на публичната служба.

От членове 81—83 от посочения процедурен правилник е видно, че определението само по себе си не е предмет на постановяване. От него трябва да е видна датата на неговото приемане и да му се признае задължителна сила, считано от деня на връчването му. От това следва, че искането на страна за мораторни лихви, считано от датата на постановяване на определението, което предстои да се постанови, трябва да се разглежда като искане до Съда на публичната служба да присъди мораторни лихви върху подлежащите на възстановяване съдебни разноски едва след връчването на определението за определяне на разноските. По този начин страната има право на мораторни лихви върху размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, определен от съда, считано от връчването на определението, с което съдебните разноски се определят, до действителното изплащане на посочените разноски.

(вж. точки 34, 36 и 37)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — определение Marcuccio/Комисия, T‑450/10 P-DEP, EU:T:2014:32, т. 47

Съд на публичната служба — определение Chatzidoukakis/Комисия, EU:F:2014:41, т. 38 и цитираната съдебна практика