РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
2 май 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Съществуващи помощи и нови помощи — Понятие за нова помощ — Възстановяване на данък върху дивидентите — Обхват на данъчен режим, разширен по отношение на дружества, установени извън територията на съответната държава членка — Свободно движение на капитали — Задължения на националните юрисдикции“
По дело C‑598/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof’s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос, Нидерландия) с акт от 12 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 16 октомври 2017 г., в рамките на производство по дело
A-Fonds
срещу
Inspecteur van de Belastingdienst,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: J.‑C. Bonichot (докладчик), председател на състава, C. Toader, A. Rosas, L. Bay Larsen и M. Safjan, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за A-Fonds, от R. van der Jagt,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P.‑J. Loewenthal, A. Bouchagiar, S. Noë и N. Gossement, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 декември 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 107 и 108 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между A-Fonds и Inspecteur van de Belastingdienst (инспектор от данъчната администрация на Нидерландия, наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод възстановяването на данъка върху дивидентите, удържан от нидерландската данъчна администрация.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 1, буква в) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“.
4 Член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), предвижда разпоредби, идентични на посочените в предходната точка.
5 Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент № 659/1999 (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), предвижда:
„За целите на член 1, буква в) от [Регламент № 659/1999] промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, ко[и]то не оказва[т] влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за промяна на съществуваща помощ“.
Нидерландското право
Wet Vpb 1969
6 Wet op de vennootschapsbelasting (Закон за корпоративния данък) от 8 октомври 1969 г. в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Wet Vpb 1969“), предвижда в член 2, параграф 1, букви f) и g):
„Местни данъчнозадължени лица, платци на данъка, са следните образувания, установени в Нидерландия:
[…]
f. колективни инвестиционни фондове;
g. предприятия, посочени в параграф 3, които са собственост на юридически лица на публичното право“.
7 Член 2, параграф 3 от Wet Vpb 1969 установява списък на предприятия, извършващи дейност в някои икономически сектори.
8 Съгласно член 2, параграф 7 от Wet Vpb 1969 предприятията, в които само нидерландски юридически лица на публичното право са пряко или косвено акционери, съдружници или членове, както и предприятията, чиито управители само се назначават и освобождават пряко или косвено от нидерландски юридически лица на публичното право и чиито активи при ликвидация се предават само на юридически лица на публичното право, „подлежат на облагане с данъка само доколкото извършват стопанска дейност по смисъла на параграф 3“.
Wet DB 1965
9 Wet op de dividendbelasting (Закон за данъка върху дивидентите, наричан по-нататък „Wet DB 1965“) е изменян няколко пъти през периода, през който са настъпили фактите по главното производство.
10 В редакцията му, в сила от 11 юли 2008 г., припомнена от запитващата юрисдикция, Wet DB 1965 предвижда в член 1, параграф 1:
„С понятието „данък върху дивидентите“ се означава прекият данък, с който се облагат лицата, получаващи пряко или посредством удостоверения доходи от акции […]“.
11 В същата редакция член 10 от Wet DB 1965 уточнява реда и условията за възстановяване на този данък, както следва:
„1. Юридическо лице, установено в Нидерландия, което не подлежи на облагане с корпоративен данък, може да поиска данъчния инспектор да вземе решение, което може да се обжалва по административен ред, за възстановяване на данъка върху дивидентите, удържан през календарната година, когато този данък надхвърля 23 EUR.
[…]
3. Параграф 1 се прилага по аналогия по отношение на предприятие, установено в друга държава — членка на Европейския съюз, което не се облага в тази държава с данък върху печалбата и което, ако бе установено в Нидерландия, също нямаше да подлежи на облагане с корпоративен данък. Първото изречение не се прилага по отношение на предприятия, които изпълняват функция, сравнима с тази на предприятията за инвестиране по член 6a или член 28 от [Wet Vpb 1969]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 A-Fonds е Spezial-Sondervermögen (колективен инвестиционен фонд), който няма юридическа правосубектност и е установен в Германия.
13 Такива фондове са освободени от корпоративен данък и от търговски данък. Приема се, че участващите в тези фондове инвеститори получават от тях доходи пропорционално на съответните им дялове. За тези доходи се събира данък, с който се облагат инвеститорите в съответствие с техния личен данъчен статут съгласно германското данъчно законодателство.
14 От учредяването на A-Fonds всички негови акции се притежават от BBB.
15 BBB е публичноправен субект по германското право (Anstalt des öffentlichen Rechts), който има юридическа правосубектност и е съставен от сдружение от германски общини, които са публичноправни юридически лица. Той извършва банкова дейност, но няма само за цел реализирането на печалба. Той е натоварен и със задача от обществен интерес. По този начин BBB насочва част от доходите си в подкрепа на социални, културни, спортни, научни и образователни дейности в провинцията, в която извършва дейността си.
16 BBB подлежи на облагане в Германия с корпоративен данък и професионален данък. От акта за преюдициално запитване е видно и че дивидентите, които получава, са освободени до 95 % от данък върху доходите в Германия и че не може да приспадне удържания в Нидерландия данък върху дивидентите, с мотива че участието му в A-Fonds е част от дълготрайните активи („Anlagebuch“).
17 Към момента на настъпване на фактите по главното производство BBB притежава чрез A-Fonds акции в нидерландски дружества, за които се прилага Wet DB 1965. Нидерландският данък върху дивидентите е удържан върху дивидентите от тези акции за данъчния период 2002/2003—2007/2008 г.
18 BBB отправя няколко искания до нидерландската данъчна администрация за възстановяване на този данък на основание член 10, параграф 1 от Wet DB 1965. Посочената администрация отхвърля тези искания.
19 От акта за преюдициално запитване е видно, че поне за данъчния период между 1 ноември 2002 г. и 31 октомври 2008 г., данъчната администрация е приела, че BBB няма право на това възстановяване, тъй като BBB не е установено в Нидерландия.
20 A-Fonds сезира Rechtbank Zeeland-West-Brabant te Breda (Районен съд Бреда, Зеланд-Вест-Брабант, Нидерландия) с искания за отмяна на решенията за отказ за възстановяване, който отхвърля тези искания като неоснователни с решение от 6 май 2014 г. Посочената юрисдикция приема по-специално че положението на A-Fonds не е сравнимо с това на предприятие по член 10, параграф 1 от Wet DB 1965.
21 A-Fonds обжалва това решение пред Gerechtshof’s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос, Нидерландия).
22 Тази юрисдикция приема, че както исканията за възстановяване, оправени от A-Fonds до данъчната администрация, така и жалбите му по съдебен ред трябва да се считат за подадени от името на BBB.
23 Тя счита, че решенията на данъчната администрация да откаже поисканото от BBB възстановяване на данъка върху дивидентите, с мотива че BBB е установен в държава членка, различна от Кралство Нидерландия, нарушават свободното движение на капитали.
24 Тя посочва, че дивидентите от инвестициите на публичноправни юридически лица, които са установени в Нидерландия и които по силата на Wet Vpb 1969 не се облагат с корпоративен данък, с мотива че извършват дейности, различни от посочените в член 2, параграф 3 от Wet Vpb 1969, по принцип се облагат в Нидерландия с данък върху дивидентите. Въпреки това последният им се възстановява по силата на член 10, параграф 1 от Wet DB 1965.
25 От това запитващата юрисдикция заключава, че фактът, че BBB не може да иска възстановяване на данъка върху дивидентите на основание същата разпоредба, въпреки че извършва дейности, сравними с тези на нидерландските публичноправни юридически лица, които не подлежат на облагане с корпоративен данък в Нидерландия, представлява ограничение на свободното движение на капитали.
26 Тя счита, че при това положение на BBB следва да се възстанови сума, равна на тази, която би получило на основание член 10, параграф 1 от Wet BD 1965 публичноправно юридическо лице, установено в Нидерландия, което не подлежи на облагане с корпоративен данък в тази държава членка.
27 Тази юрисдикция обаче иска да се установи дали това възстановяване е в съответствие с правото на Съюза относно държавните помощи.
28 Като приема, че в главното производство възстановяването на данъка върху дивидентите, предвидено в член 10, параграф 1 от Wet DB 1965, е неотделимо свързано с освобождаването от корпоративен данък на публичните предприятия, произтичащо от член 2, параграф 3 от Wet Vpb 1969, за което Европейската комисия е счела в Решение C(2013) 2372 окончателен от 2 май 2013 г., че представлява съществуваща схема за помощи, несъвместима с вътрешния пазар, запитващата юрисдикция заключава, че при това положение посоченото възстановяване също представлява съществуваща схема за помощи.
29 В този контекст тя иска да се установи дали в главното производство уважаването на искането на жалбоподателя за възстановяване на основание член 56, параграф 1 ЕО, понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС, представлява изменение на съществуваща помощ, представляващо нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999.
30 Ако случаят е такъв, тя иска да се установи дали е възможно да приеме решение, с което се уважава такова искане, и дали е необходимо по-специално да уведоми Комисията за това решение в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС.
31 Тя посочва, че става въпрос за „пилотно дело“ и че пред данъчната администрация вече са подадени близо 1 000 сходни искания за възстановяване на данък.
32 При тези обстоятелства Gerechtshof’s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли разширяването на приложното поле на съществуваща схема за помощи, което се прави, след като данъчнозадължено лице се е позовало успешно на свободното движение на капитали по член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), нова помощ, която следва да се разглежда като изменение на съществуваща помощ?
2) При утвърдителен отговор, когато национален съд изпълнява задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС, изключва ли се възможността на данъчнозадълженото лице да бъде предоставено данъчно облекчение, което то претендира на основание на член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), или Комисията следва да бъде уведомена за съдебното решение, с което се възнамерява да бъде предоставено това облекчение, или с оглед на възложеното на националния съд задължение за наблюдение по член 108, параграф 3 ДФЕС той следва да предприеме друго действие или мярка?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
33 Комисията поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като не съдържа необходимите данни от фактическа и правна страна, за да може Съдът да даде полезен отговор на поставените въпроси.
34 В това отношение следва да се посочи, че двата въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, се основават на схващането, че разглежданият в главното производство режим на възстановяване на данъка върху дивидентите представлява съществуваща схема за помощи.
35 Запитващата юрисдикция основава анализа си по-специално на факта, че в главното производство предвиденото в член 10, параграф 1 от Wet DB 1965 възстановяване е неотделимо свързано с освобождаването от корпоративен данък, предвидено в член 2 от Wet Vpb 1969, на публичноправните юридически лица, за което Комисията е счела в Решение C(2013) 2372 окончателен, че представлява съществуваща схема за помощи, несъвместима с вътрешния пазар.
36 Въпреки това, както самата Комисия посочва в писменото си становище, следва да се приеме за установено, че това решение се отнася единствено до режима на освобождаване от корпоративен данък на публичноправни юридически лица, предвиден във Wet Vpb 1969, а не до режима на възстановяване на данъка върху дивидентите, предвиден в член 10, параграф 1 от Wet DB 1965.
37 Освен това приложното поле на единия и другия режим не съвпада, тъй като вторият е насочен по-широко към всички нидерландски предприятия, които са освободени от корпоративен данък.
38 Така няма основание да се смята, че констатацията на Комисията, че този режим на освобождаване от корпоративен данък, предвиден в член 2 от Wet Vpb 1969 за нидерландските публични предприятия, представлява съществуваща схема за помощи, несъвместима с вътрешния пазар, е приложима mutatis mutandis и за схемата на възстановяване на данъка върху дивидентите, предвиден в член 10, параграф 1 от Wet DB 1965.
39 Все пак, както посочва впрочем и запитващата юрисдикция, не може да се отрече, че в този частен случай, в който на нидерландско публично предприятие се възстановява данъкът върху дивидентите, с мотива че то е освободено от корпоративен данък по силата на член 2 от Wet Vpb 1969, това възстановяване представлява пряка и неотделима последица от предоставянето на държавна помощ и при това положение би могло да се разглежда и като представляващо държавна помощ.
40 Така, след като квалифицирането на разглежданата законодателна мярка като държавна помощ не може да бъде изключено и националната юрисдикция трябва да провери тази квалификация, за да гарантира спазването на член 108, параграф 3 ДФЕС, следва да се приеме, че отговорите на поставените въпроси са полезни на запитващата юрисдикция за решаването на спора в главното производство и поради това трябва да се приеме, че те се основават на схващането, че разглежданият в главното производство режим на възстановяване на данъка върху дивидентите представлява съществуваща схема за помощи.
По преюдициалните въпроси
41 Най-напред следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не отправя въпрос до Съда относно тълкуването на член 56, параграф 1 ЕО, понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС, който забранява всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни и за който запитващата юрисдикция счита, че е нарушен. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че това нарушение произтича от факта, че нидерландското законодателство, което предвижда възстановяване на данъка върху дивидентите, поставя последното в зависимост от условие за установяване на националната територия.
42 Необходимо е да се отбележи и че релевантните разпоредби от Регламент № 659/1999, на които се позовава запитващата юрисдикция, са уредени идентично в последвалия го Регламент 2015/1589, така че не се налага да се определя прилагането ratione temporis на тези два регламента към фактите в главното производство.
43 Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза допуска юрисдикция на държава членка да признае възможността, за да се гарантира спазването на член 56, параграф 1 ЕО, понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС, установено в друга държава членка предприятие да се ползва от схема за държавни помощи, каквато е разглежданият в главното производство режим на възстановяване на данъка върху дивидентите. Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали, в случай че такава помощ се счита за съществуваща, решението, с което се допуска ползването на тази схема, представлява нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която тя трябва да уведоми Комисията на основание член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС.
44 Следва да се отбележи, че както впрочем отбелязва самата запитваща юрисдикция, поставените от нея въпроси предполагат да се провери предварително дали правото на Съюза допуска тя да приеме, че има компетентност да разгледа съответствието на разглежданото условие за установяване със свободното движение на капитали, или този контрол е от изключителната компетентност на Комисията да преценява съвместимостта на дадена схема за помощи с вътрешния пазар.
45 По този начин, както е видно от постоянната практика на Съда, във въведената с Договора система за контрол на държавните помощи националните юрисдикции и Комисията изпълняват задачи, които взаимно се допълват, но са различни (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 41 и от 15 септември 2016 г., PGE, C‑574/14, EU:C:2016:686, т. 30 и цитираната съдебна практика).
46 Докато преценката дали мерките за помощ са съвместими с вътрешния пазар е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на юрисдикциите на Съюза, то националните юрисдикции следят за спазването на правата на правните субекти, ако не е изпълнено задължението за предварително уведомяване на Комисията за държавните помощи, предвидено в член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2011 г., Residex Capital IV, C‑275/10, EU:C:2011:814, т. 27). Когато правните субекти се позовават на подобно неизпълнение и то бъде констатирано от националните юрисдикции, те трябва да изведат всички последици от него съгласно националното си право, без обаче решенията им да предполагат преценка на съвместимостта на помощите с вътрешния пазар, която преценка е от компетентността на Комисията, под контрола на Съда (вж. в този смисъл решение от 23 април 2002 г., Nygård, C‑234/99, EU:C:2002:244, т. 59 и цитираната съдебна практика).
47 От практиката на Съда следва и че националната юрисдикция има компетентност да преценява съответствието на аспектите на схема за помощи с разпоредбите на Договора с директен ефект, различни от тези относно държавните помощи, само когато тези аспекти могат да бъдат оценени поотделно и когато, макар да са част от разглежданата схема за помощи, те могат да се считат за ненужни за постигането на нейната цел или за функционирането ѝ (вж. в този смисъл решения от 22 март 1977 г., Iannelli & Volpi, 74/76, EU:C:1977:51, т. 14 и от 23 април 2002 г., Nygård, C‑234/99, EU:C:2002:244, т. 57).
48 В замяна на това аспектите на помощ могат да бъдат така неотделимо свързани със самия предмет на помощта, че да е невъзможно да бъдат оценени поотделно, така че тяхното отражение върху съвместимостта или несъвместимостта на помощта като цяло трябва непременно да се оценява с оглед на процедурата по член 108 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 22 март 1977 г., Iannelli & Volpi, 74/76, EU:C:1977:51, т. 14).
49 Такъв е настоящият случай с условието за установяване, което условие е предвидено с разглеждания в главното производство режим на възстановяване на данъка върху дивидентите, ако все пак се приеме, че последният представлява схема за държавна помощ, тъй като това условие изглежда неотделимо свързано със самия предмет на разглежданите мерки за освобождаване от данъчно облагане, а именно да се благоприятстват само националните предприятия.
50 Освен това следва да се отбележи, че в главното производство такава проверка по необходимост би довела до това да се постави под съмнение, макар и само косвено, условието за установяване, предвидено в член 2 от Wet Vpb 1969, за освобождаването от корпоративен данък на публичните предприятия, което представлява необходимо условие за осъществяването на предмета и на функционирането на тази схема за помощи.
51 При това положение е видно, че не е възможно да се отдели подобно условие, което е необходимо за осъществяването на предмета и на функционирането на дадена схема за помощи, без да се засегне разпределението на правомощията между Комисията и националните юрисдикции и в областта на държавните помощи.
52 Ето защо следва да се приеме, че правото на Съюза не допуска възможност национална юрисдикция да преценява съответствието на условие за установяване, каквото е разглежданото в главното производство, със свободното движение на капитали, в случай че съответният режим на възстановяване на данъка върху дивидентите представлява схема за помощи.
53 От това следва, че тази юрисдикция не може a fortiori да изведе последиците от евентуално нарушение на свободното движение на капитали вследствие на това условие за установяване, като признае възстановяването на този данък, и поради това не е необходимо да се отговаря на въпроса, посочен в точка 43 от настоящото решение.
54 Предвид изложеното по-горе следва да се отговори на поставените въпроси, че членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че национална юрисдикция не може да преценява съответствието на условие за установяване, каквото е разглежданото в главното производство, с член 56, параграф 1 ЕО, понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС, в случай че съответният режим на възстановяване на данъка върху дивидентите представлява схема за помощи.
По съдебните разноски
55 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Членове 107 и 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че национална юрисдикция не може да преценява съответствието на условие за установяване, каквото е разглежданото в главното производство, с член 56, параграф 1 ЕО, понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС, в случай че съответният режим на възстановяване на данъка върху дивидентите представлява схема за помощи.
Подписи