ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

26 юни 2008 година

Дело F-108/07

Bart Nijs

срещу

Сметна палата на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд — Кратко изложение на правните основания в жалбата — Липса на предварителна административна жалба — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Nijs иска да се отмени решението на Сметната палата за подновяване на мандата на нейния генерален секретар за срок от шест години, считано от 1 юли 2007 г., и при условията на евентуалност да се отмени решението на този генерален секретар, действащ в качеството на орган по назначаването, от 8 декември 2006 г. да не повиши жалбоподателя през 2004 г., взето след Решение на Първоинстанционния съд от 3 октомври 2006 г. по дело, Nijs/Сметна палата (T‑171/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑195 и II‑A‑2‑999), както и решението на органа по назначаването от 12 юли 2007 г., с което е отхвърлена жалбата му, подадена по административен ред

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на жалбата

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма

(член 19, трета алинея от Статута на Съда и член 7, параграфи 1 и 3 от приложение І към Статута на Съда, член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      Въпреки че нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не важи за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може съгласно посочения член да приеме определена жалба за явно недопустима и които могат да бъдат само тези, които са се прилагали към момента на подаване на жалбата.

(вж. точка 25)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 11 декември 2007 г., Martin Bermejo/Комисия, F‑60/07, все още непубликувано в Сборника, точка 25

2.      Съгласно член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд жалбата трябва по-специално да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Тези реквизити трябва да са формулирани достатъчно ясно и точно, за да се позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустима жалбата, е необходимо съществените фактически и правни обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба.

Това се налага в още по-голяма степен, тъй като според член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип включва само една размяна на писмени изявления, освен ако този съд реши нещо различно. Освен това съгласно член 19, трета алинея от посочения статут, който е приложим към производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение І към същия статут, длъжностното лице трябва да се представлява от адвокат. Основната роля на последния като подпомагащ правораздаването е именно да обоснове съдържащите се в жалбата искания с достатъчно разбираеми и логични правни доводи, като се има предвид именно обстоятелството, че писмената фаза пред Съда на публичната служба по принцип включва само една размяна на писмени изявления.

Жалба, в която фактите са изложени неясно и безразборно и не могат да бъдат свързани от читателя със съдържащо се в жалбата искане или с изтъкнато в нейна подкрепа правно основание, не отговаря на изискванията за яснота и точност.

(вж. точки 28—31)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20, 21 май 1999 г., Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 42, 15 юни 1999 г., Ismeri Europa/Сметна палата, T‑277/97, Recueil, стр. II‑1825, точка 29