Language of document : ECLI:EU:F:2012:184

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

12 декември 2012 година

Дело F‑43/10

Maria Concetta Cerafogli

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Оплакване за психически тормоз — Административно разследване — Достъп до преписката по разследването — Доклад от разследването — Явна грешка в преценката“

Предмет: Жалба, подадена на основание 36.2 от Протокола относно устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, с която г‑жа Cerafogli иска по същество отмяната на решението на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 17 ноември 2009 г. за приключване на вътрешното административно разследване, започнато по нейното оплакване за допусната дискриминация (наричано по-нататък „обжалваното решение“)

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на ЕЦБ.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Предмет — Разпореждане до администрацията — Произнасяне — Недопустимост

(член 42 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Специална административна жалба — Изисквания за форма — Достатъчно конкретен характер — Излагане на някои твърдения за нарушения в приложения, предадени след изтичане на срока — Недопустимост

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; член 8.1.6 от Правилата за персонала на Европейската централна банка)

3.      Искове и жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската централна банка — Специална административна жалба — Съответствие между специалната административна жалба и жалбата по съдебен ред — Идентичност на предмет и основание — Изменение на основанието на спора — Недопустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

4.      Съдебно производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Недопустимост на втори иск/втора жалба — Условия — Идентичност на предмет — Оспорване на акт, който по същество е еднакъв с обжалвания с първата жалба, но се основава на други фактически и правни основания — Липса на сила на пресъдено нещо

5.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Права и задължения — Вътрешно разследване относно твърдение за психически тормоз — Право на жалбоподателя да бъде изслушан и на достъп до преписката по разследването — Граници

(член 20 от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

6.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правни основания — Правно основание, изведено от нарушение на правото на изслушване — Служебно установяване

7.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Решение, което се вписва в известен на адресата контекст — Отчитане на правния контекст

(член 25 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Европейска централна банка — Изпълнителен съвет — Заседания — Срок за изпращане до членовете на документи, свързани с дневния ред — Неспазване — Нередовност, която не може да доведе до отмяната на решение на изпълнителния съвет — Тежест на доказване

(член 3, параграф 1 от Вътрешния правилник на изпълнителния съвет на Европейската централна банка)

9.      Искове и жалби на длъжностните лица — Правни основания — Явна грешка в преценката — Понятие — Тежест на доказване

10.    Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Колега, който има негативно мнение за длъжностно лице и съобщава на ръководството за нарушения, свързани с качеството на неговите услуги и с неговото поведение — Изключване — Изискване за обективен характер на усещането на лицето, което се счита за жертва

(член 12а от Правилника за длъжностните лица)

11.    Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Хонорар, дължим на адвокат на длъжностно лице за услугите, предоставени в рамките на досъдебното производство — Изключване

(членове 86 и 91 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      В рамките на упражнявания от него контрол за законосъобразност на основание член 42 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка съдът на Съюза не следва да дава задължителни указания на администрацията или да прави декларации по правни въпроси.

(вж. точка 43)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 15 декември 2010 г., Saracco/ЕЦБ, F‑66/09, точка 39

2.      Досъдебното производство, предвидено в член 41 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка и в член 8.1.6 от Правилата за персонала на банката, има неформален характер, подобно на производството за административно обжалване, въведено с член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Вследствие на това специалната административна жалба по член 41 от Условията за работа, допълнен с член 8.1.6 от Правилата за персонала, не трябва да отговаря на определена форма, за да бъде допустима, и банката е длъжна да я разгледа по-свободно. За да бъде допустима, е достатъчно тази жалба да бъде до голяма степен конкретна, така че да се даде възможност на банката да се запознае с правните основания и доводи, които заинтересованото лице изразява срещу оспорваното решение.

При тези условия късното съобщаване на приложение не може a priori да се счита за нарушение на принципа, че спазването на сроковете е абсолютна процесуална предпоставка, ако самата специална административна жалба е била подадена в предвидения срок.

При все това в особения контекст, в който съобщените след изтичане на предвидения срок приложения не са просто доказателства, а напротив, излагат подробно твърденията на служителя за нарушения и трябва да се разглеждат като неразделна част от неговата специална административна жалба, късното изпращане на тези приложения представлява нарушение на предвидения срок за подаване на такава жалба.

Освен това, макар досъдебното производство да има неформален характер, става въпрос за действия, насочени към уреждане на спора по взаимно съгласие, които са несъвместими с факта, че служителят принуждава администрацията да търси в съдържанието на неговата специална административна жалба и в обемни приложения разпръснати елементи от неговите различни доводи, при все че той разполага с разумен срок от два месеца за подаването на тази жалба.

(вж. точки 50—52 и 54—56)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 22 юни 1990 г., Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, точка 28; 7 март 1996 г., Williams/Сметна палата, T‑146/94, точка 48; 13 януари 1998 г., Volger/Парламент, T‑176/96, точка 65

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точки 111 и 113

3.      Правилото за съответствие между специалната административна жалба и подадената по съдебен ред жалба трябва да се разбира в смисъл, че като се изключат възраженията за незаконосъобразност и правните основания, свързани с обществения ред, промяна в основанието на спора и следователно недопустимост поради неспазване на правилото за съгласуваност обикновено са налице само ако жалбоподателят, който, като критикува в своята специална административна жалба единствено формалната валидност на увреждащия го акт, включително и неговите процесуални аспекти, изтъква в подадената по съдебен ред жалба правни основания по същество, или в обратния случай — след като в подадената по административен ред жалба оспорва само законосъобразността по същество на увреждащия го акт, жалбоподателят подава жалба по съдебен ред, която съдържа правни основания, свързани с формалната валидност на акта, включително и с неговите процесуални аспекти.

(вж. точка 61)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Mandt/Парламент, посочено по-горе, точки 110, 119 и 120; 29 септември 2011 г., Da Silva Tenreiro/Комисия, F‑72/10, точка 59, обжалвано пред Общия съд, дело T‑643/11 P

4.      За да се гарантират както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани.

В това отношение жалбата е недопустима поради силата на пресъдено нещо, с която се ползва съдебно решение по предходно дело, постановено по иск или жалба в производство между същите страни, относно същия предмет и на същото основание. Актът, чиято отмяна се иска, представлява съществен елемент, характеризиращ предмета на жалба, но в случай на няколко жалби, подадени срещу отделни решения, които администрацията формално е приела, единствено това обстоятелство не е основание да сe заключи, че предметът на посочените жалби не е един и същ, при положение тези отделни решения да имат съдържание, което по същество е еднакво, и едни и същи мотиви.

Накрая, дори когато оплакванията в жалбата отчасти съвпадат с вече изложените в предходно производство, втората жалба не се явява повторение на първата, а поставя нов спор, доколкото почива и на други правни и фактически основания.

(вж. точки 68 и 69)

Позоваване на:

Съд — 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, точка 9; 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, точка 38

Първоинстанционен съд — 5 юни 1996 г., NMB Франция и др./Комисия, T‑162/94, точка 37; 12 декември 1996 г., Altmann и др./Комисия, T‑177/94 и T‑377/94, точка 52

Общ съд — 25 юни 2010 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑66/01, точки 197, 207 и 208

5.      При положение че производство по разследване, водено по направено искане за съдействие от страна на длъжностно лице с оплакване за психически тормоз, не би могло да се приравни на производство за разследване, водено срещу това длъжностно лице, заинтересованото лице не би могло да се позове на задължението на институцията за зачитане на правото на защита, което се налага като основен принцип на правото на Съюза във всяко производство срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт. Впрочем фактът, че от процесуална гледна точка решение представлява неблагоприятен акт, не позволява да се заключи автоматично и без да се държи сметка за естеството на започналата процедура, че органът е длъжен надлежно да изслуша заинтересованото лице. Всъщност, като се отчитат заложените принципи в законодателството, административната практика и съдебната практика на Съюза в областта на конкуренцията, държавните помощи и концентрациите между предприятията, става ясно, че при определяне на обхвата на тяхното право да бъдат изслушани е установено степенуване между третите заинтересовани лица в зависимост от интензитета, с който техните интереси могат да бъдат засегнати. При пълната липса обаче на разпоредба и на контекст, налагащ прилагане на правото на защита, на страната, заинтересована от провеждането на административно производство, трябва да се даде възможност в хода на това производство да изложи своята позиция и надлежно да изясни гледната си точка относно релевантните факти, които тя е в най-добрата позиция да предостави и за които не е доказано, че могат да бъдат събрани по друг начин от този орган.

Що се отнася до вътрешно административно разследване относно твърдение за психически тормоз, започнато по оплакване на служител на Европейската централна банка, макар и разследването да не е насочено към жалбоподателя, последният може да се позове, на основание на принципа на добра администрация, на правото да бъде изслушан по отнасящите се до него факти, доколкото решение за отхвърляне на подобно оплакване може да доведе до сериозни последици, поради това че действията на психически тормоз могат да имат изключително разстройващ ефект върху здравето на жертвата, а евентуалното признание от страна на администрацията за наличието на психически тормоз само по себе си може да окаже благоприятно въздействие в терапевтичния процес на възстановяване на засегнатото от тормоза лице. При все това процесуалното право, на което жалбоподателят може да се позове и което е различно от правото на защита, не е толкова голямо по обхват като последното. В това отношение е достатъчно да му бъде предоставена възможност да изложи надлежно своята гледна точка и да обясни евентуално защо заключението, предвидено в проекта на доклад от разследването, не е обосновано. Освен това процесуалното право, на което жалбоподателят е носител, не е абсолютно. В рамките на разследване относно действия на психически тормоз, при положение че в доклада от разследването са изложени подробно факти и че нито едно доказателство от преписката не поражда съмнения по въпроса дали той отразява съществото на събраните свидетелски показания, не е неразумно, освен при особени обстоятелства, да се иска защита на свидетелите, като им се гарантират анонимността и поверителността на фактите, с които те могат да бъдат идентифицирани, за да може в интерес на самите жалбоподатели да се извършват неутрални и обективни разследвания, ползващи се с пълното съдействие на членовете на персонала. Също така не изглежда неразумен стремежът по този начин да се избегне напълно опасността от влияние a posteriori върху свидетелите от набедените извършители, дори и от жалбоподателите. Впрочем в още по-голяма степен не е неразумно да се счита, че поверителността на свидетелските показания е необходима за защитата на трудовите отношения, които са от естество да гарантират доброто функциониране на службите. Всъщност не е доказано, че пълна прозрачност в тази област би могла да сложи край на чувството на ощетеност и на недоверие на лицата, убедени, че са жертви на психически тормоз, когато разследването не потвърди тяхното мнение.

Впрочем член 20 от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни обосновава ограниченията на процесуалното право, на което жалбоподателят е носител. Всъщност не може да се пренебрегне фактът, че свидетелските показания, събрани в рамките на разследване относно действия на психически тормоз, не се отнасят единствено до автора на оплакването, а и до разследваните членове на персонала и до лицата, изслушани в рамките на проверките. Този случай по същество е различен, доколкото извежда на преден план правата на лица, различни от автора на оплакването, от случаите, в които жалбоподателите искат да получат достъп до обстоятелства, които ги засягат изключително.

(вж. точки 85, 86, 91—93, 95, 97 и 98)

Позоваване на:

Съд — 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, точки 23—25; 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds, C‑111/02 P, точка 57; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, точка 37; 29 юни 2010 г., Комисия/Alrosa, C‑441/07 P, точка 91

Първоинстанционен съд — 27 ноември 1997 г., Kaysersberg/Комисия, T‑290/94, точки 108 и 113; 7 юни 2006 г., Österreichische Postsparkasse/Комисия, T‑213/01 и T‑214/01, точка 106; 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, точка 76

Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., Wenig/Комисия, F‑80/08, точка 48; 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, точки 46 и 48

Общ съд — 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 75

6.      Тъй като правно основание, изведено от правото на лице да бъде изслушано, може да бъде повдигнато служебно, жалбоподател има право да се позове на този принцип на стадия на писмената фаза на производството.

(вж. точка 89)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Bui Van/Комисия, F‑51/07, точка 77 и цитираната съдебна практика

7.      Увреждащ акт е достатъчно мотивиран, когато е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на приложената спрямо него мярка. Вследствие на това могат да се приемат мотиви, в които се прави позоваване на доклад или на становище, които от своя страна са мотивирани и съобщени.

Освен това мотивите трябва да се преценяват в зависимост от контекста, в който спорният акт е приет, и в частност с оглед на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Като се има предвид това, че в дело относно психически тормоз правният контекст може да не позволява жалбоподателят да има достъп до всички събрани в хода на разследването свидетелски показания, при това положение не би могло да се счита, че решението за приключване на разследването е недостатъчно мотивирано, тъй като то препраща единствено към доклада от разследването, който от своя страна не е придружен от тези свидетелски показания.

(вж. точки 108, 111 и 112)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 23 ноември 2010 г., Marcuccio/Комисия, F‑65/09, точка 61

Общ съд — 8 юни 2011 г., Комисия/Marcuccio, T‑20/09 P, точки 67 и 68

8.      От член 3, параграф 1 от Процедурния правилник на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка следва, че документите, свързани с дневния ред, трябва по принцип да се изпратят на изпълнителния съвет най-малко два дни преди заседанието на този орган. Следва, че това е срокът, в който документите трябва само да бъдат изпратени до членовете на изпълнителния съвет, а не срока, в който те трябва да бъдат на тяхно разположение.

При всички случаи, за да може нарушение на правилата, предвидени в Процедурния правилник на изпълнителния съвет, да представлява съществена нередност, която може да засегне валидността на решение на същия, заинтересованото лице следва да докаже, че това решение щеше да има различно съдържание, ако не беше допуснато това нарушение. Това условие обаче не е изпълнено, когато заинтересованото лице се ограничи с преценката, че доколкото членовете на изпълнителния съвет са получили документа в самия ден на тяхното заседание, те не са могли надлежно да се запознаят с него, преди да вземат решение относно последиците, които следва да се изведат от това.

(вж. точки 116 и 117)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, точка 53

Съд на публичната служба — 7 май 2008 г., Lebedef/Комисия, F‑36/07, точка 57; 13 септември 2011 г., Behnke/Комисия, F‑68/10, точка 42

9.      Определена грешка може да се окачестви като явна единствено когато може да бъде лесно установена с оглед на критериите, в зависимост от които законодателят е искал да постави упражняването на правото да се вземат решения. Следователно, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на решение, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка. С други думи, твърдението за явна грешка трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства оспорваната преценка може да се приеме за вярна или валидна. Това важи в особена степен, когато разглежданото решение е опорочено от грешки в преценката, които, макар и разгледани в тяхната съвкупност, са незначителни по характера си, който няма как да е предопределил решението на администрацията.

(вж. точка 131)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 29 септември 2011 г., AJ/Комисия, F‑80/10, точки 34—36 и цитираната съдебна практика; 28 март 2012 г., BD/Комисия, F‑36/11, точка 83

10.    Отрицателното мнение на длъжностно лице или служител за колега и обстоятелството, че това длъжностно лице или служител е информирало ръководството за твърдения за нарушения, свързани с работното време, посведено от този колега на службата, неговите закъснения при изпълнението на задачите му и трудността му да сътрудничи, сами по себе си не представляват част от фактическия състав на психически тормоз.

От друга страна, от прочита на член 12а от Правилника следва да се направи извода, че макар и усещането на лице, което твърди, че е жертва на тормоз, да е важен елемент, все пак това усещане трябва има обективен характер. Впрочем посоченото лице не би могло да изтъкне нестабилно състояние на своето психическо и физическо здраве, за да докаже нарушение на понятието за психически тормоз. При тези условия негативните забележки на началник спрямо длъжностно лице или служител не биха могли да се считат за обидни за това длъжностно лице или служител, ако липсват други доказателства.

(вж. точки 167, 171 и 203)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, точка 135, неотменено по този въпрос от Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P; Skareby/Комисия, посочено по-горе, точка 65

11.    Разходите за адвокат в хода на съдебно производство представляват подлежащи на възстановяване разноски при условията, предвидени в член 86 и сл. от Процедурния правилник на Общия съд и трябва да бъдат разглеждани като такива. Колкото до разходите за адвокат, направени в хода на досъдебното производство, член 91 от същия правилник посочва като подлежащи на възстановяване съдебни разноски само тези, направени в производството пред Общия съд, с изключение на направените в предхождащата го фаза. При това положение да се признае на разходите, направени в хода на досъдебното производство, качеството на вреди, подлежащи на обезщетение в рамките на иск за обезщетение, би противоречало на невъзстановимия характер на разходите, направени в хода на тази фаза.

(вж. точка 218)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 14 септември 2005 г., Ehcon/Комисия, T‑140/04, точка 79

Общ съд — 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия, T‑88/09, точка 100, обжалвано пред Съда, дело C‑34/12 P