РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
1 март 2016 година
Дело F‑83/15
Antonio Pujante Cuadrupani
срещу
Европейска агенция за ГНСС (GSA)
„Публична служба — Назначаване — Срочно нает служител — Уволнение в края на срока за изпитване — Жалба за отмяна едновременно на решението за уволнение и на решението за потвърждаване на уволнението — Допустимост — Член 14, трета алинея УРДС — Злоупотреба с власт и неспазване на процедурата — Явна грешка в преценката — Право на защита — Допитване до съвместния комитет по оценяването — Становище, дадено след проверка на писмените доказателства и без изслушване на жалбоподателя — Липса на нарушение на правото на защита“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Pujante Cuadrupani иска, от една страна, отмяна на доклада, изготвен в края на срока му за изпитване в Европейската агенция за ГНСС (GSA), и от друга страна, отмяна на решението на изпълнителния директор на GSA от 15 октомври 2014 г. да го уволни в края на посочения срок, както и на решението на председателя на управителния съвет на GSA от 30 октомври 2014 г., с което е потвърдено решението за уволнение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Pujante Cuadrupani да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Европейската агенция за ГНСС.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Доклад, изготвен в края на срока за изпитване и преди решение за уволнение — Изключване
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 14, първа и трета алинея от Условията за работа на другите служители)
2. Жалби на длъжностните лица — Жалба за отмяна на потвърдително решение — Недопустимост — Условие — Потвърдено решение, което е станало окончателно
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Понятие
(член 14, първа и трета алинея от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка на резултатите — Оценка на способностите на срочно нает служител в срок за изпитване — Обхват
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Принципи — Право на защита — Обхват — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемане на решение за уволнение — Спазване на правото на защита в случай на уволнение след изтичане на срока за изпитване
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 14, първа и трета алинея от Условията за работа на другите служители)
1. Увреждащи актове или мерки са само тези, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко етапа, по-специално след вътрешна процедура, по принцип само мерките, които определят окончателно становището на съответната институция в края на тази процедура, представляват обжалваеми актове, като в това число не попадат междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение. Подготвителните актове за определено решение не са увреждащи актове и едва при обжалване на решението, прието в края на процедурата, жалбоподателят има възможност да обжалва незаконосъобразността на предходните актове, които са в тясна връзка с това решение.
В това отношение е недопустимо искането за отмяна на изготвения в края на срока за изпитване доклад, въз основа на който е прието решение за уволнение на срочно наетия служител. Всъщност, макар решението за уволнение да представлява увреждащ служителя акт, доколкото окончателно определя позицията на администрацията и поради това засяга пряко и непосредствено интересите на служителя, това не се отнася до изготвения в края на срока за изпитване доклад, който е само подготвителен акт за решението за уволнение.
(вж. т. 43—45)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения от 17 май 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, EU:T:2006:131, т. 33 и от 16 март 2009 г., R/Комисия, T‑156/08 P, EU:T:2009:69, т. 49 и цитираната съдебна практика
Общ съд — решение от 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, EU:T:2010:57, т. 81
Съд на публичната служба — определение от 24 май 2007 г., Lofaro/Комисия, F‑27/06 и F‑75/06, EU:F:2007:89, т. 59
2. Подадената от длъжностно лице или служител жалба за отмяна на потвърдително решение е недопустима само ако потвърденото решение е станало окончателно по отношение на заинтересованото лице, тъй като не е обжалвано в установения срок. В противен случай това лице има право да обжалва потвърденото решение или потвърдителното решение, или и едното, и другото.
(вж. т. 52)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решения от 27 октомври 1994 г., Chavane de Dalmassy и др./Комисия, T‑64/92, EU:T:1994:260, т. 25 и от 25 октомври 2005 г., Dedeu i Fontcuberta/Комисия, T‑299/02, EU:T:2005:370, т. 22
Съд на публичната служба — решение от 5 май 2009 г., Simões Dos Santos/СХВП, F‑27/08, EU:F:2009:44, т. 73, което в тази част не е отменено с решение от 10 ноември 2010 г., СХВП/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, EU:T:2010:461
3. Администрацията разполага с голяма свобода при преценката на способностите и работата на длъжностно лице или служител в срок за изпитване и що се отнася до резултата от срока за изпитване и до способностите на кандидата с оглед на окончателно назначаване или потвърждаване на договора му в публичната служба на Съюза, Съдът на публичната служба не следва да замества със своята преценка тази на институциите, а контролът му трябва да се свежда до проверката дали е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
Грешката в преценката от страна на администрацията може да бъде определена като явна само когато е лесно установима и очевидна с оглед на критериите, които законодателят е предвидил за приемането на решението.
Следователно, за да се установи, че администрацията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на дадено решение, доказателствата, които жалбоподателят следва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да оборят изводите на администрацията. С други думи, твърдението за явна грешка в преценката трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства оспорваните изводи може да се приемат за верни или допустими.
(вж. т. 84—86)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решения от 24 март 2011 г., Canga Fano/Съвет, F‑104/09, EU:F:2011:29, т. 35, потвърдено в производство по обжалване с решение от 16 май 2013 г., Canga Fano/Съвет, T‑281/11 P, EU:T:2013:252, т. 127, от 29 септември 2011 г., AJ/Комисия, F‑80/10, EU:F:2011:172, т. 35 и цитираната съдебна практика и от 12 юни 2013 г., Bogusz/Frontex, F‑5/12, EU:F:2013:75, т. 72
4. Когато приема решение, с което потвърждава договора на срочно нает служител в срок за изпитване, администрацията проверява като цяло дали е налице съвкупност от положителни фактори, установени по време на срока за изпитване и сочещи, че потвърждаването на договора на лицето в срок за изпитване е в интерес на службата. Следователно тази проверка предполага да бъдат претеглени положителните и отрицателните фактори, евентуално установени по време на срока за изпитване, за да се провери дали потвърждаването на договора е в интерес на службата.
(вж. т. 97)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, EU:F:2007:178, т. 61, което в тази част не е отменено с решение от 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T‑498/07 P, EU:T:2009:178
5. За да бъде спазено правото на защита — основен принцип, закрепен в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, е необходимо адресатът на дадено решение, което засяга съществено интересите му, да има възможност надлежно да изложи становището си по истинността и релевантността на фактите и обстоятелствата, въз основа на които това решение е прието.
Принципът на зачитане на правото на защита в случаите на уволнение на срочно нает служител в края на срока за изпитване е закрепен в член 14, параграф 3, първа алинея от Условията за работа на другите служители, като съгласно тази разпоредба докладът, който се изготвя за срочно наетия служител един месец преди изтичане на срока за изпитване и съдържа оценка на способностите му да изпълнява присъщите за неговата длъжност задължения, както и на ефективността му и поведението му в службата, се съобщава на служителя, който има право да представи писмено забележките си.
Освен това обстоятелството, че на длъжностното лице или срочно наетия служител в срок за изпитване се предоставя становището на съвместния комитет по оценяването, е достатъчна гаранция за спазване на правото на защита.
При все това принципът на зачитане на правото на защита, установен в член 14, параграф 3 от посочените условия за работа, не би могъл да включва общото задължение на органа, оправомощен да сключва договори, да изслушва срочно наетия служител в срок за изпитване, преди да реши да го уволни.
На последно място, съгласно съдебната практика процедурата по член 34 от Правилника няма за цел да даде възможност на съответното длъжностно лице в срок за изпитване да изложи становището си по решението, което следва да се вземе вследствие на негативната оценка, дадена в изготвения в края на срока за изпитване доклад. Тази съдебна практика се прилага съответно за член 14 от Условията за работа на другите служители и за решението за уволнение на срочно нает служител след изтичане на срока за изпитване.
(вж. т. 114, 115, 121, 127 и 128)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение от 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/ЕИСК, T‑26/91, EU:T:1992:53, т. 38
Съд на публичната служба — решения от 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, EU:F:2007:178, т. 75, потвърдено в производство по обжалване с решение от 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T‑498/07 P, EU:T:2009:178, от 10 юли 2008 г., Sapara/Евроюст, F‑61/06, EU:F:2008:98, т. 149, от 7 октомври 2009 г., Y/Комисия, F‑29/08, EU:F:2009:136, т. 45, от 14 септември 2010 г., Da Silva Pinto Branco/Съд, F‑52/09, EU:F:2010:98, т. 51 и от 11 декември 2014 г., CZ/ESMA, F‑80/13, EU:F:2014:266, т. 55 и 57