Language of document : ECLI:EU:F:2010:56

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

22 юни 2010 година

Дело F-78/09

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Възстановяване на разноските — Възражение за паралелно средство за правна защита — Явна недопустимост“

Предмет: Иск, предявен на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с който г‑н Marcuccio по-специално иска Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за вредите, които той твърди, че е претърпял поради отказа ѝ да му изплати сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, които поддържа, че е направил по дело T‑18/04

Решение: Отхвърля иска като явно недопустим. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение — Искане, което няма самостоятелен характер по отношение на искането за обезщетение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Предмет

(член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Решението на институция, с което се отхвърля искане за обезщетение, е неделима част от предварителното административно производство, което предхожда иска за отговорност, предявен пред Съда на публичната служба. Поради това искането за отмяна не може да се разглежда самостоятелно от искането за обезщетение.

Всъщност актът, отразяващ позицията на институцията в досъдебната фаза, само позволява на страната, която евентуално е претърпяла вреди, да сезира Съда на публичната служба с искане за обезщетение.

(вж. точка 17)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 декември 1997 г., Gill/Комисия, T‑90/95, Recueil FP, стр. I‑A‑471 и II‑1231, точка 45; 6 март 2001 г., Ojha/Комисия, T‑77/99, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑293, точка 68; 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑209/99, Recueil FP, стр. I‑A‑243 и II‑1211, точка 32

2.      Специалната процедура за определяне на съдебните разноски, предвидена в член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, изключва възможността същите суми или суми, изразходвани за същите цели, да се претендират в рамките на иск, свързан с извъндоговорната отговорност на Съюза.

Следователно член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не допуска предявяване на иск за обезщетение на основание на член 91 от Правилника, който на практика има същия предмет като искането за определяне на съдебните разноски.

(вж. точки 20 и 22)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Schneider Electric/Комисия, T‑351/03, Сборник, стр. II‑2237, точка 297

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., Marcuccio/Комисия, F‑70/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑423 и II‑A‑1‑2293, точки 17 и 18