РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

11 юни 2019 година(*)

„Публична служба — Бивши длъжностни лица — Разследване на OLAF — Случай „Евростат“ — Препращане на национални съдебни органи на информация относно деяния, даващи основания за наказателно преследване — Липса на предварително уведомяване на потенциално засегнатите длъжностни лица — Вреди, за които се твърди, че са претърпени поради поведението на OLAF и на Комисията в хода на производството — Неимуществена, физическа и имуществена вреда — Причинно-следствена връзка“

По дело T‑138/18

Fernando De Esteban Alonso, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Сен-Мартен-дьо-Сенян (Франция), за когото се явява C. Huglo, avocat,

ищец,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват R. Striani и J. Baquero Cruz, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за поправяне на неимуществените, физическите и имуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, I. Labucka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Европейската служба за борба с измамите (OLAF), учредена с Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 година (OВ L 136, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 148), е отговорна по-специално за провеждането на вътрешни административни разследвания, целящи разкриване на сериозните положения, свързани с осъществяването на професионални задължения, което може да доведе до неспазване на задълженията от страна на чиновници и служители на Съюза, водещо до дисциплинарно и в определени случаи наказателно производство.

2        Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129), урежда инспекциите, проверките и другите мерки, предприемани от служителите на OLAF при изпълнение на техните задължения. Разследванията, провеждани от OLAF, биват „външни“ — извън рамките на институциите на Съюза, и „вътрешни“ — в рамките на тези институции. Този регламент е отменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1).

3        Съображение 10 от Регламент № 1073/1999 гласи:

„като имат предвид, че тези разследвания трябва да бъдат осъществени в съответствие с Договора и по-специално с Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, като се отчитат разпоредбите на Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители […] и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност; като имат предвид, в тази връзка, че институциите, органите, службите и агенциите трябва да утвърждават реда и условията, по които да бъдат провеждани такива вътрешни разследвания; като имат предвид следователно, че Правилникът за персонала трябва да бъде изменен, за да утвърди правата и задълженията на длъжностните лица и останалите служители по отношение на вътрешните разследвания“.

4        Съображение 13 от Регламент № 1073/1999 гласи:

„като имат предвид, че компетентните национални власти или институциите, органите, службите или агенциите са тези, които решават какви действия трябва да бъдат предприемани за завършване на разследванията на базата на изготвен от [OLAF] доклад; като имат предвид, че въпреки това, задължение на директора на [OLAF] е да препраща нужната събрана от [OLAF] информация директно към съдебните органи на [съответната] държав[а] членк[а] в хода на вътрешното разследване относно положенията, последиците от които могат да доведат до наказателно производство“.

5        Съображение 16 от Регламент № 1073/1999 гласи:

„като имат предвид, че за да се осигури съблюдаване на заключенията от разследванията, извършени от служителите на Службата[,] и че са предприети необходимите последващи действия, докладите трябва да имат статут на допустими доказателства в административното и наказателното производство; като имат предвид следователно, че те трябва да бъдат съставени по начин, съответстващ на правилата, уреждащи административните доклади в държавите членки“.

6        Член 4 от Регламент № 1073/1999 има следния текст:

„Вътрешни разследвания

1.      [OLAF] провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите […] в областите на приложение на член 1.

Тези вътрешни разследвания се провеждат съгласно правилата на Договорите и в частност на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и при необходимото спазване на Правилника за персонала при условията и в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия регламент и в решенията, приети от всяка институция, орган, служба и агенция поотделно. Институциите обсъждат помежду си правилата, които трябва да залегнат в тези решения.

[…]

5.      В случаите, когато разследванията разкриват, че член, ръководител, висш чиновник или друг служител може да е лично замесен, се информира институцията, органът, службата или агенцията, към която той принадлежи.

В случаите, изискващи абсолютна секретност за целите на разследването или изискващи прибягване до такива средства на разследване, които са от компетентността на национален правораздавателен орган, предоставянето на необходимата информация може да бъде отложено.

[…]“.

7        Член 9 от Регламент № 1073/1999, озаглавен „Доклад при разследването и действия след разследването“, гласи:

„1.      При завършване на разследване, проведено от [OLAF], тя изготвя доклад под ръководството на директора, конкретизиращ установените факти, финансовите загуби, ако има такива, и изводите от разследването включително препоръките на директора на [OLAF] относно действията, които трябва да бъдат предприети.

2.      При изготвяне на такива доклади трябва да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националн[ото] законодателств[о] на засегнат[ата] държав[а] членк[а]. Докладите, изготвени на тази основа, представляват допустимите доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Тези доклади са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност на тях.

3.      Докладите, изготвени след завършване на външно разследване, както и всякакви свързани с него полезни документи, се изпращат на компетентните органи на държавите членки за становище в съответствие с правилата, отнасящи се до външните разследвания.

4.      Докладите, изготвени след завършване на вътрешно разследване, както и всякакви свързани ценни документи, се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция. Институцията, органът, службата или агенцията предприемат дейcтвиятa по вътре[ш]нотo разследване, по-специално от дисциплинарен или прaвен хaрактeр, които резултатите от него налагат, като докладват за него пред директора на [OLAF] в срок, определен от директора в заключението на неговия доклад“.

8        Член 10 от Регламент № 1073/1999, озаглавен „Препращане на информацията от [OLAF]“, гласи:

„1.      При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент и във връзка с разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 [OLAF] може по всяко време да препраща на компетентните органи на държавите членки необходимата информация, получена в хода на външните разследвания.

2.      При спазване на разпоредбите на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент директорът на [OLAF] препраща на […] съдебни[те] органи на [засегнатата] държав[а] членк[а] необходимата информация, получена от [OLAF] по време на вътрешните разследвания по въпроси, даващи основания за наказателно производство. При спазване на изискванията на разследването той информира своевременно засегнатата държава членка.

3.      При спазване на разпоредбите на членове 8 и 9 от настоящия регламент [OLAF] може по всяко време да препраща на засегната институция, орган, служба или агенция информацията, получена в хода на вътрешните разследвания“.

9        Член 4 от Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 2 юни 1999 година относно реда и условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия, които накърняват интересите на Общностите (ОВ L 149, 1999 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 156), урежда реда и условията за информиране на заинтересованата страна по следния начин:

„При възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, заинтересованата страна се информира незабавно в срок, който не би навредил на разследването. За всеки случай заключения, насочващи към член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на заинтересованата страна да обясни становището си по всички засягащи я факти.

В случаите, при които е необходимо поддържане на абсолютна секретност за целите на разследването и при които се изисква прилагане на процедури по разследване, които подлежат на преразглеждане от националните съдебни органи, в споразумение с председателя на Комисията или с нейния главен секретар съответно, може да се предвиди задължение членът, длъжностното лица или служителят на Комисията да бъдат поканени да дадат становището си“.

10      Член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., отнасящ се до правото на справедлив съдебен процес, гласи:

„2.      Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3.      Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права:

а)      да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;

b)      да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;

[…]“.

11      Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) предвижда:

„Член 41

Право на добра администрация

1.      Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

2.      Това право включва по-специално:

–        правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;

–        правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;

–        задължението на администрацията да мотивира своите решения.

3.      Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите членки.

[…]

Член 48

Презумпция за невиновност и право на защита

1.      Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона.

2.      На всеки обвиняем се гарантира зачитане на правото на защита“.

 Обстоятелства в основата на спора

12      Ищецът г‑н Fernando De Esteban Alonso е бивше длъжностно лице на Европейската комисия, изпълнявало по-специално функциите на директор на дирекция „Информационни технологии, публикации и отношения с външни клиенти“ в Статистическата служба на Европейския съюз (наричана по-нататък „Евростат“).

13      От 1996 г. Евростат осигурява публичното разпространение на събираните статистически данни с помощта на Службата за публикации на Европейския съюз, която е изградила мрежа от пунктове за продажба, известни като „datashops“ (наричани по-нататък „datashops“). Отношенията между Евростат, Службата за публикации на Европейския съюз и всеки отделен datashop са организирани на базата на тристранни споразумения. Datashops предвиждат сложна схема за фактуриране, която позволява на Евростат да получава до 55 % от фактурираната цена на данните, които се пускат на пазара.

14      През септември 1999 г. вътрешен одит установява, че са налице нередности във финансовото управление на договорите, сключени от Евростат с дружествата Eurocost, Eurogramme, Datashop, Planistat и CESD Communautaire, довели до захранването на „финансов пакет“, за който не се прилагат бюджетните правила на Комисията. Именно вследствие на този доклад генералната дирекция, която отговаря за финансовия контрол, сезира OLAF на 17 март 2000 г. OLAF започва редица разследвания, отнасящи се по-специално до договорите, сключени от Евростат с дружествата Eurocost, Eurogramme, Datashop, Planistat и CESD Communautaire, и до субсидиите, отпуснати на последните. В хода на едно от тези разследвания OLAF събира сведения, доказващи, че финансов механизъм, въведен посредством тристранните споразумения с datashops на Люксембург (Люксембург), Брюксел (Белгия) и Мадрид (Испания), позволява от частта „постъпления“ на бюджета на Съюза да се отклоняват суми, които по закон трябва да влизат в нея.

15      На 19 март 2003 г. генералният директор на OLAF изпраща на френските съдебни органи писмо с предмет „Препращане на информация за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация CMS № IO/2002/0510 — Eurostat/Datashop/Planistat“, придружено от докладна записка от двама инспектори на OLAF, изпратена до генералния директор на OLAF на същия ден с предмет „Сигнал за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация CMS № IO/2002/0510 — Eurostat/Datashop/Planistat“ (наричана по-нататък „докладната записка от 19 март 2003 г.“). След това препращане, на 4 април 2003 г. procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор към Окръжен съд Париж, Франция) образува преписка за укривателство и съучастие в злоупотреба с доверие.

16      На 3 април 2003 г. генералният директор на OLAF изпраща на генералния секретар на Комисията обобщена докладна записка относно образуваните разследвания във връзка с Евростат.

17      На 10 юли 2003 г. Комисията подава до procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор към Окръжен съд Париж) жалба срещу неизвестен извършител. Освен това тя се конституира като граждански ищец.

18      На 25 септември 2003 г. вътрешното разследване на OLAF по случая „Datashop — Planistat“ приключва. Окончателният доклад от разследването и приложенията към него са предадени на френския съдебен орган.

19      На 29 януари 2004 г. в отговор на искане на прокуратурата Комисията разрешава снемането на съдебния имунитет на ищеца съгласно член 17, параграф 2 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. Впоследствие Комисията започва дисциплинарно производство срещу ищеца (№ 04/001).

20      На 7 юли 2008 г. по разпореждане на procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор към Окръжен съд Париж) ищецът е призован в качеството на свидетел от френската съдебна полиция (police judiciaire), за да бъде изслушан относно свързани с Комисията факти в рамките на изпълнението на съдебна поръчка № 2268/03/19.

21      На 9 септември 2008 г. ищецът е задържан по време на изслушването, а на следващия ден, 10 септември 2008 г., е привлечен като обвиняем за злоупотреба с доверие за това, че „в периода 1995—1997 г. в Л[юксембург], Б[елгия] и И[спания] е отклонявал част от средствата от общностния бюджет с цел създаване на паралелна каса, свързана с [datashops] в Л[юксембург], Б[рюксел] и М[адрид], че е давал разпореждания за използването на тези средства и че [е позволил] свръхфактуриране в полза на дружеството [C.] за извършени статистически услуги“.

22      На 15 септември 2008 г., след привличането му като обвиняем, ищецът подава първо искане за съдействие до Комисията на основание член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към фактите по делото (наричан по-нататък „Правилникът“). Това искане е отхвърлено с решение на Комисията от 17 декември 2008 г.

23      На 18 февруари 2009 г. ищецът подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу отхвърлянето на искането за съдействие. Жалбата по административен ред срещу този отказ за съдействие е отхвърлена от органа по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) на 1 април 2009 г.

24      На 21 януари 2013 г. френското държавно обвинение издава постановление за прекратяване на досъдебното производство по отношение на всички лица, привлечени като обвиняеми, сред които и ищеца. По-нататък, съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж) постановява определение за прекратяване на производството от 9 септември 2013 г. (наричано по-нататък „определението за прекратяване на производството“).

25      На 17 септември 2013 г. Комисията в качеството си на граждански ищец подава жалба срещу определението за прекратяване на производството.

26      На 12 декември 2013 г. ищецът подава второ искане за съдействие до Комисията на основание член 24 от Правилника. Това второ искане за съдействие е отхвърлено с решение на Комисията от 6 май 2014 г.

27      С решение от 23 юни 2014 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) постановява, че жалбата на Комисията е неоснователна, и потвърждава определението за прекратяване на производството, като изтъква по същество, че „изложените в жалбата факти […] представляват незачитане на европейските бюджетни правила, което се е проточило поради проявена небрежност [при] проверките и незаинтересованост от страна на финансовия контрол“, че „самият факт на неприлагането на разпоредбите за финансов контрол и на бюджетните правила на Общността не е достатъчен за квалификацията на [дадено] положение [като злоупотреба с общностни средства]“, че „срещу нито едно от лицата няма доказателства, които да са достатъчни за повдигане на обвинение в злоупотреба с доверие, [и] че разглежданите деяния не могат да получат друга наказателноправна квалификация, и по-специално съставяне и използване на документи с невярно съдържание, […] поради липса на доказателства за умисъл“.

28      На 27 юни 2014 г. Комисията подава касационна жалба срещу решението, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството (вж. т. 27 по-горе).

29      На 28 юли 2014 г. ищецът подава жалба по административен ред срещу втория отказ за съдействие на основание член 24 от Правилника. Тази жалба по административен ред е допълнена на 18 август 2014 г. ОН отхвърля допълнената жалба по административен ред на ищеца с решение от 21 ноември 2014 г.

30      С молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 24 февруари 2015 г. (дело F‑35/15), ищецът подава жалба, с която иска да се отмени решението на ОН от 21 ноември 2014 г., отхвърлящо жалбата му по административен ред във връзка с искането за съдействие на основание член 24 от Правилника, и да се осъди Комисията да му заплати сума, възлизаща по предварителни оценки на 17 242,51 EUR.

31      Съдът на публичната служба отхвърля жалбата с определение от 15 юли 2015 г., De Esteban Alonso/Комисия (F‑35/15, EU:F:2015:87). На 16 септември 2015 г. ищецът подава жалба срещу това определение.

32      С писмо от 10 април 2016 г. служба „Разследвания и дисциплинарни въпроси“ на Комисията уведомява ищеца за решението си да приключи преписката по неговия случай.

33      С решение от 15 юни 2016 г. Cour de cassation (Касационен съд, Франция) отхвърли жалбата на Комисията.

34      С решение от 9 септември 2016 г., De Esteban Alonso/Комисия (T‑557/15 P, непубликувано, EU:T:2016:456), Общият съд отхвърля жалбата на ищеца срещу определението от 15 юли 2015 г., De Esteban Alonso/Комисия (F‑35/15, EU:F:2015:87).

35      На 22 декември 2016 г. ищецът подава искане за поправяне на вредите, претърпени вследствие на поведението на Комисията, на основание член 90, параграф 1 от Правилника. С решение от 3 май 2017 г. ОН отхвърля това искане като неоснователно.

36      На 1 август 2017 г. ищецът подава жалба по административен ред срещу това решение за отхвърляне на искането му за поправяне на вредите, претърпени вследствие на поведението на Комисията.

37      С решение от 29 ноември 2017 г. ОН отхвърля жалбата по административен ред като неоснователна.

 Производство и искания на страните

38      С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2018 г., ищецът предявява настоящия иск.

39      На 18 януари 2019 г., в рамките на процесуално-организационните действия по член 89, параграф 3, букви а) и г) от Процедурния правилник, Общият съд е поискал от Комисията да отговори на въпроси и да предостави документи, които имат отношение към делото. Комисията изпълнява това искане на 6 февруари 2019 г.

40      Съгласно член 106, параграф 3 от Процедурния правилник, в случай че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. След като в конкретния случай не е направено такова искане, Общият съд решава да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, тъй като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.

41      Ищецът по същество иска от Общия съд:

–        да разпореди на OLAF „да представи докладната записка от 19 март 2003 г., отнасяща се до дело Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, да осъди Комисията да му заплати сумата от 1 102 291,68 EUR за неимуществените, физическите и имуществените вреди, които твърди, че е претърпял“,

–        да осъди Комисията да заплати сумата от 3 000 EUR за разходи, които не подлежат на възстановяване, както и за съдебни разноски.

42      Комисията иска от Общия съд:

–        да обяви иска за неоснователен и да го отхвърли изцяло,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

43      В подкрепа на иска си ищецът изтъква, че OLAF и Комисията са нарушили принципа на добра администрация, не са изпълнили задължението за полагане на грижа и не са зачели правото на защита, закрепени в Хартата и разпоредбите на Регламент № 1073/1999. Ищецът по същество изтъква, че OLAF и Комисията са допуснали нарушения, от една страна, като не са го изслушали, преди да препратят на френските органи възприетите уличаващи го доказателства, и от друга страна, че Комисията необосновано е продължила наказателните производства срещу него. Според ищеца тези нарушения са му причинили сериозни имуществени, неимуществени и физически вреди, имащи пряка причинно-следствена връзка с твърдените нарушения, извършени от OLAF и Комисията.

44      Комисията оспорва доводите на ищеца.

 Предварителни бележки

45      От постоянната съдебна практика следва, че за да се ангажира отговорността на Съюза във връзка с направено от длъжностно лице или служител искане за обезщетение за вреди, трябва да са изпълнени определени условия, отнасящи се до неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, до наличието на действителна вреда и до наличието на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда (вж. решение от 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 45 и цитираната съдебна практика). Тези три условия са кумулативни, което означава, че щом едно от тях не е изпълнено, отговорността на Съюза не може да бъде ангажирана (решение от 13 декември 2018 г., UP/Комисия, T‑706/17, непубликувано, EU:T:2018:924, т. 72).

46      В това отношение следва да се уточни, че споровете в областта на публичната служба на основание член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника, в това число споровете за поправяне на вреди, причинени на длъжностно лице или служител, се подчиняват на особени и специални правила в сравнение с правилата, произтичащи от общите принципи относно извъндоговорната отговорност на Съюза по член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Всъщност от Правилника за длъжностните лица по-специално следва, че за разлика от всеки друг частноправен субект длъжностното лице или служителят на Съюза е свързан с институцията, на която е подчинен, чрез служебно правоотношение, съдържащо баланс от конкретни взаимни права и задължения, който се изразява чрез задължението за полагане на грижа от институцията по отношение на заинтересованото лице. Този баланс има за цел главно да запази отношението на доверие, което трябва да съществува между институциите и техните длъжностни лица, за да се гарантира на гражданите доброто изпълнение на възложените на институциите задачи от общ интерес. От това следва, че когато действа в качеството си на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението за поправяне на причинените на неговия персонал вреди поради всяка допусната от него неправомерност в качеството му на работодател (вж. решение от 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 46 и цитираната съдебна практика).

47      В случая ищецът твърди, че трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза съгласно изискванията на съдебната практика са изпълнени. Общият съд счита, че следва най-напред да разгледа условието, отнасящо се до неправомерността на поведението, в което се упрекват OLAF и Комисията, след това условието, отнасящо се до вредата, и накрая, условието, отнасящо се до причинно-следствена връзка между двата предходни елемента.

 По неправомерността на поведението на OLAF и на Комисията

48      Ищецът твърди, че нарушения са допуснали както OLAF, така и Комисията. В това отношение той изтъква, че те са нарушили принципа на добра администрация, не са изпълнили задължението за полагане на грижа и не са зачели правото на защита, закрепени в Хартата и разпоредбите на Решение № 1999/396.

49      На първо място, ищецът изтъква, че OLAF е нарушила правото му на защита, както и член 4 от Решение 1999/396. Той отбелязва най-напред, че в решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 124), което също се отнася до случая „Евростат“, Общият съд е приел, че докладната записка от 19 март 2003 г., препратена от OLAF на френските съдебни органи, представлява вътрешно разследване. В това отношение ищецът поддържа, що се отнася до тази докладна записка от предприето срещу него вътрешно разследване, че съгласно член 4 от Решение 1999/396 и както било прието в съдебната практика на Общия съд по дело Franchet и Byk/Комисия, той е трябвало да бъде уведомен и изслушан във връзка със засягащите го факти преди нейното препращане. Той твърди също, че съгласно правилата, уреждащи вътрешните разследвания на OLAF, същата е допуснала достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, като не е отложила, със съгласието на генералния секретар на Комисията, задължението да покани ищеца да изрази становището си, ако според администрацията разследването не е можело да му бъде съобщено.

50      На второ място, ищецът поддържа, че Комисията е нарушила уреждащите дисциплинарното производство норми, установени с Регламент № 1073/1999, като е встъпила в производствата пред френските национални съдилища като граждански ищец, преди провежданото от OLAF вътрешно разследване да е приключило.

51      На трето място, ищецът твърди, че Комисията е нарушила правото на добра администрация и задължението за полагане на грижа, като е продължила съдебното преследване срещу него и като е стигнала дотам да сезира Cour de cassation (Касационния съд), без да представи достатъчно доказателства срещу него.

52      Комисията твърди, че не е допуснала нарушение, годно да ангажира отговорността ѝ, и иска отхвърляне на настоящото основание.

 По неправомерността на поведението на OLAF

53      Ищецът твърди, че е трябвало да бъде уведомен и изслушан във връзка със засягащите го факти, преди OLAF да препрати докладната записка от 19 март 2003 г. на френските съдебни органи. Той основава твърденията си на решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257), в което Общият съд е квалифицирал проведеното от OLAF разследване като вътрешно разследване и е приел, че по силата на член 4, първа алинея от Решение 1999/396, като не е изпълнила задължението си за уведомяване, OLAF е допуснала достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

54      Комисията изтъква, че ищецът не се намира в нито едно от двете положения, предвидени в член 4 от Решение 1999/396, тъй като информацията в докладната записка от 19 март 2003 г., която OLAF е изпратила на националните органи, не го обвинява лично, нито се отнася поименно до него.

55      Най-напред, следва да се припомни, че съгласно член 4 от Решение 1999/396 уведомяване на засегнатите от разследването длъжностни лица се предвижда само в контекста на вътрешните разследвания. В това отношение следва да се констатира, че съгласно установеното от Общия съд в точка 124 от решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257), изпращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи на 19 март 2003 г. е свързано с вътрешно разследване. Следователно посочената разпоредба е приложима и към настоящия случай.

56      От разпоредбите на член 4, първа алинея от Решение 1999/396 следва, че заинтересованото длъжностно лице трябва своевременно да бъде уведомено за възможността да бъде лично замесено, когато това не създава опасност да се навреди на разследването, и че при всички положения вследствие на разследването не могат да се правят заключения, които се отнасят поименно до длъжностно лице на Комисията, без на заинтересованото лице да е била осигурена възможност да изрази своята позиция относно всички факти, които го засягат.

57      Незачитането на тези разпоредби, определящи условията, при които спазването на правото на защита на съответното длъжностно лице може да се съвмести с изискванията за поверителност, присъщи на всяко разследване от това естество, представлява нарушение на съществени процесуални изисквания, приложими към процедурата по разследване (решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 129).

58      Член 4 от Решение 1999/396 обаче не се отнася изрично до предаването на информация на националните съдебни органи и следователно не предвижда задължение за уведомяване на засегнатото длъжностно лице преди подобно предаване. Всъщност по силата на член 10 от Регламент № 1073/1999 OLAF може (при външни разследвания) или трябва (при вътрешни разследвания) да предаде информация на националните съдебни органи. Следователно това предаване на информация може да предшества „заключенията, направени вследствие на разследването“, които обичайно се включват в доклада от разследването (решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 130).

59      Впрочем следва да се припомни, че в решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 132), Общият съд е приел, че в момента на предаване на информацията на националните съдебни органи не е съществувал доклад по смисъла на член 9 от Регламент № 1073/1999, предаден от OLAF на Комисията, в който да са отправени обвинения персонално срещу ищците по това дело. Общият съд обаче отбелязва, че препратената на френските съдебни органи докладна записка от 19 март 2003 г. съдържа „заключения, които се отнасят поименно“ до г‑н Yves Franchet и г‑н Daniel Byk, и че преди препращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи ищците е трябвало да бъдат уведомени и изслушани във връзка със засягащите ги факти на основание член 4 от Решение 1999/396 (решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 145).

60      В решение Franchet и Byk/Комисия Общият съд заключава, че макар член 4 от Решение 1999/396 да предвижда изключение по отношение на случаите, изискващи абсолютна секретност за целите на разследването, съгласно което задължението длъжностното лице да бъде поканено да изрази становището си може да бъде отложено със съгласието на генералния секретар на Комисията, условията за прилагане на това изключение не са били изпълнени, и че съответно, като не е спазила задължението си за уведомяване, OLAF е допуснала достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти.

61      В случая Комисията твърди, че цитираната съдебна практика не може да бъде приложена към ищеца, тъй като информацията в докладната записка от 19 март 2003 г., която OLAF е изпратила на националните органи, не съдържа персонални обвинения, нито се отнася поименно до него.

62      В това отношение следва да се припомни, че член 4, първа алинея от Решение 1999/396 установява реда и условията за информиране на засегнатата страна по следния начин:

„При възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, заинтересованата страна се информира незабавно в срок, който не би навредил на разследването. [Във] вс[ич]ки случа[и] заключения, насочващи [поименно] към член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на заинтересованата страна да обясни становището си по всички засягащи я факти“.

63      Впрочем тази разпоредба трябва да се тълкува във връзка с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата в смисъл, че установява, на първо място, общо задължение за уведомяване на заинтересованата страна още при възникване в хода на разследването на възможни основания за „лично въвличане“ на същата страна освен когато това уведомяване създава опасност да се навреди на разследването. На второ място, това задължение за уведомяване придобива още по-голямо значение („във всички случаи“), когато става дума за „заключения, насочващи поименно към […] длъжностно лице“. Всъщност в подобен случай обвиненото лице трябва да може да изрази становището си относно всички засягащи го факти, преди OLAF да направи заключения по разследването, които се отнасят поименно до него.

64      Поради това е необходимо да се разгледа дали от информацията в докладната записка от 19 март 2003 г., която е изпратена на френските съдебни органи, възникват възможни основания за „лично въвличане“ на ищеца и дали може да се счита, че тя представлява „заключения, отнасящи се поименно до“ ищеца по смисъла на член 4, първа алинея от Решение 1999/396.

65      Още в началото следва да се отбележи, че ищецът иска от Общия съд да разпореди на OLAF да представи „пълния и цялостен текст“ на докладната записка от 19 март 2003 г., приложена към преписката по дело Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257. Но дори да се приеме, че с това искане ищецът по същество моли Общия съд да извърши процесуално-организационно действие по отношение на Комисията, следва да се констатира, че в настоящото дело последната е приложила докладната записка към писмената си защита (приложение B.2) и че в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд е поискал списъка на приложенията към докладната записка, както и въпросните приложения.

66      Следва да се отбележи най-напред, че в придружителното писмо към докладната записка от 19 март 2003 г. генералният директор на OLAF посочва, че без да се засяга преценката на френските съдебни органи, „изглежда, че OLAF е разкрила измамни действия, увреждащи общностния бюджет, които могат да получат наказателноправна квалификация“, пояснявайки, че „[р]азследването разкрива, че тези действия са извършени от ръководителите на дружество Planistat Europe SA, чието седалище е в Париж, с активното съучастие на европейски длъжностни лица“.

67      Впрочем в приложената към горепосоченото писмо докладна записка от 19 март 2003 г. се посочва, в рамките на „[х]ронологичния преглед на действията, предмет на разследването“, в точка 2.3, озаглавена „Констатации, направени в хода на разследването“, че доклад от вътрешно разследване на Евростат с дата от септември 1999 г. относно Datashops, намиращи се в Брюксел, в Люксембург и в Мадрид, въз основа на който е започнало разследването на OLAF, „разкрива[л] множество нарушения, допуснати в управлението на тези три Datashops в периода от 1996 г. до края на 1999 г.“, и че „[в] случая значителна част от оборота, „деклариран“ от тези три Datashops — между 50 % и 55 % — захранвал черна каса, чието използване било подчинено на разрешение от длъжностно лице на [Евростат]“.

68      В него се посочва и че „черната каса служ[ела] и за заплащане на разходи за ресторанти, хотели и пътувания […], направени от някои длъжностни лица на Евростат, сред които и г‑н Byk“.

69      По-нататък, в рамките на описанието на престъпните деяния, в точка 3.1, озаглавена „Злоупотреба с доверие“, се установява следното:

„Създаването от страна на някои общностни длъжностни лица на мрежа от икономически оператори, една от целите на която е част от приходите, постъпващи от продажбата на стоки или от общностни статистически престации, да се укрият от Комисията, може да представлява злоупотреба със „средства, ценности или каквито и да било блага“, както са посочени в член 314‑1 от [френския] Code pénal (Наказателен кодекс), в който се съдържа определението на злоупотребата с доверие. Съвкупността от елементите на състава на престъплението е осъществена в съизвършителство от общностните длъжностни лица, ръководителите на групата Planistat и ръководителите на съответните Datashops. Общностните длъжностни лица не са можели да не познават действащия финансов регламент, задължаващ ги да събират всички приходи.

Освен това същите общностни длъжностни лица са разполагали с въпросните суми за цели, чужди на общностния интерес, доколкото посочените суми явно са послужили за заплащане на разходи, непредвидени в договора на дружество Planistat Europe SA с Комисията, или пък на лични разходи на тези длъжностни лица. Измамната цел произтича от това използване за цели, различни от общностните“.

70      Накрая, в точка 3.3, озаглавена „Престъпно сдружение“, се посочва следното:

„Съгласно член 450‑1 от Code pénal (Наказателен кодекс) „[п]редставлява престъпно сдружение всяка образувана структура или постигнато съглашение за приготовлението, характеризиращо се с едно или повече материални действия, на едно или повече престъпления, за които се предвижда наказание най-малко пет години лишаване от свобода […]“.

Остава въпросът дали тази квалификация не може да се приложи и в рамките на настоящата преписка, доколкото за успешното присвояване на общностни средства е било необходимо сдружаването на длъжностните лица, на ръководителите на Planistat и на тези на Datashops, които са осъществили изпълнителното деяние на злоупотреба с доверие.

[…]“.

71      В това отношение следва да се отбележи, че в допълнение към вече установения в решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257), факт, че докладната записка от 19 март 2003 г. съдържа „заключения, които се отнасят поименно“ до г‑н Franchet и г‑н Byk, от същата докладна записка ясно се вижда въвличането на други „общностни длъжностни лица“, сред които и ищеца, по смисъла на член 4, първа алинея от Решение 1999/396. Всъщност следва да се отбележи, че с оглед на твърденията в докладната записка, отнасящи се до „общностните длъжностни лица“, и предвид факта, че ищецът е бил директор на дирекция „Информационни технологии, публикации и отношения с външни клиенти“ и пряк ръководител на г‑н Byk — лице, посочено поименно в докладната записка — личното въвличане на ищеца е било повече от вероятно, поради което последният е трябвало поне да бъде уведомен своевременно от OLAF. Това твърдение се потвърждава от факта, че след като директорът на OLAF препраща докладната записка от 19 март 2003 г. на френските съдебни органи, procureur de la République du tribunal de grande instance de Paris (прокурор към Окръжен съд Париж) образува на 4 април 2003 г. преписка срещу ищеца и други длъжностни лица за укривателство и съучастие в злоупотреба с доверие, както и че след съобщаването на тази информация ищецът е задържан и привлечен като обвиняем от френските съдебни органи, без да е бил уведомен или изслушан предварително.

72      Комисията твърди в това отношение, че тъй като в доклада на OLAF става дума само за „общностните длъжностни лица“, работещи в Евростат, същият остава много неясен относно замесените лица и че не е възможно да се идентифицира персонално едно или друго от тези длъжностни лица. Според нея OLAF е оставила широка свобода на преценка на френските съдилища относно действията, който трябва да предприемат във връзка с предадената информация, що се отнася както до предмета, така и до адресатите на разследването.

73      Следва да се отбележи, че противно на твърдяното от Комисията, докладът на OLAF е пределно ясен както относно предмета на информацията, така и относно самоличността на адресатите на разследването, поради което френските съдилища нямат голяма свобода на действие, що се отнася до въвличането на ищеца.

74      Действително, що се отнася до предмета на информацията, последната е достатъчно подробна, както личи от заглавието на доклада, „Сигнал за деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация“, и от съдържанието на точка 2 от него — „хронологичен преглед на действията, предмет на разследването“.

75      Що се отнася до въвличането на ищеца, следва да се констатира, първо, че в доклада се изтъква прякото участие на г‑н Franchet, директор на Евростат и ръководител на ищеца, както и на г‑н Byk, началник на отдел и подчинен на ищеца. Съответно, с оглед на положението му в йерархията между г‑н Franchet и г‑н Byk и макар да не е посочен поименно в доклада, ищецът неизбежно е щял да бъде заподозрян от френските правоприлагащи органи в участие в описаните в него деяния. В подкрепа на това твърдение е и определението за прекратяване на производството, в което са подчертани служебните взаимоотношения на ищеца с г‑н Byk. В определението за прекратяване на производството наистина се посочва, че г‑н Byk „работи под ръководството [на ищеца] от 1994 г.“ и че ищецът е „прекият ръководител на г‑н Byk“ (стр. 13 и 21).

76      Второ, участието на ищеца въз основа на функциите и ролята му в Евростат се вижда ясно от противоправните деяния, за които става дума в докладната записка от 19 март 2003 г., и се потвърждава от определението за прекратяване на производството. Действително, в точка 2.3, параграф 4 от докладната записка от 19 март 2003 г., която се отнася до „[к]онстатации[те], направени в хода на разследването“, се посочва, че „[в] случая значителна част от оборота, „деклариран“ от тези три Datashops — между 50 % и 55 % — захранвал черна каса, чието използване било обусловено от разрешението на длъжностно лице на [Евростат]“. Впрочем, както може да се види на страница 9 от определението за прекратяване на производството, „търговският директор на MESSAGERIES DU LIVRE искал от Евростат, представляван от г‑н […] или г‑н DE ESTEBAN, разрешение да пристъпи към плащане на изпратените фактури“. Следва да се отбележи, че както е видно от преписката по делото, само пет лица са можели да дадат това разрешение, като едното от тях е посочено поименно в докладната записка, а другото е ищецът. Освен това на страница 15 от определението за прекратяване на производството се пояснява, че „до 1998 г. действията по прехвърляне на средства от финансовия резерв се извършвали под контрола […] [на ищеца], директор на г‑н Byk“. Следователно не остава никакво съмнение относно самоличността на лицата, които са замесени в деянията, описани в изпратената от OLAF докладна записка. Същите съображения се прилагат към твърденията, че „някои общностни длъжностни лица [са създали] мрежа от икономически оператори, една от целите на която е част от приходите […] да се укрият от Комисията“, и че „същите общностни длъжностни лица са разполагали с въпросните суми“ (стр. 7 от докладната записка от 19 март 2013 г., точка 3.1, „Злоупотреба с доверие“). Действително предвид функциите си в Евростат описаните замесени лица са действали като икономически оператори, оправомощени, отново предвид функциите си, да разполагат с въпросните суми. Следователно замесването на ищеца, който е бил директор на дирекция „Информационни технологии, публикации и отношения с външни клиенти“ на Комисията и пряк ръководител на г‑н Byk, лесно може да се изведе от фактите, описани в докладната записка от 19 март 2013 г.

77      Следователно при тези обстоятелства трябва да се отбележи, че съгласно информацията, която OLAF е предала на френските съдебни органи в докладната записка от 19 март 2003 г., ищецът — предвид функциите, които е упражнявал към момента на настъпването на фактите — е трябвало да бъде приравнен на лицата, посочени поименно в заключенията на OLAF.

78      Впрочем, що се отнася до изключението, свързано с необходимостта от запазване на абсолютна секретност за целите на разследването, предвидено в член 4, втора алинея от Решение 1999/396, в точки 148 и 149 от решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257), се констатира, че макар генералният директор на OLAF да е установил, че „са замесени длъжностни лица на Евростат и на Службата за официални публикации на Европейските общности, че тези материали са изпратени на френските съдебни органи и че уведомяването на длъжностните лица следва да се отложи в съответствие с член 4 от Решение 1999/396 поради необходимостта да се запази абсолютна тайна за целите на разследването“, в писмен отговор до Общия съд Комисията потвърждава, че нейният генерален секретар не е имал възможност да даде съгласието си за отлагане на задължението за отправяне на покана до г‑н Franchet и г‑н Byk да изразят становище.

79      В конкретния случай следва да се констатира, че в отговор на писмен въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията потвърждава, че генералният ѝ секретар не е бил сезиран относно ищеца, тъй като той не е бил посочен поименно в заключенията на OLAF и следователно случаят му не попада в хипотезата по член 4 от Решение 1999/396. Съответно OLAF нямала нито задължението да му даде възможност да изрази становище, нито впрочем възможността да отложи това изслушване на ищеца. Следва да се отбележи обаче, че както е видно от точка 77 по-горе, с оглед на информацията, съдържаща се в докладната записка от 19 март 2003 г. и препратена от OLAF на френските съдебни органи, ищецът е трябвало да бъде приравнен на лицата, посочени поименно в заключението на OLAF, по смисъла на член 4, първа алинея, второ изречение от Решение 1999/396.

80      Освен това следва да се отбележи, че според съдебната практика задължението да се поиска и получи съгласието на генералния секретар на Комисията, не е обикновена формалност, която може при необходимост да бъде изпълнена на по-късен етап. Всъщност изискването за получаване на подобно съгласие би изгубило основанието за своето съществуване, а именно да послужи като гаранция за правото на защита на съответните длъжностни лица, за необходимостта от отлагане на тяхното уведомяване само в действително изключителни случаи, както и че този изключителен характер не се преценява единствено от OLAF, а се нуждае и от преценката на генералния секретар на Комисията (решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 151).

81      Следователно условията за прилагане на изключението по член 4, втора алинея от Решение 1999/396, позволяващо да се отложи въпросното изслушване, не са изпълнени и по отношение на ищеца, за когото докладната записка от 19 март 2013 г. се отнася имплицитно, но безспорно.

82      При тези обстоятелства OLAF е нарушила член 4 от Решение 1999/396 и не е зачела правото на защита на ищеца при изпращането на преписката Datashop — Planistat на френските съдебни органи.

83      При всички положения, дори ако ищецът не може да бъде приравнен на лице, посочено поименно в заключенията на OLAF по смисъла на член 4, първа алинея, второ изречение от Решение 1999/396, трябва да се констатира, че както е видно от изложените по-горе съображения, той е трябвало поне да бъде счетен за лично замесен във фактите в основата на настоящото дело и поради това да бъде уведомен своевременно, доколкото не е установено, че това би създало опасност да се навреди на разследването съгласно първа алинея, първо изречение от същия член.

84      В това отношение следва да се констатира, че нищо в преписката не може да обоснове пропуска на OLAF да уведоми ищеца. Напротив, според протокола от 1613-ото заседание на Комисията от 21 май 2003 г., приложен към писмената защита, Комисията е отбелязала „намерението на OLAF да ускори започнатите разследвания, и по-специално да даде на длъжностните лица, които счита за потенциално замесени, възможността да бъдат изслушани“. От това твърдение произтича, че на този етап не е установена нито една причина, която да налага въпросното разследване да се пази в пълна тайна. Освен това нищо в преписката не изглежда да доказва, че ако е бил уведомен за възможното си лично участие във фактите, ищецът е щял да навреди на разследването.

85      Вследствие на това трябва да се приеме, че OLAF не е изпълнила задължението си да уведоми ищеца, което ѝ е вменено по силата на член 4, първа алинея, първо изречение от Решение 1999/396.

86      Въпросът доколко констатираните незаконосъобразности са могли да бъдат в основата на твърдяната от ищеца вреда, ще бъде разгледан в точка 122 и сл. по-долу.

 По неправомерността на поведението на Комисията

87      Ищецът изтъква две твърдения за нарушения. На първо място, той твърди, че като се е конституирала като граждански ищец в производствата пред френските съдилища преди приключването на провежданото от OLAF разследване, Комисията е нарушила нормите на Регламент № 1073/1999.

88      На второ място, ищецът изтъква, че Комисията е нарушила правото на добра администрация и задължението си за полагане на грижа по отношение на него, като неколкократно е продължила съдебните производства, включително сезирайки Cour de cassation (Касационния съд), без да представи достатъчно доказателства срещу него.

–       По твърдението за нарушение, изведено от неспазване от страна на Комисията на нормите, установени с Регламент № 1073/1999, вследствие на конституирането ѝ като граждански ищец в производствата пред френските съдилища преди приключването на провежданото от OLAF разследване

89      Комисията поддържа, че посоченото твърдение за нарушение трябва да се обяви за недопустимо, тъй като е повдигнато за първи път в исковата молба, която ищецът подава пред Общия съд, и всъщност не е споменавано преди това в досъдебната фаза.

90      Трябва да се припомни, че както следва от постоянната съдебна практика, правилото за съгласуваност между жалбата, подадена по административен ред по смисъла на член 91, параграф 2 от Правилника, и последващата жалба по съдебен ред изисква изтъкнатите пред съда на Съюза основания, насочени пряко срещу увреждащия акт, вече да са били формулирани в рамките на досъдебното производство, така че ОН да е могъл да се запознае с критиките, отправени от заинтересованото лице срещу спорното решение, тъй като в противен случай тези основания биха били недопустими. Това правило е обосновано от самата цел на досъдебното производство, чийто предмет е да позволи уреждане по взаимно съгласие на споровете, възникнали между длъжностните лица и администрацията (вж. решение от 5 март 2015 г., Gyarmathy/FRA, F‑97/13, EU:F:2015:7, т. 67 и цитираната съдебна практика).

91      Поради това исканията на длъжностните лица, направени в подадените от тях жалби пред съда на Съюза, могат да почиват само на същите основания като тези, на които се основават исканията в подадените по административен ред жалби, като се има предвид, че тези искания могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат основания и доводи, които не се съдържат непременно в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея (вж. решение от 5 март 2015 г., Gyarmathy/FRA, F‑97/13, EU:F:2015:7, т. 68 и цитираната съдебна практика).

92      Накрая, важно е да се отбележи, че тъй като досъдебното производство има неформален характер и заинтересованите лица обикновено участват на този етап без съдействието на адвокат, администрацията не трябва да тълкува ограничително подадените по административен ред жалби, а напротив — трябва да ги разглежда в дух на откритост. Впрочем член 91 от Правилника не предвижда строго и окончателно обвързване с евентуалната съдебна фаза на производството, при положение че подадената по съдебен ред жалба не променя нито основанието, нито предмета на подадената по административен ред жалба. Това не променя обаче факта, че за да може предвиденото в член 91, параграф 2 от Правилника досъдебно производство да постигне своята цел, на ОН трябва да се предостави възможност да се запознае достатъчно точно с критиките, отправени от заинтересованите лица срещу спорното решение (вж. решение от 5 март 2015 г., Gyarmathy/FRA, F‑97/13, EU:F:2015:7, т. 69 и цитираната съдебна практика).

93      В случая трябва да се констатира, че и в искането за обезщетение, и в жалбата по административен ред ищецът твърди, че OLAF и Комисията са допуснали нарушения, като не са го изслушали и не са го уведомили, че преписката на OLAF е препратена на френските съдебни органи, и предвид настървението, което Комисията е проявила в производствата пред френските съдилища, без да представи нови доказателства след оневиняването му с определението за прекратяване на производството. Съответно правните му доводи в хода на досъдебно производство са развити в две части, докато в исковата молба пред Общия съд са организирани около три твърдения за нарушение. Следва обаче да се отбележи, че в искането за обезщетение, което подава до ОН на 22 декември 2016 г., ищецът оспорва факта, че „Комисията се е конституирала като граждански ищец, без да е била длъжна да го прави“, в рамките на твърдението за нарушение, отнасящо се до незаконосъобразността, която същата е извършила с продължаването на наказателните производства срещу ищеца след оневиняването му (точка 14, втора алинея, стр. 6 от приложение А 11 към исковата молба). Впрочем в подадената на 1 август 2017 г. жалба по административен ред срещу решението на ОН да отхвърли искането му за обезщетение ищецът припомня, че „именно въз основа на това разследване, приключило на 25 септември 2003 г., съдия-следователят […] връчва това определение на лицата, които са привлечени като обвиняеми“ (стр. 5, приложение А 13). В жалбата по административен ред ищецът твърди и че „Европейската комисия проявява истинско упорство в наказателното производство“ срещу него (стр. 6, приложение А 13).

94      От гореизложеното следва, че макар доводите в подкрепа на второто твърдение за нарушение, които се отнасят до оспорването на конституирането на Комисията като граждански ищец в производствата пред френските съдилища преди приключването на провежданото от OLAF разследване, да не са повдигнати като отделно твърдение за нарушение в жалбата по административен ред, причината в основата им е същата като тази, на която почиват възраженията, изтъкнати в жалбата по административен ред и представени в хода на досъдебната фаза. Освен това тези доводи са тясно свързани с твърдението за нарушение, отнасящо се до незаконосъобразностите, които Комисията е допуснала вследствие на съдебните си производства срещу ищеца, първо, като се е конституирала като граждански ищец, и второ, като е продължила производствата срещу ищеца, без да разполага с достатъчно доказателства срещу него. Ето защо това твърдение за нарушение следва да се обяви за допустимо по силата на съдебната практика, цитирана в точка 91 по-горе.

95      При това положение е необходимо да се разгледа дали, като се е конституирала като граждански ищец в производствата пред френските съдилища, преди да бъде приключено провежданото от OLAF разследване, Комисията е нарушила нормите, установени с Регламент № 1073/1999.

96      Комисията изтъква в това отношение, че е подала жалба и се е конституирала като граждански ищец в производствата пред френските съдилища, след като е получила от прокурора от прокуратурата в Париж информация, според която, в съответствие с разпоредбите на член 113‑8 от френския Code de procédure pénale (Наказателно-процесуален кодекс), Комисията трябва да подаде жалба до прокуратурата в Париж, за да може финансовите претенции да не се ограничат само до извършените във Франция деяния, свързани с укривателство, и съответно да се поиска поправяне на всички вреди, претърпени в Люксембург и Брюксел (вж. приложение B.11).

97      В това отношение член 9, параграф 4 от Регламент № 1073/1999 гласи следното относно вътрешните разследвания:

„Докладите, изготвени след завършване на вътрешно разследване, както и всякакви свързани ценни документи, се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция. Институцията, органът, службата или агенцията предприемат дейcтвиятa по вътре[ш]нотo разследване, по-специално от дисциплинарен или прaвен хaрактeр, които резултатите от него налагат, като докладват за него пред директора на [OLAF] в срок, определен от директора в заключението на неговия доклад“.

98      Що се отнася до дисциплинарните производства, в решение Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 351) Общият съд приема, че Комисията е нарушила нормите, които уреждат дисциплинарното производство, като е образувала дисциплинарно производство срещу г‑н Franchet и г‑н Byk, преди разследванията на OLAF да са приключили. Впрочем Общият съд припомня, че целта, преследвана от тези норми, е по-специално да се защити засегнатото длъжностно лице, като се гарантира, че ОН разполага преди образуването на дисциплинарното производство с точни и релевантни доказателства, по-конкретно оневиняващи, установени в разследването, проведено от OLAF, която разполага с богат набор от средства за разследване. Поради тази причина нормите, които уреждат споменатото дисциплинарно производство, представляват правни норми, предоставящи права на частноправните субекти.

99      Освен това в член 25 от отнасящото се до дисциплинарните производства приложение IX се посочва, че „ако срещу длъжностното лице бъде образувано наказателно производство за същите деяния, окончателното решение се взема само след като бъде постановена окончателната присъда на съда, разглеждащ делото“.

100    В настоящото дело обаче ищецът не оспорва образуването на дисциплинарно производство срещу него, а факта, че Комисията е започнала действия по съдебен ред срещу него, преди разследването на OLAF да е приключило. Макар, разбира се, да е вярно, че не съществува изрична норма, която да забранява на Комисията да се конституира като граждански ищец или да започва наказателно производство срещу длъжностно лице, докато OLAF не представи окончателния си доклад от разследването, това не означава, че изложените по-горе съображения относно дисциплинарните производства не могат да се приложат по аналогия и към националните съдебни производства, което е в съответствие с духа и буквата на Регламент № 1073/1999.

101    Действително член 9, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1073/1999 гласи, от една страна, че „[изготвените д]оклади[…] представляват допустимите доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация“, и второ, че „[и]нституцията, органът, службата или агенцията предприемат дейcтвиятa по вътре[ш]нотo разследване, по-специално от дисциплинарен или прaвен хaрактeр, които резултатите от него налагат“.

102    Така по силата на тези разпоредби, когато OLAF е провела разследване по смисъла на Регламент № 1073/1999, съответната институция трябва да предприеме съдебните действия, които докладът от разследването налага, доколкото този доклад представлява необходимо доказателство за посоченото производство.

103    Впрочем на заседанието си от 21 май 2003 г. (вж. протокола от 1613-то заседание на Комисията, проведено на 21 май 2003 г., стр. 16—17) Комисията подчертава, визирайки случая „Евростат“ и разследването на OLAF, „необходимостта от зачитане на презумпцията за невиновност“ и факта, че „информацията, с която разполага, не позволява на този етап да се правят заключения за конкретните длъжностни лица“. От същия протокол обаче е видно, че тя е решила да „се конституира като граждански ищец в производството, образувано пред Procureur de la République près du tribunal de grande instance à Paris (прокурор към Окръжен съд Париж) вследствие на сигнала на OLAF“. За тази цел „тя възлага на ГД „Бюджет“ да анализира последващите действия във връзка с изготвените от Евростат одиторски доклади от гледна точка на изпълнението на финансовите правила“. Освен това, както беше посочено в точка 84 по-горе, тя „отбелязва намерението на OLAF да ускори започнатите разследвания, и по-специално да даде на длъжностните лица, които счита за потенциално замесени, възможността да бъдат изслушани“. Комисията посочва също, че генералният директор на OLAF очаква резултатите от тези действия до края на юни 2003 г. Накрая, тя „възлага на генералния секретар да координира различните части на преписката и да предложи подходящите вътрешни мерки и процедури“.

104    От посочения протокол е видно, че към тази дата, а именно 21 май 2003 г., Комисията е съзнавала, че в разглеждания случай е необходимо да се следи за зачитането на принципа на презумпцията за невиновност, тъй като информацията, с която разполага, не позволява да се правят заключения за вината на длъжностните лица, които са посочени поименно, и още по-малко за вината на потенциално замесените длъжностни лица, сред които и ищеца. Освен това Комисията решава да се конституира като граждански ищец и за тази цел възлага на генерална дирекция „Бюджет“ да анализира последващите действия във връзка с одиторските доклади на Евростат и подчертава факта, че OLAF възнамерява да ускори разследванията си и да представи резултатите от тях до края на юни 2003 г. За тази цел Комисията възлага на генералния секретар да координира посочената информация и да предложи подходящите вътрешни мерки и процедури.

105    Впрочем от преписката е видно, че на 10 юли 2003 г. Комисията е подала жалба срещу неизвестен извършител и се е конституирала като граждански ищец, преди разследването на OLAF да е приключило и без да разполага с доказателства, различни от тези, които OLAF е представила в изпратения на 19 март 2003 г. доклад (вж. приложение B3, Решение на Комисията да подаде жалба срещу неизвестен извършител, точка 14).

106    Всъщност разследването на OLAF приключва на 25 септември 2003 г., след което окончателният доклад и приложенията към него са предоставени на френския съдебен орган (вж. приложение B4, Окончателен доклад на OLAF 295/09/2003). Следва да се отбележи, че в окончателния доклад от разследването OLAF твърди, че „след като OLAF предава на правната служба на Комисията подробния доклад от 22 април 2003 г., Европейската комисия оправомощава правната си служба да подаде жалба за претърпените вреди“. Следва обаче да се отбележи, че посоченият подробен доклад от 22 април 2003 г. (вж. приложение B11, Докладна записка на вниманието на правната служба на Комисията) не предоставя информация, улики или доказателства относно фактите и обвинените длъжностни лица. В това писмо генералният директор на OLAF само припомня изпращането на докладната записка от 19 март 2003 г. на френските органи и изтъква, че е получил информация от френските съдилища, въз основа на която счита за необходимо, в съответствие с разпоредбите на член 113‑8 от френския Code de procédure pénale (Наказателно-процесуален кодекс), Комисията да подаде жалба до прокуратурата в Париж, за да може финансовите претенции да не се ограничават само до извършените във Франция деяния, свързани с укривателство, и съответно да се поиска поправяне на всички вреди, претърпени и в Люксембург и Брюксел.

107    Освен това следва да се отбележи, че член 87 от френския Code de procédure pénale (Наказателно-процесуален кодекс) предвижда относно конституирането като граждански ищец в хипотезата на започване на съдебна проверка от прокуратурата, че „конституирането като граждански ищец може да се осъществи по всяко време в хода на разследването“. При това положение Комисията е можела да изчака разследването на OLAF да приключи, преди да се конституира като граждански ищец и да подаде жалба. Впрочем, видно от протокола от 21 май 2003 г., Комисията е уведомена за „намерението на OLAF да ускори започнатите разследвания“ и за факта, че „генералният директор на OLAF очаква резултатите от тези действия до края на юни 2003 г.“

108    При тези обстоятелства следва да се приеме, че с цел защита на засегнатите длъжностни лица Комисията не е трябвало да се конституира като граждански ищец и да подава, преди приключването на разследването на OLAF, жалба пред френските национални съдилища, отнасяща се до същите факти. Действително само разполагайки със заключенията от разследването на OLAF, Комисията е щяла да бъде в състояние да вземе информирано решение въз основа на всички предоставени от OLAF сведения и потенциално — на точните и релевантни доказателства, оневиняващи засегнатите длъжностни лица.

109    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се отбележи, че Комисията е нарушила Регламент № 1073/1999, и по-специално член 9, параграф 4 от него, като се е конституирала като граждански ищец и като е подала жалби пред френските съдилища преди представянето на окончателния доклад на OLAF, без да разполага с достатъчни и убедителни доказателства в защита на потенциално въвлечените с докладната записка от 19 март 2003 г. лица, сред които и ищеца.

110    Въпросът доколко това нарушение е причинило вреда на ищеца, ще бъде разгледан в точка 122 и сл. по-долу.

–       По твърдението за нарушение, изведено от нарушение на правото на добра администрация и на задължението на Комисията за полагане на грижа вследствие на продължаването на съдебните производства, без да представи достатъчни доказателства

111    В това отношение трябва да се припомни, че възможността за предявяване на права по съдебен ред и свързаният с това съдебен контрол са израз на общ принцип на правото, залегнал в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и който е закрепен също така в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (решения от 15 май 1986 г., Johnston, 222/84, EU:C:1986:206, т. 17 и 18 и от 17 юли 1998 г., ITT Promedia/Комисия, T‑111/96, EU:T:1998:183, т. 60), и в член 47 от Хартата. Тъй като достъпът до съд е основно право и общ принцип, гарантиращ спазването на правото, фактът, че дадена институция предприема действие по съдебен ред, може да съставлява служебно нарушение само при изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 28 септември 1999 г., Frederiksen/Парламент, T‑48/97, EU:T:1999:175, т. 97).

112    В конкретния случай следва да се приеме, че независимо от текста на определението за прекратяване на производството и на решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) обстоятелствата по случая не изглеждат изключителни до степен да доведат до извода, че въззивната и касационната жалба представляват служебно нарушение от страна на Комисията по смисъла на посочената по-горе съдебна практика. Впрочем следва да се отбележи, че ищецът не е представил данни, годни да докажат, че с поведението си Комисията е допуснала подобно нарушение.

113    От това следва, че ищецът няма основание да претендира обезщетение за имуществени, физически и неимуществени вреди, причинени вследствие на решението на Комисията да обжалва определението за прекратяване на производството пред френските наказателни съдилища в периода 2013—2016 г.

114    Що се отнася до нарушаването на правото на добра администрация и на задължението на Комисията за полагане на грижа вследствие на продължаването на съдебните производства срещу ищеца, трябва да се припомни, че според съдебната практика задължението за полагане на грижа отразява равновесието на насрещните права и задължения в отношенията между публичния орган и служителите на публична длъжност. Това равновесие изисква по-специално когато публичният орган се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, да вземе под внимание всички обстоятелства, които могат да определят решението му, и при това да вземе предвид не само интереса на службата, но в частност и този на засегнатото длъжностно лице. Последното задължение е наложено на администрацията и от принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2017 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, T‑482/16 RENV, EU:T:2017:901, т. 131 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

115    В конкретния случай, както беше припомнено в точка 112 по-горе, Комисията не е допуснала служебно нарушение, като е оспорила определението за прекратяване на производството пред френските наказателни съдилища, стигайки до касационната инстанция, с цел да защити икономическите интереси на институцията. Също така задължението за полагане на грижа, което администрацията има по отношение на ищеца, не може в никакъв случай да ѝ наложи задължението да не защитава икономическите интереси на институцията и съответно — да не оспорва решенията на френските съдилища. Следователно това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

 По наличието на твърдените вреди и съществуването на причинно-следствена връзка

116    Като се има предвид особено тясната връзка, съществуваща в обстоятелствата по настоящия случай, между въпроса дали ищецът е претърпял вреди, които могат да бъдат поправени, и дали е налице причинно-следствена връзка между констатираните нарушения и твърдените вреди, тези два въпроса следва да бъдат разгледани заедно.

117    В самото начало ищецът изтъква, че е претърпял имуществена вреда, произтичаща от накърняването на доброто му име и честта му в резултат на тежките и неоснователни обвинения срещу него, както и неимуществена вреда за страданията, предизвикани от факта, че е бил подложен на продължително и самонадеяно преследване от страна на администрацията. Според него тези имуществени, неимуществени и физически вреди са следствие от нарушаването на правилата, отнасящи се до провежданите от OLAF разследвания, и от необоснованото и непропорционално поведение на Комисията към него.

118    По-специално, ищецът поддържа, че що се отнася до имуществените вреди, от неправомерното поведение на Комисията за него са произтекли значителни разноски за процесуално представителство. В това отношение той претендира, от една страна, сумата от 39 293,38 EUR за адвокатските разноски, направени в производствата пред френските национални съдилища и пред съдилищата на Съюза, и от друга страна, сумата от 872,74 EUR, включваща пътните разноски, направени в хода на производствата по съдебен ред.

119    По-нататък, ищецът твърди, че привличането му като обвиняем и воденето на продължително наказателно производство срещу него са му причинили неимуществени вреди. Той поддържа, че образуването на съдебно производство срещу него при още неприключило вътрешно разследване на OLAF, както и оспорването на неговата невиновност — след обявяването ѝ от френските съдилища — до касационната инстанция без достатъчно точни и релевантни доказателства са засегнали честта и професионалната му репутация. Той счита, че производството срещу него е накарало бившите му колеги и хората от обкръжението му да вярват, че е замесен във финансов скандал. На това основание той иска сума в размер на 500 000 EUR за поправяне на неимуществените вреди, претърпени в резултат на допуснатите от Комисията незаконосъобразности.

120    Накрая, ищецът изтъква, че сериозните нарушения, в които се упреква администрацията на Съюза, са увредили и здравословното му състояние, тъй като вследствие на тревогите, породени от започнатото срещу него по самонадеян начин и нескончаемо наказателно производство, той е развил тежко заболяване, което е удостоверено с медицински доклад. За това той претендира сумите от 500 000 EUR за поправяне на физическата вреда, претърпяна вследствие на влошаването на здравословното му състояние, и от 2 125,56 EUR — за обезщетяване на всички разходи за медицински прегледи, които е направил във връзка със заболяването, развито като следствие от непропорционалното и необосновано поведение на Комисията към него.

121    Комисията оспорва твърденията на ищеца.

122    В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да подлежат на обезщетяване, вредите трябва да произтичат достатъчно пряко от поведението, за което се отправят упреците (решения от 4 октомври 1979 г., Dumratier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, EU:C:1979:223, т. 21, от 27 юни 2000 г., Meyer/Комисия, T‑72/99, EU:T:2000:170, т. 49 и от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 397). Освен това от добре установена съдебна практика следва, че ищецът е този, който трябва да докаже наличието на причинно-следствена връзка (вж. в този смисъл решения от 30 януари 1992 г., Finsider и др./Комисия, C‑363/88 и C‑364/88, EU:C:1992:44, т. 25, от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, EU:T:1998:228, т. 101 и от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 397).

123    В това отношение следва да се припомни, от една страна, че нарушенията на OLAF, които могат да ангажират отговорността на Съюза, се състоят в това, че е препратила информация на френските съдебни органи, без да изслуша ищеца или поне да го уведоми (вж. т. 82 и 85 по-горе). От друга страна, Комисията е допуснала нарушение, годно да ангажира отговорността на Съюза, като се е конституирала като граждански ищец и като е подала жалба срещу ищеца преди приключването на разследването на OLAF (вж. т. 108 по-горе).

124    В случая ищецът изтъква три отделни вреди, а именно имуществена вреда, неимуществена вреда и физическа вреда. Тези видове вреди следва да се разгледат последователно, за да се прецени доколко е установено настъпването им, от една страна, и причинно-следствената връзка между тях и поведението, в което са упреквани OLAF и Комисията, от друга страна.

 По имуществените вреди

125    Ищецът изтъква, че от неправомерното поведение на Комисията за него са произтекли значителни разноски за процесуално представителство. В това отношение той претендира, от една страна, сумата от 39 293,38 EUR за адвокатските разноски, направени в производствата пред френските национални съдилища и пред съдилищата на Съюза, и от друга страна, сумата от 872,4 EUR, включваща пътните разноски, направени в хода на съдебните производства.

126    В това отношение следва да се отбележи, както правилно констатира Комисията, че разходите, които ищецът е направил за своята защита пред съдилищата на Съюза, не представляват имуществени вреди, а съдебни разноски. Действително следва да се припомни, че разходите, направени от страните в съдебно производство, като такива не могат да се считат за вреди, различни от тежестта на съдебните разноски в производството (вж. в този смисъл решение от 10 юни 1999 г., Комисия/Montorio, C-334/97, EU:C:1999:290, т. 54).

127    Освен това, що се отнася до евентуалните разходи, направени в производствата пред националните юрисдикции, следва да се приеме, че при липса на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и нарушенията, извършени от OLAF и Комисията, те не могат да бъдат възстановени в рамките на настоящото производство (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2004 г., François/Комисия, T‑307/01, EU:T:2004:180, т. 109). При всички положения въпросът за възстановяването на съдебните разноски, направени на национално равнище, е от изключителната компетентност на националния съд, като последният трябва при липса на мерки на Съюза за хармонизиране в тази област да реши този въпрос чрез прилагане на разпоредбите на приложимото национално право (вж. в този смисъл решение от 18 септември 1995 г., Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, EU:T:1995:169, т. 37).

128    При тези обстоятелства следва да се констатира, че искането на ищеца за поправяне на имуществените вреди, които твърди, че е претърпял, трябва да се отхвърли.

 По неимуществените вреди

129    Ищецът твърди, че образуването на производство по съдебен ред срещу него при още неприключило вътрешно разследване на OLAF, както и оспорването на неговата невиновност — след обявяването ѝ от френските съдилища — до касационната инстанция без достатъчно точни и релевантни доказателства са накърнили честта и професионалната му репутация. Той счита, че производството срещу него е накарало бившите му колеги и хората от обкръжението му да вярват, че е замесен във финансов скандал. Поради това иска сума в размер на 500 000 EUR за поправяне на неимуществените вреди, претърпени в резултат на допуснатите от Комисията нарушения.

130    В случая трябва да се отбележи най-напред, че фактът, че Комисията се е конституирала като граждански ищец и е подала жалба пред френските съдилища преди приключването на провежданото от OLAF разследване, е накърнил честта и професионалната репутация на ищеца. Действително поведението на Комисията е причинило неимуществена вреда на ищеца, тъй като е оставило впечатление за наличие на вина при изпълнението на задълженията му и е накарало хората от личното и професионалното му обкръжение да вярват, че е замесен в измама и финансов скандал. При това положение следва да се констатира, че тази вреда произтича пряко от поведението на Комисията и съответно че съществува причинно-следствена връзка между това поведение и посочената вреда съгласно съдебната практика, посочена в точка 122 по-горе.

131    Впрочем фактът, че OLAF е препратила докладната записка от 19 март 2003 г. на френските съдебни органи, като по този начин е въвлякла ищеца, без да го изслуша или поне да го уведоми, му е причинил неимуществена вреда, тъй като той не е могъл нито да изрази становище, нито да се защити по отношение на фактите, станали причина за преследването срещу него. Действително обстоятелството, че не е бил изслушан, е породило у него чувство за несправедливост, безсилие и фрустрация. Следва да се приеме, че тези вреди произтичат от неправомерното поведение на OLAF и следователно че съществува причинно-следствена връзка между твърдените вреди и допуснатото нарушение.

132    Накрая, що се отнася до претърпяната от ищеца неимуществена вреда, свързана с продължаването на наказателните производства на Комисията до касационната инстанция след оправдаването му от френските съдилища на първа инстанция, макар, разбира се, да е вярно, че подобна несигурност е можела да доведе до сътресения в личния му живот и поради това да съставлява морално увреждане, това не променя факта, че ищецът не е успял да докаже противоправния характер на посоченото поведение. Съответно, тъй като едно от трите условия за ангажиране на извъндоговорна отговорност на Съюза не е изпълнено за тези твърдения, претенциите за обезщетение трябва да се отхвърлят в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 45 по-горе, без да е необходимо да се проверява изпълнението на другите две условия.

133    От всичко изложено по-горе следва, че ищецът е претърпял неимуществена вреда, състояща се, от една страна, в засягане на честта му, както и на професионалната му репутация, и от друга страна, в чувство за несправедливост, безсилие и фрустрация, която може да е изпитал. Поради това следва да се реши ex aequo et bono, че обезщетение в размер на 62 000 EUR представлява адекватна компенсация за тази вреда.

 По физическите вреди

134    Ищецът изтъква, че сериозните нарушения, в които е упрекната администрацията на Съюза, са увредили здравословното му състояние, тъй като вследствие на тревогите, породени от необмислено започнатото срещу него продължително наказателно производство, той е развил тежко заболяване, което е удостоверено с медицински доклад. При тези обстоятелства той претендира сумите от 500 000 EUR за поправяне на физическата вреда, претърпяна вследствие на влошаването на здравословното му състояние, и от 2 125,56 EUR за поправяне на всички разходи за медицински прегледи.

135    В случая следва да се отбележи, че влошаването на здравословното състояние на ищеца настъпва, както самият той признава в писменото си становище, едва при привличането му като обвиняем на 10 септември 2008 г. и продължава до 15 юни 2016 г., когато е постановено решението на Cour de cassation (Касационен съд). Дори обаче да се предположи, че представените от ищеца доказателства установяват, че здравословното му състояние се е влошило в резултат на започнатите наказателни производства срещу него, това обстоятелство не може да постави под съмнение факта, че ищецът не е установил в достатъчна степен, както е видно от настоящото решение, че поведението на Комисията, насочено към оспорване на определението за прекратяване на производството във въззивното, а след това и в касационното производство, е противоправно.

136    Следователно, тъй като едно от трите условия за ангажиране на извъндоговорна отговорност на Съюза не е изпълнено, тези претенции за обезщетение трябва да се отхвърлят по силата на съдебната практика, посочена в точка 45 по-горе, без да е необходимо да се проверява изпълнението на другите две условия.

 По съдебните разноски

 По искането, отнасящо се до „разходите, неподлежащи на възстановяване“

137    Ищецът иска Комисията да бъде осъдена да заплати сумата от 3 000 EUR за „неподлежащи на възстановяване разходи“.

138    Комисията не изразява становище в това отношение.

139    В случая следва да се отбележи, че ищецът не уточнява естеството на поисканите разходи, неподлежащи на възстановяване. Впрочем ако искането на ищеца цели компенсиране на необходимите разходи, направени от него за целите на производството, следва да се припомни, че съгласно член 140 от Процедурния правилник тези разходи трябва да бъдат включени в съдебните разноски (вж. в този смисъл определение от 18 ноември 2013 г., Trabelsi/Съвет, T‑162/12, непубликувано, EU:T:2013:619, т. 32—36).

140    Поради това те трябва да се разгледат заедно с искането за осъждане на Комисията да заплати съдебните разноски.

 По заплащането на съдебните разноски

141    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

142    Тъй като в конкретния случай искът за обезщетение е уважен по същество, справедливото разрешаване на делото налага, като се има предвид особеният му контекст, Комисията да понесе своите собствени съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от ищеца.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑н Fernando De Esteban Alonso сумата от 62 000 EUR като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и разноските, направени от г‑н De Esteban Alonso.

Gratsias Labucka Ulloa Rubio

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юни 2019 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.