Language of document : ECLI:EU:F:2011:22

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

15 март 2011 година


Дело F-120/07


Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Пренасяне на дни от годишен отпуск — Член 4 от приложение V към Правилника — Причини, свързани с изискванията на службата — Член 73 от Правилника — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Отпуск по болест“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Strack иска да се отменят решенията на Комисията от 30 май 2005 г., 25 октомври 2005 г., 15 март 2007 г. и 20 юли 2007 г. в частта, в която се ограничава пренасянето на годишния отпуск, неизползван от жалбоподателя през 2004 г., на дванадесет дни и съответно се ограничава изплатената на жалбоподателя компенсация за неизползвания към момента на прекратяване на служебното му правоотношение отпуск, и Комисията да бъде осъдена да заплати компенсация, съответстваща на 26,5 дни годишен отпуск заедно с мораторната лихва, считано от 1 април 2005 г.

Решение: Отменя решението на Комисията от 15 март 2007 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя да се ползва от пренасяне на остатъка от отпуск за 2004 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Прекратяване на служебно правоотношение — Компенсаторна надбавка за неизползвани отпуски — Изчисляване на надбавката

(член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Отпуски — Годишен отпуск — Пренасяне поради продължително отсъствие по болест

(член 1д и член 57 от Правилника за длъжностните лица; член 4, първа алинея от приложение V)

1.      От член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време следва, че длъжностно лице, чиято медицински обоснована неработоспособност е продължила през почти целия референтен период, не може да бъде лишен от възможността да се ползва от финансово обезщетение за неизползвания годишен отпуск.

Това финансово обезщетение трябва да бъде изчислено така, че заинтересованото лице да бъде поставено в положение, подобно на това, в което би се намирало, ако бе упражнило посоченото право по време на трудовото си правоотношение. При това положение обичайното възнаграждение на длъжностното лице, а именно възнаграждението, което трябва да бъде запазено по време на периода на почивка, съответстващ на платения годишен отпуск, е също определящо за изчисляването на финансовото обезщетение за неползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

(вж. точки 65 и 69)

Позоваване на:

Съд — 20 януари 2009 г., Schultz-Hoff, C‑350/06 и C‑520/06, точка 61

2.      В случай, при който длъжностно лице е възпрепятствано да ползва годишния си отпуск поради продължително отсъствие по болест, трябва да бъде пренесен целият годишен отпуск, определен от Правилника, чрез прилагането на член 1д във връзка с член 57 от този правилник, въпреки съдържащите се в член 4, първа алинея от приложение V към същия ограничения, що се отнася до възможностите за пренасяне на неизползвания годишен отпуск в следващата година.

Ето защо следва да се отмени решение на администрацията, с което се отказва съгласно посочения член пренасянето на дни от годишния отпуск, които надхвърлят пренасяните по право дванадесет дни и които не са използвани от длъжностно лице поради продължителен отпуск по болест.

(вж. точки 77 и 79)