РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
12 юни 2013 година
Дело F‑5/12
Slawomir Bogusz
срещу
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex)
„Публична служба — Срочно наети служители — Персонал на Frontex — Изменение на условията за протичане на срока за изпитване, предвидени в член 14 от УРДС — Уволнение след изтичане на срока за изпитване — Определяне на целите — Правно основание, изтъкнато за първи път в съдебното заседание“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Bogusz иска отмяната, от една страна, на решението от 15 април 2011 г., с което се прекратяват правата му за достъп като администратор до мрежата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), както и неговия физически достъп до компютърните сървъри и до някои технически помещения на Отдела по информационни и комуникационни технологии на Frontex, и от друга страна, на решението от 24 май 2011 г., с което се прекратява неговият договор след изтичане на срока за изпитване
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, да понесе направените от нея съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на г‑н Bogusz. Г‑н Bogusz понася три четвърти от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Предмет — Условия за протичане — Изменение на тези условия по време на срока за изпитване — Задължение на оценителя да вземе предвид това изменение — Липса в случай на изменение, свързано с поведението на служителя
(член 14 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Решение за уволнение в края на срока за изпитване — Мотивиране — Изисквания
(член 14 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Изготвяне на оценката от срока за изпитване преди изтичането на този срок — Допустимост
(член 14, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати — Изменение на списъка с целите при изготвянето на оценката в края на срока за изпитване — Недопустимост
(член 14, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)
1. Независимо че срокът за изпитване има за цел да се определи дали договорът на даден служител трябва да бъде запазен предвид неговите постижения, въпреки това през този период на служителя в срок за изпитване задължително трябва да бъде дадена възможност да докаже способностите си, което означава на практика, че на длъжностното лице или на служителя в срок за изпитване трябва да бъдат предоставени подходящи материални условия, за да осъществява възложените му задачи.
Когато администрацията реши да измени условията за протичане на срока за изпитване по причини, които са неизвестни на съответното длъжностно лице или служител, оценителят трябва да вземе предвид това обстоятелство, за да определи доколко длъжностното лице или служителят е постигнал(о) своите цели и оттам — за да оцени неговите постижения. За сметка на това, когато посоченото изменение е последица от поведението на заинтересованото лице, то не може да използва това изменение като претекст, за да твърди, че не му е била предоставена възможност да изпълнява поставените му задачи, и следователно за да изтъква основания защо не е постигнал определените му цели. В действителност длъжностното лице или служителят не може да извежда доводи от своите собствени постъпки, за да се освобождава от професионалните си задължения.
(вж. точки 56 и 57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, точка 95
Съд на публичната служба — 3 март 2009 г., Patsarika/Cedefop, F‑63/07, точка 39 и цитираната съдебна практика
2. Когато решение, с което се прекратява договорът на срочно нает служител в края на срока за изпитване, се основава на няколко съображения, за да бъде посоченото решение законосъобразно, е достатъчно някои съображения да са валидни и да е явно, че въз основа само на тези съображения администрацията би стигнала до същото заключение.
Това важи с още по-голяма сила, като се има предвид, че решението за прекратяване на договор в края на срока за изпитване се различава по своята същност от уволнението на служител след изтичането на този срок. В действителност, докато в последния случай се налага обстоен анализ на мотивите, оправдаващи прекратяването на установеното служебно правоотношение, в първия случай анализът е само общ и се отнася единствено до въпроса дали съществува или не съвкупност от положителни фактори, установени в срока за изпитване и сочещи, че потвърждаването в длъжност на служителя е в интерес на службата.
(вж. точка 75)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 9 юли 2009 г., Notarnicola/Сметна палата, F‑85/08, точка 70 и сл.; 28 март 2012 г., BD/Комисия, F‑36/11, точка 83
3. Администрацията не трябва да чака изтичането на срока за изпитване, за да прецени дали определените за този срок цели са били постигнати. В действителност член 14, параграф 3 от Условията за работа на другите служители предвижда, че макар органът, който има право да сключва договори за наемане на работа, може да уволни служителя поради явна негодност въз основа на неговата оценка от срока за изпитване, това уволнение трябва да се извърши преди изтичането на срока за изпитване, което следователно предполага, че оценката се изготвя преди изтичането на този срок. Обстоятелството, че оценката от срока за изпитване се изготвя преди изтичането на посочения срок, не е пречка за цялостната преценка на способността на съответния служител да изпълни целите си до края на срока за изпитване.
(вж. точки 78 и 79)
4. По принцип при изготвянето на оценката от срока за изпитване оценителят не може да променя списъка с целите, поставени на длъжностно лице или служител в срок за изпитване, тъй като това би означавало тези лица да бъдат упрекнати, че не са постигнали цели, за които не са били уведомени в началото на срока за изпитване. Наистина, когато на длъжностното лице или служителя в действителност са били възложени други цели, различни от първоначално договорените в началото на срока за изпитване, оценителят може да се отклони от последните и да посочи други цели в оценката от срока за изпитване, но в тази хипотеза администрацията следва да установи, че тези нови цели действително са били възложени на заинтересованото лице по време на срока за изпитване. Ако през този период на посоченото лице са били възложени нови цели, оценката от срока за изпитване трябва да ги посочва, за да може потвърждаващото оценката лице по-специално да е наясно и да вземе предвид, че лицето в изпитателен срок е имало по-малко време от предвиденото за осъществяването им.
(вж. точки 80—82)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., Rossi Ferreras/Комисия, F‑85/09, точка 58