РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

23 октомври 2013 година

Дело F‑93/12

Luigi D’Agostino

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Член 3а от УРДС — Неподновяване на договор — Задължение за полагане на грижа — Интерес на службата — Пълно и подробно разглеждане в рамките на всички служби на възможностите за заетост, съответстващи на предвидените в договора задачи“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н D’Agostino иска по същество, от една страна, отмяната на решението на Европейската комисия от 1 декември 2011 г. за неподновяване на неговия договор като договорно нает служител и обезщетяването на вредите в професионалната, моралната и здравната сфера, които твърди, че е претърпял вследствие на това, и от друга страна, обезщетяването на неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял поради незаконосъобразността на неговия атестационен доклад за 2010 г.

Решение:      Отменя решението на Европейската комисия от 1 декември 2011 г. да не се поднови договорът на г‑н D’Agostino. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе една трета от съдебните разноски, направени от г‑н D’Agostino. Г‑н D’Agostino понася две трети от направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Жалба — Срокове — Последователни административни жалби

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Продължаване във времето на договорното положение на служител — Изключване

(членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица; член 87 от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Неподновяване на срочен трудов договор — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител — Съдебен контрол — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица; член 11 от Условията за работа на другите служители)

4.      Искове и жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение за неподновяване на договор на срочно нает служител — Възможност за администрацията да приеме ново решение, съобразено със съдебното решение — Отхвърляне на искането за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на отмененото решение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Две последователни административни жалби, подадени в предвидения в Правилника срок срещу едно и също решение, са допустими и могат да поставят началото на сроковете за съдебно обжалване. В тази хипотеза за изчисляване на срока за подаване на жалба пред Съда следва да се вземе предвид датата на получаване на решението, в което администрацията е приела своето становище относно всички доводи, изложени от жалбоподателя в срока за подаване на административна жалба. Ако в срока на подаване на административна жалба жалбоподателят е подал втора такава жалба, която има същия обхват като първата, по-специално доколкото не съдържа нито ново искане, нито ново твърдение за нарушение или ново доказателство, решението за отхвърляне на тази втора административна жалба трябва да се счита за акт, който изцяло потвърждава отхвърлянето на първата административна жалба, поради което именно от датата на това отхвърляне тече срокът за подаване на жалба пред Съда. В замяна на това в хипотезата, когато втората административна жалба съдържа елементи, които са нови по отношение на първата административна жалба, решението за отхвърляне на втората административна жалба следва да се счита за ново решение, прието след преразглеждане на решението за отхвърляне на първата административна жалба в светлината на втората административна жалба.

(вж. точки 29 и 30)

Позоваване на:

Първоинстанционнен съд — 8 ноември 2000 г. Ghignone и др./Съвет, T‑44/97, точки 39 и 41; 11 декември 2007 г., Sack/Комисия, T‑66/05, точка 41

Съд на публичната служба — 11 декември 2008 г., Collotte/Комисия, F‑58/07, точка 32

2.      Разпоредбите на член 12а от Правилника, забраняващи всякаква форма на психически тормоз и приложими към договорно наетите служители с член 87 от Условията за работа на другите служители, не могат да имат за последица да попречат на институцията да сложи край — на законно основание, свързано с интереса на службата и без каквато и да е връзка с тормоз — на договорно правоотношение единствено на основание че подобно решение да не се продължи трудовото правоотношение, би могло да увреди, по-конкретно финансово или от психологическа гледна точка, интересите на служителя. Също така, макар договорно наетите служители да могат да се позоват на разпоредбите на член 24, за да поискат защитата на наелата ги институция срещу тормоз, на който твърдят, че са жертви, те не биха могли да се позоват надлежно на този член, за да поискат като съдействие продължаване във времето на тяхното договорно положение, тъй като подобен член при всички случаи не е замислен с подобна цел.

(вж. точка 52)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 5 юни 2012 г., Cantisani/Комисия, F‑71/10, точка 78 и цитираната съдебна практика

3.      Задължението за полагане на грижа предполага по-конкретно, че при произнасяне по положението на длъжностно лице или служител, дори и да разполага с широка свобода на преценка, компетентният орган трябва да взема предвид всички елементи, които могат да определят неговото решение; така той е длъжен да вземе предвид не само интереса на службата, но и този на засегнатото длъжностно лице или служител.

При тази преценка на интереса на службата, въпреки че съдът на Съюза не следва да осъществява контрол върху избора на кадрова политика, която възнамерява да води институция, за да изпълни успешно възложените ѝ задачи, когато е сезиран с искане за отмяна на решение за неподновяване на договор на договорно нает служител, той може валидно да провери дали приетите от администрацията мотиви не могат да поставят под въпрос установените от законодателя в Правилника и в УРДС основни критерии и условия, чиято цел е именно да гарантират на договорно наетите служители, когато са налице условията за това, възможността да се ползват за определено време от известна продължителност на заетостта.

(вж. точка 56)

Позоваване на:

Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, точка 22; 29 октомври 1981 г. Arning/Комисия, 125/80, точка 19

Първоинстанционнен съд — 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, точки 147—149; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, точки 99 и 100

Съд на публичната служба — 13 юни 2012 г., Macchia/Комисия, F‑63/11, точка 60, предмет на обжалване пред Общия съд, дело T‑368/12 P

4.      Съдът на публичната служба не може да осъди институцията ответник да заплати обезщетение за имуществените вреди, които жалбоподателят е претъпял поради неподновяването на неговия договор, когато обжалваното решение е отменено с мотив, че органът, оправомощен да сключва договори, не е извършил с оглед на неговото задължение за съдействие пълна и задълбочена проверка на фактите с оглед на интереса на службата. В този контекст не може във всички случаи да се изключи възможността органът отново да приеме решение за неподновяване на договора на жалбоподателя след пълно и задълбочено преразглеждане на заетостта на жалбоподателя с оглед на нуждите на службата и неговите професионални способности.

(вж. точки 77—79)