РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
17 ноември 2009 година
Дело F-99/08
Rita Di Prospero
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Борба с измамите — Обявления за конкурси EPSO/AD/116/08 и EPSO/AD/117/08 — Невъзможност кандидатите да се запишат за едновременно участие в няколко конкурса — Отказ да се приемат документите на жалбоподателя за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 EО и 152 AE, с която г‑жа Di Prospero иска отмяна на решението на Службата за подбор на персонала на Европейските общности (EPSO), с което не ѝ е разрешено да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08, като посоченото решение произтича от тълкуването на обявлението за конкурс, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 23 януари 2008 г. (ОВ C 16 А, стр. 1), с което се предвижда да се организират конкурси на общо основание EPSO/AD/116/08 за назначаването на администратори (AD 8) в областта на борбата с измамите и EPSO/AD/117/08 за назначаването на главни администратори (AD 11) в същата област, във връзка с електронните писма на EPSO, изпратени до жалбоподателката на 26 и 27 февруари 2008 г.
Решение: Отменя решението на EPSO да не разреши на жалбоподателката да подаде официален формуляр за кандидатстване в конкурс EPSO/AD/117/08. Комисията понася всички съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане
(член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
Органът по назначаването разполага с широко право на преценка при определяне на критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и при уточняване, в зависимост от тези критерии и в интерес на службата, на условията и вида на организирания конкурс. Все пак упражняването на правото на преценка, с което разполагат институциите при организирането на конкурси, по-специално във връзка с определянето на условията за допускане на документите за кандидатстване, се ограничава от изискването за съответствие с императивните разпоредби на член 27, първа алинея от Правилника. Всъщност член 27, първа алинея определя по императивен начин целта на всяко назначаване. Посочената разпоредба не губи задължителната си сила по отношение на органа по назначаване и както изискванията във връзка с подлежащите на заемане длъжности, така и интересът на службата могат единствено да се разглеждат при пълно спазване на тази разпоредба. Същевременно, ако условията, ограничаващи записването на кандидати за участие в конкурс, могат да стеснят възможностите на институцията да назначи най-добрите кандидати по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника, от това все пак не следва, че всяко условие, което въвежда подобно ограничение, е в противоречие с посочения по-горе член. Всъщност правото на преценка на администрацията при организирането на конкурсите и в по-общ план интересът на службата предоставят на институцията правото да поставя условията, които счита за уместни и които — като ограничават достъпа на кандидатите до определен конкурс, а оттам, разбира се, и броя на записаните за участие кандидати — едновременно с това не поставят в опасност постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника.
Ако условията, ограничаващи достъпа на кандидатите до конкурса, създават опасност да застрашат постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които отговарят на най-високите изисквания, се приема, че въпросните условия са в противоречие с член 27, първа алинея от Правилника. За да бъде законосъобразно, всяко условие за допускане до участие в конкурс трябва да отговаря на две изисквания, първото от които е условието да е обосновано от изисквания, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план от интереса на службата, а второто — то да е в съответствие с целта на член 27, първа алинея от Правилника. Макар най-често тези две изисквания до голяма степен да се преплитат, те все пак попадат в обхвата на отделни понятия.
(вж. точки 27—30, 32 и 35)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 ноември 1990 г., Bataille и др./Парламент, T‑56/89, Recueil, стp. II‑597, точка 48; 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, Recueil FP, стp. I‑A‑47 и II‑135, точки 40 и 51; 15 февруари 2005 г., Pyres/Комисия, T‑256/01, Recueil FP, стp. I‑A‑23 и II‑99, точка 36; 27 септември 2006 г., Blackler/Парламент, T‑420/04, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑185 и II‑A‑2‑943, точка 45 и цитираната съдебна практика