ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
3 февруари 2009 година
Дело F-40/08
Daniela Paula Carvalhal Garcia
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Бивши длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за образование — Отказ за предоставяне — Просрочена жалба — Явна недопустимост“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Carvalhal Garcia иска по-конкретно отмяна на решението на заместник генералния секретар на Съвета от 16 ноември 2007 г., с което се отхвърля административната ѝ жалба срещу решението за отнемане на надбавката за образование, която получава за дъщеря си
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Просрочена предварителна административна жалба
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
В хипотезата на явно недопустима жалба предвидената в член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба възможност за произнасяне с мотивирано определение, без да се дава по-нататъшен ход на делото, не се прилага само за случаите, в които нарушението на правилата в областта на допустимостта е толкова явно и очевидно, че в полза на допустимостта не може да се изтъкне никакъв сериозен довод, а и за случаите, в които — след като се запознае с материалите по преписката —разглеждащият делото състав, като приема делото за достатъчно изяснено с оглед на материалите по него, е напълно убеден в недопустимостта на жалбата, по-конкретно предвид обстоятелството, че последната не отговаря на установените в постоянната съдебна практика изисквания, и освен това счита, че провеждането на съдебно заседание не би позволило да се предоставят каквито и да било нови сведения в това отношение. В подобна хипотеза отхвърлянето на жалбата с мотивирано определение не само допринася за процесуалната икономия, но и спестява на страните разходите, които биха произтекли от провеждането на съдебно заседание.
Такава е хипотезата, когато — в противоречие с постоянната съдебна практика, съгласно която допустимостта на дадена жалба зависи от изпълнението на условието за редовно провеждане, по-специално във връзка със сроковете, на предвиденото в членове 90 и 91 от Правилника административно производство, и при положение че посоченото правило е от публичен ред, тъй като сроковете не се определят нито от страните, нито от съда — длъжностно лице прави само искане, а не подава административна жалба срещу увреждащ акт или подава административна жалба в предвидения срок срещу акт, който има само потвърдителен характер, както и когато след отхвърляне на административната му жалба подава жалба по съдебен ред след изтичане на предвидения срок.
Извинимата грешка, която представлява евентуално изключение или дерогация от тези срокове, трябва да се тълкува стеснително и да се отнася само до изключителни обстоятелства, в които по-специално действията на съответната институция могат да породят допустимо объркване в съзнанието на правния субект, който е добросъвестен и полага дължимата грижа, която се изисква от лице с нормални познания. Не е такава хипотезата, когато администрацията изпраща електронно писмо на подалото административната жалба лице, в което ясно указва задължението си да приложи действащите, макар и строги правила, и го уведомява, че случаят му ще бъде разгледан повторно от експерти, без да убеждава заинтересованото лице да упражни наличните правни средства за защита, за да оспори увреждащото решение или решението за отказ, и дори без да поражда объркване относно свързаните с тези средства за защита срокове или да оставя впечатление, че последните биха могли да бъдат продължени.
Само обстоятелството, че жалбоподателят дава свое тълкуване на фактите и на правното естество на приетите актови и разменените електронни писма, не позволява да се приеме, че е налице имплицитно позоваване на извинима грешка, като в противен случай Съдът на публичната служба ще трябва да проверява дали е налице такава грешка по почти всяко дело, в което се поставя въпрос за допустимостта и не се възприема тълкуването на жалбоподателя.
(вж. точки 13, 14, 16—21 и 23—25)
Позоваване на:
Съд — 12 юли 1984 г., Moussis/Комисия, 227/83, Recuiel, стр. 3133, точка 12; 29 юни 2000 г., Politi/Европейска фондация за обучение, C‑154/99 P, Recueil, стр. I‑5019, точка 15
Първоинстанционен съд — 11 май 1992 г., Whitehead/Комисия, T‑34/91, Recuiel, стр. II‑1723, точка 18; 15 февруари 1995 г., Moat/Комисия, T‑112/94, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑135, точка 20; 24 април 1996 г., A/Парламент, T‑6/94, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑555, точки 52—54; 30 март 2001 г., Tavares/Комисия, T‑312/00, Recueil FP, стр. I‑A‑75 и II‑367, точка 23; 10 април 2003 г., Robert/Парламент, T‑186/01, Recueil FP, стр. I‑A‑131 и II‑631, точки 52, 53 и 54 и цитираната съдебна практика, точки 55 и 56; 17 май 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑121 и II‑A‑2‑569, точка 41
Съд на публичната служба — 27 март 2007 г., Manté/Съвет, F‑87/06, все още непубликувано в Сборника, точки 16 и 18