РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (пленум)

5 май 2010 година

Дело F-53/08

Vincent Bouillez и др.

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2007 година — Правен интерес — Решение за повишаване — Списък на повишените длъжностни лица — Съпоставяне на заслугите — Критерий за нивото на упражняваните функции — Искане за отмяна на решенията за повишаване — Претегляне на интереси“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Bouillez, г‑н Van Neyghem и г‑жа Wagner-Leclercq искат отмяна, от една страна, на решенията, с които органът по назначаването отказва да ги повиши в степен AST 7 в процедурата по повишаване за 2007 г., и от друга страна, доколкото е необходимо, на решенията за повишаване в тази степен в същата процедура на длъжностните лица, които са упражнявали дейности, съответстващи на по-ниско от тяхното ниво на функции, чиито имена са включени в списъка на повишените, публикуван на 16 юли 2007 г. в съобщение до персонала № 136/07

Решение: Отменя решенията, с които Съветът е отказал да повиши жалбоподателите в степен AST 7 в процедурата за повишаване за 2007 г. Отхвърля останалите искания в жалбата. Осъжда Съвета да заплати съдебните разноски. Встъпилите страни понасят направените от тях съдебни разноски. Г‑жа Eliza Niniou, г‑жа Maria-Béatrice Postiglione Branco, г‑жа Maria De Jesus Cabrita и г‑жа Marie-France Liegar, длъжностни лица в Съвета и встъпили в подкрепа на исканията на Съвета, понасят направените от тях съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Жалба срещу решението за повишаване на друго длъжностно лице — Допустимост

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение за неповишаване

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Органът по назначаването разполага с широко право на преценка в областта на повишаването и изричното посочване в член 45, параграф 1 от Правилника на критериите, които могат да бъдат взети предвид за съпоставянето на заслугите на кандидатите за повишаване, показва особеното значение, което законодателят им придава. Освен това, когато извършва сравнителна преценка на тези заслуги, в изпълнение на посочената разпоредба администрацията е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства, за да прецени тези заслуги.

Нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, съставлява един от трите релевантни критерия, които администрацията трябва да вземе предвид. Действително принадлежността към една и съща функционална група и към една и съща степен предполага упражняването на равностойни функции. Използването на израза „при необходимост“ в член 45, параграф 1 от Правилника потвърждава, че в повечето случаи, предвид тази презумпция за равностойност на нивото на функциите на длъжностни лица от една и съща степен, критерият за нивото на упражняваните функции не съставлява елемент, който позволява да се разграничат заслугите на кандидатите за повишаване. Въпреки това тази презумпция е оборима особено след сливането на старите категории B и C в обединената функционална група на асистентите. Всъщност автоматична последица от това сливане е разширяването на спектъра от функции, които могат да се упражняват от длъжностно лице от функционална група AST, което впрочем е показано в таблицата, включена в точка А от приложение I към Правилника. Следователно, що се отнася до нивото на функциите, може да съществуват чувствителни различия между различните функции, упражнявани от длъжностните лица от една и съща функционална група. Освен това Правилникът не въвежда съответствие между упражняваните функции и определена степен. Напротив, той позволява прекъсването на връзката между степента и функцията. Впрочем посоченото разделяне между степента и нивото на упражняваните функции отговаря на желанието на законодателя и на волята на институциите да се улесни управлението на персонала.

Следователно от тази презумпция за равностойност на функциите от една и съща степен не може да се направи извод, че администрацията не е длъжна да разглежда критерия, свързан с нивото на упражняваните функции, като проверява дали на практика този критерий може да разкрие различия в заслугите на съответните длъжностни лица. Поради това изразът „при необходимост“ не може да се тълкува в смисъл, че оправомощава администрацията да изключва a priori отчитането на критерия за нивото на упражняваните функции при сравнителния анализ на заслугите. Напротив, законодателят иска да отбележи, че нивото на упражняваните функции от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, е обстоятелство, което може да бъде релевантно при този анализ.

(вж. точки 49 и 51—56)

Позоваване на:

Общ съд — 8 юли 2008 г., Комисия/Economidis, T‑56/07 P, Сборник СПС, стр. I‑B‑1‑31 и II‑B‑1‑213, точки 58—60; 2 април 2009 г., Комисия/Berrisford, T‑473/07 P, Сборник СПС, стр. I‑B‑1‑17 и II‑B‑1‑85, точка 42

Съд на публичната служба — 10 октомври 2007 г., Berrisford/Комисия, F‑107/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑285 и II‑A‑1‑1603, точка 71; 31 януари 2008 г., Buendía Sierra/Комисия, F‑97/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑15 и II‑A‑1‑49, точка 62

2.      Макар дадено длъжностно лице да няма необходимото право да бъде повишено, то все пак има интерес да оспорва решението за повишаване на друго длъжностно лице в степента, в която то може да иска да бъде повишено, и срещу което е подало жалба по административен ред, която е отхвърлена.

(вж. точка 80)

Позоваване на:

Общ съд — 21 януари 2004 г., Robinson/Парламент, T‑328/01, Recueil FP, стр. I‑A‑5 и II‑23, точки 32 и 33

3.      Когато от акта, който трябва да бъде отменен, се ползва трето лице, както в случаите на включване в списък с резерви, на решение за повишаване или на решение за назначаване на свободна длъжност, общностният съд е длъжен преди това да провери дали отмяната няма да съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност.

В това отношение следва да се отбележи, че последиците, които предвижда общностният съд за дадена незаконосъобразност, не са еднакви в областта на конкурсите и в областта на повишаването. Всъщност отмяната на всички резултати от даден конкурс по принцип съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност, при това независимо от естеството на нередността и обхвата на нейните последици за резултатите от конкурса.

В замяна на това в областта на повишаването общностният съд разглежда всеки случай поотделно.На първо място, той взима предвид естеството на допуснатата незаконосъобразност. Ако установената нередност е само процесуално нарушение, което засяга единствено положението на дадено длъжностно лице, той счита a priori, че такава нередност не обосновава отмяната на решенията за повишаване, тъй като подобна отмяна съставлява прекомерна санкция. В замяна на това при наличие на съществено нарушение, като например грешка при прилагане на правото, което изцяло опорочава съпоставянето на заслугите, той по принцип отменя решенията за повишаване.

На второ място, общностният съд претегля интересите, като взема предвид, най-напред, интереса на засегнатите длъжностни лица законосъобразно и изцяло да им бъде възстановено правото да се ползват от действително повторно съпоставяне на заслугите, като надлежно бъдат взети предвид законово приложимите критерии, на второ място, отчита техния интерес в бъдеще да не се конкурират с незаконосъобразно повишени длъжностни лица и накрая, интереса от това установената от съда незаконосъобразност впоследствие да не бъде допусната отново. По-нататък, общностният съд взема предвид интересите на незаконосъобразно повишените длъжностни лица. Действително те не са придобили никакво право повишаването им да бъде запазено, след като решенията за повишаване са опорочени поради незаконосъобразност и са оспорени в надлежния срок. Въпреки това съдът взема предвид обстоятелството, че тези длъжностни лица добросъвестно са могли да се осланят на законосъобразността на решенията, с които са повишени, особено ако заинтересованите лица са получили благоприятни оценки от тяхното ръководство — оценки, които могат обективно да обосноват повишаване. Той се съобразява в още по-голяма степен с интересите на тези длъжностни лица, тъй като последните са много на брой. Накрая, общностният съд разглежда интереса на службата, т.е. по-специално спазването на законосъобразността, бюджетните последици от липса на отмяна на незаконосъобразни решения, възможните затруднения при изпълнение на решение, което е придобило сила на пресъдено нещо, възможното засягане на приемствеността на службата и рисковете от влошаване на социалния климат в институцията.

След като вземе предвид съществуващите различни интереси, общностният съд решава във всеки отделен случай дали да отмени решенията за повишаване. Ако накрая приеме, че отмяната на решенията за повишаване съставлява прекомерна санкция на установената незаконосъобразност, той евентуално може, за да осигури полезно действие на решението за отмяна на решението за неповишаване, да използва предоставената му при спорове от финансов характер неограничена компетентност и да осъди, дори служебно, институцията да заплати обезщетение.

(вж. точки 82—90)

Позоваване на:

Съд — 5 юни 1980 г., Oberthür/Комисия, 24/79, Recueil, стр. 1743, точки 11, 13 и 14; 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23

Общ съд — 22 юни 1990 г., Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, Recueil, стр. II‑281; 10 юли 1992 г., Barbi/Комисия, T‑68/91, Recueil, стр. II‑2127, точка 36; 17 март 1994 г., Smets/Комисия, T‑44/91, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑319; 21 ноември 1996 г., Michaël/Комисия, T‑144/95, Recueil FP, стр. I‑A‑529 и II‑1429; 5 октомври 2000 г., Rappe/Комисия, T‑202/99, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑911; Robinson/Парламент, посочено по-горе; 6 юли 2004 г., Huygens/Комисия, T‑281/01, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑903; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точка 349